№ 11186
гр. ..., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110154391 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „...“ АД срещу ...., с
която са предявени искове за признаване на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 222 лева - главница, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски,
по сключена имуществена застраховка „Каско и злополуки“, обективирана в
застрахователна полица № ..../17.10.2017 г. с валидност от 19.10.2017 г. до
18.10.2018 г. за щети на лек автомобил „...“, с ДК № ...., настъпили вследствие
на реализиране на застрахователно събитие – ПТП на 24.09.2018 г. при
движение по път № ...., между местност „.....“ и квартал „...“, в посока към кв.
„...“, на около 1000 метра преди ресторант „....“, предизвикано от попадане на
автомобила в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното
платно – дълбока дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.07.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 35,33 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода 26.01.2022 г. – 20.07.2023 г. – суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41385/2023 по
описа на Софийски районен съд, 182. състав.
В исковата молба ищецът твърди, че със застрахователна полица № ....
от 17.10.2017 г., ЗАД “...” е сключил договор за застраховки „Каско и
злополуки“ на лек автомобил марка „...“ с ДК № ...., собственост на З. Г. С. -
И., със срок на действие от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г. На 24.09.2018 г. на
територията на ...., при движение по път № ...., между местност „.....“ и
квартал „...“, в посока към кв. „...“, на около 1000 метра преди ресторант „....“,
лек автомобил марка „...“ попада в необезопасено и несигнализирано
1
препятствие на пътното платно - дълбока дупка. Реализираното ПТП нанася
материални вреди на лек автомобил марка „...“ с ДК№ ...., като поврежда
предна лява гума и джанта, както и ходова част. За лекия автомобил „...“ не е
било възможно да продължи движението си на собствен ход, ето защо са
използвани и заплатени услугите на „Пътна помощ“. За описаното ПТП е
издаден Протокол № ..../24.09.2018 г. от органите на МВР. Причинените
имуществени вреди на собственика на л.а. „...“ с ДК № .... са описани от
експерти на ЗАД „...” в хода на извършване на ликвидационната дейност по
преписката. Вложените части и материали за извършване на ремонт на лек
автомобил „...“ възлизат на 160.00 лева. ЗАД „...“ АД е изплатило
обезщетение за възстановяване на увредения автомобил в размер на 160 лв.
Общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение е 222.00 лева,
включително 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски по
претенцията и сума в размер на 52.00 лева за репатриране на автомобила. С
регресна покана, към която била приложена цялата ликвидационна преписка
по образуваната в дружеството преписка - щета № ...., ищецът поканил
ответника доброволно да заплати сумата от 222.00 лв. Поканата била
получена от ответника на 18.01.2022 г., но сумата не била заплатена. Ищецът
поддържа, че с плащането на дължимите суми ЗАД „...“ е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и
„Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС и
има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума. Излага
доводи, че по силата на императивната разпоредба, уредена в параграф 7, ал.
1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във
връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, собственик на
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, е
съответната община, в чиито населени места се намират тези улици. Съгласно
чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, т.е. собственикът на
процесния пътен участък .... е длъжна да вземе необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на пътното платно. Съгласно легалната
дефиниция на понятието „препятствие на пътя“, дадена в Параграф 1, т. 9 от
ДР на ППЗДвП, такова е всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За
да е предвидимо това препятствие обаче, съответно, за да се породи
задължение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил
задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, като сигнализира
незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. В
този смисъл, липсата на надеждна сигнализация за неравностите по пътя води
до извод, че за водача на автомобила не е възникнало задължение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Ищецът поддържа, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя, или
презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка
не представлява видимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
2
Дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на общинските
пътища, съгласно чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗП се осъществява от кмета на
съответната община. Тези дейности, съгласно чл.19, ал.2 и Параграф 1, т.14 от
ДР на ЗП включват действия по „осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение“. Пряко проявление на тези
дейности, в съответствие с легалните им дефиниции, въведени с Параграф 1,
чл. 14 от ДР на ЗП е и дейността по поддържане на пътя в изправно
състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по него и тяхното
отстраняване в най-кратък срок – аргумент по чл.167, ал.1, изр.1 от ЗДвП.
Посочените дейности ответникът, като юридическо лице изпълнява чрез
служителите си, или други лица, на които е възложил извършването им.
Поради това, на основание чл.49 от ЗЗД, ответникът носи обективна
гаранционно - обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на
техни виновни действия, или бездействия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба е подаден от
ответника ...., който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди,
че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин
механизмът на твърдяното ПТП, наличието на дупка на пътното платно с
конкретни размери, както и характерът и размерът на твърдените вреди.
