Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012/8.8.2024г.
гр.
Перник, 08.08.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданско отделение, V-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДА ТАБАНДЖОВА
при участието на
секретаря Кристина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1863 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.135 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Производството
е образувано по искова молба с вх.№ 8894/07.04.2020г. подадена от Б.С.П., чрез адв. К.Б. против П.С.П., Т.Ф.П. и Ч.П.С.,
уточнена с допълнителна молба от 29.05.2020 г., с която се иска признаване
недействителността на сделка - покупко продажба на
недвижим имот, обиктивирана в Нотариален акт № ***, нот.д. № ***г. на нотариус М.М.,
с която първите двама ответници са продали на третия ответник, техен син,
следния недвижим имот, а именно: полумасивна жилищна сграда на един етаж със
застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня и коридор, с адрес: в с.
***, община Перник, която жилищна сграда е построена в УПИ VI - 197 А в кв. 5
по регулационния план на с. *** към 1990 г., при граници на парцела: улица, И.Т.,
блок на ТКЗС и И.В.В., който парцел съгласно сега действащия регулационен план
на с. ***, общ. Перник, утвърден с Решение № 91 от 22.04.2008 г., е разделен на
два самостоятелни парцела, като процесната сграда попада в УПИ XXXVI - 211 в
кв. 43 по плана на селото, с площ от 826 кв.м., при граници по скица: улица,
УПИ ХХХV-213, имот № 27 по КВС на
с. ***, общ. Перник и УПИ ХХХVII-210, като сградата е
разположена в северозападната част на парцела откъм улицата - по отношение
на ищеца на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД до размера на
притежаваната от ищеца ¼ идеална
част от имота.
Предявен е и иск от Б.С.П. против Ч.П.С. за признаване за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на ¼ идеална част от посочения по-горе имот и
за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху съответната
идеална част от процесния имот.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник по закон на
лицето Д.Г.И./починала на 27.02.2018 г./. Първият ответник също бил син на
починалата, втората ответница била негова съпруга, а третият ответник негов
син. Ищецът излага в исковата молба, че приживе Д.Г.И.и С.П.И.прехвърлили на
първия ответник чрез договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане
и издръжка процесния недвижим имот тяхна собственост. Доколкото
прехвърлителната сделка била извършена по време на брака на първите двама
ответници, то имотът бил придобит от тях в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО /. От своя страна двамата ответници били и солидарно задължени за
изпълнение на задължението за издръжка и гледане по договора. Твърди се още, че
тъй като първите двама ответници не изпълнявали задълженията си по договора
лицето Д.Г.И.отправило до тях нотариална покана - рег. № 49, том I от
12.05.2016 г. на нотариус Р.М.- за изпълнение на задълженията им. Доколкото
ответниците въпреки поканата не изпълнили задължението си Д.Г.И.предявила срещу
тях иск за разваляне на договора. По предявената претенция било образувано
гр.д. № 2569/2017 г. по описа на РС Перник, което приключило с влязло в сила
Решение № 694/06.07.2018 г. В хода на производството по делото Д.Г.И.починала и
на нейно място бил конституиран ищецът по настоящото дело - като в тази връзка
договорът бил развален за припадащата му се ¼ идеална част от имота.
Междувременно обаче след получаване на нотариалната покана -
рег. № 40, том I от 12.05.2016 г., но преди образуване на гр.д. № 2569/2017 г.
по описа на РС Перник, чрез договор за покупко продажба първите двамата ответници
продали на своя син - третия
ответник процесния недвижим имот, за което сделката била обективирана в
нотариален акт № ***, нот.д. № ***г. на нотариус М.М.. В тази връзка ищецът
счита, че процесната сделка на покупко продажба е сключена с цел да бъдат
увредени интересите на кредитора Д.Г.И., а впоследствие и след смъртта й и на
неговите собствени интереси, доколкото със сключването й се препятства
възможността имотът да бъде върнат в патримониума на Д.Г.И., съответно да бъдат
упражнени правата на ищеца върху същия. По тези съображения и предвид датата на
сключване на сделката ищецът поддържа, че същата е сключена, за да увреди
интересите на наследодателката му, а после и на неговите собствени. В тази
връзка ищецът счита, че процесната сделка е недействителна спрямо него - за
притежаваната от него ¼ ид. част от имота. Освен това предвид
родствената връзка на продавачите и купувача ищецът счита, че е налице и
презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и недобросъвестността на купувача се
предполага. Излага още, че въпреки наличието на постановено Решение №
694/06.07.2018 г по гр.д. № 2569/2017 г. по описа на Пернишкия РС, ответникът Ч.П.С.
отправил към ищеца нотариална покана от 13.05.2019 г., като последният да му
предаде ключовете от сградата. Доколкото ищецът извършил това на 01.07.2019 г.,
то и от тогава третият ответник владеел имота изцяло. В тази връдка моли съда
да уважи предявените искаве. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците П.С.П., Т.Ф.П.
и Ч.П.С. чрез адв. А.А.. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове
се оспорват. В тази връзка на първо място се твърди, че договорът за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № ***,
нот.д. № ***г. на нотариус М.М. не увреждал ищеца, а и не бил сключен с такава
цел. Поддържа се, че между Д.Г.И.и П.С.П. имало сключен освен договора за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка и договор за дарение
- обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 198, том V, нот.
дело 1969/1990 г. на ПРС. В тази връзка и посочената от ищеца нотариална покана
рег. № 49, том I от 12.05.2016 г. на нотариус Р.М.била именно по отношение на
договора за дарение, а не на договора за издръжка и гледане като са изложени
подробни доводи. Това обстоятелство било видно и от материалите по гр.д. №
2569/2017 г. по описа на Пернишкия РС, на което бил предмет освен договорът за
издръжка и гледане и договорът за дарение. В тази връзка и по това дело се
искало отмяна на дарението именно поради недаване на поисканата с цитираната
нотариална покана издръжка. Уточняват,
че иска в тази му част бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, а иска за
разваляне на алеаторния договор, предявен в производството по гр.д. № 2569/2017
г. на РС Перник бил уважен частично /доколкото ищцата Д.Г.И.починала в хода на
производството, а на нейно място бил конституиран ищецът по настоящото дело/ -
за ¼ идеална част от
имота, съответна на дела на ищеца. В тази връзка и се поддържа, че няма как
прехвърлителната сделка, предмет на настоящото дело, да е сключена към онзи
момент с цел да увреди ищеца, доколкото нотариалната покана имала отношение към
друг договор. Излагат още, че сделката, обективирана в нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот № ***, нот.д. № ***г., била сключена преди
предявяването на исковата молба, въз основа на която било образувано гр.д. №
2569/2017 г. Пернишкия РС и преди вписването на същата. В тази връзка поддържат,
че към датата на изповядване на продажната сделка покойната Д.Г.И.е имала
вземане спрямо ответниците П. и Т. Петрови само досежно задълженията,
произтичащи от алеаторния договор. Обръща се внимание, че Д.Г.И.не е имала
срещу посочените двама ответници вземане за връщане на имота, поради което и
разпореждането с него няма как да я уврежда. Допълват, че не е имало как
ответниците да предполагат, че ще бъде предявен иск за разваляне на алеаторния
договор, за да прехвърлят имота с цел да увредят ищеца. В тази връзка твърдят, че
ответниците не са сключили процесната сделка с цел да увредят ищеца, доколкото
не са имали такова намерение. По отношение на иска за признаване за установено,
че ¼ ид.част от процесния имот принадлежи на ищеца съответно
осъждане на ответника Ч.П.С. да му я предаде се поддържа, че същият е
неоснователен, доколкото е неоснователен искът по чл. 135 от ЗЗД относно
сделката, обективирана в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № ***,
нот.д. № ***г. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Районен
съд Перник, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Определение от 14.06.2021г. на осн.чл.227 ГПК в правата на починалия в хода на процеса П.С.П. е конституирана Д.П.С. –
дъщеря, като Т.Ф.П. и Ч.П.С. също наследници на починалия ответник не са
конституирани, тъй като са страни в процеса.
Предмет на делото е предявен от Б.С.П. срещу Т.Ф.П., Ч.П.С. и Д.П.С. конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца
на сделка - покупко продажба на недвижим имот,
обективирана в нотариален акт № ***, нот.д. № ***г. на нотариус М.М., с която П.С.П.
и Т.Ф.П. са продали на Ч.П.С. - техен
син, недвижим имот, представляващ полумасивна жилищна сграда на един етаж със
застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня и коридор, с адрес: в с.
***, община Перник, която жилищна сграда е построена в УПИ VI - 197 А в кв. 5
по регулационния план на с. *** към 1990 г., до размера на притежаваната от
ищеца ¼ идеална част от
имота, както и е предявен иск от Б.С.П. против Ч.П.С. за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на ¼ идеална част от посочения по-горе имот и
за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху съответната
идеална част от процесния имот.
За
основателността на предявения иск с
пр.осн.чл.135 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи,
че има вземане спрямо първите двама ответници за връщане на ¼ идеална част от процесния имот, т.е. че е
техен кредитор за предаване на имота, което му качество не е погасено,
наличието на увреждащо действие -т.е., че процесната сделка обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, нот.д. № ***г.
уврежда неговия интерес като затруднява осъществяването на правата му
вследствие решението по гр.д. № 2569/2017 г. на Пернишкия РС. Доколкото
ответникът С. е син на ответниците Петрови, то ищецът не следва да установява,
че приобретателят е знаел за увреждащия характер на сделката. В тази връзка и
ответникът С. следва да установи собственото си незнание за увреждащия характер
на сделката.
За
основателността на предявения иск с
пр.осн.чл.108 ЗС в
тежест на ищеца е да установи
правото си на собственост върху ¼ ид.част от процесния имот, както и че
ответникът С. упражнява фактическа власт върху имота, без наличието на валидно
правно основание годно да го направи собственик. В доказателствена тежест на
ответника С. е да докаже, че владее имота на годно правно основание.
Няма спор между страните, че Б.С.П. и П.С.П. са наследници по
закон на Д.Г.И., доколкото са нейни синове. Не се спори и че със сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № ***,
нот.д. № ***г. процесният недвижим имот е прехвърлен на третия ответник Ч.П.С..
Не се спори и че първите двама ответници са родители на ответника Ч.С..
По делото са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите Г.И.Н., Р.В.Р, Е.Д.П. И Р.Д.П.
Разпоредбата
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД регламентира правото на кредитора да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата,
които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба за обявяване на недействителността. В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е
уредена законова оборима презумпция за знание, когато третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г.,
ОСГТК на ВКС, искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор -
както на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от 29.03.1965 по гр. д.
№ 7/1964 г. /. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за
защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема увреждащи
действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от
него, т. е. накърнява "общото обезпечение на кредитора" по смисъла на
чл. 133 ЗЗД. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо
него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено
от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или
ликвидно, като не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в
сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД
не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането. Може да се приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила
на пресъдено нещо. Всяко отчуждаване на имот обективно води до
намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на
задължението. Освен това е необходимо и знание за увреждането, което се
предполага до доказване на противното (вж. чл. 135, ал. 2 ЗЗД). В процесния случай е налице осъществяване на
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД от обективна и субективна страна - защото ищецът
в качеството си на наследник на починалата наследодателка не може да получи
правото си на собственост върху сградата в размер на ¼ ид.част, а именно
до който размер е развален договора за издръжка и гледане и това действие на
ответниците го уврежда. Действието на длъжника, изразяващо се в разпореждане с
притежаван от него недвижими имот, безспорно е увредило кредитора му.
Такъв увреждащ характер има всяко
действие, което макар да не намаля имуществото на длъжника, затруднява
събирането на вземанията от страна на кредиторите. В този смисъл за всяко
действие, извършено от длъжника, което по някакъв начин го уврежда, не е необходимо да се
доказва специалната цел по чл.135, ал.3 от ЗЗД, т. е. че е било предназначено
именно да го увреди. В случая тази цел се предполага по аргумент на противното
от посочената разпоредба.
С влязло
в сила Решение №
694/06.07.2018г., постановено по гр.
д. № 2569/2017 г. по описа на РС Перник, на основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален по иск на Б.С.П., конституиран като
наследник на Д.Г.И./починала в хода на процеа на 27.02.2018 г./, поради
неизпълнение, ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА
ИМОТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, сключен на 12.11.1990 г., обективиран в
Нотариален акт № ***г. на нотариус В.Я., с район на действие ПРС, в частта, в
която Д.Г.И.е прехвърлила срещу задължение за гледане, на П.С.П. по време на
брака му с Т.Ф.П. собствеността върху
¼ ид. ч. от недвижим имот, представляващ ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
НА ЕДИН ЕТАЖ, състояща се от стая, кухня и коридор със застроена площ от 30 кв.
м., без дворното място, в която е застроена, представляващо парцел № VІ – 197А,
в кв. 5 по отменения план плана на с. ***, общ. Перник, при граници: улица, И.Т.,
блок на ТКЗС, а по сега действащия, утвърден с Решение № 91/22.04.2008 г. на
ОбС – Перник – УПИ ХХХVІ – 211, в кв. 43, с площ от 826 кв. м. , при граници на
УПИ по скица: от северозапад – улица, от североизток – парцел ХХХV-213, от
югоизток – имоти извън регулация и от югозапад – парцел ХХХVІІ-210.
С Решение № 423/21.12.2018г., постановено по в.гр.д.№
597/2018г. по описа на ОС Перник е
потвърдено Решение №
694/06.07.2018г., постановено
по гр. д. № 2569/2017 г. по
описа на РС Перник.
Съдът намира, че по
делото се доказва наличието и на втората предпоставка на предявения иск –
увреждащо действие, извършено от длъжника. Такова действие представлява всеки
правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Тази
предпоставка има изцяло обективен характер и субективното отношение на някоя от
страните е ирелевантно. В случая е без правно значение какво е мотивирало или
подбудило длъжникът да извърши действието. От значение е единствено дали
обективно това действие води до увреждане на кредитора.
В процесния случай,
разпоредителните действия от страна на П.С.П. и Т.Ф.П., изразяващи се в извършените продажба на недвижим
имот на 26.07.2016 г., несъмнено намаляват имуществото на длъжника,
което по аргумент от разпоредбата на чл. 133 ЗЗД служи за общо удовлетворяване
на неговите кредитори. По този начин се създава опасност от реализиране на
вземанията на кредитора. В тази връзка следва да се посочи, че извършената
продажба по същество представлява индиция за намерението им да
се разпоредят с притежаваното
имущество по начин, че да лишат кредитора си от възможността да се удовлетвори от него.
Предвид възмездения
характер на разпоредителната сделка, на трето място, следва да бъде установено
наличието на знание за увреждането както у първите двама ответници, така и у третото лице, с което те са
договаряли, към датата на сключване
на сделката.
В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е
уредена законова оборима презумпция за знание, когато третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, какъвто е и настоящият
случай. Не се обори презумпцията за
знание на увреждането на ищеца с атакуваната сделка и по отношение на третото
лице - третия ответник по делото Ч.С..
От изложеното дотук следва, че сделката относно прехвърляне
на правото на собственост върху процесния имот, обективирана в Нотариален акт № ***, нот.д. № ***г. на нотариус М.М. е
относително недействителна по отношение на ищеца Б.С.П. досежно ¼ ид. ч. от правото на собственост върху имота.
Поради горното отменителният иск е основателен и следва да се уважи.
По исковете с основание чл. 108 ЗС:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Предвид изложеното на
уважаване подлежи и обективно съединения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В настоящето производство се
установи правото на собственост на ищеца поради недействителността на
прехвърлителната сделка за ¼ ид.част, както и че купувача не е могъл да
придобие права от продавачите по разваления договор до размера на ¼
ид.част от процесния имот. Претенцията на ищеца се основава на обратното
действие на развалянето до ¼ ид.част, няма спор между страните, а и от
събраните гласни доказателства се установява, че имота се владее от ответника Ч.П.С..
Съгласно ТР 2/2017 г. ОСГТК целта на иска по чл. 135 ЗЗД е да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда.
Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие -
увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и
приобретател/, но се счита за недействителна /т. е. за нестанала/ по отношение
на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в
патримониума на приобретателя. Поради това приобретателят, с когото длъжникът е
договарял, като титуляр на правото на собственост върху имуществото може да го
прехвърли на трето лице, а последното на свой ред да извърши прехвърляне, като
във всички случаи прехвърлянето ще се явява извършено от титуляр. Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на
кредитора и спрямо последващите приобретатели при определени условия. Това е
така, защото тези въпроси касаят вътрешните отношения на прехвърлителя и
приобретателя. Независимо от обстоятелството, че сделката е атакувана като
относително недействителна, с нарочен иск по чл. 135 ЗЗД, нейният вещно-транслативен
ефект следва да бъде зачетен. При уважаване на предявеният "павлов
иск" договорът ще запази действието си между страните, но преобретателят
по него би претърпял съдебно отстраняване и би могъл да реализира правата си
като евициран.
Според чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето има обратно
действие, т. е. всяка от страните по договора е длъжна да върне престацията,
която е получила. На това основание Б.П. по силата на развалянето е придобил
правото да претендира връщане на владението върху една четвърт идеална част от
имота.
Ответниците не са доказали наличие на правно основание да
осъществяват фактическа власт върху процесната част от недвижимия имот.
Направеното от ответника Ч.С. възражение за придобиване правото на правото на
собстевеност по силата на сключения договор е неоснователно, с оглед
установената относителна недействителност на същия да размера на ¼
идеална част. Следва да се отчете обратното действие на развалянето на договора
за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, като поради
същото ищецът към момента на влизането му в сила като собственик на 1/4 ид.
част от имота е имал правото да иска предаване на владението върху тази част. Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове за ревандикация са основателни
като следва да се уважат, съобразно формулираните искания.
Съобразно с изхода на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените
разноски в производството за сумата по
представени списък на разноските в размер на 665 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА, на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение
на Б.С.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, Договор за
покупко продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, нот.д. №
***г. на нотариус М.М. до размера на
¼ ид.част от прехвърленото право на собственост на следния недвижим
имот, а именно: полумасивна жилищна
сграда на един етаж със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая,
кухня и коридор, с адрес: в с. ***, община Перник, която жилищна сграда е
построена в УПИ VI - 197 А в кв. 5 по регулационния план на с. *** към 1990 г.,
при граници на парцела: улица, И.Т., блок на ТКЗС и И.В.В., който парцел
съгласно сега действащия регулационен план на с. ***, общ. Перник, утвърден с
Решение № 91 от 22.04.2008 г., е разделен на два самостоятелни парцела, като
процесната сграда попада в УПИ XXXVI - 211 в кв. 43 по плана на селото, с площ
от 826 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ ХХХV-213, имот №
27 по КВС на с. ***, общ. Перник и УПИ ХХХVII-210,
като сградата е разположена в северозападната част на парцела откъм улицата, сключен между П.С.П. с ЕГН: ********** /починал в хода на процеса, като е
конституирана Д.П.С. – дъщеря с ЕГН **********/, Т.Ф.П. с ЕГН: **********, в
качеството им на продавачи и Ч.П.С. с ЕГН: **********, в качеството му на
купувач.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн. чл. 108 ЗС, по отношение на Д.П.С. с ЕГН **********, с
адрес: *** /конституирана в хода на процеса на мястото на П.С.П. с ЕГН: **********,
починал на 13.11.2020г./, Т.Ф.П. с ЕГН: **********
и Ч.П.С. с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че ищецът Б.С.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на ¼ /една четвърт/ ид. ч. от полумасивна жилищна сграда на
един етаж със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня и коридор,
с адрес: в с. ***, община Перник, която жилищна сграда е построена в УПИ VI -
197 А в кв. 5 по регулационния план на с. *** към 1990 г., при граници на
парцела: улица, И.Т., блок на ТКЗС и И.В.В., който парцел съгласно сега
действащия регулационен план на с. ***, общ. Перник, утвърден с Решение № 91 от
22.04.2008 г., е разделен на два самостоятелни парцела, като процесната сграда
попада в УПИ XXXVI - 211 в кв. 43 по плана на селото, с площ от 826 кв.м., при
граници по скица: улица, УПИ ХХХV-213, имот № 27 по КВС на с. ***, общ. Перник и УПИ ХХХVII-210,
като сградата е разположена в северозападната част на парцела откъм улицата, като ОСЪЖДА ответникът Ч.П.С. с ЕГН: ********** да предаде на осн. чл. 108 ЗС, на Б.С.П. с ЕГН ********** владението върху ¼ ид. ч. от гореописания имот.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Д.П.С. с ЕГН **********, Т.Ф.П. с ЕГН **********
и Ч.П.С. с ЕГН ********** да заплатят на Б.С.П. с ЕГН ********** сумата от 665
лева – сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд Перник в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: