Определение по дело №629/2018 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№  539                                              02.05.2019г.                              гр.Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение

На втори май две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                   Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 629 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на ЗКПУ „НАША ЗЕМЯ” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Черноград, община Айтос, област Бургас, със Съдебен адрес *** - адвокат М.Д., против К.А.К. с ЕГН ********** *** и „РАДОСТ-64” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Отец Паисий“ № 23, представлявано от управителя Радослава Д. Калоянова, двамата със съдебен адрес *** – адвокат С.Г. – Т..

Предявен е Павлов иск – за прогласяване на относителна недействителност спрямо ищеца до размера на 1/2 идеална част на договор за покупко-продажба, сключен между ответниците с нотариален акт № 16/ 19.12.2013г., том X, per. № 6214, дело № 1266 на нотариус с per. № 557 на НК, за следния недвижим имот : 1/2 идеална част от дворно място, представляващо УПИ Х-4431 от кв.110 по плана на гр.Айтос, целият с площ 90 кв.м, както и реално обособените в построената върху това дворно място монолитна сграда самостоятелни обекти — кафе аперитив „Олимп”, находящ се в гр.Айтос, ул.„Станционна” № 54, ет.1 с площ 73,93 кв.м, състоящ се от зала за консумация и междинен склад - офис, и сутеренен етаж със застроена площ 84,93 кв.м , състоящ се от сервизно помещение, стая за персонала и санитарен възел, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, която е в режим на етажна собственост.

Искът е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск :

Твърди, че с влязло в сила решение т.д. № 578/ 2013г. по описа на БОС, ответникът К.А.К. е осъден да заплати на ЗКПУ „Наша земя“ сумата 100 000 лв. - частичен иск от общата сума от 247 752,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на кооперацията от допуснато нарушение на договор № 874/ 13.11.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските райони, както и сумата 11 330 лв. съдебни разноски, направени от кооперацията. Решението е постановено по искова молба, входирана на 22.10.2013г. На 27.04.2013г. на проведено общо събрание на кооперацията, в присъствието на ответника, е взето решение за ангажиране на отговорността на К.К. в качеството му на председател на кооперацията за извършеното от него нарушение. Като е знаел за това и в хода на вече образуваното срещу него съдебно производство, ответникът е предприел редица действия по разпореждане е притежаваното от него имущество, чрез които изцяло се е освободил от притежаваните от него недвижими имоти. Сред разпорежданията е и процесната продажба на имот, тогава в режим на съпружеска имуществена общност с Радослава Д. Калоянова. Купувач на имота е ответникът „Радост - 64” ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Радослава Д. Калоянова - тогава съпруга на К.К., срещу продажна цена от 40 000 лв., която страните по сделката са заявили, че е изплащана на вноски от купувача в периода 2007- 2013г. Ищецът намира цената за очевидно занижена, а и счита, че не е реално заплатена, а изявлението на страните цели заобикаляне на забраната по чл.3 от ЗОПБ, обн. ДВ бр. 16/22.02.2011г.

С тази сделка К.К. е увредил кредитора ЗКПУ „Наша земя”, като се е разпоредил с ликвидно свое имущество и е лишил кредитора от възможността да събере вземането си от това имущество. В периода след подаване на исковата молба, по която е образувано т.д. № 578/ 2013г. на БОС и след като вземането на ЗКПУ „Наша земя” е възникнало, ответникът е извършил редица разпореждания с имуществото си в полза на свързани с него лица - по силата на съдебно решение за прекратяване на брака му с Радослава Д. Калоянова придобитият по време на брака им недвижим имот - апартамент в гр.Айтос, ул.“Отец Паисий“ № 23 е поставен в дял на съпругата, в нейна изключителна собственост са поставени и всички притежавани от съпрузите имоти в гр.Бургас, а през 2017г. К.К. е дарил на своята майка притежавана от него 1/4 идеална част от имот в гр.Айтос, ул.“Владимир Заимов“ № 12. Поведението на длъжника ясно показвало желанието му да се лиши от лично имущество, а извършването на отчуждаването след образуване на исково производство против него сочи, че действията му са продиктувани от желанието да спаси това имущество от бъдещо принудително изпълнение. Тъй като насрещна страна по процесната сделка е дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е съпругата на длъжника, ищецът счита, че преобретателят също е знаел за увреждането. С оглед продажната цена и начина на заплащането й ищецът счита, че сделката е и симулативна, прикриваща безвъзмездно разпореждане в полза на дружеството.

Относно редовността и допустимостта на иска :

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност.

Искът е допустим – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането му, липсват възражения и процесуални пречки.

Книжата по делото са редовно разменени между страните.

Становище на ответниците :

На 07.02.2019г. на ответниците са връчени преписи от исковата молба и приложенията с указанията по чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 21.02.2019г. ответниците представят писмен отговор на пълномощник.

Признават гражданския брак между К.А.К. и Радослава Д. Калоянова, сключен на 12.12.1992г., прекратен на 20.12.2013г. Твърдят, че през 2005г. Радослава Д. Калоянова учредила ответното ЕООД „Радост-64“, което от 2006г. до момента осъществявало дейност в търговски обект за козметични продукти и дрехи – Бутик „Олимп“, находящ се в процесните самостоятелни обекти. През 2007г. дружеството решило да закупи процесния имот, но с оглед намаляване на данъчната тежест за данък сгради и такса смет имотът бил закупен от управителя Радослава Калоянова като физическо лице, но цената била платена със средства на дружеството и с банков кредит на дружеството. Имотът бил прехвърлен обратно на дружеството по време на брака на съпрузите Калоянови за цена от 40 000 лв., които били изплатени предварително от дружеството на части : чрез теглене на кредит и изплащане на сумата по кредита на продавача -  25 000 лв. заедно с договорна лихва, която е изплащана ежемесечно от търговското дружество през периода 30.04.2008г. - 29.11.2013г. и възлиза на 20 000 лв. С разпоредителната сделка е приведено в съответствие правното с фактическото положение на правата върху имота. Постигнатото съгласие за цената на имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на договаряне - чл.9 ЗЗД, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността на насрещните престации и тяхната еквивалентност

Сочат, че съдебното решение, с което К.К. е осъден да заплати на ищеца парична сума е влязло в сила на 07.11.2017г., а процесната разпоредителна сделка е извършена на 19.12.2013г. Още на 18.10.2008г. на общо събрание на ищцовата кооперация била приета оставката на К.К. като председател, но това обстоятелство не било вписано в Търговския регистър. К.К. не бил присъствал на общото събрание на 27.04.2013г.

По изложените съображения оспорват, че процесният имот е придобит от К. и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност, като ответникът притежавал 1/2 ид.част; че ищецът бил кредитор на К. при извършване на процесната сделка; че извършеното разпореждане е симулативно, тъй като прикрива дарение; че при извършването му длъжникът и третото лице са знаели за увреждането на кредитора.

Правят възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД на претенцията на ищеца до 18.10.2013г.

Правят и възражение за трансформация на лично имущество на съпругата Румяна Калоянова, изключващо право на собственост на К.К. върху имота, или не в определения от ищеца обем. Сочат, че атакуваната сделка е извършена по време на брака на съпрузите Калоянови, но покупната цена е платена с парични средства на „Радост-64” ЕООД , които имат извънсемеен произход и съставляват друго лично имущество на съпругата по смисъла на чл.22 СК. Независимо, че недвижимия имот е придобит по време на брака, приносът на К.К. е изключен, тъй като вещното право е придобито с лично имущество на Радослава Калоянова, което е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл.23 СК.

Допълнителна искова молба :

На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищеца с указанията по чл.372, ал.2 ГПК на 08.03.2019г.

В преклузивния срок по чл.372 ал.1 от ГПК - на 21.03.2019г. ищецът представя допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на ответниците в писмения им отговор.

Сочи, че към момента на сключване на процесната сделка ищецът е бил кредитор на ответника, тъй като е имал към него възникнало  вземане, като законът не изисква същото да е изискуемо и ликвидно. В случая вземането не е възникнало от съдебното решение, с което е признато, а от момента, в който е довършен фактическият състав на осъществения от К. деликт – ищецът е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от К. през 2012г. суми в полза на ДВ „Земеделие“.

Оспорва възражението за погасителна давност, като се позовава на установяването на паричното вземане със сила на пресъдено нещо през 2017г.

Счита за недопустимо инцидентното установяване в настоящото производство на по-голям принос на съпругата или трансформация на лично имущество. Оспорва твърденията за липса на СИО и по същество.

Счита, че твърдението на ответниците за плащането на придобивната цена на имота противоречи на представените доказателства. Съгласно нотариалния акт цената от 40 000 лв. е платена изцяло по сметка в „Банка ДСК“ от Радослава Калоянова. Плащане на сумата от 25 000 лв. в Юробанк И Еф Джи е неотносимо към процесната сделка, а от представеното банково извлечение е видно, че кредитът не е погасяван със средства на дружеството, а с внасяни от двамата съпрузи суми на каса.

Допълнителен отговор :

На основание чл.373 ГПК препис от допълнителната искова молба е връчен на ответниците с указанията по чл.373, ал.2 ГПК на 10.04.2019г.

В преклузивния срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответниците представят допълнителен отговор на пълномощник, с която поддържат изразеното в отговора становище. Твърдят, че част от продажната цена от 25 000 лв. не е била заплатена в деня на сделката – 20.12.2017г., за което е бил издаден запис на заповед от продавача.

 

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

 

Доказателствена тежест :

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В настоящото производство ищецът носи доказателствената тежест да установи качеството си на кредитор на ответника, момента на възникване на вземането му, увредата на ищцовата кооперация от процесната разпоредителна сделка и знанието на ответниците за тази увреда. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си по иска и с пълно обратно доказване да обори презумпцията за знание за увреждането по чл.135, ал.2 от ЗЗД.

Тъй като възражението за трансформация на лично имущество на един от съпрузите е материалноправно възражение, легитимиран да го предяви е само ползващият се от трансформацията съпруг, който не е страна в настоящото производство. Предявяването на това възражение от ответното дружество в настоящото производство е недопустимо и е извън предмета на делото.

Неотносими към спора на страните са и твърденията на ищеца за липса на плащане на цената по атакувания договор и за симулативност на същия, тъй като подобен иск не е предявен по делото.

По доказателствата :

Представените и посочените от страните доказателства са допустими, относими и необходими и ще бъдат допуснати от съда.

Мотивиран от горното, на основание чл.374 вр. чл.146, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 06.06.2019г. от 11,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от допълнителния отговор на ответниците с приложението.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора и спогодба.

НАПЪТВА страните към медиация.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените от страните документи.

ДОПУСКА извършването на съдебна счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в писмения отговор /стр.60/ и в допълнителната исковата молба /стр.116/.

ОПРЕДЕЛЯ депозити за експертизата от по 150 лв., вносими от всяка от страните в 3-дневен срок от съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Атанаска Николаева Кожухарова.

ОПРЕДЕЛЯ срок за депозиране заключението на вещото лице до 29.05.2019г. включително.

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :