МОТИВИ към Присъда № 99, постановена на 02.04.2018 г.
по НЧХД № 5143 по описа на Районен съд – Варна
за 2016 г.
Производството по НЧХД № 5143 по описа на Районен
съд – Варна за 2016 г. е образувано по разпореждане на Председателя на
Варненския районен съд срещу Т.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 91 за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Основание за образуването на наказателното
производство от частен характер е постъпила частна тъжба срещу подс. Т.Г.В. от частния тъжител Д. Николoв Ц. за това, че на 31.03.2016 г. в гр. Варна,
в открито съдебно заседание, проведено по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на
Варненския районен съд, 38 състав, подс. Т.Г.В. публично
обидил Д.Н.Ц., като заявил „Колега, ще ти еба путка ти лелина“.
С протоколно определение от 19.12.2016 г,
постановено по НЧХД № 5143 по описа на Районен съд – Варна за 2016 г., е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански осъдителен
иск, предявен от частния тъжител Ц. срещу подс. В. за
заплащане на парична сума в размер на 4000 лева (четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
извършеното престъпно деяние.
В хода на съдебните прения по време на проведеното
на 02.04.2018 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 5143 по описа на Районен
съд – Варна за 2016 г. процесуалният представител на частния тъжител Ц. – адв. Д.Ч. *** поддържа възведеното с частната тъжба
обвинение, намирайки, че същото е безспорно доказано от обективна и субективна
страна. Адв. Ч. поставя акцент в своята пледоария
върху приложения към доказателствената съвкупност по
делото протокол от проведеното на 31.03.2016 г. открито съдебно заседание по
НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. по описа на Варненския районен съд, както и
върху писмената кореспонденция между частния тъжител и подсъдимия, проведена
след датата 31.03.2016 г., когато на практика подс. В.
сам е признал обидата, която е нанесъл на частния тъжител. Поради
гореизложените съображения адв. Д.Ч. моли съдът да
постанови осъдителна присъда, както и да уважи в цялост предявения от частния
тъжител граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени в резултат на
деянието неимуществени вреди.
В хода на съдебните прения частният тъжител Д.Н.Ц.
също поддържа възведеното обвинение срещу подс. В.,
намирайки, че деянието е безспорно доказано, както и че е съставомерно
от обективна и субективна страна. Частният тъжител Ц. моли съдът да постанови
осъдителна присъда и да наложи наказание на подсъдимия в размер около
максималния праг, предвиден от законодателя, както и да уважи в цялост
предявения граждански иск.
От своя страна защитникът на подс.
В. – адв. Л.Л. *** моли съдът
да постанови оправдателна присъда, навеждайки подробни аргументи в защита на
своята позиция. Адв. Л. намира на първо място, че целият
процес е опорочен, доколкото е бил разгледан от съдебна институция,
позиционирана във Варненския апелативен район Освен това акцентира върху
обстоятелството, че в съдебния протокол е записано многоточие на мястото на
глагола в изречението, а съдебният секретар Д.М. протоколирала заседанието,
проведено на 31.01.3016 г. по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. по описа на
Варненския районен съд не си спомня в съдебната зала да са били изречени обиди
по адрес на частния тъжител Ц..
Самият подс. Т.Г.В. също
пледира съдът да постанови оправдателна спрямо него присъда, като поставя фокус
върху изготвената тройна съдебнопсихиатрична и психологична, чието заключение
оспорва, навеждайки твърдения, че състоянието, в което е изпаднал по време на
откритото съдебно заседание на 31.03.2016 г. по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г.
по описа на Варненския районен съд може да се квалифицира като афектно състояние.
В предоставената му възможност да изрази своята
последна дума пред съда, на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК, подс. В. счита, че не са налице предпоставките за
постановяване на осъдителна присъда и за уважаване на предявения срещу него
граждански иск, тъй като е налице несъставомерност на
повдигнатото обвинение.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
На 31.03.2016 г. било проведено
открито съдебно заседание по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на Варненския
районен съд.
Процесуален представител на
частната тъжителка по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд
– св. Р. Р.Р. бил адв. Д.Н.Ц.,
а защитник на подсъдимия в производството по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на
Варненския районен съд Георги Т.В. бил неговия син подс.
Т.Г.В..
В хода на откритото съдебно
заседание, в самата съдебна зала, подс. Т.Г.В. се
обърнал към частния тъжител Д.Н.Ц. и му заявил „Колега, ще ти еба путка ти
лелина“, като непосредствен свидетел на нанесената вербална обида била св. Р. Р.Р..
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията
на св. Р. Р.Р.; показанията на св. Д.Г.М.;
показанията на св. В.И.В.; показанията на св. П.Т.Т.;
показанията на св. В. Х. В.; показанията на св. Д. Л.Б.; показанията на св. И.К.И.;
показанията на св. Д.Т.В.; показанията на св. А.С.С.,
показанията на св. С.З.Й.; показанията на св. Х.Н.Х.; показанията на св. Е. Х. Д.;
показанията на св. М.И.Д.; докладна записка, изготвена от Я.Н. – деловодител в
Наказателно отделение на Варненския районен съд; заверено копие на длъжността
„Съдебен секретар – протоколист в Наказателно отделение при Районен съд –
Варна“; писмо от 38 състав на Варненския районен съд до Адвокатска колегия –
гр. Варна; Решение от 20.03.2017 г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска
колегия – гр. Варна; писмена кореспонденция между частния тъжител Д.Н.Ц. и подс. Т.Г.В.; Решение от 13.07.2017 г. на Висшия
дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет; комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза по отношение подс. Т.Г.В.,
изготвена от вещите лица д-р. Р.Б., д-р. К.К. и
клиничен психолог Р.Г.; справка за съдимост на подс. Т.Г.В.,
изготвена от Районен съд Берковица; заверено копие от „Речник на българския
език“ от Найден Геров, 1897 г.; заверена за вярност страница от „Речник на
чуждите думи в българския език“, издателство „Наука и изкуство“ 1971 г. и
извадка от помагало по литература за 7 – ми клас, автор Д. Кънева, изд. Бургас
2013 г.; разпечатка от фейсбук профил на лицето
Антони В. към датата 04.12.2017 г.; разпечатки от „Уикиречник“,
разпечатка от „Уикипедиа“, разпечатка от Български
тълковен речник, разпечатка от сайта bgjargon.com; разпечатка на „Уикипедиа: Първи стъпки“ и
копие на годишна награда „ Време 2012 за особена съпричастност към обществения
живот във Варна, област Гражданско общество от 30.03.2013 г.“
На първо място съдът изцяло
кредитира показанията на св. Р. Р.Р., която
изключително категорично заяви пред съда, че по време на проведеното на
31.03.2016 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на
Варненския районен съд, подс. В. се е обърнал към
частния тъжител Ц. с думите „Колега
засрами се, ще ти еба путката лелина“. Съдът изцяло дава вяра на
показанията на св. Р., защото тя се е намирала непосредствено до частния
тъжител Ц. по време на откритото съдебно заседание, буквално на няколко метра
от подс. В. и е имала прекрасна възможност
непосредствено да чуе и да възприеме обидните думи, отправени от подсъдимия към
частния тъжител. Свидетелката Р. е категорична, че обидните думи, отправени от
подсъдимия са били насочени към частния тъжител Ц., още повече, че тя разказа
пред съда как хронологично е протекло и се е развило съдебното заседание, при
което подс. В. е прекъснал именно адв.
Ц. да зададе въпрос, при което „В
следващия момент адв. В. избухна, обърна се към адв. Ц. и всъщност адв. Ц. искаше
да зададе още един въпрос: „Кой е подписал…“, но стигна само до там, защото в
този момент адв. В. избухна, започна да ръкомаха,
обърна се към адв. Ц. и му каза: „Колега засрами се,
ще ти еба путката лелина, ако се случи нещо с баща ми.“
Кредитирайки изцяло показанията
на св. Р., съдът с категоричност приема, че адресат на репликата „Колега, ще ти
еба путка ти лелина“ е именно частния тъжител Ц..
В своите показания св. В.
признава, че е имало псувня, изречена от подс. В. по
време на съдебното заседание, проведено на 31.03.2016 г. по НЧХД № 3684 по
описа за 2015 г. на Варненския районен съд, но заяви, че грубите думи са били
насочени срещу нея. Съдът кредитира показанията на св. В. в частта им, че подс. В. действително е псувал в съдебната зала, но
категорично не дава вяра на показанията й, че ругатнята е била насочена срещу
нея. Съдът няма как да приеме за достоверно твърдението, че ругатнята е била
насочена по адрес на св. В., защото подобна позиция беше категорично
опровергана от св. Р. на първо място, а и няма как да не бъде отбелязано, че
липсва каквато и да е била житейска логика, а и не е житейско издържано подс. В. да ругае по толкова грозен и циничен начин свой
колега, осъществяващ процесуално представителство на неговата собствена майка.
В тази връзка съдът би желал да
отбележи, че не кредитира и показанията на св. П.Т. Т., че обидните думи, изречени по време на съдебното
заседание са били отправени към св. В., а не към частния тъжител Ц., на първо
място, защото самият св. Т. призна пред съда, че е влязъл в съдебната зала едва
след като председателят на 38 състав на Районен съд – Варна е разпоредил препис
от протокола от съдебното заседание да бъде изпратен на Адвокатска колегия –
гр. Варна, за да се потърси дисциплинарна отговорност на подс.
В. (т.е. св. Т. не е пряк свидетел и не е чул лично изречената ругатня от
страна на подсъдимия), а и самият Т. „черпи“ своите възприятия за случилото се
от показанията на св. В., които съдът по гореизложените съображения не
кредитира в частта им, че ругатнята е била адресирана към нея, а не към частния
тъжител Ц.. Ето защо съдът няма как да кредитира и показанията на св. Т. в тази
им част, защото „стъпват“ върху показания, на които съдът с категоричност не
дава вяра.
Съдът също така би желал да
обърне внимание и върху показанията на св. Д. Л.Б., която също е присъствала в
съдебната зала по време на проведеното публично съдебно заседание по НЧХД №
3684 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд. Действително макар и да не
е чула изречената ругатня от страна на подс. В. (тъй
като съдът изцяло кредитира показанията й), нейните показания също са важни,
тъй като св. Б. сподели пред съда, че: „…Съдията
нещо се възмути, впоследствие каза да се прекрати заседанието, защото е
възникнал някакъв конфликт..“, което също представлява индиция,
че най – малкото нещо нередно се е случило в съдебната зала.
Своето важно значение в доказателствената съвкупност имат и показанията на св. С.З.Й.,
който сподели, че още същата вечер на 31.03.2016 г. лично частният тъжител Ц.
го е посетил в дома му и му е разказал как подс. В.
го е напсувал по – рано същия ден в съдебната зала с израза „Да ти еба путката
лелина“. Вярно е, че св. Й. не е пряк очевидец на поведението и действията на
подсъдимия В. в съдебната зала на Районен съд Варна, но показанията му макар и
да представляват косвено доказателство изцяло потвърждават показанията на св. Р..
За по – голяма прецизност следва да се отбележи, че точния израз, използван от
подсъдимия е бил „Колега, ще ти еба путката лелина“, а не „Да ти еба путката
лелина“, но двата израза са изключително близки и почти идентични, а както
съдът вече отбеляза св. Й. не е бил в съдебната залата на 31.03.2016 г.
(мястото на извършване на изпълнителното деяние), а и той беше разпитан на
04.12.2017 г. – повече от година и половина след настъпване на инкриминираното
деяние, поради което и е съвсем нормално и житейски издържано да не си спомня с
конкретика всяка една отделна думичка от обидните
слова на подсъдимия, отправена към частният тъжител Ц..
Поради същите причини, съдът
кредитира показанията на св. Х.Н.Х., който действително също не е пряк очевидец
на нанесената обида от страна на подсъдимия към частния тъжител, но още същия
ден, буквално часове след заседанието, самият частен тъжител му е споделил за
нанесената му обида от страна на подс. В., поради
което и макар и да представляват косвено доказателство показанията на св. Х.
също установяват съставомерността на деянието от
обективна страна.
По принцип съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите М.И.Д., Е. Х. Д. и Д.Т.В. с едно малко
изключение. Като цяло показанията на свидетелките Д., Д.
и В. представляват по – скоро обрисуване на характеристичните данни на
подсъдимия В., като нямат пряко касателство с
характеристиките и елементите на изпълнителното деяние, предмет на разглеждане
по НЧХД № 5143 по описа на Районен съд – Варна за 2016 г. Изключението е само в
показанията на св. Д., която сподели, че е чула от подсъдимия, че в съдебната
зала се бил скарал и е бил влязъл в конфликт със св. В. – твърдението, което
няма как да бъде прието за достоверно от съда по гореизложените съображения.
Като цяло съдът кредитира и
показанията на св. А.С.С., чиито показания осветлиха
период вече след извършване на изпълнителното деяние, когато са се провели
срещи между частния тъжител и подсъдимия за извънсъдебно решаване на
конфликтната ситуация – за което обстоятелство впрочем свидетелства и
приложената в хода на съдебното следствие кореспонденция между страните –
частния тъжител Ц. и подс. В..
Поради гореизложените
съображения и изцяло кредитирайки показанията на св. Р., съдът с категоричност
приема, че на 31.03.2016 г. в гр. Варна в открито съдебно заседание, проведено
по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд, 38 състав, подс. Т.Г.В. действително публично обидил Д.Н.Ц., като
заявил „Колега, ще ти еба путка ти лелина“.
Вещите лица, изготвили заключението
на тройната комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, което
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, са категорични,
че подс. Т.Г.В. не страда от психично разстройство,
като към момента на извършване на деянието на 31.03.2016 г. не е бил в
състояние на физиологичен или патологичен афект. Вещите лица поясняват и
допълват, че в конкретната ситуация при подс. В.
липсват всички характерни симптоми на физиологичния афект – отключваща значима
стресова ситуация, три характерни фази, стеснение на съзнанието, вегетативната
симптоматика. Вещите лица посочват, че е налице реакция на гняв, която не
отговаря на критериите на физиологичен афект.
Също така експертите, изготвили
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, са единодушни и
повече от категорични, че няма сведение за наличие на патологичен афект. Самият
патологичен ефект представлява краткотрайна психогенна психоза и настъпва при
хора с поначало увредена мозъчна дейност, като характерно за този вид афект е,
че съзнанието е помрачено, действията са безогледно агресивни и за тях няма
никакъв спомен, докато в конкретния случай вещите лица обобщават, че подс. В. има изключително ясен спомен за случилото се в
съдебната зала на 31.03.2016 г., което очевидно изключва възможността да се
приеме наличието на патологичен ефект.
Поради гореизложените
съображения и отново подчертавайки, че изцяло кредитирайки заключението на
изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, съдът с
категоричност приема, че подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен или
патологичен ефект по време на извършване на деянието на 31.03.2016 г.
В хода на съдебното следствие
се събраха писмени доказателства по отношение значението на думите „еба“,
„путка“ и „лелина“. Следва да се отбележи обаче, че е ноторно
известно, че фразата „ще ти еба путката ти лелина“ представлява ругатня, при
това изключително цинична и грозна псувня. Още повече, че доказателство в тази
посока са и показанията на св. Й., който заяви пред съда, че знае каква е била
ругатнята, отправена към тъжителя Ц., а именно „Т.В. е изпратил сексуални поздрави на лелята на Д.Ц.“ – очевидно и
красноречиво св. Й. е разбрал значението на израза „Да ти еба путката ти
лелина“. Също така важно доказателство в същата посока са и показанията на св. Х.,
който също сподели пред съда по време на своя разпит, че се е обадил по
телефона вечерта на 31.03.2016 г. и се е пошегувал, че лелята на Д.Ц. е щяла да
забременее (което ноторно известно е, че се случва
след извършване на полов акт). В тази връзка съдът кредитира приложените на л.
186 и л. 187 от делото извадки от Уикиречник, които тълкуват значението на думата „еба“ като
„извършвам полов акт“, а думата „путка“ като „съвкупност от външните полови
органи при жената“. Съдът по принцип е съгласен със становището на адв. Л., че автор в Уикиречник
може да бъде всяко едно лице, но както съдът вече отбеляза ноторно
известен е смисъла на фразата „Да ти еба путката ти лелина“ и този смисъл
изцяло съвпада със смисъла, който е отбелязан при съчетание на отделните думи
във фразата от Уикиречник.
За пълнота на изложението съдът
би желал да вземе отношение и във връзка с представените от адв.
Л. фотокопия на Речника на българския език, фототипно издание, на Найден Геров.
Съдът няма причина да се съмнява, че действително към края на 19 век едно от
значенията на думата „ебана“ е „чужбина“, а на думата „леля“ съответно е
растението леща, но в началото на 21 век всеки един пълнолетен, а дори и
непълнолетен гражданин на Република България ясно осъзнава какво е значението
на фразата „Ще ти еба путката лелина“, а именно ругатня, която на 31.03.2016 г.
подс. В. е употребил към частния тъжител Ц. по време
на откритото съдебно заседание по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на Варненския
районен съд, 38 състав.
Към частната тъжба беше
приобщен протокол от откритото съдебно заседание по НЧХД № 3684 по описа за
2015 г. на Варненския районен съд, 38 състав, но според съда този протокол няма
обвързваща доказателствена сила за съда, разглеждащ
производството по НЧХД № 5143 по описа на Районен съд – Варна за 2016 г.
Събитията и репликите, отразени в съдебния протокол подлежат на самостоятелно
доказване в производството по НЧХД № 5143 по описа на Районен съд – Варна за
2016 г. с доказателствените средства, предвидени в
НПК, поради което и съдът ще се въздържи от коментар по отношение приобщения
протокол от проведеното на 31.03.2016 г. открито съдебно заседание по НЧХД №
5143 по описа на Районен съд – Варна за 2016 г. Разпитаната като свидетел Д.Г.М.,
изпълняваща функции на съдебен секретар на 38 състав, участвала в разглеждането
на НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд нямаше почти никакъв
спомен за случилите се събития на 31.03.2016 г. в откритото съдебно заседание
по цитираното дело, което според съда е съвсем нормално, с оглед натовареното й
ежедневие, а и самата тя призна, че 38 състав на Районен съд Варна разглежда
много на брой наказателни дела, да не си спомня с подробности какво се е
случило конкретно в съдебната зала.
Преценявайки обаче събраните в
хода на съдебното следствие по НЧХД № 5143 по описа на Районен съд – Варна за
2016 г. писмени и гласни доказателства, както и комплексната съдебно –
психиатрична и психологична експертиза, съдът с категоричност приема за
установено от фактическа страна, че на 31.03.2016 г. в гр. Варна, в открито
съдебно заседание, проведено по НЧХД № 3684 по описа за 2015 г. на Варненския
районен съд, 38 състав, подс. Т.Г.В. публично обидил Д.Н.Ц.,
като заявил „Колега, ще ти еба путка ти лелина“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Субектът на престъпното деяние
по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК – Т.Г.В.
е пълнолетно и вменяемо лице което е
било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си, за което обстоятелство красноречиво свидетелства
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
личното чувство за достойнство, самооценка на човека, положителната оценка,
която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.
От обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК е извършено чрез действие – подс. В. се е
обърнал към частния тъжител Ц. с думите: „Колега, ще ти еба путка ти лелина“.
Налице са и останалите признаци, необходими за съставомерността
на деянието от обективна страна – деянието е извършено в присъствието на физическото
лице – Д.Н.Ц., което е чуло обидните и оскърбителни изрази, адресирани до него,
както и самото деяние е извършено публично, доколкото е извършено в съдебна
зала на Районен съд Варна, където се е разглеждало производството по НЧХД № 3684
по описа за 2015 г. на Варненския районен съд
От субективна страна
престъпното деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК вр.
с чл. 146, ал. 1 от НК е извършено от подс. В. с пряк
умисъл, тъй като същият отлично е съзнавал общественоопасните
последици от своето деяние, а именно засягането на честта и достойнството на
тъжителя и пряко е целял настъпването им със своите действия.
По отношение вида и размер на наказанието.
Разпоредбата на чл. чл. 148,
ал. 1, т. 1 от НК вр. с чл. 146, ал. 1 от НК
предвижда наказание „глоба“ в размер от 3000 лева до 10000 лева, както и
наказание „обществено порицание“ за извършителите на този вид престъпни деяния.
В тази връзка, съдът намира, че
са налице всички изискуеми от закона материални предпоставки в случая да бъде
приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, съответно института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно –
за извършеното от подс. В. се предвижда наказание
„глоба“ в размер от 3000 лева до 10000 лева, както и наказание „обществено
порицание“, деецът не е осъждан за извършено престъпление от общ характер и
спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административна санкция, както и с деянието не са
причинени никакви имуществени вреди.
При индивидуализация на размера
на административното наказание, съдът не констатира наличието на някакви
отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай.
Единственото смекчаващо
отговорността обстоятелство са добрите характеристични данни, които се събраха
в хода на съдебното следствие по отношение подс. В..
Тези сведения свидетелстват, че процесното деяние по
– скоро е инцидентна проява от страна на подсъдимия, който има като цяло
правилно и отговорно отношение към законоустановения
ред в страната. За допълнение на мотивите следва да се отбележи, че подс. В. действително е неосъждан към датата на извършване
на престъплението, но следва да се има предвид, че липсата на предходна
съдимост е отчетена от законодателя за приложението на чл. 78а от НК, поради
което и не е правилно отново и още веднъж да бъде вземана предвид като
смекчаващо вината обстоятелство.
Предвид наличието, макар и на
едно единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно много добри
характеристични данни по отношение подсъдимия, съдът намери за справедливо да
наложи на подс. В. административно наказание „глоба”
в минимален размер, а именно 1000 лева. Още повече, че се събраха гласни
доказателства, че семейството на подс. В. се намира в
нелеко материално положение, поради което и административно наказание „глоба” в
минимален размер, а именно в размер на 1000 лева съответства на принципите,
заложени в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че административно наказание в минимален размер, а
именно „глоба” в размер на 1000 лева се явява справедливо наказание за
извършеното от подс. Т.Г.В. престъпление, поради
което и съдът наложи наказанието именно в този размер.
По отношение на гражданския иск.
С протоколно определение от 19.12.2016 г.,
постановено по НЧХД № 5143 по описа на Районен съд – Варна за 2016 г., е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански осъдителен
иск, предявен от частния тъжител Ц. срещу подс. В. за
заплащане на парична сума в размер на 4000 лева (четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
извършеното престъпно деяние.
След като съобрази произнасянето си с наказателно – осъдителната част на присъдата, както и с оглед събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прецени, че предявеният от частния
тъжител Д.Н.Ц. граждански иск за претърпени от деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди е
основателен и доказан по размер за сумата от 2000 лева. Обсъждайки размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът прецени показанията на
св. И.К.И. и св. С.З.Й., които подробно разказаха пред съда за неблагоприятните
последици във физическото и психическото здраве на частния тъжител Ц.
вследствие нанесената му обида в съдебното заседание на 31.03.2016 г. В този
смисъл св. Й. посочва: „…Три – четири дни
след това говорих с жена му. Тя каза, че бил неспокоен, не можел да спи, станал
нервен. Беше спрял да пуши, но след случилото се жена му каза, че е започнал да
пуши нощем. Ходили на доктор и Д. започнал да пие „Лексотан“
и други лекарства. Пи ги 3 – 4 месеца. Много тежко го изживя.“ Показанията
на св. И.К.И. са в идентична посока: „Познавам
колегата Д.Ц. като скромен, културен, добър, вежлив човек. След този случай го
виждам по – разсеян, по – разтревожен.“ Впрочем в абсолютно идентична
посока са и показанията на св. Р. Р.Р., която е
наблюдавала поведението на частния тъжител непосредствено след извършване на
изпълнително деяние и следващите няколко часа след заседанието: „…След като свърши съдебното заседание с адв. Ц. отидохме в кантората му и едва тогава той показа
истинските си чувства, които са в него. Даже отвори кутийка и взе някакви
хапчета. Беше изключително възмутен, засегнат..“. Анализирайки показанията
на свидетелите И., Й. и Р., съдът приема, че действително инкриминираното
деяние е предизвикало смущение и значително е разстроило частния тъжител Ц.,
още повече, че съдът си дава сметка, че престъплението е извършено в съдебна
зала по време на открито съдебно заседание, което неминуемо повишава неговата
обществена опасност, а и следва да се съобрази и отчете обстоятелството, че
частния тъжител е адвокат, който на практика си изкарва прехраната с участия в
съдебни заседания, което неминуемо също следва да бъде отчетено при разглеждане
и определяне размера на гражданския иск.
Поради тези съображения съдът прецени, че обезщетение в размер на 2000
лева в пълна степен ще репарира претърпените неприятните психически изживявания
у частния тъжител Ц.. Съдът намира, че в останалата си част - за разликата над
2000 лева до претендираните общо 4000 лева,
предявеният от тъжителят граждански иск е неоснователен и недоказан по размер с
предвидените в процесуалния закон доказателствени
средства, поради което постанови отхвърлителен диспозитив относно тази му част.
По отношение на
разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и доколкото го намери
за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът осъди подс.
Т.Г.В. да заплати сторените от частния тъжител разноски по делото в размер на 613,
50 лева.
Съдът също така осъди подс. В. да заплати парична сума в размер на 80 лева в
полза на Държавата, която сума представлява държавна такса върху уважената част
от предявения срещу него граждански иск,
както и го осъди да заплати сума в размер на 450 лева, на основание отново
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, представляваща служебно извършени от
съда разноски по делото.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: