№ 4242
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. П. А., с ЕГН **********, чрез адв. М., срещу
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5764094 на отдел „Пътна полиция“ към Столична
дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на Й. П. А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
600 лева.
В жалбата се твърди, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен поради допуснати
съществени процесуални нарушения, защото по отношение на мястото на извършване на
нарушението е посочено, че то е осъществено в гр. София, а текстово е отразено, че
ограничението на скоростта е въведено за извън населено място. Сочи се, че в оспорения ЕФ
не е посочено конкретно по коя от изброените в закона хипотези е извършено повторно
нарушението, за да може жалбоподателят да разбере в какво е обвинен и съответно за какво
е санкциониран. Навеждат се твърдения, че не е приспаднат толеранс от 3 км/ч като
максимално допустима грешка от измерената от АТСС скорост. Прави се искане за отмяна
на ЕФ и разноски по делото.
В съдебното заседание, жалбоподателката Й. П. А., редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. В съда е депозирана молба, от упълномощен представител на
жалбоподателката – адв. М., с която се поддържат доводите, изложени в жалбата.
Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Представени са писмени бележки от представител на
въззиваемата страна - юрк. А., с които жалбата се оспорва и се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение в случай, че то надвишава минималния предвиден в закона
размер.
Съдът, като служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази законовите
разпоредби и приема следното:
1
На 06.04.2022 г. в 16:27ч., жалбоподателката Й. П. А. управлявала лек автомобил
марка "БМВ 525 Д“ с регистрационен номер ХХХХ като в обжалвания електронен фиш е
посочено, че се е движила в гр. София, по бул. „Околовръстен път“ до „ТЕЦ Люлин“, с
посока на движение от бул. Ломско шосе към бул. „Европа“. В обжалвания електронен фиш
е посочено, че при ограничение на скоростта за извън населено място – 80 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, автомобилът посочен по-горе, е засечен да се движи с 116 км/ч, като е
приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и
същата се зачита като 113 км/ч, т. е. установено е превишение на разрешената скорост с
33 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение CORDON с № MD1196, записваща дата, час, място, скорост и
регистрационен номер. Същото техническо средство е било вписано в Регистъра на
„одобрен тип” средства за измерване на Българския институт по метрология. На съдебния
състав е служебно известно, че видео-радарните системи подлежат на задължителна
първоначална и последващи проверки на една година, като в случая е представен 1 бр.
протокол от проверка, от който е видно, че мобилната система е преминала ежегодна
проверка, като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3
% при движение със скорост над 100 км/ч.
За констатираното нарушение е издаден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5764094 на
отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с който
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Й. П. А. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Според извадката от информационната система на ОПП-СДВР собственик на
въпросното превозно средство е Й. П. А..
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по
надлежния ред на чл. 283 от НПК: справка от АИС-КАТ за собственост на автомобила,
Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, протокол от
проверка, удостоверение за „одобрен тип” средство за измерване (СИ), протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС, списък с издадени
фишове, ежедневна форма за отчет, , 1 бр. договор за правна защита и процесуално
представителство, 1 бр. пълномощно както и веществените доказателства: 2 (два) бр.
фотоснимки
По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма
относими гласни доказателства.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата и часа, и
автомобилът, с който в Електронния фиш се твърди, че извършено въпросното
административно нарушение и който е бил заснет от АТСС. Видно от съдържанието на
обжалвания електронен фиш, обаче, не може да се установи мястото на извършване на
нарушението, нито в коя хипотеза на повторност, визирана в закона, се приема, че е
извършено нарушението и е определено съответно наказание.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните
правни изводи от страна на първостепенния съд:
2
Жалбата е подадена от легитимирана страна (наказаното физическо лице), при
спазване на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на
обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният
съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и като такава следва да
провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателят съгласно чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие настоящият
съдебен състав служебно констатира, че при съставянето на оспорвания ЕФ е допуснато
съществено процесуално нарушение, както и неправилно приложение на материалния закон,
което е основание за неговата отмяна.
Съдът намира, че в обжалвания електронен фиш липсва достатъчно ясно описание на
нарушението, така, както изисква разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и на
обстоятелствата на самото твърдяно нарушение. Действително такова посочено място и
описание на нарушението е налице, но в описателната част на електронния фиш са налице
такива противоречия, които не позволяват санкционираното лице и съдът да разберат ясно
волята, изразена в електронния фиш.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, се посочва, че същото е
осъществено в гр. София – тоест в населено място. Същевременно в електронния фиш се
посочва, че в така описания пътен участък е било въведено ограничение за скорост в извън
населено място от 80 км/ч. Като юридическа квалификация на нарушението е посочена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗДвП "Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. " Не става ясно от съдържанието на електронния фиш дали се
приема, че в описания участък е налице общото ограничение, въведено с разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за движение в населено място, за движение в извън населено място или
ограничение на скорост, въведено с пътен знак и различно от посочените в чл. 21, ал.1 от
ЗДвП стойности.
На следващо място в електронния фиш е посочено словесно, че нарушението е
извършено при повторност, след като жалбоподателката е била санкционирана с друг
електронен фиш, но липсва конкретизация за предходното нарушение. Посочено е, че
наказанието се налага на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но тази разпоредба изрично
препраща към предходните три алинеи, а в електронниия фиш не е конкретизирано словесно
и цифрово в коя хипотеза на повторност се приема, че е извършено нарушението, която
ограничава правото на защита на жалбоподателката, не позволявайки същата да разбере
защо е наложено наказанието глоба в посочения размер и да организира на тази база
защитата си.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че са налице съществени процесуални
нарушения и електронният фиш трябва да бъде отменен, тъй като е незаконосъобразен.
Искането на жалбоподателката за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът
намира за основателно, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 300 лв. за
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна
защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение съдът
намира за неоснователно, тъй като същото е уговорено в предвидения в закона минимум
съобразно с Наредба 1/2004 г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения.
3
Ето защо на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5764094
на отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Й. П. А. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на Й. П. А., на основание чл. 63д от ЗАНН,
адвокатски разноски по делото, в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4