РЕШЕНИЕ
Номер 36701.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Татяна Събева
Членове:Георги Драгoстинов
Ирена Колева
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500540 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Е.-П. П." АД, ЕИК ..., въззивна жалба
против Решение № 573/26.06.2020г. по гр.дело № 35/2020г. по описа на ВТРС, с което
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от Г. Н. К. , ЕГН **********
против дружеството. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция,
като е приел, че ищецът не дължи на "Е.-." АД сумата от 315.89 лв., представляваща
начислена сума по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за периода 24.11.2018г. –
21.02.2019г. за недоставена и непотребена ел.енергия на адрес град Д., ул.“Ал. С.“ № ..
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен,
като излага подробни съображения в тази насока. Излага, че противно на изводите на съда, в
случая е налице действаща правна норма, обуславяща право на ответното дружество да
извърши корекция на потребената от абоната ел.енергия, а отмяната на текстовете на
ПИКЕЕ не лишава оператора на електроразпределителната мрежа от правото да проверява
СИ и то произтича не от ПИКЕЕ, а от ЗЕ и ЗИ. Твърди, че правното основание за
начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните
облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия, по което купувачът е длъжен да
плати цената на получената от него вещ, а фактическото основание е установеното
въздействие върху СТИ, извършено от потребителя чрез осъществен достъп до
вътрешността му и промяна на схемата на свързване, довело до неотчитане на действително
потребената в обекта ел.енергия. Поради това счита, че вземането на дружеството е
дължимо. Прави искане за отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяване на
друго, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен. Претендира
всички направени по делото разноски.
1
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Р. Т., в който се излагат
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението –
потвърдено, както и присъдени разноските за въззивното производство.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители по пълномощие, поддържат изложените в писмен вид позиции по спора.
Представят писмени защити с подробни фактически и правни доводи. Поддържат
претенциите си за разноски съобразно представени списъци по чл.80 ГПК. Въззеваемата
страна прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, като моли то да бъде намалено до предвидения в Наредба №
1/2004г. минимален размер.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред ВТРС е било образувано по иск на Г. Н. К. срещу „Е.“ АД, с
правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискано да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищeцът не дължи на ответното дружество сумата от 315.89
лв., начислена по партида с клиентски № ********** и аб. № ********** , за обект на адрес
град Д., ул.“Ал. С.“ № ..за недоставена и непотребена ел.енергия за периода от 24.11.2018г. –
21.02.2019г. Посочил, че при посещение касите на ответното дружество установил, че дължи
и исковата сума, която било служебно начислена на основание извършена проверка и
съставен КП от служители на „Е. – С. АД. Оспорил дължимостта на претендираната сума,
както и същата да е с основание доставка на ел.енергия, която да е реално доставена,
измерена и получена въз основа на годно и сертифицирано СТИ. Твърди, че посочената
фактура е издадена без основание и отказва да я заплати. Твърди, че не съществува
обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи претендираната сума,
както и че към момента на съставяне на КП и на справката за корекция не са били в
действие нормите на чл.47-51 от ПИКЕЕ, поради което съставеният КП не може да бъде
годно документално основание за пораждане правото на корекция на ответното дружество.
Оспорва същия по съдържание. Оспорва начина и методиката, по които е начислена
процесната сума, като неправилни и незаконни. Счита, че извършената корекция на сметки
чрез процесната фактура е недействителна, съответно нормите в раздел IX на ПИКЕЕ са
нищожни по договор с клиенти на ел.енергия. Липсва вина на потребителя за неправилно
измерване/неизмерване чрез СТИ и оспорва като нищожни разпоредбите на чл.17 ал. т.6 от
ОУ на „Електроразпределение Север“ АД и чл.13 т.4 от ОУ на „Е.“ АД. Счита, че лисва
законово и договорно основание за извършената едностранна корекция на сметката му.
Излага подробни доводи, че претендираното вземане не би могло да възникне и на
основание общата договорна отговорност на потребителя.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска „Е.“ АД е заел становище за допустимост,
но неоснователност на исковата претенция. Изложил е твърдения за осъществена на
21.02.2019г. от служители на „Е.“ АД проверка на измервателните системи и свързващите ги
ел.инсталации на посочения имот, за която бил съставен КП № 1601408 от с.д. В хода на
същата СТИ, измерващо потребената в имота ел.енергия, било демонтирано и на негово
място монтирано друго, като причината за това била установена с еталонен уред грешка в
измерването. Посочил е, че КП е съставен при спазване на разпоредбите на чл.61 от ОУ на
оператора на мрежата, като въз основа на същия и извършената в БИМ метрологична
проверка, която установила, че е налице точен измерител на грешката, с която електромерът
измерва преминаващата през него ел.енергия – минус 60% и че същият не съответства на
техническите изисквания и на изискванията за точност, била изготвена справка за корекция
2
№ 56556-1863/13.12.2019г., с която на абоната било начислено количество ел.енергия в
размер на 1597.57 квтч, за период от 90 дни, считано от датата на констатиране на неточното
измерване. Счита, че ищецът, в качеството си на потребител на енергийна услуга, е
потребявал ел.енергия за определен период от време, без тя да е била отчитана с техническо
средство за измерване поради осъществено неправомерно въздействие върху схемата на
СТИ. Поради това счита, че процесната фактура е правомерно издадена и сумата по нея е
дължима.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложения по делото Констативен протокол № 1601408 от 21.02.2019г. е видно, че
на същата дата служители на „Е.“ АД извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на ищеца, в който е отразено,
че СТИ измерва потребената ел.енергия с грешка над допустимата – минус 66.31%,
установена с еталонен уред. Електромерът бил демонтиран и изпратен в БИМ за проверка, а
на негово място монтиран друг. Протоколът съдържа подписи на двамата служители на
ЕРП, извършили проверката и на други двама свидетели, удостоверили отсъствието на
клиента и на негов представител. Разпитан в качеството на свидетел, Л. Ш., участвал в
извършване на проверката, установява, че в хода на същата при проверка на електромера на
абоната с еталонен уред констатирали грешка в измерването -около минус 50-60%, поради
което демонтирали същия и го изпратили в БИМ за експертиза. Не забелязал нищо нередно
по външната част на електромера. Когато установили грешката в измерването, потърсили
абоната, но не го открили. В хода на проверката и съставяне на протокола присъствали
двама свидетели.
Видно от КП от метрологична експертиза, установено е отсъствие на механични
дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера, наличие на всички
необходими обозначения на табелата му, но наличие на пломби против неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера, но същите били гладки – притискани.
Посочено е, че е констатирана видима външна намеса и изменения в схемата на електромера
– прекъснати /разпробити/ бобини на токов датчик на първа и втора системи. Заключено е,
че електромерът не съответства на метрологичните изисквания за точност при измерване на
ел.енергия.
Изготвена била Справка за корекция № 56556-1863/13.12.2019г., съгласно което била
извършена корекция на сметката на ищеца с допълнителни 1 597.57 квтч за периода от
24.11.2018г. до 21.02.2019г. и издадена приложената по делото фактура на стойност 315.89
лв. Не се спори, че същата не е заплатена от ищеца на ответника.
От заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза,
приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че при така констатираното
въздействие върху процесния електромер в протокола на БИМ, със същия не е възможно да
бъде измерена цялата потребена от ищеца - абонат ел.енергия в процесния период, като няма
техническа възможност да се определи или изчисли неизмереното количество ел. енергия.
Според заключението не са налице данни за неправилна схема на свързване на СТИ към
електроразпределителната мрежа, но са налице такива за неправилно въздействие върху
СТИ, вследствие на което електромерът е технически неизправен. Налице е неотчитане от
първа и втора измервателни системи на СТИ на преминалата от захранващия кабел към
абоната ел.енергия, а трета система работи и отчита цялото количество ел.енергия,
преминало през нея. Според вещото лице математически вярно е изчислено допълнително
начисленото количество ел.енергия на ищеца. Отчетената грешка не е точен измерител на
грешката, тъй като технически не е възможно да се установи точен измерител при експертиза
3
на трифазен електромер. В съдебно заседание вещото лице устно е допълнило, че за да бъде
осъществено констатираното въздействие върху СТИ е необходимо то да бъде отворено, за
да се стигне до вътрешността му.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга
по смисъла на §1 т.41Б от ДР към ЗЕ по партида, заведена с клиентски № ********** за
обект на потребление град Д., ул.“Ал. С.“ № .. и се явява краен клиент по смисъла на §1
т.27г от ДР на ЗЕ, поради което същият е носител на правото да закупува доставяната му
чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи
заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват
факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП,
подписан от представители на ЕРД и двама свидетели, удостоверили отсъствието на абоната
и негов представител, наличието на грешка в измерването на СТИ над допустимата,
установен неправомерен достъп до вътрешността му, факта на начисляване на исковата сума
и издаване на процесната фактура. Спори се относно дължимостта на същата.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената
ел.енергия в случаите на констатирано в хода на технически проверки неизмерване,
неправилно или неточно измерване на ел.енергия в резултат от несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с нормираните, на нарушения в
целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата
елемент или неправомерна промяна в схемата на свързване, бе уредено в Правила за
измерване на количеството ел.енергия, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г., приети от
ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2 изр.второ от ЗЕ с
решение по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. чл.83 ал.1 т.6
от ЗЕ и влезли в сила на 15.11.2013г. В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна
процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена
или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна
уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С решение
№ 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., разпоредбите на чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ са отменени, поради това, че същите били приети от КЕВР в
нарушение на предоставената й делегация с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Посоченото решение е
обезсилено в тази си част с добилото законна сила, като необжалваемо, решение на 5-членен
състав на ВАС, постановено по адм.дело № 2385/2016г. С последното ПИКЕЕ са отменени, с
изключение разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от с.акт. С решение от 08.11.2018г. по
адм.дело 4785/2018г. на ВАС, в сила от 23.11.2018г., този подзаконов нормативен акт е
изцяло и окончателно отменен, като съгласно чл.195 ал.1 от АПК отмяната му има действие
занапред. В настоящия случай към датата на извършване на процесната проверка от
служители на „Е.“ АД, съответно на експертизата от БИМ, не са действали правила,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна корекция на сметката на
абоната за минало време. Именно поради това крайният снабдител не е имал законово
основание да коригира едностранно сметката на ищеца. Доколкото ответникът е посочил, че
твърдяното вземане срещу ищеца представлява корекция на сметката на последния за минал
период от време поради установено неизмерване от СТИ, изложеното по-горе е достатъчно за
съда да приеме, че предявеният иск се явява основателен и подлежи на положителна санкция.
Правилно районният съд е посочил, че основание за извършената от ответника едностранна
корекция не може да се търси и в уредената в ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с решение № ОУ-
4
05/21.07.2014г. на ДКЕВР поради наличието на константната практика на ВКС, отричаща
правото на доставчика на ел.енергия да извърша едностранна корекция на сметките въз
основа на клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващите потребителите ОУ
поради тяхната нищожност на основание чл.146 ЗЗП и чл.26 ЗЗД.
Едва в подадената въззивна жалба, ответникът е посочил, че е основал своето вземане
не на някои от предвидените в ПИКЕЕ /отм./ хипотези, а на съществуващото с ищеца
облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия, по което съгласно разпоредбата
на чл.183 и сл. от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ, в
случая цената на доставената и потребена ел.енергия. В случая обаче безспорно установеният
факт на осъществено въздействие върху СТИ не е достатъчен сам по себе си да докаже, че
ел.енергия и то в претендирания от ответника размер е била реално доставена до абоната и
потребена от него. Представените справка за корекция и фактура по своята същност
представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила, не могат да установят реално доставена ел.енергия в начисленото
количество. Останалите събрани писмени доказателства по делото също не са годни да
установят този факт.
На следващо място, общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение,
винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтича
от сключен между страните договор, а щом се касае до договорна отговорност, приложими
към нея са общите правила на ЗЗД. В този ред следва да се отбележи, че СТИ е собственост
на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва
го и е длъжно да го поддържа технически изправно. Достъп до СТИ имат само служители на
дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Отговорността по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността и т.н., по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество, като в тази насока не би могло да се ангажира поведение
от страна на купувача на ел.енергия, който впрочем няма и подобни задължения. Абсолютно
противоречие със закона е въз основа единствено на обективно установения факт на
установени прекъснати бобини на токов датчик на първа и втора системи на СТИ, при
липсата на констатирано неправомерно вмешателство от страна на ищеца, отговорността да
се прехвърля върху него като потребител, без да се докажат виновните му действия.
Ответникът, в чиято тежест е, не е установил, при условията на пълно и главно доказване, че
СТИ е манипулирано по някакъв начин от абоната. По делото няма данни и в какъв вид е
бил монтиран първоначално процесния електромер в обекта на ищеца, а в съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че за да бъде осъществено описаното в протокола на
БИМ въздействие върху СТИ е необходимо да се отвори същия, за да се достигне до
вътрешността му, каквито данни по делото липсват. Разпоредбата на чл.83 ал.2 ЗЗД е изцяло
приложима в случая, тъй като поради неположената от ответника достатъчна грижа на
намиращите се под негов контрол средства за търговско измерване, същият следва да понесе
последиците от собственото си бездействие.
Изложеното води до извод, съвпадащ изцяло с този на първоинстанционния съд,
поради което постановеното от него решение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски, за
които е представен списък по чл.80 ГПК. Действително направените от страната разноски са
за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в
размер на 300.00 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, поради което посочената сума следва да бъде присъдена в нейна полза.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 573/26.06.2020г. по гр.дело № 35/2020г. по описа на
Районен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Е." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град В., В. Т., бул.“В. В.“ № .., да заплати на Г. Н. К. , ЕГН **********, с адрес
град В.Т.ул.“О“ № . ап., сумата от 300.00 /триста/ лв., представляваща направени за
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6