О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 16.07.2020 г.
Административен съд-
град Шумен, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
като разгледа
докладваното от съдията АД № 348 по описа за 2018г. на Административен съд –
гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), образувано по искане на председателя на Националното бюро за
правна помощ, с което на основание чл. 189 от Наказателнопроцесуалния кодекс
(НПК) и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и във вр. с чл.27а
от Закона за правната помощ (ЗПП) се иска в полза на Националното бюро за правна
помощ да бъдат присъдени разноски, представляващи изплатено възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ по адм. д. №348/2018 г. по описа на АдмС град
Шумен и по КАД №139/2020 г. по описа на АдмС град Шумен.
Към искането е приложено Решение №ШМ-471-11686/17.06.2019г. на НБПП, от което се установява, че на адвокат Н.В. *** е определено и изплатено възнаграждение в размер на 450.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца С.С.А. по АД № 348/2018г. по описа на ШАдмС.
Отправя се искане, след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските, да бъде издаден изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.
От приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Административно дело № 348/2018г. е образувано
въз основа на искова молба, депозирана от С.С.А., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГД”ИН”) - гр.София, с която на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС се
претендира обезщетение за причинените му
в периода от 22.10.2006г. до 10.02.2007г. неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, в размер на 25 000
лева, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
По искане на ищеца с Определение на съда от 20.11.2018г. по настоящето дело на последния е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. С уведомително писмо от АК- град Шумен е уведомила съда, че за осъществяване на правна помощ по настоящето дело е определен адвокат Н.В., вписан в Националния регистър за правна помощ. С Определение от 06.02.2019г. адвокат Н.В. е назначена за процесуален представител на ищеца до приключване на производството и за всички съдебни инстанции.
С Решение № 57 от 15.04.2019г., постановено по адм. дело №348 по описа за 2018г., АдмС град Шумен е уважил частично претенцията на ищеца. Това решение е обжалвано от последния пред тричленен състав на АдмС град Шумен, който с Решение №100/13.07.2020 г. по КАД №139/2020 г. по описа на АдмС град Шумен е отменил в тази част решението на първа инстанция.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира- чл.6 ал.2 от ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ- чл.39 от ЗПП.
Съгласно чл.27а ЗПП, в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това, приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал. 1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми, от плащането на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Другата относима разпоредба на ГПК, която регламентира възстановяването на разноските за получена правна помощ, е чл.78, ал.7 от ГПК, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв - исковата претенция на ищеца, който е получил правна помощ, е отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице - претенцията на лицето, получило правна помощ, е изцяло отхвърлена, респективно не е налице осъдително решение. Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл.389 от НПК, тъй като НПК не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното не е налице основание за дължимост от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл.56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.94 от .
Въз основа на гореизложеното, искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на
Националното бюро за правна помощ, с правно основание чл.189 от НПК и чл.81,
във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от ЗПП за присъждане на разноски
в размер на 450.00 лв., представляващи възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ на ищеца С.С.А. по адм.д.№348/2018г. по описа на АдмС
град Шумен.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: