Р Е Ш Е Н И Е
Номер 745 Година
20.05.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х състав, на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 811 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27,
ал.6 от Закон за закрила на детето (ЗЗД).
Образувано е по жалба на М.А.А. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** и съдебен адрес ***, офис № 2, адв.С.К. против заповед №
ЗД/Д-А-048/25.03.2021г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с
която е разпоредено временно продължаване настаняването на малолетния Б.И.М. с ЕГН
********** за срок до произнасяне на общия съд с решение по чл.28 от ЗЗД.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Възразява,
че заповедта възпроизвежда неправилно фактическата обстановка, като се позовава
на минали събития, които към настоящия момент не обуславят липса на родителски
капацитет и липса на средства до степен невъзможност за отглеждане на деца.
Счита, че е постановена в нарушение на чл.8 от ЕКПЧ, тъй като засяга в
по-голяма степен от необходимото правата, както на родителите, така и на
децата. Възразява, също така че продължаването на настаняването на детето извън
семейството не е основано на закона, не преследва легитимна цел и не е
необходимо, тъй като му действа травматично и прекъсва връзката с родителите и останалите деца от
семейството. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално
подпомагане” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата
страна Б.И.М., редовно призован, се представлява от процесуален представител
назначен от съда, който предоставя решението на съда.
Заинтересованата
страна И.А.М., редовно призован, не изразява становище по жалбата.
Административен съд Бургас, след като прецени
твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Б.И.М., чието временно настаняване в Център за настаняване от семеен
тип е продължено с оспорената заповед, е роден на ***г. и е деветото поред от
общо четиринадесет родени деца на жалбоподателката М.А.. Отглеждан е в семейна
среда от А. и съжителстващия с нея на съпружески начала - И.А.М., който му е и биологичен
баща, до
22.03.2019г., когато за него и други девет от децата е оценен риск и е
приложена мярка за закрила „полицейска закрила“ за срок до 48 часа и децата са
изведени от семейството, като Б.М. е настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания
на ул.“Кооператор“ № 35 в гр.Бургас.
До настаняването на детето се е стигнало след
като жалбоподателката набрала спешен телефон 116 111 – национална
телефонна линия за закрила на деца и заявила, че заради напрежението около
друго нейно изчезнало дете и полицейския тормоз на двама от братята му ще се
самоубие, като има намерение да убие и децата си, по повод на което е
предприета спешна мярка за закрила - полицейска закрила за срок от 48 часа и
след изтичане срока на мярката, детето е настанено временно в ЦНСТДБУ - Бургас със
заповед на директора на ДСП Бургас. В последствие с решение на Районен съд
Бургас детето е настанено в посочената институция за срок от една година,
считано от датата на настаняване до 24.03.2020г. През този едногодишен период
родителите се установяват в с.Кошарица.
След становище на ДСП Поморие за невъзможна
реинтеграция на детето в биологичното му семейство е издадена заповед №ЗД/Д-А-053/24.03.2020г.
на Директора на ДСП Бургас, с която е извършено пренастаняване на детето Б.М. в
социална услуга по административен ред, считано от 25.03.2020г., която мярка е
потвърдена с решение на Районен съд Бургас за срок до 25.03.2021г.
На 12.01.2021г., във връзка с отворения случай
на М.А. *** е изпратено писмо до ДСП Поморие да се извърши актуално проучване
относно капацитета на родителите М.А. и И.М., който да включва семейно
положение и съжителстващи лица, здравословно състояние, материално положение и
доходи, имуществено състояние, желание или нежелание да се грижи за децата и
др.; да се насочи семейството към ЦОП Несебър за ползване на подкрепящи
социални услуги за подпомагане на процеса за реинтеграция в семейството, както
и да бъде изготвен актуален социален доклад за възможностите на родителите да
полагат грижа за децата си в семейна среда.
На 25.01.2021г. от И.М. и М.А. са подадени
заявления до ДСП Поморие, с които е заявено желание децата да се върнат при
родителите.
На 15.02.2021г. във връзка с извършено ново
проучване е изготвен социален доклад от
социален работник от ОЗД/ДСП Поморие по отношение реинтеграцията на децата на М.А.,
в т.ч. и Б.М.. Извършено е описание на случая, отбелязано е здравословно
състояние на родителите, жилищните условия, трудова заетост, работно време и
доходи, както и желание за полагане грижи за децата. Посочено е, че от
направени справки за актуални трудови договори на родителите не са установени
такива, като по данни от самите тях получават парични средства от непостоянни
трудови дейности, като спрямо бащата е отразено и пребиваването му в чужбина за
периоди от време. Становището на доклада е за насочване на родителите към ЦОП
Несебър за ползване на средносрочна шестмесечна социална услуга „семейно консултиране
и подкрепа“ за оценка, повишаване на родителския им капацитет и подготовка за
реинтеграция на децата в семейството.
С изх.№ ДК/Д-А-П-005/15.02.2021г. социалния
доклад за семейството, във връзка с възможностите за реинтеграция на децата, е
изпратен до ДСП Бургас.
На 24.02.2021г. в ДСП Поморие е постъпило писмо с изх.№ СЛ/Д-А/1355-067/24.02.2021г.
от ДСП Бургас относно децата Паско, Асен, Ахмед, Николай, Б. и Павле с искане
за категорично становище относно възможността родителите да отглеждат децата
си, предвид изтичане срока на съдебните решения за настаняване на децата
социални услуги от резидентен тип.
На 05.03.2021г. в ДСП Бургас е постъпило
отрицателно становище за реинтеграция на децата с изх.№СЛ/Д-А/1355-068.
Посочено е, че: родителите не разполагат с постоянни доходи, с които да
задоволяват потребностите на децата в дългосрочен план; не са жилищно
обезпечени, като обитават жилище на трето лице – чужда, наследствена къща; не
са предприели стъпки за промяна на адресната си регистрация по настоящ адрес,
като и двамата нямат регистрация в ДБТ Поморие и не отговарят на условията за
подпомагане по настоящ адрес; нямат личен лекар и не са здравноосигурени.
На 23.03.2021г. в ДСП Бургас, по повод изявено
желание от М.А. и И.М. за реинтеграция на децата им е постъпило становище от
ДСП Поморие, като са взети предвид наличните жилищни условия на семейството,
подробно описани в становището и е преценено, че са подходящо обзаведени за
деца на по-голяма възраст. Посочено е, че за периода от извеждане на децата от
семейството до настоящия момент двамата родители не са предприели стъпки за
промяна на адресната си регистрация по настоящ адрес, а освен това липсва
регистрация и в Бюрото по труда Поморие. Изтъква се липсата на здравно
осигуряване и личен лекар на двамата родители. По повод имущественото положение
на родителите е отчетено и обстоятелството, че бащата е извършил кражба, което
се установява от постановена Присъда №
26 от 22.07.2020г., с която е бил признат за виновен, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за една година и 6 месеца от РС Несебър по н.о.х.д.
№ 226/2020г., която е обжалвана от подсъдимия и към момента не е постановен
съдебен акт от Окръжен съд Бургас, по образуваното в.н.о.х.д. № 964/2020г. Сочи се, че наказанието
не е условно, а ефективно. Отчетени са положителните аспекти на семейството, а
именно съхранената емоционална връзка и
посещаване при всяка възможност на мястото, където е настанено детето, както и
многократното изявено желание да продължат да отглеждат всичките си деца в
семейна среда, като поемат ангажимент да осигурят образователните им
потребности. Изразено е становище, че наличните жилищни условия на семейството
дават възможност за отглеждане на още две деца в семейна среда, като данните по
преписката сочат, че при направено екипно обсъждане е взето решение това да са
непълнолетните Асен и Ахмед, които са най-големите от всички и социалната
услуга трудно отговаря на нуждите и потребностите им. Посочено е, че детето В. М.
е върнато с решение на Районен съд в семейството през март 2021г.
На 25.03.2021г. е изготвен доклад за оценка на
случай и предприемане на мярка за закрила спрямо детето Б.И.М.. Анализирани са потребностите
на детето, свързани с развитието му (основни битови потребности,
здравеопазване, образование, емоционално и поведенческо развитие, идентичност и
семейни – социални отношения), капацитет на родителите (основни грижи,
осигуряване на сигурност за детето, емоционална близост, стимулиране,
напътствия и ограничения, стабилност), фактори на средата и семейството
(история и взаимоотношения в семейството, положителни страни на семейството, отрицателни
страни в отношенията, претърпени загуби и кризи и начини на преодоляване,
роднински кръг, жилище, работа, доходи, здравословно състояние, социална
интеграция на семейството). В доклада е направена оценка, че първоначално
установения риск за детето Б.М. към момента е отпаднал, но във връзка с
изтичането на срока на настаняването му съгласно съдебно решение №1899/03.08.2020г.
и предвид изразено отрицателно становище на ДСП Поморие за реинтеграцията му в
биологичното семейство е предложено той да бъде пренастанен в ЦНСТДБУ на адрес
гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“, ул.„Кооператор“ № 35.
В резултат на така изложените факти и предвид
социалния доклад, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас е
издал обжалваната заповед № ЗД/Д-А-048/25.03.2021г., с която е разпоредено временно
продължаване настаняването на малолетния Б.И.М. с родители: майка М.А.А. и баща
И.А.М. за срок до произнасяне на общия съд с решение по чл.28 от ЗЗД.
Заповедта е връчена на М.А. на 30.03.2021г., видно от
оформеното известие за доставяне (л.3гръб от делото) и срещу нея е подадена
жалба по електронен път на 08.04.2021г.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № ЗД/Д-А-048/25.03.2021г е
издадена от компетентен орган, съгласно нормата на чл.27 ал.1 от ЗЗД, според
която настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се
извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по
настоящия адрес на детето, който в настоящия случай е в териториалния обхват на
ДСП гр.Бургас.
В хода на административното производство по
издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до нейната незаконосъобразност, като са спазени изискванията
предвидени в глава трета на ППЗЗД.
При издаването на заповедта е спазена
установената писмена форма. Тя е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея
фактически и правни основания за издаването и́. Мотивите се съдържат и в
социалния доклад от 25.03.2021г. изготвен от социален работник в отдел „Закрила
на детето“ и приложеният към него, като изложените в тях съображения и
доказателствата на които се позовават, са такива и на самия акт, предвид тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС.
Заповедта е издавена в съответствие с
материалноправните изисквания на закона.
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, настаняването на
дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда,
като до произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес
на детето извършва временно настаняване по административен ред. Следователно, в
конкретният случай, се касае за налагане на временна мярка по административен
ред до произнасянето на съда за настаняване на детето в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа.
На основание чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД, може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат, като според ал.2 тази мярка се налага едва след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане.
Според настоящия съдебен състав към момента на
издаване на оспорената заповед тези предпоставки са били налице. В настоящото
производство се установи, че майката и бащата не са имали работа и постоянни
доходи и не са били в състояние да осигурят необходимите условия за
отглеждането и възпитанието на децата, включително и на Б.М., в благоприятна и
подходяща за възрастта им среда, посрещайки нуждите им.
Видно
от доклада на ДСП Поморие от 23.03.2021г. капацитетът и функционалното
отреждане на жилището, което обитава жалбоподателката – две преходни стаи,
едната от които обзаведена с голям гардероб, шкаф за съдове, телевизор и маса с
три места за спане (двоен разтегателен диван и единично легло), а другата
обзаведен с двойно легло тип спалня, секция, бебешка кошара и печка на дърва са
позволили възможността за настаняване и отглеждане в семейна среда на две
по-големи деца, което е довело до реинтегриране на непълнолетните Асен и Ахмет.
С оглед наличието на три стаи в къщата която се обитава от семейството, като е
установено ползване на две от тях, обосновава извода за липса на достатъчна
жилищна площ за цялото многодетното семейство. Също така липсва баня, а
външната тоалетна е в недобро състояние, което безспорно е пречка за поддържане
на необходимата хигиена и то в условията на световна пандемия. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че лицето, в чийто дом живеят родителите
понастоящем е починало, а предвид заявеното от свидетеля К. в съдебно
заседание, намерение на наследниците за продажба на имота, е налице още
по-голяма несигурност по отношение на тяхното бъдещо местоживеене.
На
следващо място въпреки предприетите действия от страна на бащата за работа в
чужбина не без значение е и обстоятелството, че същият е осъден на първа
инстанция, като му е определено ефективно наказание лишаване от свобода за
период от 1 година и 6 месеца, а при евентуално потвърждаване на тази присъда
същият обективно не би могъл да осигурява доходи на семейството си при
изпълнение на наказанието му.
По
делото не са ангажирани нови доказателства за различни факти и обстоятелства,
които да обосноват извод различен от изложения, а именно, че жалбоподателката
разполага с достатъчно финансови средства, постъпващи регулярно от трудово
правоотношение или други постоянни доходи, които да и дадат възможност да осигури
необходимия социален статус на Б.М. за правилното му отглеждане и възпитание. М.А.
и И.М. нямат регистрация в ДБТ Поморие и предвид това, че регистрацията им по
настоящ адрес *** те нямат възможност и за социално подпомагане от ДСП Поморие.
На
следващо място, родителите освен, че не са здравно осигурени, но и нямат личен
лекар, които обстоятелства задно с несигурното им финансово състояние поставят
под съмнение и възможността им да предприемат адекватни мерки и лечение, в
случая на заболяване на тях или някое от децата им, в частност и на Б.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да
се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето,
за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите
отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му
съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето
с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. За да бъде
счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето, следва да се установи
комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето.
Изпълнението на едни задължения на родителя не компенсира неизпълнението на
други негови задължения. Следва да се има предвид също, че изпълнението на
задълженията на родителя спрямо детето се дължи постоянно. Ето защо, обстоятелството, че майката и бащата
временно си осигуряват трудова заетост, временно са осигурили подслон, с оглед
изявеното намерение на собствениците на имота да го продадат, готовността да се
посрещнат нуждите на детето от дрехи и храна, както и че са се грижели добре за него до
определен момент, не сочи на трайност на намеренията им, поради липсата на
трайни доходи и доказана сигурност за получаването на такива. Родителите, след
смъртта на лицето при което са живеели през м.декември 2020г. са разполагали с
период от три месеца до издаване на заповедта, в който да решат подходящо
жилищният си проблем и да осигурят поне установеният минимум от хигиеннобитови
стандарти, като не са го сторили и до настоящия момент.
Събраните доказателства са достатъчни за да се заключи, че ситуацията
около посрещане на дори минималните битови нужди на семейството е твърде
несигурна и твърде краткосрочна за момента, поради което съгласно чл. 25, ал.
1, т. 3 от ЗЗД е налице основание за настаняване на детето Б.М. извън
семейството, тъй като липсва сигурност както по отношение на доходите, така и
на мястото където семейството следва да се настани и да обитава и не на последно
място и относно неговите задоволителни характеристики.
Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени
отношения, при които определящи са интересите на децата. В този смисъл е и
разпоредбата на т.1 на чл.3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС
на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. - ДВ,
бр.32/23.04.1991г., в сила от 3.07.1991г., че висшите интереси на детето са „...
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо
дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане,
от съдилищата, административните или законодателните органи“. Относима е и
нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита
на неговите права и интереси. Несъмнено е установено от данните по
административната преписка, че двамата родители са в трайна невъзможност да
отглеждат детето в подходящи условия, поради липса на достатъчно средства да
осигурят съответните социално битови условия за това, съгласно чл.25, ал.1, т.3
от ЗЗД. Евентуална последваща
положителна промяна в битовите условия, при които живеят жалбоподателката и
бащата на детето, би могла да послужи като последващо основание да се иска
промяна на продължаването на мярката, но не може да бъде аргумент за отмяна на
заповедта в настоящото производство.
Посредством предприетата мярка се постига и целта на закона - да бъдат
защитени интересите на детето, включително и да бъдат обезпечени неговите
интелектуални потребности. Детето ще бъде ученик в първи клас през предстоящата
учебна година 2021/2022г., като продължаване на настаняването му в ЦСНТ ще му
даде възможност да завърши първи клас, като в условията на пандемия липсват
данни по отношение на родителското жилище да е налице възможност за онлайн
обучение, каквото е преимущественото обучение към момента. В случая
административният орган е преценил, че не са налични възможностите за връщане
на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в ЦНСТ, с цел
защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или
интересите на родителите.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че и се засягат родителските права и контакта ѝ с
децата, а оттам и нарушаване правото ѝ на личен и семеен живот по смисъла
на чл.8 от ЕКПЧ. Само по себе правото на личен и семеен живот, защитено от ЕКПЧ
няма абсолютен характер, като практиката сочи на позволение в полза на
държавата да го ограничи, стига ограничението да е законно, да преследва
законна цел, да е пропорционално и необходимо в едно демократично общество. В
случая са налице конкуриращи се права на родителите и детето, при които
физическото оцеляване и умственото и социално развитие на детето надделяват над
желанието на родителите да живеят с него, разколебано от фактическата им
невъзможност да осигурят минималния стандарт за това. Ограничителната мярка в
заповедта е с временен характер, предвиден от закона с цел опазване живота
здравето и интересите на всяко дете, защитени от чл.14 и чл.47 от Конституцията
на Република България. Предприетата мярка се явява и пропорционална.
Действително тя е с висок интензитет, но е с временен характер, до произнасяне
на БРС с окончателен съдебен акт. Същата е продължение на предходна идентична
такава, която е създала за детето спокойствие и възможност за развитие и цели
запазването на този стандарт за него. Отделно от това видно от събраните по
делото доказателства, по време на престоя на детето в социалното
заведение, не са били ограничавани контактите с родителите му, а емоционалната
връзка е запазена.
С оглед на
изложеното жалбата на М.А. се явява неоснователна и на основание чл.172, ал.2
от АПК следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А.
с ЕГН ********** с с настоящ адрес *** срещу заповед № ЗД/Д-А-048/25.03.2021г.
на директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: