РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Велико Търново, 10.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в съдебно
заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА
ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора Донка Мачева
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 054/2020 г. по описа на съда и за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 463/23.12.2019 г., постановено по АНД № 625/2019 г., с което състав на
Районен съд Горна Оряховица е потвърдил
Електронен фиш серия К № 2625791, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с
който на А.Ц.К. с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2,
във вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП
е наложено административно наказание - глоба в размер на 650 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба, подадена от името на Ат. К., чрез
упълномощения адвокат.
Според касатора решението на въззивния съд
е неправилно, т.к. е издадено в нарушение наматериалния и процесуалния закон.
Въпреки че КЖ е подадена от упълномощен ПП, пред настоящата инстанция касаторът
поддържа възраженията си, изложени и пред РС. Вместо да сочи конкретни пороци
на решението както изисква чл.212 от АПК. Излагат се доводи за недоказаност на
нарушението поради обстоятелството, че при връчване на ЕФ не му е представен
снимков или видео материал, а само лист хартия (електронен фиш), от който по
никакъв начин не се доказва неговата вина и не може да се защити. Оспорва
техническата годност на АТС. Поддържа оплакване, че в ЕФ липсват необходимите
реквизити, тъй като същия не съдържа информация за това в какво качество е
санкциониран. Отделно от това посочва, че не е собственик нито ползвател на
процесното МПС. Нарушението не било описано точно, защото не било ясно 3км.
толеранс дали са включени в превишението на скоростта. Наложената глоба не
кореспондирала с посочената санкционна разпоредба на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, моли настоящата
инстанция да отмени оспореното решение и да постанови друго по същество, с което
да отмени електронния фиш. Прилага з.к. от Договор за финансов лизинг, копие на
СРМПС и УАПС на дружеството лизингодател и лизингополучател. В о.с.з.
касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – Велико Търново, уведомен за оспорването, не представя отговор и не взема
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК и чл. 63, ал.1, изреч. последно от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна инстанция
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните,
съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на въззивното производство са
установени следните факти:
На 28.09.2017г., в 13:15 часа при км
153+343 на ППът І-4 (София – Варна), община Лясковец, в посока към гр. Варна, с
автоматизирано техническо средство стационарната
система „Multa radar SD 580“ № 00209D33F1А0, била засечена скоростта на движение
на МПС - джип „Гранд Чероки“ с рег. № ***, с ползвател Б.П.П.– законен
представител на „Студио Златен век”-София. След приспадане на толеранс от 3
км/ч била отчетена скорост на движение 117 км/ч при ограничение на скоростта от
60 км/ч извън населено място, въведено с пътен знак В26, т.е. установено е
превишение от 57 км/ч. За нарушението бил изготвен снимков материал №
S0000630F242. След извършен преглед на заснетото и справка за
собствеността на автомобила е издаден Електронен фиш серия К № 1764758 от ОД на МВР Велико
Търново на ползвателя на лизинговия автомобил – Б.П.П.като законен представител
на „Студио Златен век”-София . Същият
бил връчен на 13.03.2019г. и Б. П.е попълнила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП към която е приложено копие на СУМПС на А.Ц.К. – понастоящем касатор.
Първоначално изадденият ЕФ е анулиран а срещу А. Цв. К. е издаден ЕФ серия К №
2625791 като извършител на нарушението.
Въззивният съд извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност. Приел, че съдържанието на електронния
фиш е съобразено с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и възраженията за
липса на реквизити са неоснователни. От приетите писмени доказателства по
делото е установил извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както и
самоличността на субекта по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Преценено е, че процедурата по установяване на
нарушението с автоматизирано техническо средство и съставяне на електронен фиш
е съобразена с нормативните изисквания за това по ЗДвП, както и с Методическите
указания за работа със система за автоматично фиксиране нарушенията на
правилата за движение по пътищата – „Multa radar SD580“. Събрани са достатъчно
доказателства, че системата е одобрен тип, преминала през периодичен
метрологичен контрол и е годна и технически изправна към момента на
нарушението. Местоположението на системата/стационарна/
е било сигнализирано с пътен знак Е24, както и на сайта на ОД на МВР – Велико
Търново. Направен е извод за правилно приложение на санкционната норма на чл.
182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Тези мотиви са обосновали крайния извод за
законосъобразност на оспорения електронен фиш.
При касационния контрол се установи, че
решението на РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на
задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства и след мотивирано
обсъждане на всички заявени възражения. Констатациите съответстват на събраните
по предвидения процесуален ред веществени и писмени доказателства, а изводите
на въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен състав
възприема установената от районния съд фактическа обстановка и споделя
решаващия правен извод на състава на Районен съд Горна Оряховица. Не са
допуснати съдопроизводствени нарушения и законът е приложен правилно. Поради
изложеното и доколкото с касационната жалба се преповтарят оплакванията срещу
електронния фиш, заявени пред районния съд, изводите по фактите и правото не
следва да се преповтарят по аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК. Въпреки това за
прецизност ще бъде посочено следното:
Както правилно е установил районният съд
електронният фиш съдържа всички нормативно регламентирани реквизити и е
изготвен по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, поради което
възражението относно липсата на реквизити е неоснователно. От поддържаните
оплаквания и направените от касатора аналогии относно липсата на издател и дата
на фиша, всъщност личи недоволство към предвидените от законодателя изисквания
за съдържанието на електронните фишове въобще, които по същество са съблюдавани
в настоящия случай. Съгласно
т. 63 от ДР на ЗДвП електронен фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Тоест, касае се
за електронен документ, който като такъв има безспорно авторство, което е
обосновало разбирането на законодателя, че няма да се посочва конкретното лице,
издало този фиш, още по-малко – длъжност. Несъгласието на касатора със законово
определените реквизити на електронните фишове не може да бъде преодоляно в
рамките на настоящото производство, доколкото предмет на последното е само и
единствено проверката за правилността на оспореното решение.
Не могат да бъдат споделени и
съображенията за недоказаност на нарушението предвид обстоятелството, че при връчване
на ЕФ на касатора не му е представен снимков или видео материал. В тази връзка
следва да се отбележи, че чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, както и Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
не съдържат изискване – на адресата на ЕФ, ведно с последния да се изпраща и
съответен снимков материал. Съгласно чл. 16 от посочената Наредба,
данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административно-наказателната
преписка във формата и вида, изготвен от автоматизираното техническо средство
или система, като информацията се предоставя като отпечатано статично
изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по
искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния
процес, т. е. липсва нормативно установено задължение - на наказаното лице
заедно с ЕФ да се изпраща и снимков материал за регистрираното нарушение. Такъв
може да му бъде предоставен по негово изрично искане. Предвид това, съдът
намира възражението за допуснато в тази насока процесуално нарушение за
неоснователно.
Соченото от касатора, че не е собственик
нито ползвател на процесното МПС е фактологически вярно, но не го освобождава
от отговорност. Според правилото на чл.189, ал.5 от ЗДвП законният представител
на дружеството ползвател на МПС при връчване на ЕФ е посочил в Декларация, че
го е предоставил на посочения ден и час
на друго лице - А. Цв. К. и е приложил
според условията и реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП копияе от СУМПС/вж. л.13 и 14/.
Тезата ан касатора е несподелима. Целта на регламентираната в закона процедура
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.188, ал.1 от с.з. е да бъде наказан именно
действителният извършител на нарушението, а не собственика на автомобила.
В тази връзка представените пред ВТАС Договор
за финансов лизинг на МПС, копие на СРМПС и УАПС на дружеството лизингодател и
лизингополучател не са нови доказателства и не са свързани с касационните
основания.
На последно място следва да отбележим, че
в самия ЕФ изрично е отбелязано, че установената скорост на превишение от 57
км/ч е след приспадане на 3% толеранс в полза на нарушителя. Тези 57км/ч
превишени напълно кореспондират с нормата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, която
предвижда за превишение на скоростта над
50км/ч глоба от 600лв. като за всеки 5км/ч превишение глобата се увеличава с
50лв.
В заключение, по изложените мотиви,
настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. Съответен на
доказателствата и закона е изводът на РС за законосъобразност на електронния
фиш. Касационните оплаквания не са подкрепени от приложените доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че
същото е валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 463/23.12.2019 г.,
постановено по АНД № 625/2019 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: