Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 24.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първата година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1890 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на”А1 България”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1, чрез пълномощник – адв.Ася П., съд.адрес: ***, пл.“Света Неделя“№4, ет.3 против Б.П.М., с адрес: ***.
Ищецът излага в исковата молба, че „А1 България“ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел“ЕАД е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 20.05.2020 г. е депозирал заявление по чл.410 от ГПК и в хода на образуваното ч.гр.д.№ 809/2020 г. РС – Ловеч е издал Заповед за изпълнение срещу ответницата. Сочи, че с Разпореждане от 07.10.2020 г. по посоченото дело е уведомен, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания срок предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането си.
Наведени са твърдения, че между А 1 България и ответницата Б.М. е сключен договор с номер ********* от 29.11.2016 г., който е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане. Излага, че различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Сочи, че с Приложение №1 от 29.11.2016 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с № **********, като избраният тарифен план е с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС. С Договор за продажба на изплащане от същата дата А1 България е продал на ответника продукт – апарат Lenovo K5 DS Grey MAT, като договорът е сключен за срок от 23 месеца, при уговорена една първоначална и 23 месечни вноски всяка в размер на 12,98 лв.
Ищецът твърди, че освен това всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно Приложение и/или достъпен на интернет адреса на А1 България. Изтъква, че за неуредените в индивидуалните договори въпроси се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ЕАД и абонатите.
Наведени са твърдения, че на основание сключените договори и във връзка с предоставените услуги и продукти на изплащане А1 България е издавал ежемесечни фактури съгласно чл.26.4 от ОУ. Излага, че в настоящия случай от страна на ответника са налице изискуеми незаплатени задължение по процесните договори в общ размер на 155,14 лв.
Твърди се, че незаплатените суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 27.12.2016 г. до 26.05.2017 г. са в общ размер на 155,14 лв.
Твърди се също, е незаплатените суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури в периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г. са в общ размер на 298,54 лв. Изтъква, че по отношение на договорите за продажба на изплащане следва да се има предвид, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача /чл.12.3 от договора/, като при такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока на съответния договор, стават предсрочно изискуеми. Договорът се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Посочва се също, че прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил или в конкретния случай това е фактура № *********, с която е прекратен договор за продажба на изплащане от 29.11.2016 г. и която включва оставащите 17 месечни вноски по 12,98 лв.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията в срок, ответникът дължи на А1 България и обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка една от процесните фактури до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /20.05.2020 г./ в общ размер на 139,09 лв.
Наред с горното, ищецът изтъква, че издадените от А1 България фактури относно задълженията на ответника за процесния период, не са били оспорени в дадения срок съгласно чл.26.6 от ОУ.
На следващо място, ищецът твърди, че на основание чл.92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновно неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 117,48 лв. Пояснява, че неустойката е формирана съгласно клаузата на съдебна спогодба, подписана между КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д.№ 12268/2014 г. по описа на СГС – при абонат физическо лице максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС.
Наведени са твърдения, че при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина на абоната, се дължи и възстановяване на стойността на отстъпката от пазарната цена на крайното устройство, предоставено в пакет с прекратения договор. Освен това, при прекратяването на договора по отношение на услугите цифрова телевизия, интернет или домашен телефон, абонатът е длъжен да върне оборудването на оператора в пълна комплектност и изправност. В противен случай дължи неустойка за невърнатото оборудване в размер на стойността на оборудването, съгласно ценоразписа на мобилния оператор.
С оглед на изложеното във връзка с предсрочното прекратяване на процесните договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира сумата от 39,96 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл.6.3.1 от Приложение № 1 от 29.11.2016 г. Пояснява, че сумата на неустойката представлява сборът на 3 месечни такси от по 13,32 лв, като за неустойката е издадена сметка № ********* от 01.06.2017 г.
В допълнение, във връзка с предсрочното прекратяване на процесните договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира и неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства / закупени изцяло или предоставени на изплащане/, която неустойка възлиза в размер на 77,52 лв. и е начислена за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на устройство апарат Lenovo K5 DS Grey MAT, предоставено с Договор за продажба на изплащане от 29.11.2016 г., в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
В петитумната част ищецът
е отправил искане съдът да
се произнесе с решение, с което
да признае за установено ,
че ответницата Б.П.М. дължи
на «А1 България»ЕАД присъдените
със Заповед за изпълнение на парично задължение суми:
1. Сумата от 453,68 лв. –
главница;
2. Сумата от 139,09 лв. –
законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 453,68 лв. За
периода от 12.01.2017 г. До 13.05.2020 г.;
3. Сумата от 117,48 лв. –
неустойка;
4. Законна лихва от датата
на подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК / 20.05.2020 г. / до окончателното изплащане на задължението.
Претендирани са и направените деловодни разноски по
настоящото производство и развилото
се заповедно произвоодство – ч.гр.д.№809/2020 г. По описа на ЛРС.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Р. Б. – назначена за особен представител на ответницата. Заявява, че не признава иска нито по основание, нито по размер. Възразява и по размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита, че е завишено и представлява половината от исковата претенция. Ако тази сума е обща и се претендира като една в производството по чл.410 от ГПК и сега по исковото производство, намира същата за приемлива и не възразява по размера.
В о.с.з. ищeцът –„А1 България”ЕАД не изпраща представител. В писмена молба- становище, подадена от упълномощения адвокат, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявените искове.
Ответницата Б.П.М. не взема лично участие в процеса. В заседанието по същество, назначеният особен представител пледира за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №809/2020 г. по описа Ловешки РС се
установява, че по повод заявление, подадено от
„А1 България“ЕАД е издадена Заповед № 405 от 30.06.2020 г, с която съдът
е разпоредил длъжникът Б.П.М. да заплати на КРЕДИТОРА: "А1 България" ЕАД, Съдебен адрес:***, пл. „Света Неделя"
№ 4, етаж 3, сумата: 453.68 лв (четиристотин петдесет
и три лева и шестдесет и осем стотинки) - главница; Лихви и неустойки: 139.09
лв. (сто тридесет и девет лева и девет стотинки) - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата на главницата от 453.68 лв. за периода от 12.01.2017 г.
до 13.05.2020 г.; 117.48 лв. (сто и седемнадесет лева и четиридесет и осем
стотинки) - неустойка; Законна лихва от датата на депозиране на заявлението, до
датата на погасяване на задължението както и разноските на заявителя в
производството, от които: д.т – 25,00
лева и 360,00 лева – адв. възнаграждение с начислен ДДС.
С Разпореждане № 260468 от 07.10.2020 г. съдът е приел, че съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 13.10.2020 г., като ищецът „А1 България”ЕАД е упражнил правото си на иск и на 09.11.2020 г./т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Установява се, че на 29.11.2016 г.между ответницата Б.П.М., в качеството на потребител /абонат/ и оператора „Мобилтел“ЕАД / с правоприемник ищеца „А1България“ЕАД/ е сключен Рамков договор № *********, с предмет: предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на договора и Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел“ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. В предмета на договора се включват и услуги на Оператора или други доставчици, които са заявени от абоната за ползване чрез номер, предоставен въз основа на договора. С подписването на Договора ответницата е декларирала, че е запозната и е съгласно с приложимите Общи условия, както и с действащия ценоразпис на Оператора относим към ползваните от Абоната услуги.
От приложените по делото доказателства се установява, че различните услуги и продукти са предоставяне от оператора на абоната чрез подписване на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. В деня на сключване на рамковия договор страните са подписали Приложение № 1 към Договор № *********/29.11.2016 г. , в което са обективирали съгласие относно тарифния план и всички условия на тарифния план, като в случая избраният такъв е Мтел безкрай М Коледа 2016 2г. за активиране по SIM карта 8935901187067860639, за телефонен номер **********, за срок от 2 години. Съгласно т.6.1.1 страните са постигнали съгласие, че по отношение на услугите, описани в Приложението, Договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от датата на подписване на Приложението/ „Отложено действие”/, освен ако абонатът не е заявил писмено, че желае Договорът по отношение на Услугите да влезе в сила незабавно от датата на подписване на Приложението /”Незабавно действие/. На стр.6 от Приложението / след т.8/ ответницата е положила подпис върху бланково заявление за Незабавно действие, декларирайки, че желае и е съгласна Договорът по отношение на Услугите в Приложението да влезе в сила незабавно/ от датата на подписване/.
В раздел 6.3 на Приложение №1 -”Отговорност” е предвидено, че ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства / закупени или предоставени на лизинг/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
С исковата молба е представено и
подписано от страните Допълнение към Приложение №1 към горепосочения договор
относно избор и условия на роуминг тарифен план Mtel Europe Unlimited.
Не се оспорва, че на същата дата / 29.11.2016 г./ ответницата е сключила и Договор за продажба на изплащане № *********, по силата на който“Мобилтел“ЕАД, в качеството му на продавач, е прехвърлил на купувача правото на собственост върху мобилно устройство апарат Lenovo K5 DS Grey MAT срещу задължението на купувача да заплати общата цена от 311,51 лв. на 23 месечни вноски, с първоначална вноска 12,98 лв.С клаузата на чл.12.3 страните са постигнали съгласие, при неплащане в срок най-малко на 2 последователни месечни вноски от страна на Купувача договорът се прекратява. В този случай всички суми, дължими до края на срока на Договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от Купувача в рамките на посочения във фактурата срок.Фактурата се издава от датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата, като договорът се счита прекратен от тази дата, а прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми. Видно от съдържанието на Договора за продажба /чл.3/, закупуването на вещта е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставяни на Купувача на основание договор за услуги, което се установява и от приложената Гаранционна карта, в която е посочен телефонният номер на SIM картата – **********.
Установява се, че в срока на действие на Договора за електронни съобщителни услуги, ищцовото дружество е издало на абоната следните фактури:
-фактура № *********/27.12.2016 г. с падеж 11.01.2017 г. на стойност 66.07 лв. и начислена законна лихва 22.35 лв.;
-фактура № *********/25.01.2017 г. с падеж 09.02.2017 г., на стойност 35.89 лв. и начислена законна лихва 11.85 лв.;
-фактура № *********/25.02.2017 г. с падеж 12.03.2017 г., на стойност 16,58 лв. и начислена законна лихва 5,33 лв;
-фактура № *********/27.03.2017 г. с падеж 11.04.2017 г. на стойност 15,98 лв. и начислена законна лихва 5,01 лв;
-фактура №*********/26.04.2017 г. с падеж 11.05.2017 г. на стойност 15,98 лв. и начислена законна лихва 4,87 лв. и
-фактура № *********/26.05.2017 г. с падеж 10.06.2017 г. на стойност 4,64 лв. и начислена законна лихва 1,38 лв.
Видно е, че към всяка от посочените фактури има Приложение А, в което има разпечатка, която дава информация за периода на фактуриране, какви точно услуги са предоставени и ползвани от абоната по предоставения му телефонен номер ********** - информация за използваните пакети, разговори/брой/минути/, съобщения, месечна такса и отстъпки.
Съгласно данните по делото, по договора за продажба на изплащане за периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г. са издадени следните фактури:
-фактура № *********/27.12.2016 г. с падеж 11.01.2017 г.,на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 4,39лв.;
-фактура № *********/25.01.2017 г. с падеж 09.02.2017 г. на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 4,29 лв. ;
-фактура № *********/25.02.2017 г. с падеж 12.03.2017 г. на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 4,18 лв.;
-фактура №*********/27.03.2017 г. с падеж 11.04.2017 г. на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 4,07 лв.;
-фактура №*********/26.04.2017 г. с падеж 11.05.2017 г. на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 3,96 лв.;
-фактура № *********/26.05.2017 г., с падеж 11.06.2017 г. на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 3,85 лв.;
-фактура № *********/26.06.2017 г. с падеж 11.07.2017 г.
на стойност 220,66 лв. и начислена законна лихва 63,56 лв.
В настоящия случай договорът за продажба на изплащане от 29.11.2016 г. е прекратен на 26.06.2017 г., когато е издадена последната фактура № *********, на стойност 220,66 лв, формирана от сбора на дължимите месечни вноски до края на срока на договора /17х12,98=220,66 лв./
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на „А1 България”ЕАД съществува вземане срещу ответницата Б.П.М. – предмет на Заповед № 405 от 30.06.2020 г. , издадена по ч.гр.д.№ 809/2020 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: сумата 453,68 лв. – главница, формирана от сбора от посочените суми по фактурите – 155, 14 лв. за предоставените електронни съобщителни услуги и 298,54 лв. за предоставени продукти на изплащане; 117,48 лв. – неустойка, формирана от сбора на начислената неустойка в размер на 39,96 лв. и при предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги сумата от 77,52 лв. – начислена неустойка за възстановяване стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложения по делото Рамков договор № ********* от 29.11.2016 г. и подписаните въз основа на него Приложение №1 към Договора и Договор за продажба на изплащане от същата дата са валидно сключени между страните. Представените договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответната страна и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същият са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са го сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори за електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си задължения по договорите - да предоставя на ответницата електронни съобщителни услуги чрез телефонен номер **********, както и че е предоставил на купувача мобилно устройство апарат Lenovo K5 DS Grey MAT, с мобилен номер **********, за срок от 23 месеца. От своя страна ответницата не ангажира доказателства, че заплатила дължимите суми по издадените фактури в уговорения с клаузата на чл.26.5 от ОУ 15 – дневен срок, който изрично е упоменат във всяка от фактурите. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за сумата по главницата, произтичаща от незаплатени месечни абонаментни такси, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
С
предявения установителен иск ищецът е претендирал като част от главницата и
заплащане на сумата от 220.66 лв. - предсрочно изискуем остатък от дължимите до
края на срока вноски за закупеното мобилно
устройство, предоставено по силата на процесния Договор за
продажба на изплащане, сключен с ответницата на 29.11.2016 г. Страните не спорят, че поради допуснато от ответницата неизпълнение на
договорните задължение /неплащане на две последователни фактури/, считано от м.юни
2017 г. договорът е прекратен по вина на ответницата. Основание за начисляване
на претендираните суми в общ размер на 220,66 лв.е клаузата на чл.12.3 от
договор. Съгласно посочената клауза, в случай на неплащане в срок на най-малко
две последователни месечни вноски от страна на Купувача, дължимите суми до края
на срока на Договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези
суми и следва да бъдат заплатени от Купувача в рамките на посочения във
фактурата срок. Фактурата се издава на датата, определена за издаване на
месечните таксуващи фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на
Купувача до мрежата. Договорът се счита за прекратен от тази дата, като
прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
В конкретния казус съдът приема за установени предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост на остатъка от месечните вноски, който в случая за закупеното устройство апарат
Lenovo K5 DS Grey MAT
се равнява на неначислени вноски за 17 месеца и е в общ размер на 220,66 лв. С оглед
упражненото от страна на Оператора право да прекрати договора ответницата дължи
плащане на претендираната сума, включена в издадената крайна ф-ра №
*********/26.06.2017 г.
С исковата молба е заявена акцесорна претенция за заплащане на законна лихва за забава за периода от 12.01.2017 г. до 13.05.2020 г. в общ размер на 139.09 лв. Исковата претенция съдът намира за основателна. Доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение, на общо основание, съгласно чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата /деня, следващ датата на падежа на всяка една от фактурите за ползваните съобщителни услуги/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /20.05.2020 г./ За установяване размера на дължимата законна лихва съдът, съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК, използва общодостъпната онлайн счетоводна програма –CALCULATOR. BG. Въпреки че според дадените изчисления дължимата лихва е в размер по-висок от заявения от ищеца, то с оглед диспозитивното начало в процеса исковата претенция следва да бъде уважена в претендирания с исковата молба размер от 139.09 лв.
В условията
на обективно кумулативно съединяване ищецът е предявил иск за вземане в размер
на 117, 48 лв - начислена неустойка. Сумата е
формирана като сбор от сумата от 39,96 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с тел.номер ********** и сумата от 77,52 лв.
– неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство апарат Lenovo K5 DS Grey MAT, предоставено с
Договор за продажба на изплащане.
Установява
се, че неустойката от 39,96 лв. е начислена съгласно чл.6.3.1 от Приложение №1
от 29.11.2016 г. и представлява сборът на три месечни такси от по 13,32 лв.
Видно от начина, по който същата е уговорена от страните, клаузата за неустойки
по процесния договор в частта, в която са обвързани с размера на
месечните абонаменти такси, поставя праг на максималния размер на неустойката
за физически лица до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Именно в този размер е и предявената искова претенция. В случая не е договорено
и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите.
Съдът приема, че така формулирани, при общ срок на договорите от две години,
клаузите за дължимост на трикратен абонамент не
създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната
си функция, поради което в тази част на иска липсват отрицателните
предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му. Ето защо в тази част иска за заплащане на неустойка следва да
бъде уважен като доказан по основание и размер за сумата от 39,96 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по Договора за мобилна
услуга за SIM карта с тел.номер **********
Досежно начислените суми от 77,52лв. – неустойка за възстановяване на отстъпка от
цената на закупено крайно устройство съдът намира, че в тази част клаузата за
неустойка е нищожна по смисъла на чл.145, вр. чл.143 ЗЗП и в тази част
предявеният иск подлежи на отхвърляне. Ищецът твърди, че така претендираната
неустойка е съизмерима с отстъпката от цената на закупения апарат апарат Lenovo
K5 DS Grey MAT. В случая следва да бъде
съобразено, че с настоящото решение съдът приема за установено, че ответницата
дължи и следва да заплати на мобилния оператор включително сумата от 220,66 лв., включваща всички
дължими суми по договора за продажба на изплащане – главница и лихви, до края
на срока на договора, ведно с обезщетение за забава върху тези суми.
Следователно, мобилният оператор
получава в цялост определената от него към момента на сключване на договора
цена за устройството, ведно с договореното възнаграждение за срока на изплащане
и обезщетение за забавата от момента на предсрочното прекратяване на договора.
Съдът намира, че така предвидената неустоечна клауза следва да бъде
квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките по
чл.143, т.5 от ЗЗП. По начина, по който е уговорена, тази клауза създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Същата е в противоречие с добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на веща. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва да се приеме, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в размер на 77,52 лв. – за възстановяване на отстъпка от пазарната
цена на крайното устройство.
Съобразявайки
изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск по чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан за
следните вземания: сумата от 453,68 лв. – главница, сумата от 139,09 лв. –
законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата за периода от
датата, следваща датата на падежа на всяка една от процесните фактури до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /20.05.2020
г./, сумата 39,96 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с тел.номер **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК /
20.05.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението. В останалата част,
предявеният иск с основание чл.422 от ГПК, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД – за сумата от
77,52 лв, представляваща неустойка
за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство апарат
Lenovo K5 DS Grey MAT,
като неоснователен
и недоказан, искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса с вкл. комисиона за банков превод в размер на 76.10 лв., адвокатски хонорар в размер на 360.00 лв.с ДДС и 201.10лв. – депозит за особен представител с т.ч. и комисиона за банков превод, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 385.00 лв: 25,00 лв. – платена д.т. и 360.00лв. – адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Направеното с отговора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно. Адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено в исковото и заповедното производство с оглед материалния интерес е в минималния размер от 300.00 лв., съгласно действащата Наредба №1 /2004 г., като в конкретния случай върху него е начислено и ДДС и се счита за неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение /§2а от ДР на Наредба №1/2004 г./, което в случая възлиза на сумата от 360.00лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по настоящото исково производство в общ размер на 567,65 лв.и разноски по заповедното производство в размер на 342,98 лв.
На адвокат Р.Б. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Б.П.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1, чрез адв.Ася П., съдебен адрес: ***, пл.“Света Неделя“№4 следните суми – предмет на Заповед № 405 от 30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 809/2020 г. по описа на РС - Ловеч, а именно: сумата от 465.68 лв. / четиристотин петдесет и три лева и 68 ст./ - главница; сумата от 139.09 лв. / сто тридесет и девет лева и 09ст/ - законна лихва за забава за периода от 12.01.2017 г. до 13.05.2020 г.,; сумата от 39.96 лв. / тридесет и девет лева и 96ст/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – /20.05.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, предявения
от „А1 БЪЛГАРИЯ „ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1, чрез адв.Ася П., съдебен
адрес: ***, пл.“Света Неделя“№4 против Б.П.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД - с искане да се признае за установено спрямо
ответника съществуването на вземане в полза на
„А1 България”ЕАД в размера на сумата от 77,52 лв. / седемдесет и седем
лева и 52ст/, съставляваща начислена неустойка за възстановяване на отстъпка от
пазарната цена на крайно устройство апарат
Lenovo K5 DS Grey MAT -
предмет на Заповед № 405 от 30.06.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
809/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.П.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ „ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1, чрез адв.Ася П., съдебен адрес: ***, пл.“Света Неделя“№4 сумата от 567,65 лв./ петстотин шестдесет и седем лева и 65ст/ -разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство в размер на 342,98 лв./ триста четиридесет и два лева и 98ст/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Р.Б. от ЛАК сумата от 200.00лв./ двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№809/ 2020 г. по описа на Ловешки РС, ІV състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: