№ 454
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500442 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 50 от 26.02.2025 г. по гр. д. № 1516/2024 г. по описа на РС
– Ихтиман е признато за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“
дължи на „Лев Инс“ АД следните суми: сумата от 267.20 лв., формирана от
платеното на 20.12.2017 г. застрахователно обезщетение в размер на 257.20 лв.
по застраховка „КАСКО“ по преписка по щета № 2231-1261-17-418721 от
16.12.2017 г. за причинени имуществени вреди при настъпило на 15.12.2017 г.
застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №
СО3499ВС, застрахован при „ЛЕВ ИНС“ АД със застрахователна полица №
93001710035752, който е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно на ПП I-8, км. 13+500 в посока от гр. София към гр. Костенец,
и ликвидационни разходи в размер на 10 лв., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху общата сума от 267.20 лв. от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.06.2021 г.,
до окончателното плащане; сумата от 57.23 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 16.05.2019 г. до 24.06.2021 г. С решението в полза на
ищеца са присъдени и разноските за заповедното и исковото производство в
общ размер от 500 лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и
постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени
1
евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от
страна на водача на лекия автомобил /като не е конкретизиран размерът на
съпричиняването, съответно не е конкретизирано и до какъв размер от
уважения размер на исковете се иска да бъдат отхвърлени същите в случай на
частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/.
Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени
съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране на
отговорността на ответника по тези искове. Тези изводи са правилни, основани
са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на
страните и се споделят от въззивния съд, поради което на основание чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение. Само за пълнота на изложението с оглед наведените във въззивната
жалба доводи следва да се добави и следното /макар по същество същото да
не се различава от приетото от първоинстанционния съд/:
От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно от
първоинстанционния съд, е надлежно установено следното:
При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при
описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а.
„Ауди А4“ с рег. № СО3499ВС на стойност 257.20 лв. /според експертизата по
щетата, а според заключението на вещото лице по допуснатата по делото
съдебна авто-техническа експертиза щетите са в по-голям размер - 329.27 лв./,
като ищецът е репарирал щети в размер на 257.20 лв. и е направил и
ликвидационни разходи в размер на 10 лв. Причинените вреди са в пряка
причинна връзка с произшествието. Автомобилът е бил застрахован по
сключен с „Лев Инс“ АД договор за застраховка „Каско”, действал към датата
на ПТП.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са
настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е
възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа
/какъвто ПП I-8 безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В
2
случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага,
като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение
/бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени
дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С
покана, получена от ответника на 15.04.2019 г., същият е поканен от ищеца да
плати исковата сума, но това не е сторено, съответно ответникът е изпаднал в
забава.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и
възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на
обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните
отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника
следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията
му:
Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е
налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е
възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се
изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка
„Каско“, като, видно от застрахователната полица, същата е с покритие Клауза
1, включваща, видно от представените ОУ, всички рискове, вкл. ПТП.
Неоснователно е и възражението относно доказателствената сила на КП.
Както правилно е прието от първоинстанционния съд, КП за ПТП, изготвен от
органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява
официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, които са пряко възприети от съставителя му, а такива в случая
са настъпилото на процесната дата и място ПТП, както и видимите щети по
автомобила. Тези факти длъжностното лице е възприело лично при
посещението си на мястото на пътното ПТП и ги е удостоверило в КП,
съответно в тази част КП има обвързваща съда материална доказателствена
сила. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на
ПТП КП безспорно няма обвързваща съда материална доказателствена сила,
но удостоверените в КП факти относно механизма на настъпване на ПТП
кореспондират с останалите доказателства по делото /писмени, свидетелски
показания, заключение на вещо лице, обсъдени от първоинстанционния съд/.
Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила
също е неоснователно /доколкото може да се приеме, че такова е надлежно
формулирано/, тъй като относно фактическите твърдения /отново доколкото
може да се приеме, че конкретни такива са наведени/, на които това
възражение се основава, не са ангажирани никакви доказателства по делото от
страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните
факти, а именно въззивникът.
Останалите доводи и възражения са изцяло ирелевантни.
С оглед гореизложеното поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
3
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
Въззиваемият претендира разноски само за юрисконсултско
възнаграждение, съответно следва да му се присъдят такива в размер на 100
лв., като възнаграждението е определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в
минималния му размер съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 26.02.2025 г. по гр. д. № 1516/2024
г. по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ с ЕИК *********, със
седалище: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя
на УС Я.Й., да плати на „Лев Инс“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от изпълнителните директори С.А. и В.И., сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща направени във въззивното производство по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4