Определение по адм. дело №1523/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П. К. П., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. А. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0819-000455 от 23.04.2025 г. на Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата искане за спиране на предварителното изпълнението на оспорената заповед.

Изложените от оспорващия доводи, обосноваващи поддържаната основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед са следните: С анекс от 25.04.2025 г. „Триумф Такси“ ООД, като възложител, прекратява с изпълнителя – П. К. П. сключения между страните договор, без предизвестие и без връщане на депозита; Настъпването на тези последици се дължи на факти и обстоятелства, осъществени след издаване на оспорената заповед, т.е. нови са фактите и обстоятелствата, в резултат на допуснатото предварително изпълнение; Фактът, че с отнемането на СУМПС жалбоподателя не може да управлява автомобила, с който удовлетворява нуждите на семейството си и да работи е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди; При издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност и по-специално правилото на чл. 6, ал. 5 АПК, съгласно което административният орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел; Ще се засегне особено важен интерес на оспорващия – да работи, защото СУМПС му е необходимо с оглед управлението на автомобил, с който удовлетворява нуждите си от трудови доходи и да издържа семейството си, а правото на труд е гарантирано от Конституцията на РБ – чл. 16; В следствие на незаконосъобразно издадената заповед и неправомерно допуснатото предварително изпълнение се осуетяват трудовите задължения на оспорващия и той не е в състояние да осъществява дейността си, като паралелно с това да запази и работата си и какво ще се случи, ако една година и половина е без СУМПС докато излязат официалните резултати и се окажат отрицателни. Изтъква се, че П. е отведен до ВМА за вземане на кръвна проба и няма данни до момента изследването му да се направено и да са ясни резултатите от него, поради което се отправя искане за срока на извършването на изследването и приключване на производството за установяване наличието на наркотични вещества в кръвта на водача на МПС да не е без СУМПС. Искането е да се спре предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 1523/2025 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба от П. К. П. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ, а въпросът за отговорността на оспорващия няма данни да е разрешен към настоящия момент, респ. не е налице отпаднало действие на процесната ПАМ.

Искането съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени налице ли са в настоящия казус предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява само временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3313066/18.04.2025 г. Според заповедта на 18.04.2025 г., около 07:00 ч., в гр. Варна, на кръстовището с [улица]и [улица], П. К. П. управлява лек автомобил Опел Зафир Тоурер, с рег. № [рег. номер], собственост на „Мега Транс Ауто“, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000, с фабричен № ARРК 0014, проба № 189, който отчита положителен резултат за Амфетамин и Метамфетамин, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0165950/18.04.2025 г.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат такива ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. по силата на закона е допуснато предварително изпълнение.

Доколкото в случая предварителното изпълнение на процесната заповед е предвидено в закона, не е необходимо обективиране в заповедта на самостоятелно мотивирано разпореждане в този смисъл. Мотивирано разпореждане се изисква в случаите на допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 АПК, не и в случаите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт.

Действително временното отнемане на СУМПС препятства възможността да се управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността и би могло да създаде значителни затруднения в ежедневието, но те в случая не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес.

Оспорващият представя Договор № ********** от 22.12.2023 г. за съвместна дейност с „Триумф такси“ ООД за извършване на таксиметрови услуги с водач - оспорващият, който договор е прекратен с Анекс от 25.04.2025 г., без да е посочено на какво основание се прекратява договора, а само че прекратяването е без предизвестие и без връщане на депозита. В случая СУМПС на оспорващия е иззето от контролните органи със съставянето на АУАН Серия GA № 3313066 на 18.04.2025 г., а ЗППАМ, издадената на 23.04.2025 г., е доведена до знанието на оспорващия на 25.06.2025 г., т.е. след прекратяване на договора на оспорващия. Не е доказано в случая дали е налице връзка въобще между прекратяването на договора на оспорващия с „Триум Такси“ ООД и ЗППАМ, още по-малко с предварителното изпълнение на ЗППАМ. В този смисъл не става въпрос за ново обстоятелство по смисъла на закона, което да сочи на вреда от предварителното изпълнение на ПАМ, а и прекратяването на договора на оспорващия с „Триумф Такси“ ООД е последица от самата ПАМ, а не от предварителното й изпълнение. Временното отнемане на СУМПС, респ. временното лишаване на оспорващия от възможността да упражнява правото да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди именно от допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Личният интерес на жалбоподателя да може да управлява МПС и по този начин да реализира трудов доход като шофьор на такси не може да надделее над обществения такъв от прилагането на оспорената мярка, който се извлеча от чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП, а именно осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, а, като крайна цел, и опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

Твърдените от оспорващия в жалбата обстоятелства, че ще бъде препятствано удовлетворяването на нуждите от трудови доходи – ще бъде осуетена възможността за упражняване дейността на оспорващия като таксиметров шофьор, не обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. доколкото е прекратен договорът му с „Триумф Такси“ ООД. Освен това имуществените вреди, каквито биха настъпили в резултат на невъзможността на жалбоподателя да управлява МПС и да извършва някаква дейност, нямат характер на непоправими. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена.

Относимият въпрос в настоящото производство е доколко трудовите права на оспорващия са противопоставими на защитените с предварителното изпълнение особено важни държавни или обществени интереси, които са посочени в чл. 1, ал. 2 и чл. 171, ал. 1 ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, опазване имуществото на юридическите и физическите лица и осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Правото на живот е неотменно конституционно право, гарантирано в чл. 28 от Конституцията на Република България (КРБ), чиято разпоредба е пряко приложима. Действително, българските граждани имат право на труд и държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право – чл. 48, ал. 1 КРБ, но правото на труд не може да бъде гарантирано за сметка на нарушаване или възможност за засягане и поставяне в опасност на основното човешко право – правото на живот и физическа неприкосновеност, както и не може да бъде оправдавано с нарушаване на законовата забрана за управляване на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Известно е, че предписаните медицинските изследвания отнемат значителен период от време, но поради това обстоятелство не следва да се спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, което е с оглед предвидените в закона цели.

Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот и на физическа цялост на участниците в пътното движение, да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по ЗДвП. Охраняваните в случая обществени отношения, представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка ал. 2 АПК.

С всяка ПАМ се ограничават и засягат по някакъв начин правата на адресата й, но това е с цел да се защити общественият интерес посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения – чл. 22 ЗАНН.

За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Тоест да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60, ал. 1 АПК. В случая твърдените от оспорващия вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед не надделяват над обществения интерес, и не следва да се определят като значителни или трудно поправими.

Предвид обоснованият от значимостта на засегнатите ценности и характера на обществените отношения обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта следва да се остави без уважение.

На основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. К. П., с [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000455 от 23.04.2025 г. на Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред Върховния административен съд.