Поддържа, че посочените от ищеца вреди могат да настъпят и при друг
механизъм – например удар в бордюр и поради други причини, за които
отговаря водачът. Излага доводи, че представеният протокол за ПТП не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, в която и да било
негова част, тъй като в него е отбелязано, че местопроизшествието не е било
посетено, т.е. съответните длъжностни лица – полицейски служители, не са
възприели факти от процесното произшествие, а са възпроизвели казаното от
единствения участник в инцидента – водачът на процесния автомобил.
Ответникът поддържа, че възприемайки пътната настилката и условията,
водачът е следвало да се движи не само с предвидената разрешена скорост, но
и да подбере така съобразена скорост с пътните условия, че да може
евентуално да спре или да избегне препятствието на пътя, като от
представените доказателства не може да се направи обосновано заключение
относно поведението на водача на лекия автомобил и дали същият е
управлявал процесното МПС при спазване на правилата за движение,
предвидени в ЗДвП. Не става ясно и дали от страна на застрахователя при
определяне на застрахователното обезщетение е било отчетено обикновеното
овехтяване на автомобила към момента на твърдяното ПТП. Липсват данни и
увредените части да са били в изрядно състояние преди настъпването на
ПТП. При условията на евентуалност, моли съда да намали размера на
обезщетението, като вземе под внимание съпричиняването на вредите от
страна на водача, тъй като поведението на последния е несъобразено с
условията на пътното платно. Освен гореизложеното, счита, че за
претендираните ликвидационни разходи не следва да възниква регресна
3
отговорност за ...., и същата следва да отговаря единствено за действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото деяние. Поддържа, че не е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение, тъй като в представената застрахователна
полица няма подписи на страните, както и че по делото не са приложени
Общите условия, респективно не може да се докаже при какви условия е бил
сключен застрахователният договор и дали действително заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение е основателно и дължимо, дали
реализираното събитие представлява „покрит риск“ и пр.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от комбинирана застрахователна полица № .... (представена на
лист 15 по делото) за лек автомобил (л.а.) „...“ с рег. № .... са сключени
имуществени застраховки „Каско“ и „Злополука“ с при клауза „П“ със срок на
застрахователното покритие от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г.
Видно от уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ (на лист 16 по делото) на 24.09.2018 г. З. С. И. е управлявала л.а. „...“ с
рег. № .... по път № .... в посока кв. „...“, като на около 1000 метра преди
ресторант „....“ автомобилът попаднал в малка, но много дълбока дупка на
пътя, в резултат на което били нанесени щети по него, изразяващи се в
увреждане на предната лява гума и джанта, и ходовата част. Водачът
позвънил на телефон 112, както и в ЗАД „...“. Декларирал е, че желае да
получи обезщетение за причинените на автомобила вреди чрез ремонт в
сервиз, посочен от застрахователя.
Съгласно транспортен лист № .../24.09.2018 г., издаден от „Бека пътна
помощ“ (на лист 34) за л.а. „....“ с рег. № .... е ползвана услугата „Пътна
помощ“ на стойност 43,33 лева без ДДС.
Съгласно фактура № ..../01.10.2018 г. (на лист 37) и приложение към
фактура (на лист 36) дължимата от ЗАД „...“ АД сума за репатриране по
транспортен лист № ... е в размер на 43,33 лева без ДДС и 52 лева с ДДС, а
общо дължимата сума за репатриране на всички автомобили, включени във
фактурата – 2903,40 лева.
Видно от платежно нареждане (на лист 38 по делото) на 31.05.2019 г.
4
ищецът ЗАД „...“ АД е заплатил на „....“ ЕООД сумата от 2903,40 лева,
дължима по фактура № ..../01.10.2018 г.
Съгласно възлагателно писмо (на лист 32 по делото) ищецът ЗАД „...“
е възложил на автосервиз „....“ да извърши ремонт на л.а. „...“ с рег. № ...., за
който е заведена претенция по Каско № .....
Съгласно фактура № 1/27.02.2019 г., издадена от „....“ ЕООД с
получател З. С. И., стойността на извършени ремонт на алуминиева джанта е
160 лева.
Съгласно експертиза (на лист 25 по делото), изготвена от експерт на
застрахователя по щета № ...., за отстраняване на щетите по л.а. „....“ с рег. №
.... дължимото обезщетение е в размер на 228,47 лева, от които 68,47 лева за
ремонт, извършен от „...“ ЕАД и 160 лева за ремонт, извършен от „....“ ЕООД.
Съгласно платежно нареждане (на лист 39 по делото) на 29.05.2019 г.
ищецът е заплатил на З. Г. С. – И. сумата от 160 лева по щета № .....
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-
автотехническа експертиза, приета без възражения от страните и представена
в писмен вид по делото на лист 120-124, от обстоятелствата, изложени в
Протокола за ПТП и Декларацията за щета следва, че механизмът за
настъпване на ПТП е следният: на 24.09.2018 г. около 17:30 ч. л.а. „...“ с рег.
№ .... се движи по път № .... с посока кв. „...“- На около 1000 метра преди
ресторант „....“ автомобилът попада в дълбока дупка на пътното платно. От
този механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в уведомление – декларация за щета и Протокол за се налага
извода, че щетите по л.а. „...“ се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 24.09.2018 г. произшествие в гр. .... Стойността, необходима
за възстановяване на щетите по л.а. „...“, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 253,46 лева.
При разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 11.03.2024 г.
свидетелката З. Г. С. - И. дава показания, че преди пандемията от
коронавирус управлявала л.а. „...“ по пътя от кв. „...“ за „.....“, като при
влизане в кв. „...“ преди ресторанта има калдъръмен път с много дупки и в
една от тях попаднала дясната гума на управлявания от свидетелката
автомобил. Свидетелката заявява, че не си спомня да е викала полиция. При
предявяване на уведомлението-декларация по щета свидетелката заявява, че
5
същото е попълнено от съпруга й и тя потвърждава съдържанието. Съдът,
като съобрази, че от процесното ПТП до момента на разпита на свидетеля са
изминали повече от 5 години, намира, че показанията на свидетелката следва
да бъдат кредитирани, освен в частта, в която се твърди, че не е викала
полиция на мястото на произшествието и че е била повредена предната дясна
гума на автомобила, тъй като в тази част показанията противоречат на
останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно писмо (на лист 42) и регресна покана (на лист 41) на
18.01.2022 г. ищецът е депозирал в деловодството на .... с вх. № ... покани,
между които и тази за процесната щета № ..., с която е поканил .... да му
заплати сумата от 222 лева.
Съгласно чл. 12 във връзка с чл. 8.3 от Общите условия за застраховка
на МПС („Каско“), на лист 48, стр. втора, застрахователят покрива пълна
загуба или частична липса на застрахованото МПС, причинени от авария,
произлязла от сблъсък на МПС помежду им или с други подвижни или
неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното
платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното
покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни
тела.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно и кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
6
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената правна норма е
предвидено регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на
регресния иск, а с това и допустимостта на иска.
Основателността на иска за реализирането му се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/ по застрахователна полица № ....; 2/
заплащане на застрахователното обезщетение в размер от 160 лева от страна
на дружеството ищец на увреденото лице, заплащането на 52 лева за
репатрирането на автомобила; 3/ ПТП от 24.09.2018 г., предизвикано от
попадането на процесното МПС в несигнализирано и необезопасено
препятствие на пътното платно – дупка; 3/ настъпилите вследствие на ПТП
от 24.09.2018 г. вреди по застрахования лек автомобил; 4/ виновно и
противоправно поведение на лица, по отношение на които ответникът се
явява възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по повод изпълнение на
задълженията им относно ремонта и поддържането на общински пътища, 5/
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди,
както и видът и размера на щетите;
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на процесното МПС се
установява от представената на лист 15 по делото комбинирана
застрахователна полица от 17.10.2017 г. със срок на покритие 19.10.2017 г. –
18.10.2018 г. Застрахователният договор е формален, като писмената форма е
предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата
действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата
на застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1,
изр. 2 КЗ „Общите условия по застраховката, когато има такива, са
неразделна част от договора“. В случая, процесната застрахователна полица
по застраховка „Каско“ /л. 15 от делото/ е подписана от застрахователя и от
7
застрахования, поради което изискуемата писмена форма е спазена. Ето защо,
съдът приема, че към датата на процесното ПТП ищецът е имал качеството
застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек автомобил „...“, с рег.
№ ...., сключена при условията на клауза „П“ – Пълно каско.
Договорът е сключен при условията на клауза „П“ - Пълно каско“,
съгласно Общи условия на застраховка на моторни превозни средства
(„Каско“), в сила от 01.12.2014 г. Съгласно чл. 12 във връзка чл. 8, т. 3 от тези
Общите условия ( 48, стр. втора по делото), застрахователят покрива пълна
загуба или частична липса на застрахованото МПС, причинени от авария,
произлязла от сблъсък на МПС помежду им или с други подвижни или
неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното
платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното
покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни
тела. Следователно повредата в гумите вследствие на ПТП следва да се
приеме за покрит застрахователен риск.
От съвкупната преценка на свидетелските показания, декларацията за
ПТП (л.16) и заключението на съдебно-автотехническата експертиза (л.124)
съдът приема за безспорно установено, че ПТП е настъпило на 24.09.2018 г.
вследствие дупка на платното за движение в гр. ..., при движение по път № ....
между местност „.....“ и кв. „...“, на около 1000 метра преди ресторант „....“. С
оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията
на гр. ..., като мястото на настъпване на произшествието се установи от
свидетелските показания и декларацията за ПТП, то същият е част от
общинската пътна мрежа, което обосновава материалноправната легитимация
на ответника. Съгласно чл. 31 ЗП ответникът, ...., е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително до извършването на
ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.
13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на
последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й, е довело
и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността за
8
причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното
от ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за
установяване на което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за увеличаване на
размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение
на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си
увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо
да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния
резултат. Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по
несъмнен начин, като не може да е хипотетичен и да почива на
предположения.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението
си, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната
пътна обстановка съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нещо повече, наличието на
дупка на пътното платно, както е в случая, не представлява предвидимо за
водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е
длъжен да съобразява поведението си, включително да избира скоростта си на
движение или да спре. Ето защо съдът приема, че ПТП е настъпило
единствено поради наличието на необезопасена дупка.
Предвид изложеното, заключението на вещото лице, че за
възстановяване на щетите по увредения автомобил е необходима сумата от
253,46 лева и обстоятелството, че тази сума е по-висока от заплатеното от
ищеца обезщетение в размер на 160 лева, съдът намира, че тази се дължи от
ответника на ищеца. Предвид данните по делото за характера на вредата,
причинила увреждане на предната лява гума, съдът намира, че репатрирането
е било наложително, поради което разходите за осъществяването му също се
намират в причинно-следствената връзка със събитието. При наличните данни
9
относно настъпилата вследствие на ПТП щета, съдът намира, че същата
представлява покрит риск и съответно на ищеца се дължи и заплащане на
сумата от 52 лева за репатриране на процесния лек автомобил. На ищеца се
дължи и сумата от 10 лева ликвидационни разноски, чийто размер съдът не
намира за прекомерен. Върху сумата от 636,99 лв. се дължи и законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.07.2023 г. до окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен паричен дълг
и изпадането в забава на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. В случая се установява, че с регресна
покана, получена от ответника на 18.01.2022 г., ищецът е поканил ответника
да възстанови сумата 222 лева, представляваща изплатено обезщетение с
включени ликвидационни разноски от 10 лева за настъпилото на 24.09.2018 г.
увреждане на застрахованото при него имущество. С поканата е предоставен
седемдневен срок за заплащане на вземането. В рамките на срока не се
установява да е изпълнено задължението, поради което с изтичането му
ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД дължи
заплащане на ищеца на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 26.01.2022 г. Като взе предвид заявения размер на претенцията и
по силата на вменената му законова компетентност съгласно чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор за изчисляване на законната лихва на НАП,
съдът определи размера на дължимото обезщетение върху сумата от 222 лева
за периода 26.01.2022 г. – 20.07.2023 г. като възлизащо на сумата 35,33 лева.
Вземането на ищеца за лихва в посочения размер не се установява да е
погасено чрез плащане или по друг начин, поради което предявеният иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 2 ЗЗД следва да се уважи в пълния му
предявен размер от 35,33 лева.
По разноските:
10
При този изход на спора и предвид направеното искане право на
разноски има ищецът.
Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 75 лева
за платена държавна такса (платено нареждане на лист 7 по делото), 450 лева
депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза (платежно
нареждания на лист 108), 50 лева депозит за свидетел (платежно нареждане на
лист 109 по делото) и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК или общо 675 лева. Ищецът доказва
разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лева. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 675 лева разноски в исковото и 75 лева разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК от ЗАД „...“ АД установителни искове с правна квалификация чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че ...., ЕИК: ...., с адрес на управление: гр. ..., бул. „...., дължи на ЗАД
„...“ АД, ЕИК: ..., с адрес на управление: гр. ..., ул. „... сумата от 222 лева
(двеста двадесет и два лева) – главница, представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски,
по сключена имуществена застраховка „Каско и злополуки“ за щети на лек
автомобил „...“, с ДК № ...., настъпили вследствие на ПТП на 24.09.2018 г. при
движение по път № ...., между местност „.....“ и квартал „...“, в посока към кв.
„...“, на около 1000 метра преди ресторант „....“, предизвикано от попадане на
автомобила в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното
платно – дълбока дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.07.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 35,33 лева (тридесет и пет лева и
тридесет и три стотинки) – мораторна лихва върху главницата за периода
11
26.01.2022 г. – 20.07.2023 г. – суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41385/2023 по описа на Софийски районен съд,
182. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ...., ЕИК: ...., с адрес на
управление: гр. ..., бул. „...., да заплати на ЗАД „...“ АД, ЕИК: ..., с адрес на
управление: гр. ..., ул. „... сумата от 675 лева (шестотин седемдесет и пет
лева) разноски за исковото и 75 лева (седемдесет и пет лева) разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12