№ 6806
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110138930 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Р. А. П., с адрес /адрес/, чрез адв. Р., за признаване за установено по
отношение на ответника „И. ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, че ищеца не му дължи следните суми: сумата от 712,92 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №ВР-269/02.08.2011г., ведно със законна
лихва от 01.02.2013г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 64,33 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2011г. до 31.01.2013г., сумата от 115,52
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 02.12.2011г. до 31.01.2013г., както и
сумата от 125,00 лв. разноски по гр.д.№ 4291/2013 г. по описа на СРС, по което на
19.03.2013г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 4291/2013 г. по
описа на СРС, е образувано изп.д.№ 9152/2013 г. по описа на описа на ЧСИ М.Б., като
последното изпълнително дейсвтие е извършено на 04.10.2016г., а с постановление от
17.05.2024г. изп. дело е прекратено. Излага съображения, че от 04.10.2016г. не са
извършвани никакви изпълнителни действия и е настъпила пепрмпция.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който излага
съображения за недопустимост на иска. По същество признава изцяло иска по основание и
размер, като моли съда да възложи разноските на ищеца, тъй като ответника не е дал повод
за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява Ответника се
представляват от процесуалне предствител, който поддържа отговора на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Иска е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма, при наличие на правен
1
интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното
от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато
от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват,
то съдът следва да го зачете.
С оглед така представените доказателства и извършеното от ответника признание,
съдът намира иска за основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
делото не са ангажирани никакви доказателства, относно воденото изп.д.№ 9152/2013 г. по
описа на описа на ЧСИ М.Б., но доколкото ответника признава всички факти и
обстоятелства, както и настъпилата перемпция и като взе предвид твърдението в исковата
молба, че същото е прекратено, с постановление от 17.05.2024г., то съдът намира, че
ответника не е станал парична за завеждане на иска, след тази дата. По делото няма
ангажирани доказателства ответника да е предприел други действия за принудително
изпълнение срещу длъжника. Към датата на предявяване на настоящия иск- 20.11.2024г.
изпълнителното производство е било прекратено, като ответника не е дал повод за
завеждане на настоящия иск. Последния признава изцяло исковата претенция, с оглед на
което са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноски на ищеца не следва да бъдат
присъждани. На същото основание ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И. ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че Р. А. П., с адрес /адрес/, не му дължи следните
суми: сумата от 712,92 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ВР-269/02.08.2011г., ведно със законна лихва от 01.02.2013г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата от 64,33 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2011г.
до 31.01.2013г., сумата от 115,52 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
02.12.2011г. до 31.01.2013г., както и сумата от 125,00 лв. разноски по гр.д.№ 4291/2013 г. по
описа на СРС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.03.2013г. по гр.д.№
4291/2013 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Р. А. П., с адрес /адрес/, да заплати на „И. ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 300,00 лева (триста лева),
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, да бъде осъден ответника, да му
заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3