РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Велико Търново, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110102703 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.143 от СК и за
присъждане на издръжка за минало време, с правно основание чл.149 от СК. Движи се по
реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.
В исковата молба ищецът Б. Н. П., действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Й. Б. Х. излага твърдения, че с решение по гр.дело *********** е
постановено родителските права по отношение на детето Б. Н. П. да се упражняват от
майката, а бащата да упражнява родителските права по отношение на ненавършилото тогава
пълнолетие дете Е Н.а П.а, като не е определена издръжка, която да се заплаща за децата.
Твърди се, че ответникът не проявява интерес към детето Б., не е упражнявал режимът на
лични отношения. Излагат се твърдения, че нуждите на детето са се увеличили с оглед
възрастта му, че има разходи за пътуване до училището, в което се обучава в гр.П. Отправя
искане за осъждане на ответника да заплаща за детето Б. месечна издръжка в размер на
280лв. Претендира се и издръжка за минало време за период десет месеца, считано от
01.12.2021г. в размер на по 280лв. на месец или общо 2800лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Представил е след изтичане на срока за отговор становище, в което е оспорена претенцията
за издръжка над минималния размер. Ответникът твърди, че получава минималната заплата
и има запори върху трудовото си възнаграждение. Оспорва като недопустима и
неоснователна претенцията за издръжка за минало време.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
1
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, ответникът Н. Е. П. е
баща на детето Б. Н. П., роден на ***. Майка на детето е Й. Б. П.а.
С решение от 27.12.2018г. по гр.дело ******** е утвърдено постигнато между
родителите споразумение, с което всеки един от двамата родители е поел упражняването на
родителските права по отношение на едно от общите две деца на страните- Е и Б., като
упражняването на родителските права по отношение на детето Б. е предоставено на неговата
майка, а на бащата е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Е, която понастоящем е пълнолетна. В съдебното решение, в което е утвърдено
споразумението е посочено, че страните се съгласяват и споразумяват, че не си дължат
издръжка за детето, по отношение на което не упражняват родителски права, тъй като всеки
от двамата родители поема пълната издръжка на детето, по отношение на което упражнява
родителски права.
Видно от представена по делото служебна бележка, издадена от ***** детето Б. Н. П.
е записан в училището като ученик в *** клас за учебната 2022г./2023г., в специалност
„****“, дневна форма на обучение.
От представеното по делото удостоверение ,издадено от „****ЕООД, за периода
09.2021г.-05.2022г. майката на ищеца е получила средно около *** доход на месец.
Видно от представена по делото служебна бележка от ****“, считано от ***. майката
Й. Б. Х. е регистрирана като безработно лице.
Представена е служебна бележка за доходи от трудови правоотношения за Н. Е. П.,
при работодател „**** , видно от която за 2022г. ответникът е получил облагаем доход общо
**** за целия период една година.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП В.Търново, от който се установява, че
детето Б. е ученик в ** клас в гр.П, но живее при своята майка Й. Х. в гр.*** като майката е
осигурила подходяща социално-битова среда за отглеждането и възпитанието на
непълнолетното дете Б.. Пред социалните работници детето е заявило, че не поддържа
контакт с баща си и той не му предоставя парични средства за закупуване на дрехи, обувки,
подаръци и др. В социалния доклад е посочено, че Б. е дете със специални потребности и е
на постоянна лекарствена терапия, като лекарствата не се поемат от ******* каса. Детето
живее през седмицата на пансион към училището, в което учи в гр.П, като за почивните дни
се прибира в дома си в гр****.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х И Х, който е
съпруг на майката на детето Б.. Свидетелят разпитан каза, че първоначално децата на Й.
живеели при тях, като впоследствие детето Е пожелало да отиде при баща си, а Б. останал да
живее при майка си. Свидетелят каза ,че детето Б. има ******* и се нуждае от
психологическа помощ. Майката не можела да работи, защото трябвало да се грижи за
детето, посещавала с него часовете в училище, защото той се справял трудно. По съвет на
психолози, които препоръчали отделяне на детето от майката, било записано да учи в друг
2
град.. Свидетелят заяви, че той подпомага съпругата си със средства по отглеждането на
детето Б., а бащата на Б. не е предоставял средства за него, нито го търсел. Свидетелят каза
,че ответникът работи като работник във фирма за монтиране на дограми и според него
получава по- високо от минималното трудово възнаграждение.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за присъждане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете с
правно основание чл.143 от СК е допустим, а разгледан по същество, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за
развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка за едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съдът, при определяне
размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на ненавършилото пълнолетие
дете и възможностите на родителя да осигурява такава. От събраните гласни доказателства
и изложеното в социалния доклад се установи, че детето Б. се отглежда от неговата майка Й.
Х., на която със съдебно решение е предоставено упражняването на родителските права. От
събраните писмени и гласни доказателства се установи, че детето понастоящем е ученик в
осми клас, като е записан да посещава редовно учебни занятия в *****, където през
седмицата живее в общежитие към училището. В социалния доклад, приет по делото и в
показанията на свидетеля Х бяха изложени твърдения за заболяване на детето- ******,
свързано с дефицит на внимание, избухливост, което води до разходи, извън обичайните по
отглеждане на дете на възрастта на Б.. Освен това, детето има и разходи свързани в това, че
през седмицата живее в друг град и пътува до дома си всяка седмица. От събраните по
делото доказателства се установи, че от месец **** майката на детето е безработна и не
реализира доходи, като издръжката е поета от нейния съпруг, разпитан като свидетел по
делото. За ответника са представени доказателства, че е трудово зает, полага труд като
работник във фирма по поставяне на дограма, като в изложеното от него в становище по
делото е посочил, че получава минимално трудово възнаграждение. По делото не са
ангажирани безспорни доказателства за получаван от ответника по-висок доход.
Свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани относно посочения от свидетеля
размер на месечно трудово възнаграждение, получавано от ответника, защото те
представляват само предположение направено от свидетеля. Ответникът е навел твърдения,
че има наложени запори на трудовото възнаграждение, но следва да се има предвид, че
задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете е с приоритет пред всички
останали парични задължения. Освен това ответникът е в работоспособна възраст, няма
наведени твърдения за негови здравословни проблеми, които да го възпрепятстват да полага
труд, както и няма задължения към други ненавършили пълнолетие лица, освен към детето
3
Б.. Обстоятелството, че двамата родители са били постигнали споразумение, утвърдено през
2018г. от съда, с което са се съгласили да не заплаща всеки от тях издръжка за детето, което
не живее при него, съдът намира, че не може да дерогира законовото задължение на
родителя да заплаща издръжка на ненавършило пълнолетие дете и не следва да засяга
законово гарантираното право на детето да получава издръжка от своите родители, като
задължението за издръжка пада върху двамата родители на ненавършилото пълнолетие дете.
С оглед изложеното, съдът, от една страна, съобразявайки нуждите на детето Б.,
предвид възрастта му, нуждата от средства за храна, подходяща за възрастта му, облекло,
пътни разходи, развлечения, присъщи за възрастта на детето Б., на ** и от друга страна,
отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, намира, че ответникът, като
баща на детето Б., следва да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 220 лв., който
размер е малко над минималния към момента размер на издръжката за ненавършили
пълнолетие деца. Съдът намира, че заплащането на издръжка в този размер няма да
затрудни особено родителя, за който се установи, че полага труд и получава доходи, като по
отношение разходите му, следва да се даде приоритет на грижата за ненавършилото
пълнолетие дете. Майката следва да осигурява останалата част от необходимите средства за
издръжка на детето, като се има предвид, че тя също е в работоспособна възраст, но и като
се отчете, че тя полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
С оглед изложеното исковата претенция за издръжка за детето Б. следва да се уважи в
размер на 220лв. на месец, считано от подаване на исковата молба /31.10.2022г./ до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата
над 220 лв. до пълния претендиран размер от 280 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан в тази част.
На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва
за забава върху всяка закъсняла вноска.
По иска за издръжка за минало време, с правно основание чл.149, вр. с чл.143 от СК.
Искът е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до една година от завеждане на
иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за десет месеца, считано от
01.12.2021г, което е в период една година преди подаване на исковата молба/подадена на
31.10.2022г./.
От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че за периода ,за който се
претендира издръжката за минало време, детето Б. е живеело при майка си, която упражнява
родителски права по отношение на него. Установи се, че бащата на детето не е заплащал
издръжка за него за посочения период, което обстоятелство не е спорно по делото.
Наведените от ответника възражения за недопустимост на искането за присъждане на
издръжка на минало време, с оглед сключеното между страните споразумение, съдът намира
4
за неоснователни, предвид на това, че издръжката се дължи за детето и с уговорки между
родителите не може да се игнорира законното право на ненавършилото пълнолетие дете да
получава издръжка от своите родители, както от родителя, който упражнява родителските
права и полага непосредствените грижи, така и от родителя, при който детето не живее, но
остава задължен за задоволяване на нуждите на детето. От събраните гласни доказателства
се установи, че бащата не поддържа контакт с детето Б. и не е давал издръжка за детето.
Ответникът не следва да бъде освободен от задължението си като родител да заплаща
издръжка за своето ненавършило пълнолетие дете. Съдът, като съобрази нуждите на детето
от една страна и от друга, възможностите на родителите, намира ,че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на детето месечна издръжка за минало време в размер на по 180лв.
месечно, за периода десет месеца, считано от 01.12.2021г, или общо сумата 1800лв. за целия
период. Съдът счита, че размерът на издръжката за минало време, която ответникът да поеме
следва да бъде в минималния към посочения момент размер, съобразявайки от една страна
доходите на бащата, а от друга и обстоятелството, че от доказателствата по делото е видно,
че за посочения период майката е работела и е получавала трудово възнаграждение над
минималния размер.
С оглед изложеното искът за издръжка за минало време следва да бъде уважен за
сумата по 180лв. на месец или общо 1800лв. за период десет месеца, считано от
01.12.2021г., като за разликата над 180лв. месечно до пълния претендиран от 280лв.
месечно, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази част.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 392,86 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите
претенции.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Върху присъдената издръжка, вкл. и издръжка за минало време, следва да бъде
определена държавна такса в размер на 388,80 лв., която на основание чл.78 ал.6 от ГПК
следва да се заплати от ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВТРС, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението относно издръжката.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Н. Е. П. с ЕГН **********, с адрес ******** ДА ЗАПЛАЩА на
непълнолетното дете Б. Н. П. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Й. Б. Х. с ЕГН **********-двамата с постоянен адрес ********,
месечна издръжка за детето Б., в размер на 220 лв. /двеста и двадесет лева/ месечно,
считано от подаване на исковата молба /31.10.2022г./ до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата над 220 лв. месечно до пълния претендиран размер от 280лв. месечно, като
неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА Н. Е. П. с ЕГН **********, с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ на
непълнолетното дете Б. Н. П. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Й. Б. Х. с ЕГН **********-двамата с постоянен адрес *******,
месечна издръжка за детето Б., за минало време, в размер на 180 лв./сто и осемдесет лева/
месечно, или общо сумата 1800 лв./хиляда и осемстотин лева/, за периода от десет месеца,
считано от 01.12.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 180лв. месечно до
пълния претендиран размер от 280лв. месечно за посочения период, като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА Н. Е. П. с ЕГН **********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. П.
с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Й. Б.
Х. с ЕГН **********-двамата с постоянен адрес ********, сумата 392,86 лв./триста
деветдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА Н. Е. П. с ЕГН **********, с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата в размер на
388,80 лв. /триста осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна
такса върху определената издръжка, както и сумата 5 лв./пет лева/ за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от деня на обявяването му –09.03.2023г.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7