№ 459
гр. Перник, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106070 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. П. С. и В. Д. С. срещу „Топлофикация-Перник“
АД, с която е предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.д. №
2651/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищците с
изпълнителен лист от 09.03.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. №
2651/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че преди образуване на оспореното
изпълнително дело е било образувано изп.д. № 251/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д., в рамките
на което не били извършвани действия, годни да прекъснат давността за вземането, поради
което същата е изтекла преди образуване на производството по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди
се, че въпреки това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния им интерес от
съдебна защита. Признава се, че в рамките на изп.д. № 251/2010 г. са били удържани суми за
вземането, съгласно изпълнителния лист.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане при
условията на солидарна отговорност спрямо М. П. С. и В. Д. С. за следните суми: 3198,10
лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, за периода от 01.09.2006 г. до 31.07.2009 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 15.10.2009 г. до окончателното и изплащане, сумата от 746,87 лева – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 06.10.2009 г., както и
сумата от 188,35 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010
1
г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3469/2009 г. по описа на
РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 2651/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
образуваните изпълнителни дела са били предприемани своевременно валидни действия,
прекъсващи давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2651/2021
г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 2651/2021 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 02.09.2021 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу ищците в настоящото производство, съгласно изп.лист от
09.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3469/2009 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при условията на солидарна отговорност.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 251/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 29.04.2010 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ Е.Д.
е извършвала справки за имущественото състояние на длъжниците до различни институции
и е изпратила ПДИ до длъжниците.
На 09.09.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.С. и на В.С.,
като запорните съобщения са връчени на третото задължено лице на 19.12.2010 г. /л. 35 и сл.
от ИД/. В изпълнение на наложения запор по делото са постъпвали плащания в хода на
изпълнителното дело в периода от 10.01.2011 г. до 10.06.2013 г. включително, когато е и
последната удръжка. Съгласно заключението на вещото лице по приетата и кредитирана от
настоящия състав като компетентно изготвена и неоспорена СИЕ, общият размер на
удържаните суми по делото възлиза на 4070,46 лева. От тази сума 3529,96 лева са били
2
преведени на взискателя, като са погасени изцяло вземанията за разноски 188,35 лева и за
законна лихва за периода от 2006 г. до 2009 г. в размер на 746,87 лева, както и частично –
вземането за главница за сумата от 1547,41 лева. Остатъкът от удържаните суми е бил
разпределен за такси и разноски към съдебния изпълнител. При тези плащания непогасеният
остатък на главницата е в размер на 1650,69 лева.
Към момента на образуване на ИД № 251/2010 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал в продължение на две години след 29.04.2010 г. да е
поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 30.04.2012 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г. Извършваните плащания в резултат на принудително
изпълнение по вече перемираното дело не прекъсват давността за вземането.
С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ е констатирал, че са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, че
делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие
на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар.
„перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г.
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен
юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на
две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
3
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1562/2015 г., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г.,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., Определение № 576
от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г, Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 30.04.2012 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 30.04.2012 г., а с това – и преди
образуването на второто по ред изпълнително дело № 2651/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. по
молба на взискателя от 02.09.2021 г., поради което същото е материално незаконосъобразно.
Следователно искът е частично основателен – за сумата от 1650,69 лева главница,
колкото е и непогасеният чрез плащанията остатък от сумите, инкорпорирани в
4
изпълнителния лист.
За разликата над претендирания размер на главницата до пълния отричан размер от
3198 лв., както и по отношение на вземанията за лихва и разноски, обективирани в
изпълнителния лист, искът за отричане дължимостта на сумите следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като посочените вземания са погасени в изпълнение на наложения
запор преди изтичане на погасителната давност.
По разноските:
Съобразно изхода на правния спор на всяка от страните следва да бъдат присъдени
сторените разноски – пропорционално частта, в която исковете са уважени, респ.
отхвърлени. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 344,81 лева /от общо сторени разноски в размер на 863,33 лв./. На осн. чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение – определено в размер на 100 лв. от съда на осн. чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид липсата на фактическа и
правна сложност. Съобразно изхода на спора в полза на ответника следва да бъде платена
сумата от 60,06 лв.
Така при компенсация на двете насрещни вземания ответникът следва да заплати на
ищците разноски в общ размер на 284,75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. С., ЕГН ********** и В. Д.
С., ЕГН ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо
М. П. С. и В. Д. С. за сумата в размер на 1650,69 лева, представляваща остатък от главница,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода
от 01.09.2006 г. до 31.07.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
15.10.2009 г. до окончателното и изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от
09.03.2010 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3469/2009 г. по
описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 2651/2021 г. по описа на ЧСИ
С.Б., поради погасяването й по давност, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за признаване на установено, че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо М. П. С. и В. Д. С. за сумата в размер над 1650,69 лева главница до
пълния предявен размер за главницата от 3198,10 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.20009 г. до окончателното й изплащане, както и за сумите от
746,87 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до
06.10.2009 г., както и сумата от 188,35 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 09.03.2010 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3469/2009 г. по описа на РС Перник.
5
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. П.
С., ЕГН ********** и В. Д. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
284,75 лева – разноски пред Районен съд Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6