МОТИВИ
към присъда от 26.10.2020 г.
по НЧХД №982 /2019 г.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Д.К.С.,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение за това, че на 22.08.2019 година в град
Хасково причинил на С.С.Д. *** лека телесна повреда/ контузия на главата и
контузия на левия крак / ,изразяваща се
в причиняване на болка ,без
разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Подсъдимият Д.К.С. разбира частното обвинение,не
се признава за виновен и дава обяснения в
хода на съдебното следствие. В последната си дума моли
да бъде оправдан.
Договорният защитник на подсъдимия адв.Д.Г. в хода на съдебните прения счита частното обвинение за недоказано от
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници .По изложените съображения моли подзащитния му да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Частният тъжител изцяло
поддържа тъжбата си.
С тъжбата е предявен граждански иск против подсъдимия, който е приет за съвместно разглеждане и решаване в
наказателното производство в размер на 1000 лева,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението и направените по делото разноски.
Повереникът на частния тъжител адв.А.П. намира частното обвинение за доказано относно време, място и
авторство на деянието . В хода на съдебните прения пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,като му се наложи съответното
наказание .Гражданският иск счита за установен по
основание и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите
на частното обвинение и защитата, приема за установено следното:
Частната тъжителка С.С.Д. и подсъдимият Д.К.С. са съседи.
Живеят
в триетажна жилищна кооперация в гр.Х. на ул. „*****“ №* ,като апартамента на тъжителката се намирал на първи жилищен етаж,а този на
подсъдимия бил над нейния –на втория етаж.От осем години обаче подсъдимият ползвал гаража си на
партера на кооперацията ,който
преустроил за живеене. Между страните по делото съществували предходни пререкания и спорове заради възникнал теч от банята в апартамента на
подсъдимия, който той отказвал да отстрани ,а същия наводнявал жилището на С.Д..
На 22.08.2019 год. около 19.30 часа частната тъжителка слязла в двора на кооперацията, за да разговаря с подсъдимия относно теча от жилището му на втория етаж.В
този момент подсъдимият се намирал в преустроения за живеене гараж и при пристигането
на тъжителката излязъл също на двора. Между
двамата възникнал словесен спор ,съпроводен
с отправени обиди от подсъдимия по адрес
на тъжителката . Непосредствено
след това подсъдимият
тръгнал към тъжителката и
блъснал последната с ръце . От блъскането тъжителката изгубила равновесие, политнала настрани и паднала долу на земята. При досега и със земята, тъжителката ударила главата си в
областта на
дясното слепоочие ,при
което падане осукала и левия си глезен
. Подсъдимият
се приближил до падналата на земята пострадала, надвесил се над нея и я
хванал с ръце за косата. В този момент
на мястото на инцидента се появил съседът
от третия етаж на име Ж. ,който се прибирал заедно със семейството си . Последният отстранил
подсъдимия,изблъсквайки тялото му настрани от лежащата на земята тъжителка, с което
сблъсъка между двамата бил преустановен . В
20:40 часа
частната тъжителка Д. поискала
съдействие от органите на полицията ,сигнализирайки на телефон 112 /писмо рег. № 105850-367/18.08.2020 г. от Дирекция „Национална система 112“,
„Районен център 112“ – Кърджали/. На мястото на конфликта пристиганали полицейските служители от РУ св. З.Б. и А.И. ,които установили и разговаряли с участниците
в него . И двамата свидетели заявяват липса на спомен за заявени или констатирани наранявания
по тялото на пострадалата. Св.А.И. съставил протокол за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР спрямо подсъдимия
и изготвил докладна записка по случая,в
която вписал заявеното от пострадалото лице.
На
следващия ден -23.08.2019
година тъжителката С.Д. се явила пред съдебния лекар д-р Х. Е..Видно
от издаденото съдебномедицинско удостоверение №345/19 г . при
прегледа и са констатирани: контузия на главата и левия крак,проявени с
чувство за болка . Вследствие на тези наранявания на тъжителката е причинена болка .Според заключението
на назначената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза, както и от
устния доклад на вещото лице Е. касае се за травми
,без видими увреждания при прегледа ,съпроводени с чуство за болка . По отношение на болката в левия вътрешен глезен,според експерта тя се дължи на падане върху терена , предполагащо нарушаване на опората и тези структури, които
осъществяват опората,каквито са ставите – глезени, коляно.В резултат на падането се е получило усукване на
глезена, което провокира болка от разтягане на сухожилията ,без видими
външни находки.
Видно от заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, базирано на амбулаторен лист от
23.08.2019 г.,издаден от д-р Н. – ортопед и информация, съдържаща се на компактдиск, експертът Е. не е констатирал счупване на ръката на подсъдимия ,а само засягане, най-вероятно
натъртване на хрущялите и на ставните връзки, което определя оток и болка при движение. Травмата е в резултат на падане
с отвеждане на ръката и подпиране и на
терена,при което се получават типични травми в долната част на лъчевата
кост. Ставало въпрос за лека телесна повреда с
разстройство на здравето, поради разстройство на двигателна
функция, макар и временно затрудняващо движението на ръката ,като е предприета
и принудителна
имобилизация за определен срок от време. Относно това дали травмата на подсъдимия е възможно като механизъм да
бъде получена
вследствие на блъскане на тяло с ръце или отблъскване на движещо се към него
тяло,вещото лице заявява, че всяко усилие, което дестабилизира тялото от изправено положение
и го привежда към падане от височината на собствения ръст води до падане. Отвеждането на ръката на подсъдимия сочело пък на осъзнато падане,защото той съзнава, че пада и взема мерки, за да се
предпази – изнася ръката си и се подпира на терена.
Така изложената фактическа обстановка се
установи от обясненията на подсъдимия , показанията на разпитаните свидетели, заключенията на съдебно- медицинските експертизи и другите писмени доказателства , приобщени към
доказателствения материал по делото. При анализа на
доказателствените източници следва да се отбележи, че по делото са ангажирани
гласни доказателствени средства, посредством разпит на свидетелите Н.Н. ,З.Б. и А.И. ,никой от
които не се явява очевидец на упражнено от страна на подсъдимия спрямо телесното здраве
на тъжителката физическо насилие . Следователно по въпроса за авторството на
дението не са налице преки доказателствени източници .
Въпросът за авторството обаче подлежи на изследване с всички допустими доказателствени
средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства,стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност да се
достига до един несъмнен извод. Свидетелят
Н. ,сочен от частното обвинение твърди ,че не е очевидец на физически конфликт между страните по делото , като преразказва това,което тъжителката е споделила с него няколко часа след инцидента , че е блъсната
от подсъдимия и съборена на земята,установявайки и последиците от тези действия на подсъдимия
- наличието на
подутини по главата и .Тези
гласни доказателства макар и косвени в своята последователност , взаимна връзка и като допълващи се подкрепят заявеното от частната тъжителка за механизма на осъществяване на
деянието и неговия автор.
Налице е съвпадение на времето и мястото, където то се е случило – в двора на
жилищната кооперация на страните , в тъмната част на денонощието /между 19.30-20.00 часа /,начина и вида на получените наранявания от пострадалата/. Свидетелят Н. не е в родствена или друга зависимост от
страните по делото, поради което съдът кредитира неговите показания , като достоверни и непристрастни. Твърденията на св.Н. се подкрепят и от приобщените по делото
писмени доказателства-докладна
записка от 22.08.2019г.,изготвена от св.А.И. ,съдебномедицинско удостоверение и пр. Освен това показанията на св.Н. относно механизма на деянието се подкрепят от заключението на съдебно- медицинската
експертиза. В устното си изложение при разпита в с. з., вещото лице уточнява,
че се касае за две травми ,без
видими увреждания при прегледа на пострадалата ,съпроводени с чуство за болка и
причинени в резултат на падане върху терена .Т.
е. заключението на вещото лице по никакъв начин не оборва твърденията на
частната тъжителка за механизма на причиняване на уврежданията и не подлага на съмнение показанията на свидетеля Н.
Следва
да бъдат обсъдени и показанията на другите двама свидетели-полицейските
служители З.Б. и А.И. ,които обаче не допринасят за изясняване авторството и
механизма на осъществяване на деянието,нито пък съдържат информация за наличие
на наранявания или следи от такива по тялото
на пострадалата ,непосредствено след инцидента.Все
пак следва да се отчете, че такива външно изразени наранявания
по главата и крака на тъжителката не са
констатирани и при медицинския преглед
на следващия инцидента ден.
Съдът, следва да се спре и на обясненията на подсъдимия Д.С.. В тях подсъдимият не отрича ,че на инкриминираната дата и място се срещнал с частната
тъжителка ,както и не отрича физически контакт с нея, описвайки какви са причините
за възникването му . Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която е
описано физическото
му съприкосновение с пострадалата ,изразило се в бутане
с ръце на тялото и,последвано отнейното падане
,на които съответстват и косвените
показания на свидетеля на частното
обвинение. Основният момент, на
който набляга подсъдимия в обясненията си,
е, че с
частната тъжителка взаимно се блъскали с ръце до момента
,в който и двамата паднали на терена . Тези твърдения на подсъдимия са изолирани и не се подкрепят от други доказателствени източници ,както
и не кореспондират с механизма на получаване на собственото му телесно увреждане, съгласно приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза. Медицинският експерт е категоричен в устното си изложение в с .з. , че отвеждането на ръката на
подсъдимия сочи на осъзнато и падане ,каквото блъскането на тяло с ръце или отблъскване на движещо се
към него тяло като механизъм на
въздействие не е от естество да предизвика подобно контролирано падане,при което са взети предпазни мерки – изнасяне на ръката
и подпиране на
терена . Ето защо настоящия състав намира,че в тази им част обясненията на подсъдимия са
израз на защитна позиция, а не безспорен източник на гласни
доказателства.
В крайна сметка съдът не намира никакви правни
основания да откаже кредитиране на показанията на свидетеля на частното обвинение досежно
изтъкнатите по- горе обстоятелства- че подсъдимия е упражнил физическа сила спрямо пострадалата по
начина, описан в тъжбата и в онези части на главата и тялото , по които са констатирани болезнени процеси ,
заради което е повдигнато обвинението от частен характер.
От така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи: От обективна страна безспорно се установи наличието на съставомерен
резултат по чл.130 ал.2 от НК, а именно: контузия
на главата и левия крак , установени от заключението
на съдебномедицинската
експертиза, възприета от съда като компетентна и безпристрастно дадена.
Доколкото обаче този съставомерен резултат е един от елементите на престъплението
по чл.130 ал.2 от НК, на доказване подлежи дали е осъществено изпълнителното
деяние и то такова, каквото е описано в
обстоятелствената част на тъжбата , дали осъщественото деяние съставлява
престъпление, дали е извършено от подсъдимия и дали е извършено виновно.
Защитата оспорва авторството на причиняването им от страна на подсъдимия.Основният момент от предмета на доказване обаче
е налице ли е било упражнено физическо насилие от страна на подсъдимия спрямо
пострадалата, средствата, с които това е станало и механизма на получаването им. От обсъдените по-горе
и кредитирани от съда доказателства по делото се установи
престъпната дейност на подсъдимия по извършване на деянието . В
този смисъл са косвените показания на св.Н.Н. и обясненията на подсъдимия в кредитираната
им част . Анализът на събраната по
делото доказателсвена съвкупност не сочи
на разминаване в информацията, свързана с
наличието на деяние,мястото , начина, механизма на осъществяването му и неговото авторство . Достоверността
на показанията на свидетеля Н. относно очертаната група от
факти се потвърждава и от обективните
находки по делото в тази насока,
скрепени първоначално в издаденото съдебно-медицинско удостоверение ,а
впоследствие и в заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза Още повече, че както в
заключенията си, така и при изслушване
на вещото лице в съдебно заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване
на констатираните увреждания у тъжителката е този, описан от нея и съответстващ
на изложеното от свидетеля Н. .
Липсата на видими
следи от бутане при извършения на 23.08.2019 година преглед
от съдебния лекар не е дало повод на последния да отхвърли достоверността на
описания от тъжителката механизъм, по който и е било нанесено увреждането, като в устния си
доклад експертът потвърждава възможността установения при прегледа болезнен
процес в дясната слепоочно теменна област на главата и в левия глезен да е резултат от падане от собствен ръст върху
терена. В този смисъл заключението на съдебния лекар не може да отхвърли само по себе си нито наличието на увреда, нита
механизма на нейното причиняване. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно разрешенията, дадени в ППВС № 3/1979 г. телесните повреди, които не
водят разстройство на здравето, засягат единствено физиологичните функции на
организма, свързани с болката /като краткотрайно неприятно усещане/ или
страданието /като продължаваща болка/, като при тях е възможно, но не е
задължително да са налице обективни следи, свидетелстващи за болезнения процес.
Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова
естество, че да предизвика такива последици при нормални условия. Именно такъв е и разглежданият случай – падане върху терен от
собствен ръст, предизвикано от неголяма сила в съчетание с намалената
устойчивост на тялото от предшестващото блъскане върху снагата. Друг начин на причиняване на телесните увреждания
у пострадалата изглежда логически и
правно изключен, преценен от гледна точка на развитието и динамиката в
отношенията между подсъдимия и пострадалата на
въпросната дата.Съвкупната
преценка на всички тези доказателства води до
единствения възможен извод,затова че на инкриминираната дата подсъдимият
е причинил телесните повреди на тъжителката . Получените от тъжителката телесни повреди са и в причинна връзка с деянието на подсъдимия . Както
вече се посочи получените
от тъжителката телесни увреждания са
безспорно установени,а по своето
естество и характер
съставляват увреждания без разстройство на здравето и представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК.Поради
изложеното съдът прие
наличието на съставомерния резултат по чл.130 ал.2 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл. Това е
така, защото доказателствата обективно
сочат, че действията на подсъдимият по бутане снагата на пострадалата , пряко са
осъществили контакт с телесната и цялост и
са целяли
настъпването на противоправния резултат- причиняването на леки телесни повреди.
Признавайки за виновен подсъдимия в извършване на гореописаното престъпление,
при определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца, а от друга страна причините и
подбудите за неговото извършване.Обществената
опасност на престъпното деяние на подсъдимия
не е висока предвид вида, броя и механизма на получаване на
телесните увреждания и конкретните по интензитет болки,търпяни от
пострадалата .
Личността на подсъдимия , в контекста на събраните по
делото данни не го определя, като лице със завишена обществена опасност. Видно от справката за съдимост, подсъдимият С. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. За осъщественото от подсъдимия престъпно
деяние материалноправната норма на закона
предвижда наказание "лишаване от свобода " до шест месеца или пробация или глоба от 100 до 300 лв . Наред с това от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди. Следователно са налице положителните и липсват
отрицателни предпоставки на чл. 78а от НК, поради което императивът на текста следва да бъде приложен.
При определяне размера на наказанието за подсъдимия съдът се съобрази с наличието на смекчаващи вината обстоятелства- чисто
съдебно минало и добри характеристични данни . Отегчаващи
отговорността обстоятелства липсват. Имайки предвид
тежестта на деянието, съдът счита, че наказанието "глоба" следва да
бъде определено в минималния размер, а именно глоба от 1000 лв. .С така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат постигнати
целите, заложени в чл. 36 от НК.
По предявения граждански иск:
Постановената осъдителна
присъда обосновава основанието на предявения граждански иск .Налице са
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка
между тях и доказаната вина на подсъдимия . Установен по основание обаче искът е завишен досежно пълния
предявен размер. Причинените наранявания според данните, изнесени от вещото
лице са предизвикали у пострадалата болезнено физическо усещане, което като времетраене
е било краткотрайно ,без видими наранявания по главата и
крака.Изхождайки от начина на
причиняване на телесните увреждания у пострадалата ,която е
жена на 68 години , характера и естеството,
броя на нараняванията, тяхното
времетраене, интензитета на тяхното въздействие, във връзка с нормите на
справедливостта, съдът намери, че сумата от 300 лева е
достатъчна да възмезди причинените на тъжителката неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяна болка . Поради това и осъди подсъдимия да заплати на тъжителката сумата от 300 лв. за обезвреда за неимуществените вреди,ведно със законната
лихва от увреждането -22.08.2019г. до
окончателното изплащане , като иска до пълния предявен размер от 1000 лв., като неоснователен и недоказан отхвърли.
По
отношение на разноските:
Предвид доказаното престъпление, за което
подсъдимия бе признат за
виновен , съдът
осъди същия да заплати
на тъжителя направените по делото разноски за държавна
такса, адвокатски хонорар и вещо лице в размер на 970 лв.,както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Хасково сумата от 150 лв.-за
възнаграждение за вещо лице и 50 лв.- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.Д.