№ 1942
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100113335 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Й. К.М., с която срещу
С.О., иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 26000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания
при произшествие, настъпило на 29.07.2020 г. на бул. „Джеймс Баучер“ в гр.
София. Претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 29.07.2020 г., както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 29.07.2020 г., около 13:00 ч. е претърпяла
инцидент, докато се вървяла по тротоара на бул. ******* - в района на х-л
"Маринела" в гр. София – спънала се е в неравност на пътя и паднала, като
при удара счупила лявата си ръка в областта на китката и е охлузила лявото
си коляно. Твърди, че на мястото на злополуката тротоарът е с ширина един
метър и с разместени и надигнати плочки, липсващи павета и стърчащи
корени на дървета. При преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ й е била
поставена диагнозата закрито счупване на ладиевидната кост на китката. В
лечебното заведение китката е била обездвижена с гипсова шина, предписан е
щадящ режим и обезболяващи и е проведено съответното лечение. С оглед
обстоятелството, че теренът, върху който е изграден процесният тротоар, е
публична общинска собственост на С.О., която е длъжна да го управлява и
стопанисва с грижата на добър стопанин, претендира вреди от бездействие на
1
служители на ответника.
Ответникът оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна
легитимация – счита, че следва да бъде насочен срещу лицата, на които е
възложил поддържката на тротоара. Оспорва иска и като неоснователен, като
оспорва механизма на настъпване на увреждането. Навежда твърдения за
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като тротоарът в участъка на
инцидента е бил достатъчно широк и ищцата е могла да заобиколи неравния
участък.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от гласните доказателства – разпита на свидетеля Н.К., че
на 29.07.2020 г. около 13:00 ч. Й.М. е претърпяла злополука, докато се е
придвижвала по тротоар на бул. "Джеймс Баучер" в гр. София. Свидетелят К.,
който е вървял след ищцата, описва мястото на злополуката като стар тротоар
с разкривени плочки, стеснен в участъка на паднето, с голямо дърво с излезли
на повърхността корени, които затрудняват преминаването на пешеходци.
Свидетелят е видял ищцата да се спъва в плочките и да пада по очи, помогнал
й е да се изправи, скоро след това ръката е започва да се подува. Закарал е
ищцата до офиса, в който работи, който се намирал в близост.
Установява се от заключението на изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза, че на 29.07.2020 г. ищцата е получила следното
травматично увреждане: закрита фрактура на скафоидната кост в областта на
лявата киткова става. Механизмът на счупването се изразява в спонтанно или
принудително политане с протегната напред ръка и приземяване върху твърда
настилка със силен удар върху дланта. Вещото лице посочва, че пострадалата
е получила увреждането на лявата си ръка по механизъм, при който най-често
се получават такъв вид увреждания в областта на китковата става при
пешеходци, които спонтанно или принудително са паднали на пътната
настилка. Спешна медицинска помощ на пострадалат била оказана в Спешния
травматологичен кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Извършени
рентенови изследвания на лявата киткова става и на лявото коляно.
Установена била: „Фрактура на ладиевидна кост на лявата китка“. По
спешност е била поставена имобилизационна гипсова лонгета, на 06.08.2020г.
е направена нова рентгенография, след което гипсовата лонгета е била
2
заменена с гипсова ръкавица за срок от 40-45 дни. По време на
имобилизацията, ръката на пострадалата е останала спокойна, без сетивни и
циркулационни смущения. След сваляне на гипсовата имобилизация, ищцата
е започнала провеждане на раздвижване на лявата киткова става. След
извършена от вещото лице проверка по последната рентгенография се
установява, че получената фрактура на пострадалата Й.М. е зараснала
окончателно и тя е била насочена за рехабилитация. Лечебният и
възстановителен период на процесната фрактура е приключил за общ срок до
3 месеца. Получената фрактура е била лекувана чрез консервативен
ортопедичен метод - временна имобилизация с гипсова превръзка за срок от
40 дни. Тази увреда е довела на пострадалата - болки и страдания за около 2
месеца, като най-интензивни болките са били през първите 2 седмици
непосредствено след злополуката, както и в продължение на около 2-3
седмици по време на проведената начална рехабилитация на лявата гривнена
става. Извън посочените периоди ищцата М. е търпяла само периодично
явяващи се болки в лявата китка при обща преумора и най вече при рязка
промяна на времето (студено и влажно време), когато е била принудена да
ползва повече обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, през
първите 40 дни ищцата е имала затруднения при обслужването си с лявата
ръка. При ищцата няма усложнения, счупената кост е зараснала окончателно,
движенията на лявата киткова става са възстановили нормален обем и сила.
Единствени негативни последици при нея ще са периодично явяващите се
болки при рязка промяна на времето, но тези болки бързо ще отзвучават след
употреба на аналгетици.
Установява се от показанията на свидетеля К.М., син на ищцата, че
пострадалата е изпитвала силни болки непосредствено след произшествието,
приемала е болкоуспокояващи медикаменти, увреждането е смутило работния
й процес, тъй като не е успявала пълноценно да върши работата си, както и че
макар счупената кост на е на лявата ръка, която не й е доминантна, е
изпитвала затруднения в ежедневието си.
Безспорен е фактът, че тротоарът, където е настъпило увреждащото
събитие, е публична общинска собственост по смисъла на § 7, ал. 1, т.4 и т. 7
ЗМСМА на съответната община, в случая - С.О.. Съгласно чл. 30 ал. 4 от
Закона за пътищата общината има задължението да ремонтира и поддържа
общинските пътища, публична общинска собственост, вкл. тротоарите.
3
Ищцата като пешеходец е длъжна да се движи по тротоара или банкета
съобразно императивната норма на чл. 108 ал. 1 от ЗП.
Съгласно чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. От обстоятелството, че по
тротоара към момента на увреждането е имало неравности на пътната
настилка, се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не
са изпълнили задължението да поддържат общинската пътна мрежа по начин,
да е безопасна за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в
случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая натоварените лица не са извършили
необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно
състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на възложителя - С.О. за обезщетяване на
вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл.45,
ал.2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да
докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние
за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е
проведено. Обстоятелството, че по тротоара имало и равен участък, без
дефекти на настилката, не представлява изпълнение на задължението,
установено в чл.30, ал.4 ЗП, доколкото наличието на неравни участъци с
нарушена настилка по тротоара сочи, че не е постигнат дължимият по закон
резултат улицата да е в годно състояние за безопасно преминаване. Това е
така, защото дори и да се приеме, че е технически невъзможно да се
поддържа цялата пътната настилка, задължението за ответника по чл.30, ал.4
ЗП включва извършване на такива действия, които да предотвратяват наличие
на опасни за пешеходците необезопасени участъци по тротоара на улицата.
Поради което съдът приема, че е налице деликт, извършен от служители на
ответника. Когато конкретната дейност е възложена на трето лице на
договорно основание (в случая – на контрагенти на ответника, натоварени да
поддържат настилката), това не отменя задължението на ответника,
възложено му по силата на закона, нито неговата отговорност при
4
противоправно неизпълнение. Ако изпълнителят, кумуто са възложени
дейностите по поддържане на пътя, не е изпълнил задълженията си съгласно
уговореното, за ответника възниква право да претендира вреди за лошо
изпълнение, което не влияе на отговорността на ответника към ищеца.
Предвид изложеното, в полза на ищцата е възникнало вземане за
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането;
интензитет и продължителност на болката, периода на възстановяване,
периода на загубената работоспособност, дължаща се на процесното
увреждане и как уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст,
начин на живот и среда. Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на
трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и
начина й на живот, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо понесения по време на възстановителния
период битов дискомфорт, намира, че справедливото обезщетение е в размер
на 26000 лв.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на вредата
от ищцата поради невнимателно придвижване от нейна страна по тротоара.
От свидетелките показания се установява, че участъкът на тротоара, през
който ищцата е преминала, е бил тесен и като цяло неравен, като на пътното
платно е имало паркирани автомобили, но всички тези препятствия са били
видими, а едновременно с това е било възможно да заобиколи опасния
участък от тротоара. Съдът приема, че при така описаните условия на пътя,
ако ищцата е избрала да премине точно през неравния участък, в рамките на
общата дължима грижа на всеки към собственото му здраве и телесна
неприкосновеност, е да се движи с изключително завишено внимание, бавно
и преценявайки състоянието на настилката. Като не е положила тази грижа,
ищцата е допринесла за настъпване на произшествието и вредоносните
последици, в равна степен с делинквента. Ето защо определените
обезщетение следва да се намалят с 1/2 – до сумата от 13000 лв.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане е изискуемо от
5
момента на деликта. Поради това на ищцата следва да се присъди законната
лихва от датата на увреждането, а именно – 29.07.2020 г.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна
такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, въразмерно с уважената част
от иска – за сумата от 1420 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
(което съдът определя в размер на 300 лв.), съобразно отхвърлената част от
иска - за сумата от 150 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ: *******, адрес: гр. София, ул. „*******, да
заплати на Й. К.М., ЕГН **********, адрес: с. Владая, ул. „*******, както
следва:
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 13000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при
произшествие, настъпило на 29.07.2020 г. на бул. „Джеймс Баучер“ в гр.
София, заедно със законната лихва от 29.07.2020 г. до изплащане на
вземането,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1420 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
26000 лв.
ОСЪЖДА Й. К.М., ЕГН **********, адрес: с. Владая, ул. „*******, да
заплати на С.О., БУЛСТАТ: *******, адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 150 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7