РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 741
гр.
Пловдив, 02 април 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1893 по описа
за 2018 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Х.В.Т., с
адрес ***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и
върши неща противни на волята за периода от 13.03.2015 г. до 20.06.2018 г., в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, Затвора гр. Пазарджик,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши хигиенни условия в
килиите (същите са мръсни, с олющени стени, покрити с мухъл, олющен балатум, наличие
на хлебарки, дървеници и гризачи, настанен е в килия за пушачи), липса
на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, килиите са без достатъчен
достъп на естествена светлина и чист въздух, като зимата е много студено, а
лятото много горещо, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по
основание и размер. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове и счита, че
същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. По делото е постъпило Становище Рег. № 2504/15.08.2018 г.
на Началника на Затвора гр. Пловдив, в което се твърди, че всички спални
помещения, в които е бил настаняван ищецът, са били със самостоятелен санитарен
възел и постоянно течаща вода. Във всички спални помещения има много добър
достъп до естествена дневна светлина, прозорците са с ПВЦ дограма /отваряеми/ и проветряването зависи от желанието на самите
лишени от свобода. В рамките на деня всички лишени от свобода имат достъп до
престой на открито не по-малко от един час дневно. Отделно от това се конвоират
до затворническите магазин, библиотека, баня, храна, през който времеви период
имат възможност за достъп на открито като допълнителен престой извън посочения
по-горе един час. Посочва се също така, че вратите на спалните помещения не се
заключват през светлата част на деня и лишените от свобода могат свободно да се
придвижват в коридора.
Относно наличието на инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив се твърди, че има
сключен централен договор /от ГДИН гр. София/ с обезпаразитяваща
фирма, която идва месечно да третира кухненските блокове и общите помещения,
като при постъпили оплаквания, винаги са се третирали и спалните помещения на
лишените от свобода, което е правено нееднократно. Във всеки коридор има
обособени спортни зали, в които желаещи лишени от свобода да поддържат спортна
форма. В затворническата кухня има назначени двама служители – главен готвач и
домакин хранителен склад, които осъществяват контрол и изпълнение на
възложените задачи от лишени от свобода. Те имат за помощници назначени лишени
от свобода към домакинския щат на Затвора гр. Пловдив. Всички работещи лишени
от свобода са с изрядни медицински документи, подготвени преди назначаването
им. Относно квалификацията им, от страна на затворническата администрация се
твърди, че се осигурява трудова квалификация в областта на общественото
хранене, като се подбират лишени от свобода, осъществявали трудова дейност като
готвачи, бармани, сервитьори, работници кухня, работник транжорна
и др., но при липса, се назначават след предварително обучение и лишени от
свобода без горепосочените специалности. Храната като калориен, качествен и
количествен състав, се сочи, че е на много добро ниво и реално е нямало писмени
или устни жалби от лишени от свобода не само за посочения период, а и по
принцип. Конкретно при престоя си в Затвора гр. Пловдив ищецът Т. не е подавал
никакви жалби относно качеството на храната /л. 43/.
6. От постъпили Докладна записка от 13.08.2018 г. /л.44/, Становище
рег. № 972/26.11.2018 г. /л. 73/, Становище от 19.12.2018 г., ведно с
приложените към него 4 бр. ксерокопия от наличността на л.с. от сутрешна и
вечерна проверка /л.87-92/, Становище рег. № 435/18 от 19.12.2018 г. /л.97-98/
и Становище от 28.01.2019 г., ведно с приложените към него 8 бр. ксерокопия от
наличността на л.с. от сутрешна и вечерна проверка /л. 106-115/, всички
изхождащи от Затвора гр. Пловдив, се установява, че Х.В.Т. *** на 31.07.2015
г., като през време на престоя си там, е пребивавал последователно в следните
спални помещения:
- в периода 07.08.2015 г. до
06.11.2015 г. е настанен в V група; стая № 56; квадратура без санитарен възел 28
кв.м.; брой настанени лишени от свобода в периода между 2 и 10;
- в периода 06.11.2015 г. до
22.12.2015 г. е настанен в ІІІ група; стая № 35; квадратура без санитарен възел
27,9 кв.м.; брой настанени лишени от свобода в периода между 7 и 10.
Посочва се също така, че
назначаването на работа на лишените от свобода става по желание с тяхна молба,
като Т. е изявявал желание да работи, и съгласно Заповед № 1203/01.09.2015 г. е
работил на доброволен труд от 02.09.2015 г. в производствено звено, а със Заповед
№ 1362/02.10.2015 г. от 05.10.2015 г. работи със заплащане, като от 22.12.2015
г. е преместен в Затвора гр. Пазарджик.
След завръщането си в Затвора
гр. Пловдив ищецът е постъпил в приемно отделение на 22.12.2016 г., като през
време на останалия си престой там, е пребивавал последователно в следните
спални помещения:
- в периода 22.12.2016 г. –
27.12.2016 г. в приемно отделение; квадратура без санитарен възел 27,1 кв.м.;
наличие на санитарен възел; течаща вода; брой настанени лишени от свобода в
периода, както следва: 22.12.2016 г. – 24.12.2016 г. – 4 л.с.; 25.12.2016 г. – 27.12.2016 г. - 7 л.с.;
- в периода 28.12.2016 г. –
08.02.2017 г., пост № 5, спално помещение № 52; квадратура без санитарен възел
28,6 кв.м.; наличие на санитарен възел; течаща вода; брой настанени лишени от
свобода в периода, както следва: 28.12.2016 г. – 29.12.2016 г. – 9 л.с.; 30.12.2016
г. – 22.01.2017 г. - 8 л.с.; 23.01.2017 г. – 26.01.2017 г. - 9 л.с.; 27.01.2017
г. – 08.02.2017 г. -10 л.с.;
- в периода 09.02.2017 г. –
19.03.2017 г., пост № 6, спално помещение № 10; квадратура без санитарен възел
28,5 кв.м.; наличие на санитарен възел; течаща вода; брой настанени лишени от
свобода в периода, както следва: 09.02.2017 г. – 16.02.2017 г. – 10 л.с.; 17.02.2017
г. – 27.02.2017 г. - 9 л.с.; 28.02.2017 г. – 10.03.2017 г. - 10 л.с.; 11.03.2017
г. – 13.03.2017 г. - 9 л.с.; 14.03.2017 г. – 19.03.2017 г. – 8 л.с.;
- в периода 20.03.2017 г. –
01.06.2017 г., пост № 5, спално помещение № 52; квадратура без санитарен възел
28,6 кв.м.; наличие на санитарен възел; течаща вода; брой настанени лишени от
свобода в периода, както следва: 20.03.2017 г. – 6 л.с.; 21.03.2017 г. – 11.04.2017
г. - 7 л.с.; 12.04.2017 г. – 19.04.2017 г. - 6 л.с.; 20.04.2017 г. – 24.04.2017
г. - 7 л.с.; 25.04.2017 г. – 01.05.2017 г. – 6 л.с.; 02.05.2017 г. – 14.05.2017
г. – 7 л.с.; 15.05.2017 г. – 5 л.с.; 16.05.2017 г. – 22.05.2017 г. – 4 л.с.;
23.05.2017 г. – 25.05.2017 г. – 6 л.с.; 26.05.2017 г. – 01.06.2017 г. – 7 л.с.;
- в периода 02.06.2017 г. –
05.06.2017 г., пост № 5, спално помещение № 63; квадратура без санитарен възел
27,1 кв.м.; наличие на санитарен възел; течаща вода; брой настанени лишени от
свобода в периода - 5 л.с.;
- в периода 06.06.2017 г. –
04.09.2017 г., пост № 5, спално помещение № 52; квадратура без санитарен възел
28,6 кв.м.; наличие на санитарен възел; течаща вода; брой настанени лишени от
свобода в периода, както следва: 06.06.2017 г. – 08.06.2017 г. - 5 л.с.; 09.06.2017
г. – 12.06.2017 г. - 6 л.с.; 13.06.2017 г. – 06.07.2017 г. - 7 л.с.; 07.07.2017
г. – 16.07.2017 г. - 5 л.с.; 17.07.2017 г. – 4 л.с.; 18.07.2017 г. – 20.07.2017
г. – 3 л.с.; 21.07.2017 г. – 07.08.2017 г. - 5 л.с.; 08.08.2017 г. – 04.09.2017
г. – 6 л.с.;
- в периода 05.09.2017 г. –
14.12.2017 г., пост № 3, спално помещение № 27; квадратура без санитарен възел
38,4 кв.м.; наличие на санитарен възел; течаща вода; брой настанени лишени от
свобода в периода, както следва: 05.09.2017 г. – 11.09.2017 г. - 9 л.с.; 12.09.2017
г. – 20.09.2017 г. - 10 л.с.; 21.09.2017 г. – 25.09.2017 г. - 11 л.с.; 26.09.2017
г. – 04.10.2017 г. - 10 л.с.; 05.10.2017 г. – 10.10.2017 г. - 9 л.с.;
11.10.2017 г. – 30.10.2017 г. – 10 л.с.; 31.10.2017 г. – 02.11.2017 г. - 9
л.с.; 03.11.2017 г. – 09.11.2017 г. – 10 л.с.; 10.11.2017 г. – 08.12.2017 г. –
11 л.с.; 09.12.2017 г. – 13.12.2017 г. – 10 л.с.; 14.12.2017 г. – 9 л.с.;
- в периода 15.12.2017 г. –
20.06.2018 г., пост № 3, спално помещение № 22; квадратура без санитарен възел
25 кв.м.; наличие на санитарен възел; течаща вода; брой настанени лишени от
свобода в периода, както следва: 15.12.2017 г. – 21.12.2017 г. - 5 л.с.; 22.12.2017
г. – 28.12.2017 г. - 6 л.с.; 29.12.2017 г. – 18.01.2018 г. - 5 л.с.; 19.01.2018
г. – 22.01.2018 г. - 6 л.с.; 23.01.2018 г. – 30.01.2018 г. - 7 л.с.; 31.01.2018
г. – 19.02.2018 г. – 6 л.с.; 20.02.2018 г. – 01.03.2018 г. - 5 л.с.; 02.03.2018
г. – 08.03.2018 г. – 6 л.с.; 09.03.2018 г. – 10.04.2018 г. – 7 л.с.; 11.04.2018
г. – 26.04.2018 г. – 8 л.с.; 27.04.2018 г. – 01.05.2018 г. - 7 л.с.; 02.05.2018
г. – 08.05.2018 г. – 8 л.с; 09.05.2018 г. – 9 л.с.; 10.05.2018 г. – 17.05.2018
г. – 8 л.с.; 18.05.2018 г. – 28.05.2018 г. – 7 л.с.; 29.05.2018 г. – 07.06.2018
г. – 8 л.с.; 08.06.2018 г. – 20.06.2018 г. – 9 л.с.
Посочва се също така, че през
периодите на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, Т. е имал постоянен достъп до
санитарен възел и постоянно течаща вода. Освен това, Затворът гр. Пловдив се
отоплява с централно парно отопление и спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Хигиената се поддържа от самите лишени от свобода, като се изготвят месечни графици.
Всяка година Затворът гр. Пловдив е имал и има договори с фирма за дератизация
и дезинсекция в спалните помещения, кухненския блок и общите помещения.
7. По делото са постъпили Справка изх. № 489/15 от 09.08.2018
г. и Справка изх. № 955/17.12.2018 г. от Затвора гр. Пазарджик /л.48 и сл. и л.
93 и сл./, според които ищецът Х.В.Т. е постъпил в Затвора гр. Пазарджик за
първи път на 13.03.2015 г. като превод от Затвора гр. Пловдив и след извеждането
му от приемното отделение, е настанен в 8 отделение, 806 спално помещение, като
други данни - относно квадратура и брой настанени лишени от свобода до
преместването му в Затвора гр. Пловдив, не са представени.
Постъпва отново в Затвора гр.
Пазарджик на 15.12.2015 г., като през време на престоя си там, е пребивавал
последователно в следните спални помещения:
- в периода 15.12.2015 г. – 21.12.2015 г. е
настанен в 207 спално помещение; квадратура без санитарен 21 кв.м.; санитарен
възел 1,25 кв.м.; 4 бр. двойни легла; размер на единично легло 70/190 см. и
височина на двойното 171 см.; 3 бр. метални шкафове с размери 40/45/60 см.;
брой настанени лишени от свобода – 8;
- в периода 22.12.2015 г. –
31.03.2016 г. е настанен в 8 отделение; 806 спално помещение; квадратура без
санитарен възел 38,12 кв.м.; санитарен възел 2,34 кв.м.; 6 бр. двойни легла с
размери 70/190 см. и височина на двойното 171 см.; 4 бр. метални шкафове с
размери 40/45/90 см.; брой настанени лишени от свобода – 9;
- в периода 01.04.2015 г. –
25.04.2016 г. е настанен в 7 отделение; 703 спално помещение; квадратура без
санитарен възел 48,16 кв.м.; санитарен възел 1,88 кв.м.; 10 бр. двойни легла с
размери 70/190 см. и височина на двойното 171 см.; 8 бр. метални шкафове с
размери 40/45/90 см.; брой настанени лишени от свобода – 16;
- в периода 26.04.2016 г. –
21.12.2016 г. е настанен в 9 отделение; 906 спално помещение; квадратура без
санитарен възел 23,30 кв.м.; преходен санитарен възел 1,29 кв.м.; 5 бр. двойни
легла с размери 70/190 см. и височина на двойното 171 см.; 4 бр. метални
шкафове с размери 40/45/90 см.; брой настанени лишени от свобода – 9.
Посочва се в справката и че по
време на изтърпяване на наказанието, ищецът не е настаняван в наказателна
килия, също така не е подавал жалби или оплаквания за лоши битови условия и не
е подлаган на нечовешко и унизително отношение.
8. По делото в съдебно заседание, проведено на 12.10.2018
г., са разпитани двама свидетели.
Първият – И.Й.С. заявява, че познава ищеца от миналата година, когато са
работили заедно в Затвора гр. Пловдив. Не са били в една килия. Работили си,
като набиват втулки за външна фирма. Работата е била свързана с много прах, но
не са им давали маски. Давали са им един или два пъти в годината, но те се
замърсявали и никаква работа не вършили. Свидетелят заявява също така, че в
Затвора има хлебарки и дървеници. Пуши се в коридора или тоалетните. В килиите
е забранено пушенето, но в коридора и тоалетната се пуши. Забраната за пушене в
килиите била от 2010 г., но не се спазва. Свидетелят не знае в коя килия пребивава
ищеца, тъй като той е на друг пост, само са работили заедно. Според свидетеля,
ищецът явно е разстроен, щом се е стигнало до завеждане на иск. Според него е
пълно с дървеници в затвора. Течаща вода има и тоалетна има в килиите. Има
прозорчета, които се отварят. В другия блок, където е ищецът, свидетелят не е
ходил, тъй като нямат достъп до този блок. Свидетелят е на втория етаж, ищецът
на третия, където е друг пост. Свидетелят е бил само на втори пост, втора
група.
Вторият свидетел Г.Н.Й. заявява, че познава ищеца, тъй
като са в съседни килии. Познава го от 5-6 месеца. Условията в различните килии
са еднакви, според свидетеля - има течаща вода, тоалетна, един прозорец, който
се отваря, дограмата е ПВЦ, среден размер, нито е малък, нито е много голям.
Заявява, че има хлебарки и много дървеници, но плъхове не е виждал. Уж
пръскали, но нямало ефект. Откакто свидетелят е там за тези 5-6 месеца, само
веднъж са пръскали. Стените, според него, са олющени и на дупки. Работил е с
ищеца, който е трети пост, 22 или 23 килия. Килията на свидетеля е 24-ти номер
и предполага, че съседната килия е 22 или 23, не може да заяви със сигурност,
защото номерата са малко обърнати. В килията на Х.Т. не е виждал метла и
лопатка. По принцип някъде в килиите има такива, но в други няма. А когато
поискат, не им давали. Не е бил свидетел на случай, в който да раздават метли и
лопати. Свидетелят Й. заявява, че Х.Т. като състояние е добре, нормално си
говори, няма други оплаквания, освен от условията.
9. В хода на съдебното производство по делото са приети
също така и Докладна записка от д-р В.В., лекар-ординатор в МЦ при Затвора гр.
Пловдив /л. 47/; Писмо с рег. № 437/17.09.2018 г. от Затвора гр. Пловдив, ведно
с приложените към него 1 бр. Докладна записка от д-р Д.– директор при МЦ на
Затвора гр. Пловдив, 1 бр. копие от медицински картон на Х.В.Т. и 1 бр. копие
от медицинска бележка /л.50-56/; писмо рег. № 2131 от 27.08.2018 г. на Затвора
гр. Ловеч /л. 58/ и Молба от И.А.К./л. 74/.
ІІІ. За правото:
10. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрациите на Затвора гр. Пазарджик и Затвора гр. Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Т. е постъпил на 13.03.2015 г. в Затвора гр.
Пазарджик, а не както се твърди в исковата молба - в Затвора гр. Пловдив.
На следващо място, съдът възприема за дата на повторното преминаване
на Т. в Затвора гр. Пазарджик - 18.12.2015 г., както се твърди в исковата
молба, доколкото в двете представени справки – от Затвора гр. Пловдив и от
Затвора гр. Пазарджик, е налице съществено противоречие - в справката на
Затвора гр. Пловдив се сочи, че ищецът е преместен в Затвора гр. Пазарджик от
22.12.2015 г. /л. 45/, а в справката на Затвора гр. Пазарджик - че датата на
преместване е 15.12.2015 г. /л.48-гръб/.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от Т. ще следва да бъдат разглеждани за Затвора гр. Пазарджик в периодите
от 13.03.2015 г. до 30.07.2015 г. и от 18.12.2015 г. до 21.12.2016 г.,
съответно за Затвора гр. Пловдив в периодите от 31.07.2015 г. до 17.12.2015 г.
и от 22.12.2016 г. до 20.06.2018 г. Това от своя страна определя като пасивно,
материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова
претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
Следва, с оглед възражението на процесуалния представител
на ответника да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
11. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване
на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът
до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал.
3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
12. Съотнасянето на описаните
данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се
приеме, че помещенията, които е обитавал Т. при изтърпяване на наложеното му
наказание в търсения период, са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а
отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Непротиворечиви в
тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от
ищеца.
Действително, от показанията на разпитаните по делото
свидетели и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са
с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените
от свобода, които се грижат за почистването. Освен това, от дадената справка от
Затвора гр. Пазарджик се установява, че ищецът не е подавал жалби или
оплаквания от лоши битови условия.
13. Установява се обаче, че в
периодите от 13.03.2015 г. до 30.07.2015 г. вкл., от 18.12.2015 г. до
21.12.2015 г. вкл. и от 01.04.2016 г. до 21.12.2016 г. вкл., когато е
пребивавал в Затвора гр. Пазарджик, както и от 31.07.2015 г. до 17.12.2015 г.
вкл., от 25.12.2016 г. до 19.03.2017 г. вкл., от 12.09.2017 г. до 04.10.2017 г.
вкл., от 11.10.2017 г. до 30.10.2017 г. вкл., от 03.11.2017 г. до 13.12.2017 г.
вкл., от 23.01.2018 г. до 30.01.2018 г. вкл. и от 09.03.2018 г. до 20.06.2018
г. вкл., когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, т.е. за 830 дни, Т. е обитавал
помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от
минимум 4 кв. м.
Тук е мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на ответника не
бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани през периодите
от 13.03.2015 г. до 30.07.2015 г. вкл. и от 31.07.2015 г. до 17.12.2015 г. вкл.,
въпреки, че за това същият бе няколкократно изрично задължен от съда.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме,
че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Т.
в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
14. Съдът приема за доказано и наличието
на паразити - дървеници и хлебарки през целия исков период – 13.03.2015 г. до
20.06.2018 г. вкл., доколкото от страна на ответника се твърди единствено, че
са сключени договори с обезпаразитяваща фирма, но
каквито и да било доказателства в тази насока не са представени, в т.ч. и
такива за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В
подкрепа на това оплакване на ищеца са и показанията на разпитаните по делото
свидетели, които съдът кредитира.
15. Данните по делото сочат също
така, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието и доколкото същият е бил непушач, а в Затвора гр. Пловдив и в
Затвора гр. Пазарджик няма обособени килии за непушачи, поради което същият е
съжителствал с пушачи, което е допринесло за неблагоприятното му третиране.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Т. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
16.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД,
приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според
цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт
в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде
средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да
бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането 13.03.2015 г. до
20.06.2018 г. вкл., характерът и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 1 700 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като
искът до размер на 25 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (1 700 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2018
г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
ІV. За разноските:
17. При този изход на спора, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ответника не се дължи присъждане на
разноски.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - ***, да
заплати на Х.В.Т., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 1 700,00 лв. за
претърпени неимуществени вреди за периода от 13.03.2015 г. до 20.06.2018 г. вкл., както
и законовата лихва върху тази сума, считано от 21.06.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й размер от 25 000 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/