№ 1902
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110110982 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от А.Н. срещу „И.Р.Б“ ЕООД,
ЕИК **********, гр. Н. в условията на обективно евентуално съединени искове, както
следва:
1./ с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 613 евро,
претендирана като депозит, подлежащ на връщане след прекратяване на договор за наем от
01.11.2020г. на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Tipo“, рег. № СВ **** НС и задържан
неправомерно от наемодателя поради липса на щети по МПС, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 26.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
2./ в условие на евентуалност иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
заплащане на сумата от 613 евро, претендирана като предадена на отпаднало основание след
прекратяване на наемното правоотношение, сключено на 01.11.2020г. и връщане на
автомобила, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
26.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
В исковата си молба ищецът А.Н. твърди, че страните по делото са били обвързани от
правоотношение по договор за наем, сключен на 01.11.2020г., по силата на който
наемодателят „И.Р.Б“ ЕООД е предоставил на наемодателя за възмездно ползване лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Tipo“, рег. № СВ **** НС в срок до 08.11.2020г.
При сключване на договора, наемателят е поел задължение да предостави на
наемодателя гаранционен депозит в размер на 600 евро, обезпечаващ вреди по наетата вещ,
която сума е получена от ответника.
Вещта, предмет на договора е предадена от наемодателя на наемателя, факт,
удостоверен в нарочно съставен протокол за уговореното ползване.
На 08.11.2020г., А.Н. предала вещта на наемодателя без никакви щети по нея, за
връщането на която не бил съставен протокол от страните. Наемодателят не е върнал
предадения депозит нито в деня на предаване на вещта, нито по-късно. В последвала
1
писмена електронна кореспонденция между страните, ответникът уведомил г-жа Н., че е
задържал депозита, тъй като по автомобила са констатирани щети, причинени от наемателя
по време на действие на наемното правоотношение.
Доколкото, ищецът поддържа, че е върнал вещта в състоянието, в което я е получил,
настоява за уважаване на осъдителната претенция за връщане на предадения депозит.
Съединеният в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, почива
на твърдения, че след прекратяване на наемното правоотношение, ответникът е задържал
сумата от 613 евро, която подлежи на връщане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „И.Р.Б“ ЕООД признава, че страните по делото
са били обвързани от договор за наем на лек автомобил, който е бил предаден за временно и
възмездно ползване на наемателя и върнат на 08.11.2020г. от ищеца с щети, удостоверени в
нарочно съставен протокол от същата дата, подписан от А.Н., препис от който и е бил
предаден. Не се оспорват и твърденията, че наемодателят е получил от наемателя депозита,
покриващ вредите по наетата вещ в размер на 600 евро.
Твърди се, че подписаният протокол, удостоверяващ щети по автомобила, следва да
се счита за признание за вредите по наетата вещ, за които наемателят отговаря.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В първото по делото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че страните по делото са сключили договор за наем на лек автомобил, на осн. чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
Безспорно е още, че договорът е сключен, чрез електронна платформа на ел. адрес:
www.discovercars.com, които съществени условия на наемното отношение, са обективирани
в документ, озаглавен „ваучер за наем“, които няма спор, че г-жа Н. е приела /л. 39/.
С договора, наемодателят „И.Р.Б“ ЕООД се е задължил да предостави лек автомобил
за временно ползване за периода от 01.11.2020г. до 08.11.2020г., а г-жа Н., в качеството й на
наемател да заплати наемно възнаграждение в размер на 94, 50 евро.
В договора е уговорено, че наемателят дължи на наемодателя депозит в размер на 250
евро, който служи за гаранция, която трябва да бъде блокирана в/изтеглена от кредитната
карта на основания водач при получаване на автомобила. Ако при връщането му по
автомобила няма щети, депозитът се освобождава /възстановява по кредитната карта на
водача.
В него е уговорено още, че наемателят дължи удръжка /излишък (доплащане) в
размер на 600 евро, която представлява максималната сума, която ще трябва да заплати за
ремонт или замяна на автомобила под наем в случай на повреда или кражба.
Обявено е за безспорно, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Типо“, рег. № СВ **** НС е предаден на наемателя, както и, че
наемодателят е удържал на 04.11.2020г. от кредитната карта на наемателя сумата от 600
евро. /л. 68/.
Видно от банковото извлечение от разплащателната сметка на г-жа Н. /л. 68/,
ответникът е удържал сумата от „1 200 лв.“, 600 евро от които, представляващи депозит.
Остатъкът от удържаната сума не е предмет на главния иск.
Сумата от 13, 56 евро не е удържана от наемодателя във връзка с постигнатите
уговорки по договора за наем, а най-вероятно представлява банкова такса във връзка с
удържането й.
Първият спорен по делото въпрос е какво е предназначението на сумите, уговорени в
договора като „депозит“ и „удръжки.“
2
Отговорът на спорния правен въпрос произтича от приложимата към спора
разпоредба на чл. 20 ЗЗД, според която при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните и отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни
с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Тълкуването на разпоредбите на сключения договор във връзка една с друга, налага
извода, че сумата от 250 евро, посочена като „депозит“ служи като обезщетение за вреди по
наетия автомобил до този размер, настъпили в срока на действие на наемното
правоотношение, която се удържа от наемодателя предварително при предаване на
автомобила от кредитната карта на наемателя.
Сумата, посочена като „удръжки“ служи също като обезщетение за вреди по наетата
вещ, която не се удържа предварително от кредитната карта на наемателя, а при
установяване на повреда, налагаща ремонт надхвърлящ сумата от 250 евро, но не повече
от 600 евро, чиято стойност несъмнено би могла да бъде определена след връщането й на
наемодателя. В момента на връщането му наемодателят има възможност да установи и
оцени вредите по наетата вещ.
Под „щети“ следва да се разбират само увреждания на детайли по автомобила, чиито
размер е до 250 евро, които не биха лишили наемодателя от правото да я отдаде под наем на
друг наемател. Докато под „повреда“ следва да се разбират такива увреждания, настъпили
по автомобила, които правят вещта негодна за отдаване под наем за определен период от
време и размерът им надхвърля сумата от 250 евро, но не повече от 600 евро.
Така уговорените клаузите нямат характер на неустойки, тъй като нито една от
сумите не обезпечава вреди от неизпълнение на конкретно задължение, поето с договора за
наем. Предназначението на всяка от уговорените суми е да обезщетят наемодателя за
настъпили щети или повреди, причинени през време на ползването на наетата вещ.
Следователно, при сключване на договора на договора за наем на лекия автомобил,
наемодателят е имал право, съобразно постигнатите договорки, да удържи от кредитната
карта на г-жа Н. само сумата от 250 евро.
В нарушение на договора, ответното дружество е блокирало предварително от
кредитната карта на наемателя сумата от 600 евро.
Обявено е за безспорно, че вещта е върната на наемодателя в уговорения ден -
08.11.2020г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
Следващият спорен между страните въпрос е в какво състояние е върната вещта.
Ищецът А.Н. признава, че в хода на развилата се преди завеждане на делото
кореспонденция, е получил от наемодателя приемо – предавателен протокол, обективиращ
констатирана щета по наетата вещ, изразяваща се в „повреда на предна броня от дясната
страна“, който документ, ведно с превод на български език, е приложен към исковата молба
/л. 66 и л. 65/. В кореспонденцията между страните предхождаща настоящото производство,
щетата е посочена като „дълбока драскотина (като от ключ).“
Приемо – предавателният протокол носи подпис на А.Н. в графа „Подпис клиент“ и
на служител приел автомобила, посочен с името „Й..“
Оригиналът на документа е идентичен на представеното от ищеца заверено копие /л.
18 и л. 81/.
С исковата молба, ищецът е оспорил автентичността на документа с твърдения, че
подписът, положен в графа „Подпис клиент“, не е изпълнен от А.Н., на осн. чл. 193, ал. 1
ГПК.
В производството по проверка истинността на документа, е изслушано заключение на
допусната съдебно – графологична експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от
3
съда, от което се установява, че подписът, положен в графа „Подпис клиент“, е изпълнен от
А.Н.. При изготвяне на заключението, експертът – графолог, е използвал всички документи
по делото, вкл. нотариално заверени сравнителни образци от подписа на г-жа Н..
Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че предприетото
оспорване не е доказано, а документът е истински, подписан от лицето, сочено за негов
автор А.Н..
В първото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, е заявил, че ако
се установи, че подписът е изпълнен от А.Н., то текстът над него със следното съдържание:
„Повреда на предна броня от дясна страна. Клиентът има застрахователна защита от друга
компания. Ние получихме 1 200 лв.“, не представлява нейно изявление.
Така направеното изявление съставлява ново оспорване автентичността на
документа, което е предприето несвоевременно, извън срока по чл. 193, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Оспорването на автентичността на документа с твърдения, че ако се установи, че подписът е
изпълнен от А.Н., то текстът над него, не представлява нейно изявление, е следвало да се
извърши най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен
или с исковата молба, към която е приложено копие от същия.
Предвид изложеното, доколкото оспорването, е несвоевременно заявено извън срока
по чл. 193, ал. 1 ГПК, то по него съдът не дължи произнасяне, вкл. и по отношение на
събраните във връзка с това оспорване доказателства.
Доколкото документът е истински и носи подпис на лицето, сочено за негов автор, то
събраните по делото гласни доказателства по инициатива на ищеца за установяване
състоянието на наетата вещ към момента на предаването й на наемодателя – 08.11.2020г., са
недопустими, на осн. чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като чрез тях се цели опровергаване на
съдържанието на изходящ от страната частен документ.
С полагането на подпис в приемо – предавателния протокол, г-жа Н. е признала един
неизгоден за нея факт, а именно, че ползваната от нея вещ по договора за наем, е предадена
на наемодателя с щета по дясна страна на предна броня.
Следователно, наемателят дължи обезщетение за вредите причинени през време на
ползването й в размер на разходите за възстановяване на наетия автомобил в същото
състояние, в което му е бил предаден, който, според неоспореното заключение на СТЕ,
възлиза на сумата от 368, 42 лв., чиято равностойност в евро е 188, 37 евро.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да върне г-жа Н. сумата от 411, 63 евро,
представляваща разлика между удържаната сума от 600 евро и дължимото от ищеца
обезщетение за вредите причинени през време на ползването на наетата вещ, възлизащи на
188, 37 евро до който размер предявеният главен иск, следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.07.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Както вече беше посочено, ответникът не е удържал 613 евро, а само 600 евро,
поради което не дължи връщане на 13 евро, която сума представлява банкова такса във
връзка с удържане на т.нар. „депозит.“
За разликата над присъдената сума до претендираната от 613 евро, искът с правно
осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен.
По евентуално съединеният иск съдът не дължи произнасяне поради несбъдване на
условието, под което той е предявен.
По разноските
При този изход на спора всяка от страните има право на разноски.
В полза на ищеца А.Н. следва да се присъдят разноски за уважената част от исковата
4
претенция, възлизащи на 645, 72 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответното дружество има право на разноски за отхвърлената част от претенцията,
които възлизат на сумата от 218, 53 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
На ищеца А.Н. следва да бъде указано, че по молба на заинтересованата страна
недължимо внесената държавна такса от 50 лв. по евентуално съединения иск, подлежи на
връщане, на осн. чл. 4 б ЗДТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.Р.Б“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Н. ДА ЗАПЛАТИ на А.Н., родена на
********** в **** с адрес: ********** сумата от 411, 63 евро /четиристотин и единадесет
евро и шестдесет и три цента/, представляваща депозит, подлежащ на връщане след
прекратяване на договор за наем от 01.11.2020г. на лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Tipo“, рег. № СВ **** НС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 26.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Присъдената сума може да бъде платена по следната банкова сметка с IBAN:
**********.
УКАЗВА на А.Н., че по молба на заинтересованата страна недължимо внесената
държавна такса от 50 лв. по евентуално съединения иск, подлежи на връщане, на осн. чл. 4 б
ЗДТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н., родена на ********** в **** с адрес: **********
срещу „И.Р.Б“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Н. иск с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
разликата над присъдената сума до претендираната от 613 евро, представляваща депозит,
подлежащ на връщане след прекратяване на договор за наем от 01.11.2020г. на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Tipo“, рег. № СВ **** НС, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 26.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „И.Р.Б“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Н. ДА ЗАПЛАТИ на А.Н., родена на
********** в **** с адрес: ********** сумата от 645, 72 лв. /шестстотин четиридесет и
пет лева и седемдесет и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Н., родена на ********** в **** с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„И.Р.Б“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Н. сумата от 218, 53 лв. /двеста и осемнадесет лева и
петдесет и три ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5