№ 858
гр. Сливен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230101712 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1,
вр. ал. 3 СК от П. Г. П. от гр. Сливен срещу М. Ж. П., бразилска гражданска с
разрешение за продължително пребиваване в Република България, род. на
14.01.1994 г. в Бразилия.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
06.01.2020 г. в гр. Сливен, от който нямат родени деца. Първоначално
брачните им отношения се развивали добре. В началото на м. януари 2024 г.
съпрузите заминали за Германия и започнали работа в местен ресторант,
чиито собственици били българи. Ищецът забелязал, че съпругата му
започнала открито да флиртува с един от колегите им и да злоупотребява с
алкохол, което дало повод за скандали и изостряне на отношенията им. В
началото на м. април 2024 г., ответницата не се прибрала навреме след работа
и ищецът отишъл да я търси в ресторанта. В една от стаите на общежитията, в
което живеел колегата им, ищецът заварил съпругата си да му изневерява.
Още на следващия ден ищецът взел решение да се прибере в България и да
подаде молба за развод. На изложените основания ищецът моли съда да
прекрати с развод сключения граждански брак, поради настъпило дълбоко и
1
непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на ответницата и
да възстанови предбрачното й фамилно име. Претендира и осъждане на
ответницата да му заплати направените по делото разноски.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез назначения
си от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за
допустимост и основателност на иска, в случай на събрани по делото
доказателства за изложените от ищеца обстоятелства. Оспорва искането на
ищеца за произнасяне по вината като отбелязва, че ответницата няма да
участва лично в производството и не би могла да изложи и докаже своя
защитна теза. На изложените основания моли съда да прекрати с развод
сключения граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения без да се произнася по вината, а след
развода да бъде възстановено предбрачното фамилно име на съпругата Алвес
де Соуза.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично
и с пълномощник - адвокат. Поддържа изцяло исканията си в исковата молба и
претендира за направените по делото разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, който изразява
становище за основателност на иска за развод. Моли съдът да не се произнася
по въпроса за вината, тъй като ответницата не участва лично в
производството.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за
прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по
вина на ответницата. Ищецът моли и съдът да постанови промяна на
фамилното име на ответницата като възстанови предбрачното й фамилно име
Алвес де Соуза.
Предявеният иск с правно основание чл. 49 СК е процесуално
допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
2
Установи се от писмените доказателства по делото, че ищецът П. Г. П. и
ответницата М. Ж. Алвес Де Соуза са сключили граждански брак на
06.01.2020 г. в гр. Сливен, за което е съставен Акт за граждански брак № 3 от
06.01.2020 г. Съпругата е приела фамилно име след брака П..
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ж.А. - майка на
ищеца, чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, логични,
последователни и непротиворечиви, се установява, че първоначално брачните
отношения между съпрузите били добри. Семейството живяло около 2 години
в гр. Сливен, а впоследствие се преместили за около година в село Палаузово,
общ. Стралджа, в наследствена къща на свидетелката. Там се занимавали със
земеделие и животновъдство. Тъй като им било трудно, през м. януари 2023 г.
съпрузите заминали за Германия. Там започнали работа и заживели в
служебно общежитие. Свидетелката описва, че една вечер се събудила късно
през нощта, погледнала телефона си и видяла, че синът й е на линия. Разбрала
от него, че жена му му е изневерила, като ищецът изпратил на свидетелката
снимка, на която се виждала ответницата с друг мъж в интимна поза в момент
на изневяра. Именно изневярата според свид. Андонова станала причина
ищецът да подаде молба за развод. Веднага след това ищецът се завърнал в
България и споделил на майка си, че няма как да запази тези отношения.
Свид. Андонова описва, че от м. април насам, в продължение на 6 месеца,
съпрузите не поддържат никакъв контакт.
Безспорно се установява от събраните по делото свидетелски показания,
че страните са във фактическа раздяла от около шест месеца.
Съдът намира, че разстройството на брачните отношения е настъпило по
вина на ответницата, която е изневерила на ищеца с друг мъж.
Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като
съвкупност от обективното и субективното отношение на всеки от съпрузите
към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за
взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното
съжителство и грижите за семейството. От събраните по делото
доказателства, се установи, че с поведението си ответницата е допринесла за
разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за
разтрогването на брака.
3
Между съпрузите напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната
привързаност, уважението, доверието и желанието за полагане на общи
усилия за осигуряване благополучието на семейството. Брачната връзка е
лишена от съдържание и съществува само формално и юридически. Бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за разстройството има съпругата.
Установи се, че няма как да бъде заздравен, поради което следва да бъде
прекратен с развод.
Съпругът П. е направил искане след прекратяване на брака съпругата М.
Ж. П. да възстанови предбрачното си фамилно име Алвес Де Соуза.
Ответницата обаче не е отправила лично искане по чл. 53 СК за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради което и съдът не
следва да се произнася по въпроса за фамилното име на съпругата след
прекратяване на брака.
Следва да се отбележи, че уредбата на чл. 53 СК от 2009 г., за разлика от
отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал. 1 и ал. 2/ и СК от 1985 г. /чл. 103, ал. 1 и
ал. 2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята /респ.
разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на
брака. В този смисъл, с новия СК от 2009 г. е променено изходното начало на
уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на
брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да
възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния процес, съпругът,
приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на
фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието или
противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е
ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да
носи неговото име.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса
за производството по делото в размер на 25,00 лв., която вече е внесена от
ищеца.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на
1855,00 лв., от които 25,00 лв. заплатена държавна такса, 1200,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, 600,00 лв. заплатен депозит за особен
4
представител на ответницата и 30,00 лв. заплатена държавна такса за
призоваване на ответницата чрез Държавен вестник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между П. Г.
П., ЕГН: **********, с адрес гр. .................. и М. Ж. П., ЛНЧ: **********,
бразилска гражданска с разрешение за продължително пребиваване в
Република България, род. на 14.01.1994 г. в Бразилия, за който е съставен Акт
за граждански брак № 3 от 06.01.2020 г. в гр. Сливен, на основание чл. 49, ал.
1 СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните
отношения има съпругата М. Ж. П., ЛНЧ: **********, бразилска гражданска
с разрешение за продължително пребиваване в Република България, род. на
14.01.1994 г. в Бразилия.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК М. Ж. П., ЛНЧ:
**********, бразилска гражданска с разрешение за продължително
пребиваване в Република България, род. на 14.01.1994 г. в Бразилия ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН: **********, с адрес гр. .................. сумата от
1855,00 лв. /хиляда осемстотин петдесет и пет лева/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5