Р Е
Ш Е Н
И Е № 280
гр. Кюстендил, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА К.
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря Любка Николова след като
разгледа докладваното от съдия К. гр. д. №356 по описа за 2019 г. на КнОС и за
да се произнесе взе предвид :
В.С.М., ЕГН ********** и Й.С.М., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** обжалват решение № 377/25.07.2017 г. по гр. д.№ 465/2017
г. на Дупнишкия районен съд, с което е признато за установено по иска на Ц.И.М.,
ЕГН **********, Г.Й.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Д.Й.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, че въззивниците не са собственици на следните недвижими имоти: 1/
лозе, представляващо имот с № 136020, находящо се в землището на гр.Кочериново,
местността „Крашевица“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 3.497 дка, начин на
трайно ползване: Лозе; категория на земята при неполивни условия: Четвърта, вид
собственост: Частна; 2/ нива, представляваща имот с № 024003, находяща се в
землището на гр.Кочериново, местността „Джанговица“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на
имота от 1.495 дка, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при
неполивни условия: Шеста, вид собственост: Частна; 3/ нива, представляваща имот
с №034003, находяща се в землището на гр.Кочериново, местността „Ридо“, с
ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 2.800 дка, начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята при неполивни условия: Четвърта, вид собственост: Частна; 4/
нива, представляваща имот с № 047026,
находяща се в землището на гр.Кочериново, местността „Дабравата“, с ЕКАТТЕ
39116, с площ на имота от 1.996 дка, начин на трайно ползване: Нива; категория
на земята при неполивни условия: Четвърта, вид собственост: Частна; 5/ нива,
представляваща имот с № 069007, находяща се в землището на гр.Кочериново,
местността „Брежето“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 0.538 дка, начин на
трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия: Седма, вид собственост:
Частна; 6/ нива, представляваща имот с № 072003, находяща се в землището на
гр.Кочериново, местността „Брежето“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 1.356
дка, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия:
Седма, вид собственост: Частна; 7/ нива, представляваща имот с № 085010,
находяща се в землището на гр.Кочериново, местността „Жабокрек“, с ЕКАТТЕ
39116, с площ на имота от 1.026 дка, начин на трайно ползване: Нива; категория
на земята при неполивни условия: Пета, вид собственост: Частна; 8/ нива,
представляваща имот с № 094003, находяща се в землището на гр.Кочериново,
местността „Шабаница“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 2.061 дка, начин на
трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия: Четвърта, вид
собственост: Частна; 9/ нива, представляваща имот с № 125044, находяща се в
землището на гр.Кочериново, местността „Сливите“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на
имота от 0.523 дка, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при
неполивни условия: Пета, вид собственост: Частна; 10/ нива, представляваща имот
с № 125098, находяща се в землището на гр.Кочериново, местността „Герено“, с
ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 0.798 дка, начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята при неполивни условия: Пета, вид собственост: Частна; 11/ нива,
представляваща имот с № 127015, находяща се в землището на гр.Кочериново,
местността „Герено“, с ЕКАТТЕ 39116, с площ на имота от 0.016 дка, начин на
трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия: Пета, вид
собственост: Частна, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и
давностно владение № 169, том ІV, рег.№ 4620, дело № 546 от 16.11.2016 г. на
нотариус С.С. с рег. № 293 в регистъра
на НК, с район на действие РС- Дупница, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№5215 от 16.11.2016 г., акт № 131,
том 19, дело № 2445.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност на постановеното решение. Твърди се, че представеното от ищците
нотариално завещание № 14 по н.д.№ 533/1984г. не е произвело вещноправен ефект,
понеже не са спазени необходимите реквизити за неговото издаване- не съдържа
описание на процесните имоти, а също така е нарушено изискването на чл.14, във
вр. с чл.29 от ЗН да не се накърнява запазената част на низходящите на
наследодателя и по това възражение не се е произнесъл районен съд. Сочат се
съображения за неправилност на извода на районен съд, че въззивниците не са
придобили по давност процесните земеделски имоти, тъй като неправилно са
интерпретирани писмените и гласни доказателства, въз основа на които районен
съд е приел, че ищците са придобили правото на собственост върху имотите по
давност, както и не е обсъдил възражението им, че те са ги придобили по
давност. Искането е за отмяната му и
постановяването на друго решение, с което да се отхвърли предявеният иск
изцяло.
Въззиваемите чрез пълномощника си в срока по чл.263, ал.1 ГПК са депозирали писмен отговор, с който оспорват основателността на
въззивната жалба и молят да се потвърди решението на ДнРС. Претендират
разноски.
Жалбата, като подадена в
законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Окръжен
съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от Ц.И.М., Г.Й.М. и Д.Й.М. срещу В.С.М. и
Й.С.М. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците, че последните не са
собственици на единадесет земеделски имота, подробно описани в исковата молба.
С обжалваното решение районен съд е уважил искът по чл. 124, ал.1 от ГПК изцяло.
С въззивно решение №13 от 17.01.2018 г., постановено
по в.гр.д. №532/2017 г. на КнОС е
потвърдено решението на Дупнишкия районен съд.
С
решение №63/28.06.2019 г., постановено по гр.д. №2296/2018 г. по описа на
ВКС е отменено решението на
Кюстендилския окръжен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В
производството пред ВКС е починала ищцата Ц.И.М., като е оставила за наследници
другите двама ищци, поради което същата е заличена от списъка на лицата.
По делото се установява следната фактическа обстановка
От представените по делото решение № 4015/04.04.2003
г., решение № 4010/13.08.1997 г., решение № 4015/30.06.1998 г. и решение № 4015/21.03.2002
г. на ПК- гр. Кочериново се установява, че на наследниците на Г. Манов М. е
възстановено правото на собственост върху на процесните земеделски имоти.
От представеното удостоверение за
наследници изх.№ 18/23.02.2017г., издадено от общ. Кочериново, се установява,
че Г. М. М., починал на 09.06.1989 г. е оставил за свои законни наследници
децата си- С. Г. С., починала на
27.11.2013г., Й.Г. М., починал на 16.12.2011 г.; В. Г.С., починала на
31.08.2005 г. и С.Г. М., починал на 03.01.2016 г.По делото няма спор, а и от
посоченото удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници
по закон на Й. Г.М.. Ответникът В.С.М. е наследник по закон на С. Г. М., а
ответницата Й.С.М. е съпруга на В.М..
По делото е представен Акт за нотариално
завещание № 14/07.05.1984 г., съставен по нот. дело№ 533/1984 г. по описа на
Станкедимитровски районен съд, съгласно който Г. М. М. е завещал на сина си Й.
Г. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента
на смъртта си.
От представените по делото договори за аренда и наем
на земеделска земя се установява, че процесните имоти са отдавани от ищеца Г.М.
под аренда на различни арендатори след 2014 г.
С писмо с изх.№ РО-06-325/19.06.2017г., издадено от
Общинска служба по земеделие гр. Кочериново се установява, че имот с № 024003
по КВС за землището на гр.Кочериново е отдаван с едногодишен договор за наем за
стопанската 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г. от Г.М. на Ц.М. Всички
процесни имоти са отдадени с едногодишен договор за наем за стопанската
2016/2017 г. от В.С.М. на Р. Р. П.. Имот с № 024003 и № 085010 по КВС за
землището на гр.Кочериново са отдадени с договор за аренда за срок от 25 години
от ищеца Г.М. на Ц. М.. Имоти с №№ 034003, 047026, 069007, 072003, 125044,
125098, 127015, 13620 по КВС за землището на гр.Кочериново са отдадени с
договор за аренда за срок от шест години от ищеца Г.М. на С. П.. Имот с №
085010 по КВС за землището на гр.Кочериново е отдаван с едногодишен договор за
наем за стопанската 2014/2015г. и 2015/2016г. от ищеца Г.М. на Р. М..
От приложения по делото Протокол от съдебно заседание,
проведено на 30.05.1986 г. по гр.д.№500/1985 г. по описа на Станкедимитровски
районен съд се установява, че между Г. М. М. и Й. Г. М. е водено дело за
съдебна делба на недвижим имот- жилищна постройка с дворно място в гр.
Кочериново, което по плана на града съставлява парцел ХХ-225 в кв.2 с площ от
334 кв.м., по което дело е постигната между страните съдебна спогодба,
обективирана в протокола.
По делото са разпитани свидетелите Т.Ма. Л. С., К. Г.,
Ц.П. и Х. Б., които установяват обстоятелства, свързани с осъщественото
владение върху имотите.
С оглед на така установената фактическа обстановка
съдът счита, че предявеният иск е неоснователен. Съображения:
Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено или да установи съществуването или
несъществуването на едно право, когато
има интерес от това. В случая ищците имат
правен интерес от предявяването на иска, тъй като отричат права на ответниците
в земеделски имоти, които са съсобствени
между страните по делото и са били притежавани от общия им наследодател Г. М. М.. Предмет на разглеждане по делото е
отрицателен установителен иск. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл. 154, ал.1
от ГПК, доказателствената тежест е разместена и в тежест на
ответниците е да установят притежаваните от тях права в процесните имоти, а
ищците следва да докажат – възраженията, поради които отричат правото на собственост върху процесните
имоти. В случая твърдението на ответника В.М. е, че заедно със съпругата си са
придобили процесните имоти по силата на давностно владение, продължило от
смъртта на Г.М.- 1989 г. до момента на подаване на писмения отговор.
Следователно ответниците следва да докажат, че са осъществили непрекъснато
владение върху процесните имоти в продължение на повече от 10 години.,
С оглед на така разпределената доказателствена тежест
и събраните по делото доказателства се установява, че е недоказано твърдението на ответниците, че са придобили процесните
земеделски имоти по давност. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на
собственост по давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Като елемент от придобивната давност владението
трябва да бъде явно и несъмнено, да се манифестира такова поведение, което да
не оставя никакво съмнение, че ответниците упражняват фактическата власт за
себе си. В случая от представените по
делото решения на ПК- Кочериново се установява, че на наследниците на Г. М. М.
е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи. От
горното следва, че страните по делото са съсобственици на процесните имоти по
силата на наследяване. Позовавайки се на придобиване на имотите по давност, ответниците
е следвало да докажат в процеса, че са демонстрирали пред ищците превръщането
на държането на техните части във владение за себе си и са отблъснали
претенциите им за владение. Посоченото не се установява от показанията на
разпитаните пред първата инстанция свидетели. Действително в показанията си
свидетелите К.Г., Ц. П. и Х.Б.в сочат, че от 20 години В., а преди това
неговият баща С.са обработвали процесните имоти, както и че не са виждали
ищците да ги обработват и не са чували за спорове между В. и ищците, но от техните показания не
се установява че ответникът
необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху процесния имот по отношение на ищците и че е отблъснал на техните
владелчески действия в определения от закона срок. Напротив по делото са
представени договор за аренда от 17.04.2014 г., от които е видно, че ищецът Г.М.
е предоставил на арендатор за временно ползване
девет от процесните имоти за срок от шест години, а с договори за наем
на земеделска земя от 2013 г., 2015 г.- другите два имота. От изпратеното от
Общинска служба по земеделие гр. Кочериново писмо се установява, че са
регистрирани договори за аренда и от ищеца Г.М. и ответника В.М., като от
последния само за стопанската 2016/2017 г.Анализирайки гласните доказателства в
съвкупност с посочените по- горе писмени доказателства, съдът намира, че
ответниците не са провели главно и пълно доказване на обстоятелството, че те са
отблъскали претенциите на ищците. Непротиворечива е съдебната практика, че ако
сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността
върху който произтича от наследяване, то той владее своята идеална част на
имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява
фактическа власт в качеството на държател. Константна е съдебната практика и че за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, то съсобственикът- сънаследник следва
да превърне с едностранни, явни и недвусмислени действия, отричащи владението на останалите съсобственици
държането си във владение. Своителните
действия на съсобственика следва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици, което ще рече, че той е манифестирал явно пред тях
своителните си действия. В тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт
върху съсобствен- сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази
фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от
десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си
да свои имота.
Горното обосновава извода, че решението
на районен съд е постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства. Установено е, че не са налице
предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиването на имотите по оригинерен път,
поради което отрицателния установителен иск е основателен.
Неоснователно е
възражението, че нотариално завещание № 14 по н.д.№ 533/1984 г. не е произвело
вещноправен ефект, понеже не са спазени необходимите реквизити за неговото
издаване- не съдържа описание на процесните имоти, а също така е нарушено
изискването на чл.14, във вр. с чл.29 от ЗН да не се накърнява запазената част
на низходящите на наследодателя.Съдът намира, че то е произвело своето
действие. Видно от съдържанието на представеното завещание е, че общият
наследодател Г.М. е завещал на наследодателя на ищците Йордан М. цялото си движимо и недвижимо имущество,
което притежава към момента на смъртта си. Посоченото завещание е универсално
по смисъла на чл. 16, ал.1 от ЗН, тъй като се отнася за цялото имущество на
завещателя и включва съвкупност от имуществени права и задължения, които са в
патримониума на завещателя към момента на смъртта му. За действителността на
същото, законът не предпоставя изискване при съставянето му завещателят изрично
да посочи конкретни имущества.
Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗН всяко лице, което е
дееспособно може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез
завещание. Следователно липсва законова
забрана завещателят да се разпореди с цялото си имущество. Когато
наследодателят накърни запазената част на някой от наследниците, то законът
дава право на този наследник да иска намаляване на завещателното разпореждане.
Следователно наследникът със запазена част сам решава дали да поиска намаляване
на завещателното разпореждане, с което е накърнена запазената му част или да се
съобрази с волята на завещателя. От посоченото следва, че обстоятелството дали
с завещателно разпореждане е накърнена запазената част на някой от наследниците
не се отразява по никакъв начин на действителността на завещанието.
От посоченото следва, че нотариално завещание № 14 по
н.д.№ 533/1984 г. е действително и е произвело вещноправния си ефект. По силата
на същото Й.М. е станал собственик на процесните земеделски
имоти, а по силата на наследственото правоприемство собствеността върху имотите
е преминала върху ищците.
Горното обосновава извода, че решението
на районен съд е постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде
потвърдено.
На въззиваемите се дължат сторените от
тях разноски, а именно 500 лв.адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция
Мотивиран от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
№377/25.07.2017 г., постановено по
гр.д. №475/2017г. по описа на ДнРС.
ОСЪЖДА, В.С.М., ЕГН ********** и Й.С.М., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на Г.Й.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500
лв., представляваща сторени разноски в производството пред ВКС.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: