Решение по дело №1780/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №     /……………2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

            НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Галина Владимирова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 1780 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.В.В. ЕГН ********** ***,  против Решение № 776/09.06.2020г., постановено по АНД № 627/2020г. по описа на Районен съд-Варна,  с което е потвърдено Наказателно Постановление №19-0442-001602/ 16.01.2020г. на Началника сектор при ОД-МВР-Варна 4 РПУ, с което му е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2, вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

В касационната жалба е релевирано твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила  и приложимия материален закон. Оспорена е описаната в НП и възприета от съда фактическа обстановка. Районен съд не обсъдил в цялост неговите възражения и неправилно не възприел довода, че жалбоподателят бил възпрепятстван да установи правилно фактите на място от неправилно паркирания камион с рег.№СА0485 КР.  Релевира довод, че кръстовището, на което се е състояло ПТП е нерегулирано и той, като дясно стоящ водач има предимство, което изключва административнонаказателната му отговорност. На изложените основания  сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност и  постановяване на решение, с което да се отмени издаденото наказателно  постановление.

В съдебно заседание касаторът редовно призован  се явява лично, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба не се представлява. Представя писмени бележки, в които на подробно изложени мотиви оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на П.В.В. против гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 8.12.2019 г. около 07:50 часа в гр.Варна местност Зеленика, като водач на лек втомобил – „Фиат” с peг № Н****ВС  при извършване маневра – излизане от крайпътна територияза включване в движението по път с предимство, касаторът не пропуснал движещия се по път с предимство в права посока л.а."Мазда" с рег. № В****ВР . Настъпилото ПТП било с материални щети. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното пред ВРС наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта. В хода на съдебното производство съдът разпитал актосъставителя, чиито показания кредитирал като обективни и безпристрастни.

За да потвърди санкцията, въззивният съд приел, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР –Варна при 4 РПУ, съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. Констатирал, че в хода на административно -

наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото e съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът приел, че вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, съответно е  съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и констатирал, че  касаторът  е допуснал нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДП.

 

Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че обжалваното решение е валидно, постановено в  съответствие с приложимия материален закон. ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Като несъстоятелно съдът в този състав възприема твърдението за нарушено право на защита, поради посочените различни правни основания за съставомерност в АУАН и НП. Не съществува регламентация под означението „чл.36 ал.3 от ЗДвП“, посочен в акта за установяване на административно нарушение. Съответна, обаче на фактическите установявания както в АУАН, така и в НП е разпоредбата на чл.37 ал.3 от ЗДвП, посочена в НП. Затова съдът възприема отбелязването в АУАН като съставомерен чл.36 ал.3 от ЗДвП за грешка при изписването на нормата. Следва да бъде отбелязано, че въпреки неправилното посочване, жалбоподателят не е възразил срещу АУАН в указания в разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН тридневен срок, като по този начин не е сезирал административнонаказващия орган с твърдение за нарушено право на защита и за объркване досежно нормата, която е нарушил. Всички негови действия по подаване на жалби след това са извършени в срок, като видно от тях е предприел адекватна към установените факти, защита.

Неоснователно е и следващото твърдение, обусловено от различно възприятие за фактите. Според жалбоподателя, пътно-транспортното произшествие се е състояло, тъй като видимостта, която имал по отношение на пътната обстановка била затруднена от неправилно паркиран камион.  Съдът приема, че след като той е възприел  паркираното МПС, следвало съобразно чл.20 ал.2 от ЗДвП, да се съобрази с конкретните условия на видимост и да придаде такава скорост на управлявания от него автомобил, така че да е в състояние да спре при наличие на необходимост. След като навлиза в кръстовище, без значение регулирано или не, наличието на препятствие по безпроблемно включване в кръстовището се презумира, дори и в случаите на предимство, поради което скоростта се намалява с цел- избягване на ПТП.

Представените от касатора доказателства не опровергават формирания от ВРС извод, че с управляваното от него МПС се е включил в кръстовището не от крайпътна територия, а от улица в нерегулирано кръстовище. В подкрепа на тези свои твърдения, той не е ангажирал доказателства пред въззивния съд, а нови фактически установявания пред касационната инстанция са недопустими – арг.чл.220 АПК. Извън това и въпреки презумпцията по чл. 189 ал.2 ЗДвП, административнонаказващият орган е ангажирал обясненията на актосъставителя, който на място е възприел пътя, от който се е включил жалбоподателя като  „ крайпътно съоръжение, тясна уличка, бетонирана от живущите, за да стигат до дворовете, вътрешен път, който излиза на главен път“.

Гореизложените доводи обуславят извода на касационния съд, че въззивното решение е постановено и при спазване на материалния закон. Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и е формирал кореспондиращ с доказателствата по делото извод. Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания.

При този изход на спора и предвид своевременно заявената претенция на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

 

Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

 

                        Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 776/09.06.2020г., постановено по АНД № 627/2020г. по описа на Районен съд-Варна,  с което е потвърдено Наказателно Постановление №19-0442-001602/ 16.01.2020г. на Началника сектор при ОД-МВР-Варна 4 РПУ, с което на П.В.В. ЕГН ********** е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2, вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА П.В.В. ЕГН ********** *** , да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

 

Решението е окончателно.

    

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.