№…
гр. Ловеч, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №300 по описа на съда за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на § 10 от ПЗР на Закон за хората
с увреждания във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с
увреждания /отм. 01.01.2019 г./ и чл. 48, ал. 9 от Правилника за прилагане на
Закона за интеграция на хората с увреждания /отм. 01.04.2019 г./ във вр. с чл. 145
от Административно-процесуалния кодекс.
Административното
дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 2304/03.07.2019 г. подадена от С.И.И.
ЕГН**********,***, срещу Заповед № ЗИХУ42/Д-ОВ/1139/09.04.2019г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Ловеч, потвърдена с Решение №
11-РД-04-0234/27.05.2019г. на Директора на РДСП Ловеч, с която според жалбоподателя
е определен 5 годишен експлоатационен срок на говорна протеза, като се твърди,
че реално експлоатационният срок на медицинското изделие е от три до шест
месеца.
Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от
административната преписка.
Жалбоподателят оспорва
законосъобразността на заповедта в частта, с която е определен 5 г. експлоатационен
срок на говорната протеза като вид говорен апарат, като навежда доводи, че
става дума за медицинско изделие, чийто експлоатационен срок е значително
по-кратък от 5 години, и е между 3 и 6 месеца, тъй като срокът 5 г. се отнася
до говорен апарат, а не до говорна протеза от процесния вид. Моли да бъде
отменена заповедта в оспорената част и преписката да бъде върната на органа за
ново произнасяне при съобразяване с
материално-правните разпоредби и целта на закона.
В съдебно заседание
оспорващият се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Представя и писмени бележки по
съществото на спора.
Ответната страна
Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч се представлява от
процесуален представител ст.ю.к. И., оспорва жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства, изслушана е съдебно медицинска експертиза. По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
По силата на §10 от ПЗР
на Закон за хората с увреждания
приложим закон е ЗИХУ /отм./ и ППЗИХУ /отм./, тъй като производството е по
молба за отпускане на целева помощ за покупка на гласова протеза, подадено на
27.09.2017 г.
Действалият към датата на подаване на заявленето Закон за интеграция на
хората с увреждания /отм./, в чл. 44, ал. 2 предвижда, че хората с увреждания,
съобразно своите потребности, имат право на целеви помощи за изработване,
покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1, с изключение на медицинските
изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната
здравноосигурителна каса.
Според чл. 44, ал. 5 ЗИХУ /отм./ условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на
целевите помощи се определят с правилника за прилагане на закона.
В чл. 39 от ППЗИХУ /отм./ е регламентирано, че хората с увреждания имат
право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г ал. 1 от ЗИХУ
/отм./ , а съгласно чл. 40 ал. 1 ППЗИХУ /отм./ медицинските условия,
експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата
ползват целева помощ, са посочени в Приложение № 7.
В чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ /отм./ е предвидено, че министърът на труда и
социалната политика, съгласувано с министъра на здравеопазването, утвърждава
ежегодно списъци на: 1. помощните средства, приспособления и съоръжения за
хората с увреждания; 2. медицинските изделия, предназначени за хората с
увреждания.
В Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ /отм./ са определени медицинските
условия, експлоатационните условия и необходимите медицински документи за
предоставянето им. Според т. 6 от Приложение № 7, говорен апарат се отпуска по
медицински индикации, след представяне на медицински протокол от специализирана
ЛКК за УНГБ.
В т.6 експлоатационният срок на говорен аппарат е посочен „пет години (един
ремонт в рамките на експлоатационния срок)“, но в колона „забележка“ е посочено „Подменя
се преди изтичането на експлоатационния срок, ако нуждата за това е установена
с констативен протокол със спецификация, издаден от съответния търговец.
Необходимостта от ремонт се удостоверява с протокол със спецификация, издаден
от съответния търговец.“.
Видно от представения с
административната преписка Протокол от ЛКК от 19.09.2017 г. жалбоподателят е
претърпял ларингетомия тоталис, което е наложило поставяне на гласова протеза.
Между страните е налице
влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 2865/26.02.2019 г. по описа на ВАС на
РБ, с което е установено между страните по безспорен начин, че гласовата
протеза е вид говорен апарат. Това обстоятелство е безспорно между страните.
Спорно между страните е
какъв е експлоатационния срок на гласовата протеза и правилно ли е определен
той в обжалваната заповед.
Съдът, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Според представената
административна преписка производството пред административния орган е
инициирано от оспорващия, който е подал заявление - декларация за отпускане на
целева помощ за закупуване на говорна
протеза.
Подаденото
заявление-декларация е във връзка с Медицински протокол на Лекарска
консултативна комисия по чл. 24, ал. 1 от ПУОРОМЕКМЕ към 2011г. на УМБАЛ
„Пловдив“ АД към ВМА София № 1990 от
19.09.2017 г. /лист 20/. Видно от медицинския протокол, специалистите УНГ,
извършили освидетелстването на жалбоподателя след извършена ларигектомия и
резекция на трахеята, при установена добре оформена постоянна трахеостома и
възстановено хранене през устата, дават заключение, че е необходимо поставяне
на гласова протеза, с цел подобряване на социалния контакт. Протоколът на ЛКК е необходим документ
по Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ /отм./ и удостоверява наличието на медицинските
условия за отпускане на говорен апарат. Верността на този протокол може да бъде
опровергана само чрез оспорване в хода на съдебно производство. Няма данни по
делото за такова оспорване от страна на ответника.
Жалбоподателят е
декларирал, че е с определен процент на вид и степен на увреждане/степен на
трайно намалена работоспособност - 95%, притежава Експертно решение на
ТЕЛК/НЕЛК със срок 23.03.2019 година и протокол на ЛКК №1990 на УМБАЛ „Пловдив“
АД /лист 17/ и е приложил необходимите документи.
Преценката на социалния
работник е за отпускане на целева помощ, като е определен експлоатационен срок
„60“.
В заповедта не е
посочено този срок дали е определен в дни, в месеци или в години.
В Приложение №7 срокът
за говорен апарат е посочен в години – 5 години. В заповедта няма препращане
към Приложение №7 на ППЗИХУ /отм./, няма посочване в какви единици за време е
посочен експлоатационният срок.
Предположението на
жалбоподателя и твърдението на процесуалния представител на ответника е, че
става дума за месеци, но то не се подкрепя от никакви данни в административната
преписка.
Съдът не може да
извършва преценка на законосъобразността на административен акт въз основа на
предполагаемата воля на административния орган, която не е изявена и
материализирана ясно и недвусмислено в административния акт. Посочването „60“ в
заповедта по никакъв начин не може да се счита за ясно и недвусмислено
определяне на периода на експлоатационния срок на гласовата протеза, тъй като в
заповедта и видът на медицинското изделие е посочен като „говорен апарат“, а
между страните е безспорно установено по съдебен ред обстоятелството, че
жалбоподателят е с гласова протеза, която е вид говорен апарат, но се различава
от общия вид както като медицинско изделие, така и като начин и период на
експлоатация.
При издаване на
заповедта административният орган е следвало да конкретизира и мотивира
волеизявлението си, като посочи основанието, на което е определил
експлоатационен срок за изделието „60“, без да посочи основанието и мерните
единици за време – дни, месеци, години.
По делото е допуснато
извършването на съдебна експертиза, заключението от която е прието от съда като
компетентно изготвено. Съдът кредитира изводите на вещото лице, че гласовата
протеза е с експлоатационен срок от 6 месеца до 1 година при добра поддръжка,
като замяната й става отново по оперативен път.
Ако срокът в оспорената
заповед е определен в месеци, както се твърди пред съда, в рамките на срока по
т.6 от Приложение №7 към ППЗИХУ /отм./, който е определен в години, следвало е
административният орган да има предвид и конкретната „забележка“ в колона 6 от
Приложението, че подмяната е преди изтичането на експлоатационния срок, ако
нуждата за това е установена с констативен протокол със спецификация, издаден
от съответния търговец. Т.е. преди да издаде заповедта, като отчита спецификата
на този вид говорен апарат, гласовата протеза, административният орган е
следвало да изиска от молителя да представи доказателства за експлоатационния
срок или по реда на чл. 36, чл. 44 и чл. 49 от АПК да събере такива, за да
обоснове извода си. Административният орган не е изпълнил задължението си
служебно за изясни всички обстоятелства. Освен това е издал заповед, която в
оспорената част не отговаря на изискванията на закона за съдържане по чл. 59,
ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като не е налице ясно и конкретно изразено
волеизявление за определяне експлоатационния срок на медицинското изделие,
който е пряко свързан с периода за отпускане на целевата помощ. Посочването
„60“, без уточнение в какви единици за време е определен, и без посочване на
правното основание /по коя точка, от какво Приложение, към какъв нормативен
акт/ не е волеизявление, годно да породи правни последици.
С оглед изложеното съдът
счита, че в обжалваната част постановената заповед е издадена в противоречие с
материално-правните норми и при нарушение на производствените правила. Следва
да бъде отменена и преписката върната на административния орган за ново
произнасяне в тази част по заявление-декларацията при спазване на указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
При този изход на процеса и с оглед своевременно направеното искане от процесуалният представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на оспорващия, направените разноски в общ размер 710
лева, от които 500 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
внесена държавна такса 10 лв. и депозит за вещо лице в размер на 200 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2, предложение второ,
чл. 173, ал. 2 и чл. 143 от Административно-процесуалния кодекс, Ловешки
административен съд, шести административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№ ЗИХУ42/Д-ОВ/1139/09.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Ловеч, потвърдена с Решение № 11-РД-04-0234/27.05.2019г. на
Директора на РДСП Ловеч, В ЧАСТТА, с която е определен експлоатационен срок „60“ за медицинското изделие, за което със
заповедта е отпусната целева помощ на С.И.И. ЕГН**********,***, като
незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч,
за ново произнасяне в отменената част, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане” гр.Ловеч да заплати на С.И.И. с ЕГН **********,***, сторените съдебни разноски в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез АдмС – Ловеч пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Административен
съдия: