№ 165
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20211001001139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260446/26.11.2020г., постановено по т.д. № 1758/19г., СГС, ТО, VІ- 11
състав е осъдил „АНТИБИОТИК-РАЗГРАД“ АД, ЕИК *********,гр. Разград, бул.
„Априлско въстание“ 68. Административна сграда, ет. 2, офис № 201, да заплати на
ZENTIVA, k.s./ ЗЕНТИВА, к.с., Република Чехия, с адрес на управление: U Kabelovny 130
CZ-102 37, Praha 10- Dolni Mecholupi, Република Чехия, със съдебен адрес гр.***, ул.*** №
38- адв.Е. М., сумата от 19 824,63 лв.- обезщетение на основание чл. 76, ал.1, т.З от ЗМГО,
ведно със законната лихва от 18.05.2018 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер, като неоснователна и е осъдил
„АНТИБИОТИК-РАЗГРАД“ АД да заплати на ZENTIVA, k.s./ ЗЕНТИВА сумата от 2 370
лв.- разноски.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Антибиотик-
Разград“ АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част.
Твърди, че ищецът не е доказал, че е претъпял вреди, които са пряка и непосредствена
последица от извършеното нарушение на притежаваните от него права върху
регистрираната търговска марка. Съдът не се произнесъл по твърденията на „Антибиотик-
Разград“ АД, че обезщетението не следва да бъде определено по реда на чл.76б ЗМГО, както
и относно възражението му, че началния период на претенцията е 14.11.14г., а не 01.0914г.
Иска се съдът да отмени обжалваното решение.
С писмения си отговор Зентива, к.с. оспорва въззивната жалба на „Антибиотик-
Разград“ АД и потвърди решението, с присъждане на разноски.
1
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от Зентива, к.с., с която се
обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която претенцията за главница е
отхвърлена до пълния предявен размер. Твърди, че съдът неправилно е приел, че
обезщетението следва да се изчисли по процента на неизключителна лицензия, порази
листата на доказателства за сключени лицензионни договори с трети лица. Иска се съдът да
отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което ответникът
бъде осъден да заплати сумата от 22 090лв., ведно със разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор от „Антибиотик- Разград“ АД.
САС, ТО, 13 състав, намира за установено, следното:
Жалбите са допустими, подадени са в срока по чл.259 ГПК, респ. чл.263, ал.2 ГПК, от
легитимирани лица с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Предявен е иск правно основание чл.76, ал.1, т.3 от ЗМГО /отм./.
В исковата молба на ZENTIVA, k.s./ ЗЕНТИВА к.с., Република Чехия, се излага, че е
собственик на марка „Azitrox”, словна с международен регистрационен номер 740426,
регистрирана на 26.06.2020г. с конвенционален приоритет и с действие на територията на
България, със срок за закрила до 26.06.2020г., за стоки от клас 05 - “лекарства,
фармацевтични продукти с изключение на офталмологични препарати“. С влязло в сила
решение на САС о т.д. № 6278/2017г., е потвърдено постановеното от СГС
първоинстанционно решение по т.д. № 6648/2016г., с което е признато за установено, че
„Антибиотик- Разград“ АД е нарушило правото на ищеца върху процесната марка, като я е
използвало в търговската си дейност чрез поставянето на знака АзитроФорт/AzitroFort върху
едноименно лекарство и неговата опаковка и е осъдено да осъдено да преустанови
нарушението. Нарушаването на правата му върху търговската марка е за периода от
01.09.2014г. до 18.05.2018г., в който период е претърпяло вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи за неполучено лицензионно възнаграждение, което следвало да се
изплаща по силата на лицензионен договор какъвто няма сключен между страните.
Пропуснатите ползи са в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на
ответната страна, а именно - нарушаване на правото му върху процесната марка Azitrox,
което е установено с влязло в сила решение по горецитираните дела. Твърди и че е
производител на лекарства и фармацевтични продукти с марката Azitrox и разпространява
същите на територията на Република България най-късно от 2004 г., поради което и
въпросната марка е придобила отличителност за този период от време. Ответното дружество е
реализирало значителни приходи от продажба на лекарства, които е произвеждало и е
означавало с марка AzitroFort. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати, съгл. допуснатото увеличение сумата от 22 090лв.-
неизплатено лицензионно възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2018
г., с присъждане на разноски. В случай, че не се съберат достатъчно данни за формиране
размера на обезщетението, прави искане за неговото определяне по реда на чл. 766, an. 1, т.
1 и ал. 2 от ЗМГО.
2
Ответникът „Антибиотик- Разгрлад“ АД не оспорва, че ищецът е носител на правото
върху процесната търговска марка, което е нарушил и за което е осъден да преустанови
използването на тази марка. Твърди, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че за
исковия период е претърпял реални вреди във връзка с извършеното нарушение, както и за
възможността за сигурна негова печалба от продажбата на свои продукти с търговската
марка Azitrox. Оспорва искането за определяне на обезщетението по реда на чл. 766 от
ЗМГО, както и началния момент на периода, за който ищецът търпи вреди - не от 01.09.2014
г., а от 14.11.2014г., на която датата е реализирана от него и първата сделка за продукти с
марката AzitroFort. Иска се съдът да отхвърли предявените искове, с присъждане на
разноски.
САС, ТО 13 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложените по него доказателства, се установява, че
Зентива, к.с. е носител на правото върху търговска марка с наименованието Azitrox, със срок
на закрила от 26.06.2000 г. до 26.06.2020 г.
С влязло сила съдебно решение, постановено по т.д. № 6648/16г., СГС, ТО, VІ- 5
състав е признал за установено по иск на Зентива, к.с. против „Антибиотик- Разград“ АД с
правно основание чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО, че „Антибиотик- Разград“ АД е нарушило правото
на търговска марка Azitroх на Зентива, к.с., регистрирана на 26.06.20г. в СОИС, с обхват на
закрила включително и в Р. България, със срок на закрила до 26.06.20г., като нарушението е
при използване в търговската дейностк на ответника чрез поставяне на знака “ АзитроФорт/
AzitroFort, и го е осъдило да преустанови нарушението.
Видно от приетата от първоинстанционният съд и неоспорено от страните
заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д., ответното
дружество е получавало приходи от продажбите на продуктите с наименование
АзитроФорт, предлагано в две разновидности - капсули 500 мг. 1 x 6 и капсули 500 мг. 1 x 3,
които за претендираният период от 01.09.2014г. до 18.05.2018г. са в размер на общо на 283
209 лв., от които 187 230 лв.- приходи за пълвия артикул и 95 979 лв. за втория.
Видно от приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните
заключение на съдебно- маркова експертиза, изготвена от вещото лице В. Я., размерът на
лицензионното възнаграждение за ползване на процесната мярка от ответника за исковия
период въз основа на данните за реализираните приходи, изчислени със съдебно-
счетоводната експертиза, е 7% отчисление от оборота (без ДДС), при отчитане на
повишената отличителност на марката и че тя се използва на българския пазар от 2004 г. или
общо 19 824,63 лв.
Разпитано в проведеното на 27.05.2020г. открито съдебно заседание, вещото лице
В.Я. заявява, че 7% се дължат като лицензионни такси при неизключителна лицензия, а при
изключителна лицензия, данни за каквато, вещото лице не е установило, процентът би
следвало да бъде завишен на 7.8% от реализирания оборот на ответното дружество без ДДС.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269
ГПК, САС, ТО, 13 състав намира от правна страна следното:
Основателността на заявената претенция е обусловена от установяване факта на
нарушението на марката, което нарушение е установено с влязло в сила решение №
1609/11.0817г. на СГС, ТО, VІ- 5 състав по т.д. № 6648/16г.
Спорно по делото е настъпването на вреди, които да са пряка и непосредствена
3
последица от извършеното нарушение, както и размера на дължимото обезщетение.
Съгласно нормата на чл.76а ЗМГО /отм./ обезщетение се дължи за всички претърпени
имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена
последица от нарушението, като при определяне размера на обезщетението съдът следва да
вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите,
получени от нарушителя вследствие на нарушението, и да определи справедливо
обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на
останалите членове на обществото.
В случая, претендираните от ищовото дружество вреди от нарушението на правата му
върху процесната търговска марка са за неполученото лицензионно възнаграждение за
периода 01.09.2014г. /18.05.208г.
Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице се осъществява чрез
сключване на лицензионен договор. В случай, че ползването е станало без наличието на
такъв договор, настъпилите за ищеца вреди се изразяват в невъзможността да увеличи
имуществото си най-малко с размера на лицензионното възнаграждение, което би било
дължимо при разрешено от притежателя на правото върху марката нейно използване.
Ответното дружество, не твърди, а и не ангажира доказателства, за сключен с ищеца-
собственик на процесната марка, лицензионен договор, поради което и следва да се приеме
за доказано, че за ищцовото дружество е налице пропусната полза от неплатено
лицензионно възнаграждение.
Размерът на вредата се установява от приетите по делото и неоспорени от страните
заключения на съдебно- марковата и съдебно- счетоводната експертизи, съобразно които
приходите от продажби на Азитрофорт за процесния период 01.09.2014г./18.05.18г.
/съгласно предоставена от самия ответник справка- Приложение 2/ възлизат на сумата от
общо 283 209,16лв., при определен от вещото лице по неоспореното заключение на съдебно-
марковата експертиза размер на лицензионното възнаграждение от 7% за неизключителна
лицензия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателят Зентива, к.с., че неправилно
лицензионното възнаграждение е определено по процента за неизключителна лицензия
вместо по процента за изключителна лицензия. Съгласно правилото на чл.22, ал.3 ЗМГО
/отм./, лицензията може да бъде изключителна или неизключителна, като когато не е
уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна. В случая, с исковата молба се
претендира обезщетение за пропуснати ползи, изразяващо се в неполучено лицензионно
възнаграждение за неправомерното ползване на процесната марка, ползваща се в „висока
придобита отличителност /която е взета предвид от вещото лице В.Я./, без обаче
неполученото възнаграждение да се обосновава като дължимо за изключителна лицензия,
поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало, претендираното
възнаграждение следва да бъде определено като дължимо за неизключителна лицензия, до
който правилен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, но по др. мотиви,
които настоящият състав не споделя, тъй като съдът не може да се позовава на мотивите на
4
друго решение, които не ес ползват със силата на пресъдено нещо.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят „Антибиотика- Разград“ АД относно
началния период, от който може да се приеме, че се търпят вреди, а именно 14.11.2014г., а не
01.09.14г. По настоящото дело липсват ангажирани от „Антибиотик- Разгрлад“ АД
доказателства във връзка с твърдението му, че първата продажба е извършена на 14.11.14г.,
като приетата по предходното делото между страните съдебно- счетоводна експертиза
/която не е и приложена по настоящото дело/, с оглед установеният в чл.11 от ГПК принцип
за непосредственост, не може да бъде ценена като доказателство по настоящото делото.
Наред с това, както и бе установено по-горе, изчислените от вещото лице Д. Д. приходите от
продажби на Азитрофорт за периода 01.09.2014г./18.05.18г. са съобразно предоставена и
изготвена от самия ответник справка- Приложение 2, в която посоченият период на
продажби на продуктите е именно: 01.09.14г.- 18.05.18г.
Ето защо и при съвпадане с крайните изводи на първостепенния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По съдебните разноски:
С оглед изхода на спора, на Зентива, к.с. не се дължат разноски.
По делото липсва направено от „Антибиотик- Разград“ АД искане за присъждане на
разноски.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260446 от 26.11.2020г на СГС, ТО, ІV-11 състав,
постановено по т.д. № 1758/19г., поправено с решение № 261013/24.06.21г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
съобщението му до страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5