Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………../03.11.2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА- ХХХІІІ
състав, на пети октомври две хиляди
двадесет и втора година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията а адм. дело № 1733 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 73,
ал. 4 от Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/
във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК и
е образувано по жалба на Община Б с адрес гр. Б, обл. В , ул. ///“ № ///, , представлявана от
заместник-кмета, изпълняващ функциите на кмет
, срещу решение № 69/19/2/7.5/4/836/1/01/03/01 от
24.06.2022г. на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, в частта ,
в която е отказано авансово плащане в размер на 4400 лв. .
Релевира се материална незаконосъобразност , понеже в колони № 8 и 9 на таблицата,
представляваща приложение № 1 към анекс № 1/16.05.2022г. на административния
договор за предоставяне на финансова помощ фигурира сумата от 4400 лв. , като
част от одобрената субсидия в общ размер от 320 700.32 лв. Освен това с
писмо от 23.02.2022г. бенефициентът е отправил искане към ДФ „Земеделие“ за вписване на избрани изпълнители по
сключени договори. Това вписване е задължение за ответника , а не на
бенефициента. Общината е била уведомена от СНЦ „МИГ Аврен -Б“ за подписване на анекс към договора и е
отправила искане към Фонда . Твърди се неспазване на формата на адм. акт
поради неговата немотивираност – липсва описание на фактите и на
извършените нарушения, както и на „основанието , на което е отказано частично
изплащане на финансовата помощ“.
Отправеното към съда искане е
отмяна на административния акт в оспорената му част с присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, не се представлява.
Ответната страна – изп. директор на ДФ „Земеделие“ , се
представлява от гл. юриск. Д Б , която излага становище зе
неоснователност на жалбата поради
законосъобразност на частични отказ на адм. орган. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С определение № 2461/22.08.2022г.
съдът се е произнесъл по допустимостта на
оспорването / л. 116 от делото/ . При изследване на неговата
основателност се установи следното:
Безспорен факт е ,че на
20.05.2021г. Община Б , в качеството й на бенефициент , е сключила
административен договор с ДФ „Земеделие “ и СНЦ „ МИГ Аврен-Б“ , по силата на
който ДФЗ предоставя на бенефициента
безвъзмездна финансова помощ по
програма „ Развитие на селските райони 2014-2020 г.“ в размер на 322 800 лв. по повод одобрен проект за обособяване на туристическа зона в
местността „ Авренска поляна“ / л.
18-57/. Приложения 01 към договора сочи за общо 6 вида дейности по проекта , за
които са различни по размер финансови разходи / л. 36/.
Съгласно чл. 3, ал.2 от този
договор авансово плащане може да бъде
заявено не по-късно от шест месеца след
съгласуване на обществена поръчка в съответствие с чл.2, ал.3 и сключване на
допълнително споразумение с Фонда по
адм. договор за вписване на избран изпълнител .
Според чл.2, ал.3 от същия
договор Фондът съгласува възлагане
изпълнението на дейностите по одобрения проект
и сключва допълнително споразумение, с което определя окончателен размер на финансовата помощ по ал. 1 и вписва избрания/ните
изпълнител /и - л. 18-57.
Видно от материалите на адм.
преписка за дейностите по проекта с предмет
„ Консултантски услуги , свързани с управление на проект“, „Доставка на специализирано
оборудване“ и „СМР по обособяване на туристическа зона“ на основание чл.20а от
ЗПЗП ответникът е издал решение по съгласуване
на обществените поръчки / л.
64-66 от делото/.
На 18.03.2022г. СНЦ „МИГ Аврен- Б“ е изразило писмено своето съгласие
за сключване на допълнително споразумение по повод отправено искане от Община Б
/л.79-84 /.
На 23.03.2022г. Община Б е
сезирала ответника с искане за сключване на допълнително споразумение и
вписване на избрани изпълнители по договори , касаещи одобрени по проекта разходи , включително по договор
№ 85/28.07.2020г. с предмет „Проектиране и упражняване на авторски надзор
„ с изпълнител „Водно строителство-Варна“ ООД и по договор №86/28.07.2020г. с предмет „Консултантски услуги, свързани с
подготовка , окомплектоване на заявление за подпомагане „ с изпълнител „ Невафолинг „ ООД / л. 73-76/.
На 16.05.2022г. е бил подписан
анекс към договора , с който одобрената финансова помощ е намалена на 320700.32
лв. и е одобрено ново приложение №1, неразделна част от договора / л. 406 от
преписката/. Видно от съдържанието на новото
приложение има одобрен окончателен размер на дейностите по проекта с
предмет „ Проектиране и упражняване на авторски надзор“, Упражняване на
авторски надзор“ и „Консултантски услуги , свързани с подготовка и окомплектоване на заявлението |“, но няма
посочен изпълнител / 5 от
преписката /.
Жалбоподателят не оспорва
твърдението на адм. орган , че няма подписано допълнително споразумение за
вписване на избран изпълнител за тези три дейности по проекта /л. 40 от
делото/.
На 19.04.2022г. Община Б е
сезирала ответника с искане за авансово
плащане по проекта от 160350.16 лв. / л. 61 от преписката/.
На 24.06.2022г. ответникът е
издал решение, с което на основание чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.11, ал.1 от
Наредба № 4/30.05.2018 г. е уважил частично искането , като е разпоредил
изплащане на сумата от 155 950.16
лв. и е отказал изплащане на сумата от
4400 лв. Частичният отказ е мотивиран с
неспазване от бенефициента на чл.3, ал.3
от административния договор / л. 14-15 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
Частичният
отказ за авансово плащане изхожда от изп. директор на ДФ „Земеделие“ , който
съгласно предписанието на чл.20, т.3 от ЗПЗП представлява Фонда. Новелата на чл. 11, ал.2, т. 7 от цитирания нормативен акт гласи, че
Държавен фонд „Земеделие “ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от
датата на издаване на акта за акредитация, а Разплащателната агенция приема, проверява
и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване,
искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика /чл.11а, ал.1 т.2 от ЗПЗП/ . В Общата
селскостопанска политика са предвидени следните
мерки:
- подпомагане на доходите посредством директни
плащания, което гарантира стабилност на доходите и възнаграждава
селскостопанските производители за използването на екологосъобразни
практики и предоставянето на обществени услуги, за които обикновено не се
заплаща на пазара, като например грижа за селските райони
- пазарни мерки за справяне с трудни
ситуации на пазара, като например внезапен спад в търсенето поради риск за
здравето или понижаване на цените вследствие на временно свръхпредлагане
на пазара
- мерки за развитие на селските
райони посредством национални и регионални програми, насочени към
задоволяване на специфични нужди и преодоляване на предизвикателства пред
тези райони.
В контекста на гореизложеното частичният
отказ изхожда от компетентен адм. орган.
При проверка за спазване на изискванията за
форма на административния акт съдът отчете , че атакуваният изричен отказ е
обективиран в изискуемата писмена форма. В процесното решение на ответника от 24.06.2022г. има волеизявление по одобряване изплащане на
финансова помощ от 160 350.16 лв. с позоваване на чл.11 , ал.1 от Наредба
№ 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производите, но в частта , в която е отказано
частично изплащане на финансова помощ в размер на 4400 лв. няма цитирано правно основание.
При нормативно въведен задължителен реквизит
ва всеки индивидуален адм. акт „правно основание“ по арг. чл. 59, ал.2 , т. 4
от АПК , неговото отсъствие представлява съществено нарушение на установената
форма на акта , защото правното
основание посочва целта на
административния акт т.е. целта на
упражнената компетентност и
съответно целта на автора на властническото волеизявление.
На следващо място,
новелата на чл.12 от посочената по-горе наредба
гласи ,че в срока по чл. 11 ДФЗ – РА, отказва да извърши изцяло или
частично авансовото плащане, когато : 1. не са изпълнени условията или
сроковете по чл. 7;2. не е представено обезпечение съгласно чл. 8 или размерът
на представеното обезпечение не покрива пълния размер на заявеното авансово
плащане; 3. бенефициентът не отстрани пропуските или несъответствията в срока
по чл. 10; 4. по отношение на бенефициента е налице основание за отстраняване
по чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Възпроизведеното
съдържание на правна норма навежда на
извод, че при съществуване на някое от
изброените четири условия от хипотезиса на чл.12 от Наредбата , адм. орган е
длъжен да постанови отказ за авансово плащане т.е. при съществуване на някой от
посочените юридически факти адм. орган процедира в условията на обвързана
компетентност , постановявайки отказ за
авансово плащане, но също така действа в условията на оперативна
самостоятелност размера на „редукцията“ – същата може да бъде изцяло или
частична .
Тази юридическа
конструкция на „преплитане“ на обвързана
компетентност и оперативна самостоятелност е възможна/ виж Лазаров К. ,
Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност , Фенея, 2000, с. 40/.
Съгласно решение № 3257/08.03.2011г. на ВАС по адм.
дело № 9369/2013 г. когато адм. орган
действа в условията на оперативна
самостоятелност е още по-наложително да
изложи подробни мотиви, за да може съдът ефективно да упражни правомощието си по
чл. 169 АПК. В конкретния случай липсват какви да било мотиви относно решението
на ответника за „редукция“ от 4400 лв.
Освен това
разпореждането за частичен отказ за авансово плащане от 4400 лв. се аргументира
с неизпълнение на чл.3, ал.3 от административния договор за три от общо шест
дейности по одобрения проект по приложение
№ 1 към договора, а именно за дейностите проектиране и упражняване на
авторски надзор ; за авторски надзор ; за консултантски
услуги, свързани с подготовка и
окомплектоване на заявлението .
Административният орган е постановил „
редукция от 4400 лв. „ за одобрените разходи за тези три дейности. Одобрените
разходи за проектиране и упражняване на
авторски надзор са в размер на 4400 лв., за авторски надзор –
400 лв. ; за консултантски услуги, свързани
с подготовка и окомплектоване на заявлението – 4000 лв.
От съдържанието на
решението на ответника от 24.06.2022г. не става ясно как адм. орган е избрал
такъв размер на „редукцията“ – дали същата включва само размера на одобрените разходи от 4400 лв. за
дейността по проектиране и упражняване на авторски надзор или представлява сбора на одобрените
разходи за останалите две дейности по авторски надзор и консултантски
услуги, свързани с подготовка и
окомплектоване на заявлението или пък представлява процентно намаление на разходите по всяка една от трите дейности .
Отсъствието на мотиви в тази насока не може да бъде санирано от съда, защото
при действие на принципа за разделение на властите съдът има правомощие да
проконтролира законосъобразността на издадените актове от административните органи,
но не и да ги замества при упражняване на тяхната компетентност като част от изпълнителната
власт .
Върховният административен
съд в своите съдебни актове разглежда липсата на мотиви на административния акт
като съществено нарушение на административнопроизводствените правила . В този
смисъл са неговите решения по адм. дела №№ 10140/2008 г.; 4653/2010г. ;
10119/2012 г.; 12825/2008 г. ; 11895/2009 г. ; 11179/2009 г. ; 15005/2009 г.;
6873/2011г. ; 6056/2011г. ; 5492/2011г.
На следващо
място, липсата на мотиви на оспорения изричен отказ на ответника препятства съдебната проверка за
неговата материална законосъобразност и за спазване на целта на закона при неговото постановяване.
В обобщение съдът
прецени оспореният изричен отказ за недействителен индивидуален адм. акт поради неспазване на
установена форма / критерий за законосъобразност по чл. 146 ,т.2 от АПК/ и поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.
146, т.3 от същия кодекс. При тези пороци на отказа същият подлежи на отмяна по съдебен
ред , като на основание чл.173, ал.1 от АПК делото следва да се върне на адм.
орган за ново произнасяне .
При
този изход на правния спор съдът на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да
удовлетвори своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на
съдебно-деловодни разноски , а именно на юриск. възнаграждение в размер на 100
лв.
Мотивиран
от изложените съображения , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 69/19/2/7.5/4/836/1/01/03/01 от 24.06.2022г.
на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта в която е отказано авансово
плащане в размер на 4400 лв.
ВРЪЩА делото като преписка на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне
съобразно дадените указания по тълкуване
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „ Земеделие“ да
заплати на Община Б , ЕИК по БУЛСТАТ *********
сумата от 100 /сто/ лева , представляваща дължимо юриск. възнаграждение .
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
четиринадесетдневен срок от неговото съобщаване на страните по делото.
Административен съдия: