№ 156
гр. Бяла Слатина, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20231410101404 по описа за 2023 година
Производството е образувано по шостъпила искова молба от В. В. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап. 9, чрез пълномощника си
адв.И. Н. от САК, против К. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Дървеница“,
бл.16, вх. А, ет. 8, ап. 23, с правно основание чл.341 от ГПК, вр.чл.34, ал. 1 от ЗС, с която е
поискала да се допусне и извърши съдебна делба, като се прекрати съсобствеността върху
посочените в исковата молба недвижими имоти: УПИ XIV, планоснимачен номер 446, кв.
№44 по плана на с.Бърдарски геран, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, одобрен със Заповед
№158/12.07.1994г. на кмета на общ.Бяла Слатина, представляващ дворно място с площ от
930 кв.м., ведно с находящата се в него жилищна сграда с площ от 87кв.м., с граници: улица,
улица, УПИ XV-447 и УПИ XIII-446, при квоти: ½ за В. В. Л. и ½ за К. И. А.. Моли имотът
да бъде изнесен на публична продан поради неподеляемост, прилага писмени
доказзателства, претендира разноски.
Исковата молба е вписана на 13.11.2023г. в СВ при РС-Бяла Слатина.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът К. И. А. не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника сключили граждански брак на
20.04.2003г. Същият е прекратен с Решение №3808/15.11.2021г., постановено по гр.д.№
42563/2021г. по описа на СРС(влязло в законна сила на 15.11.2021г.)
По време на брака, ищецът В. Л. придобила процесния недвижим имот, като на
основание чл.21, ал.1 от СК същият бил придобит в режим на СИО.
Имотът е придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
93, т.9, рег. 9379, н.д.№ 1390/21.12.2006г., вписан в СВ-Бяла Слатина с вх.рег.№
5315/21.12.2006г., акт №90, том 8, дело №3385/06г. Данъчната оценка на имота е 3656,20лв.
Страните не могат доброволно да си поделят недвижимия имот, поради което желаят
да се допусне и извърши съдебна делба при квоти по ½ ид.ч. за всяка от тях.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство, се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на имота,
предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява
само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между
определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед посоченото,
решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се
признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не
бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без
доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се
постанови решение за допускане на делбата.
По делото е безспорно, че страните имат официален развод, допуснат със съдебно
Решение №3808/15.11.2021г., постановено по гр.д.№ 42563/2021г. по описа на СРС(влязло в
законна сила на 15.11.2021г.)
Съгласно чл.21 от СК вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до
доказване на противното.
Безспорно по делото е, че страните са придобили по време на брака си в режим на
СИО следния недвижим имот: УПИ XIV, планоснимачен номер 446, кв. №44 по плана на
с.Бърдарски геран, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, одобрен със Заповед №158/12.07.1994г. на
кмета на общ.Бяла Слатина, представляващ дворно място с площ от 930 кв.м., ведно с
находящата се в него жилищна сграда с площ от 87кв.м., с граници: улица, улица, УПИ XV-
447 и УПИ XIII-446.
В хода на настоящото производство не беше оспорен съвместният принос при
2
придобиването на процесния недвижим имот, поради което съдът намира, че са налице
всички предпоставки, обуславящи статута на придобитото имущество именно като право на
собственост в съпружеска имуществена общност. Съгласно чл.27, ал.1 от СК с прекратяване
на брака се прекратява и бездяловата съпружеска имуществена общност върху придобитите
по време на брака вещи, която се трансформира в обикновена съсобственост при равни
права, съгласно чл.28 от СК.
По делото не бе оспорено от никоя от страните правото на ответната страна да участва
в делбата, нито собствеността върху описания по-горе недвижим имот, подлежащ на делба.
Гореизложеното обосновава безсъмнен извод, че между страните е конституирано
правно състояние на съсобственост по смисъла на чл. 30, ал.1 от ЗС, което според чл. 34,
ал.1 от ЗС подлежи на ликвидиране чрез делба. Предявявайки конститутивен иск за делба,
ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и
превръщането й в индивидуална собственост.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът е основателен и делбата следва да се
допусне по отношение на двамата съделители относно горепосочения имот, при квоти: 1/2
ид.ч. за ищцата В. В. Л. и 1/2 ид.ч. за ответника К. И. А..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл.341 от ГПК, вр. чл.34 от ЗС между
съделителите В. В. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Иван Денкоглу“
№7, ет.5, ап. 9, чрез пълномощника си адв.И. Н. от САК, и К. И. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, жк „Дървеница“, бл.16, вх. А, ет. 8, ап. 23, по отношение на недвижим
имот: УПИ XIV, планоснимачен номер 446, кв. №44 по плана на с.Бърдарски геран, общ.Бяла
Слатина, обл.Враца, одобрен със Заповед №158/12.07.1994г. на кмета на общ.Бяла Слатина,
представляващ дворно място с площ от 930 кв.м., ведно с находящата се в него жилищна
сграда с площ от 87кв.м., с граници: улица, улица, УПИ XV-447 и УПИ XIII-446, при
КВОТИ: за В. В. Л. - 1/2 ид.ч., и за К. И. А. - 1/2 ид.ч.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
3