Протокол по дело №1925/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 714
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20213330101925
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 714
гр. Разград, 11.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвина Д. Йовчева
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Силвина Д. Йовчева Гражданско
дело № 20213330101925 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ГЮЛХ. АХМ. М. не се явява, не се явява и негов представител.
ОТВЕТНИКЪТ ИСМ. М., не се явява.

СЪДЪТ докладва: Постъпила е искова молба от ГЮЛХ. АХМ. М. с ЕГН **********,
със съдебен адрес за призоваване: гр. Разград, ул. *** чрез адв. М.Е. против ИСМ. М.,
гражданин на Р Турция, роден на ********** г. С исковата молба се моли да се постанови
решение, с което да се приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и брачната
връзка не може да бъде заздравена, като същият да бъде прекратен с развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по вината. Исковата молба
е оставена без движение с разпореждане от 09.09.2021 г. с предоставяне на едноседмичен
срок на ищцата да посочи адрес за призоваване на ответника. С молба с вх. №
7338/17.09.2021 г. ищцовата страна посочва във връзка с указанията на съда, че е
установено, че ответника по документ за самоличност е И. Ю., роден на ********** г. и му
е разрешено продължително пребиваване в Република България. Посочено е, че същият е
гражданин на Р Турция. Няма регистриран постоянен и настоящ адрес в Република
България. Ищцата посочва, че не и е известен друг адрес на ответника. Моли да бъде
приложена процедурата по чл. 48, ал. 1 от ГПК, а именно призоваване чрез „Държавен
вестник“. Приложени са удостоверение от ОДМВР - Разград и Декларация по чл. 48, ал. 1
ГПК от ГЮЛХ. АХМ. М., че не и е известен друг адрес в страната или чужбина на
ответника И. Ю.. С разпореждане от 20.09.2021 г. съдът е предоставил едноседмичен срок
на ищеца да внесе по сметка на Народното събрание държавна такса за призоваване на
ответника, чрез публикация в неофициален раздел на Държавен вестник. С оглед
посочената молба се установява, че ищцата е изпълнила указанията на съда и с
разпореждане от 23.09.2021 г. за насрочване на съдебно заседание за връчване на искова
1
молба и разпореждане, като съдът е указал ответникът да се призове чрез Държавен вестник.
УСТАНОВЯВА се от приложеното, че ответникът ИСМ. М. /И. Ю./ е призован чрез
публикация в неофициалния раздел на ДВ бр. 83 от 05.10.2021 г.
НАСТОЯЩИЯТ съдебен състав счита обаче, че не са налице основанията за
продължаване на действията по образуваното дело предвид следното:
Делото е образувано по иск с правно основание в чл. 49, ал. 1 от СК - иск за развод,
предявен от съпругата ГЮЛХ. АХМ. М., български гражданин, с адрес за призоваване: гр.
Разград, ул. ***, и с обичайно местопребиваване в Германия, против съпругът ИСМ. М. /И.
Ю./ - гражданин на Турция, с обичайното местопребиваване в чужбина.
Сезиран с така предявения иск и извършвайки проверката, вменена му от чл. 17 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, Районен съд – Разград прецени, че не е
компетентен да разгледа и реши делото по следните съображения:
За международната си компетентност съдът следи служебно, а от твърденията в
исковата молба се установява, че е налице международен елемент по гражданското дело.
Съгласно чл. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, същият се прилага, независимо от характера
на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до развод, законна
раздяла или обявяването на нищожността на брака.
В конкретният случай съдът намира, че предявеният иск за развод попада в
предметният обхват на регламента. Съгласно чл. 3 от регламента, компетентен да разгледа
делото, свързано с развода на съпрузите, е един измежду съдилищата, находящи се в
държава-членка, на чиято територия: а) съпрузите имат обичайно местопребиваване; б) са
имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там; в)
ответникът има обичайно местопребиваване; г) ищецът има обичайно местопребиваване,
ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска; д)
ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено
преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка, а ако се отнася
до Обединеното кралство или Ирландия, има "domicile" там.
Съгласно чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно право под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да
бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
2
Ищцата е гражданин на Република България с постоянен адрес в гр. Кубрат, но
обичайното местопребиваване е в Германия. Ответникът е гражданин на Турция, с
обичайно местопребиваване в чужбина – в молбата се сочи, че последно същият се
преместил да живее в друг град в Германия и понастоящем не и е известно къде живее.
При тази факти и съгласно чл. 3 от Регламент ЕО № 221/2003, българският съд не е
компетентен да разгледа така предявеният иск за развод, тъй като съпрузите нямат обичайно
местопребиваване в Република България, което представлява задължително обстоятелство
за обосноваване хипотезата на чл. 3, буква "а" от Регламента. Останалите хипотези от чл. 3
на Регламента също не обосновават компетентност на българския съд да разгледа спора.
Ето защо и на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27
ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, съдът

ОПРЕДЕЛИ:


ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20213330101925, като обявява, че не е
компетентен да разгледа делото, образувано по иск с правно основание в чл. 49, ал. 1 от СК
за развод, предявен от ГЮЛХ. АХМ. М., български гражданин против съпругът ИСМ. М. /И.
Ю./, гражданин на Турция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
едноседмичен срок от връчването на съобщението за определението на съда.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:40 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
3