Решение по дело №54/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 76

гр. Видин, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд – Видин,

II-ри административнонаказателен съст ссъстав

в публично заседание на

Двадесет и девети март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

54

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от Р.С.Т. ***, против Решение № 425 от 10.01.2022 г. по АНД № 384/2021 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено НП № 21-0953-000283 от 16.03.2021г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. „първо“ от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Поддържа се в жалбата, че постановеното от Районен съд – Видин решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че при издаване на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като буквалното и механичното преписване на закона не е изпълнение на посочената императивна разпоредба.

Твърди се, че съдът не е констатирал наличието на разминаване между обстоятелствената част на НП и вмененото на жалбоподателя нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на лицето, както и че е неглижирал и фактът, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и е наложено наказание в нарушение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Иска се Съдът да отмени атакуваното решение и да отмени атакуваното НП.

По делото от Р.С.Т. *** е постъпила и частна жалба срещу определение от 20.01.2022 г. по АНД № 384/2021г. по описа на ВРС, с което е изменено решението по посоченото дело в частта на разноските и Т. е осъдена да заплати на ОД на МВР-Видин разноски по делото в размер на 150 лева.

В частната жалба се излагат съображения за недопустимост на определението, поради липса на направено искане от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Видин за присъждане на разноски и съображения за незаконосъобразност, поради нарушение на чл.78, ал.8 от ГПК, ЗПП и Наредбата за плащане на правната помощ. Посочва се, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно с оглед наложената санкция с атакуваното НП и получаваната от жалбоподателката пенсия в размер на 250 лева, както и че глобата по НП е платена.

Иска се определението да бъде отменено или алтернативно да бъде изменено, като се намали размера на присъдените разноски.

Ответникът – ПП към ОД на МВР-Видин, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, оспорва както касационната жалба, така и частната жалба и излага съображения за неоснователността им. Излагат се подробни съображения за правилност както на атакуваното решение, така и на определението за изменение на решението в частта на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че касационната жалба се явява неоснователна, а решението на РС-Видин като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посоченото касационно основание в жалбите, намира следното:

По отношение на касационната жалба:

Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като фактическата обстановка, която е приел за установена, се базира на тях и касационната инстанция напълно я споделя.

Установява се, че на 28.02.2021 г. в 15:10ч. в гр.Видин по ул. „Преславска“, в близост до кръстовището с бул.“Панония“ касаторът Т. управлявала лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“ с рег.№ СА **** КХ без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила.

Предвид констатираното, св. А. – мл.автоконтрольор при с-р ПП при ОД на МВР-Видин, приел че водача е допуснал нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което, в присъствието на един свидетел и нарушителя, съставил АУАН Серия GA № 332080, подписан от последния без възражения.

Въз основа на съставения акт, Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин издал атакуваното НП, с което на Р.С.Т. ***, за извършеното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. „първо“ от ЗДвП.

Въз основа на установените по делото обстоятелства, Районен съд - Видин приел, че Т. е осъществила състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност и потвърдил НП.

Касационната инстанция напълно споделя този извод на първоинстанционния съд, предвид следното:

На първо място, в хода на административнонаказателното производство не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, каквито твърдения излага касатора. Актът и НП са изготвени от надлежно оправомощени лица и разполагат с необходимите законови атрибути – посочени са дата, часа, мястото, извършителя и извършеното нарушение, без да е налице соченото от касатора противоречие между съдържанието им. Възпроизвеждането в АУАН и НП на съдържанието на нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП при изричното посочване че водачът е управлявал без поставен обезопасителен колан не може да се приеме за формализъм, а е потвърждение за яснота относно извършено административно нарушение.

На следващо място, касационната инстанция намира за законосъобразен и съответен на закона решаващия извод на районния съд относно безспорната установеност на описаното в НП деяние. Разпитаният свидетел, потвърждава обстоятелството, че е възприел противоправното управление на превозното средство от страна на касатора, осъществявано без поставен обезопасителен колан.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В разпоредбата на чл.137а, ал. 2 от ЗДвП изчерпателно са изброени случаите, в които законодателят допуска възможност да не се използват обезопасителни колани, а именно: бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите – при управление на автомобила с учебна цел.

По делото не се сочат и установяват обстоятелства попадащи в приложното поле на изключението по чл.137 а, ал. 2 от ЗДвП, нито пък такива обосноваващи липсата на субективна страна на деянието, поради което изводите на първоинстанционния съд за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 137а, ал. 1 от с. з., са съответни на приложимия материален закон.

Неоснователно се явява и твърдението, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените в жалбата обстоятелства във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН.

По делото не са представени доказателства за смекчаващи вината обстоятелства, касае се за формално нарушение, а освен това и извършеното от касатора деяние не може да се определи като такова с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Същото е свързано със защита на значими обществени отношения, която защита се гарантира именно от законово регламентираните права и задължения на участниците в движението /в случая поставянето на обезопасителен колан при движение с ППС/ с цел опазване живота и здравето на участниците в движението. Ето защо същото не разкрива признаците на маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното Съдът счита, че направените от първоинстанционният съд правни изводи са правилни, поради което постановеното съдебно решение, като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По отношение на частната жалба:

Частната жалба се явява допустима, като подадена в срок от процесуално легитимирано лице.

Разгледано по същество Съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

По направеното искане от страна на процесуалния представител на ОД на МВР-Видин за изменение /допълване/ на решението, постановено по АНД № 384/2021 г. на ВРС в частта за разноските съставът на ВРС не се е произнесъл по регламентирания в чл. 248 от ГПК ред за изменение на решението в частта за разноските, който е приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

След като в срока за обжалване на посоченото решение Съдът е бил сезиран от една от страните по делото, с искане за изменението му в частта за разноските, той е следвало да съобщи на насрещната страна за него с възможност за отговор в едноседмичен срок, съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК и след изтичането на този срок да се произнесе с определение в закрито заседание, съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, което да връчи на страните с указания за възможността за обжалването му по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Едва след връчване на определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК на страните и изтичане на срока за обжалването му, който в случая е 14-дневен, след размяна на частната жалба срещу него, ако такава постъпи и изтичане на срока за отговор по нея, делото следва да бъде изпратено на касационният съд по компетентност.

В случая съдът не е съобщил на жалбоподателката за постъпилата молба по чл.248, ал.1 от ГПК, с което е лишил последната от възможността да изложи възраженията си, които са направени в частната жалба.

Предвид изложените съображения определение от 20.01.2022 г. по АНД № 384/2021 г. по описа на ВРС следва да бъде отменено, като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а делото върнато на Районен съд Видин за провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК по искането за изменение на решението в частта за разноските от страна на процесуалния представител на ОД на МВР - Видин.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 425 от 10.01.2022 г. по АНД № 384/2021 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено НП № 21-0953-000283 от 16.03.2021г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин, с което на Р.С.Т. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. „първо“ от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ определение от 20.01.2022 г., постановено по АНД №384/2021 г. по описа на Районен съд Видин.

ВРЪЩА делото на ВРС за администриране на молбата на процесуалния представител на ОД на МВР-Видин от 17.01.2022 г. за изменение /допълване/ на решението по АНД № 384/2021г. по описа на ВРС в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, съобразно дадените указания в мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              /Н.Дончева/                                          /Н.Витков/

                                                                                       2.

                                                                                            /Б.Борисов/