РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Перник , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500210 по описа за 2021 година
С Решение № 260582 от 23.10.2020 г., постановено по гр.д. № 8481 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г., е осъдено „Стомана индъстри”АД, гр. Перник, да
заплати на Г. И. С. сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние (ексцес), в
резултат на професионално заболяване „***“, което влошаване е установено с
Експертно решение № *** от *** на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр.
София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
констатиране на ексцеса **. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
като неоснователен иска за разликата до пълния му предявен размер от 15000 лв.
В установения от закона срок „Стомана индъстри“ АД е подало въззивна жалба
против решението, в частта, с която е уважен предявеният иск. Моли същото да бъде
отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен. Поддържа се, че експертното
решение не е влязло в сила, както и че размерът на присъденото обезщетение не е
съобразен с принципа на справедливостта.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник, като прецени направените оплаквания в жалбата, с оглед
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и
доказано от правна и фактическа страна следното:
Пред Районния съд е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ.
1
По изложени в исковата молба съображения ищецът, Г. И. С., моли да бъде
осъдено „Стомана индъстри “АД да му заплати сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
от влошаване на здравословното му състояние, констатирано с Експертно решение №
*** от *** на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София, в резултат на
професионално заболяване „***“, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на констатиране на ексцеса *** до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания
за ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства
относно вида и степента на влошаването е присъдил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 12000 лв.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е
обвързан от изложеното в жалбата.
По делото е представена трудова книжка, от която се установява, че ищецът в
периода *** - *** е работил в СМК „Ленин” гр. Перник на длъжност „***”. Заеманите
впоследствие от него длъжности, са както следва: от *** до *** – в СМК „Ленин” гр.
Перник на длъжност „***“; от *** до *** – в СМК „Ленин” гр. Перник на длъжност
„***“; от *** до *** – в „Стомана” АД, гр. Перник на длъжност „***“, като от *** до
*** е заемал длъжността „***“, а от *** до *** е преместен на длъжността „***” при
същия работодател; от *** до *** е работил в „Еврометал” ООД, гр. Перник, на същата
длъжност; от *** до *** е работил в ответното дружество – „Стомана индъстри” АД,
гр. Перник, на същата длъжност – „***”.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № *** на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, въз основа на Експертно решение № *** от *** на
ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София.
От отбелязването в трудовата книжка е видно, че трудовият стаж на ищеца при
ответника е 21 години, 7 месеца и 23 дни.
С Експертно решение № *** от *** на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски”
ЕАД гр.София е признат професионалния характер на заболяването „***“, като е
посочено, че уврежданията на гръбначния стълб не обуславят процент трайно
намалена работоспособност. Професионалният характер на заболяването е мотивиран
с дългогодишна производствена дейност в условията на тежко статично натоварване на
гръбначния стълб и поява на уврежданията в сравнително млада възраст през 2002 г. С
посоченото Експертно решение са констатирани и други заболявания на ищеца (*** и
***), за които също е признат професионален характер и за които му е определен
21,5% трайно намалена работоспособност. На *** е издадено Експертно решение №
*** на УМБАЛ „Св.Иван Рилски” гр. София, за преосвидетелстване във връзка със
заболяванията: ***, *** и ***, като са определени 31,5% трайно намалена
работоспособност общо за заболяванията *** и ***, а за заболяването *** е посочено,
че не обуславя % трайно намалена работоспособност.
От приложеното гр. д. № 1896 по описа на РС Перник за 2009 г. се установява, че
с Решение № 313/20.05.2010 г., ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 2000 лв. за неимуществени вреди от професионално
2
заболяване „***“, констатирано с Експертно решение № *** от *** на ТЕЛК при
УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София. Решението е потвърдено с Решение № 297
от 18.07.2011 г. по в.г.д. № 402 по описа на ОС Перник за 2011 г., касационно
обжалване по което не е допуснато с Определение № 724 от 21.05.2012 г. по к.г.д. №
120 по описа на ВКС за 2012 г. и същото е влязло в сила.
На *** е издадено Експертно решение № *** на УМБАЛ „Св.Иван Рилски” гр.
София, за преосвидетелстване във връзка с професионалните заболявания: ***, *** и
***, с водеща диагноза „***“. Определени са 50% трайно намалена работоспособност
за професионалното заболяване ***, 50% трайно намалена работоспособност за
професионалното заболяване *** и 30% трайно намалена работоспособност за
професионалното заболяване ***, като са определени крайно 72% трайно намалена
работоспособност на ищеца, със срок на определения процент трайно намалена
работоспособност до 01.05.2015 г.
От приложеното гр.д. № 2010 по описа на РС Перник за 2013 г. се установява, че с
Решение № 279/08.05.2014 г. по в.г.д. № 142 по описа на ОС Перник за 2014 г.,
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6000 лв.
за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние (ексцес),
констатирано с Експертно решение № *** от *** на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван
Рилски” ЕАД гр. София, в резултат на професионално заболяване „***“. С
Определение № 47 от 12.01.2015г. по к.г.д. № 5246по описа на ВКС за 2014 г., не е
допуснато касационно обжалване на решението и същото е влязло в сила.
С ЕР № *** на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД гр. София за преосвидетелстване са определени 50% трайно намалена
работоспособност за професионалното заболяване ***, 60% трайно намалена
работоспособност за професионалното заболяване *** и 20% трайно намалена
работоспособност за професионалното заболяване ***, като са определени крайно 82%
трайно намалена работоспособност на ищеца, със срок на определения процент трайно
намалена работоспособност до 01.04.2018 г.
На *** е издадено Експертно решение № *** на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван
Рилски” ЕАД гр. София, за преосвидетелстване във връзка със заболяванията: водеща
диагноза „***“; общо заболяване: „***“; професионални заболявания:
„*************************“ Определени са 34% трайно намалена работоспособност
за общото заболяване и 78% за професионалното заболяване, като конкретно за
заболяването „**********“ са определени 30% трайно намалена работоспособност и
по съвкупност са определени 88% трайно намалена работоспособност, със срок на
определения процент трайно намалена работоспособност до 01.03.2021 г. Посочено е,
че Експертно решение № *** на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София
е влязло в сила на ***.
Дружеството - жалбоподател поддържа, че решенията на ТЕЛК не са породили
правно действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния
характер на заболяването, както и ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила.
Съгласно приетото в Решение № 213/12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1761/2009 г.,
по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ ищецът следва да докаже причинната
връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или
НЕЛК, като не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от
3
органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят,
оспорващ обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи
доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия
административен или съдебен орган. В същия смисъл е и приетото в Определение №
683/16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2019 г.
В случая по делото са представени ЕР на ТЕЛК с отбелязване, че са влезли в сила
и след като дружеството - жалбоподател твърди, че същите не са влезли в сила, то
трябва да представи доказателства, че ги е обжалвал. От съдържащите се в
медицинското досие на ищеца документи, не се установява, че решенията на ТЕЛК са
обжалвани от работодателя, предвид на което и съдът намира, че професионалният
характер на заболяването е установен с влязло в сила решение на ТЕЛК.
Доводите в жалбата, че процедурата за установяване професионалния характер на
заболяването, не е спазена, не могат да се разглеждат в производството по чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 62, ал. 3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването
е от компетентността на органите на експертизата по работоспособността.
Процедурата за установяване и признаване на професионалното заболяване е уредена в
Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане
на професионалните болести и ако работодателят твърди, че тази процедура е
нарушена, е следвало да релевира тези си възражения в хода на административното
производство. След като е налице влязло в сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал.
3 от Закона за здравето е задължително за съда.
Доводите в жалбата, че решението не е било съобщено на останалите субекти,
визирани в чл. 112 от ЗЗ, по съществото си съставляват упражняване на чужди права,
което е допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не
е налице.
В жалбата се поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда
за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на
експертното решение.
Съдът намира, че и този довод е неоснователен. Посочената разпоредба касае
административна процедура относно регистриране на професионалните болести и
влизането в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на тази
регистрация и съответно наличието или не такава регистрация не е относимо при
преценка допустимостта и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200
КТ.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за изтекла давност на
предявените искови претенции. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 200, ал.
1 КТ. Същият представлява трудов спор по дефиницията на чл. 357 КТ, за него се
прилага 3-годишната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, която е започнала да тече в
срока по чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ – от деня, в който правото, предмет на иска, е могло
да бъде упражнено или от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши
плащане по надлежния ред. Експертно решение № *** от *** на ТЕЛК при УМБАЛ
„Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София, с което е установено влошаване на здравословното
състояние на ищеца (ексцес), в резултат на професионално заболяване „***“, е влязло в
сила на ***, от която дата ищецът е имал възможност да предяви иска по чл. 200 КТ.
4
Същият е депозирал исковата си молба против ответното дружество на 31.12.2019 г.,
от което е видно, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ не е изтекъл.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Установено е, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество като
„***” и в резултат на дългогодишна производствена дейност в условията на тежко
статично натоварване на гръбначния стълб на работното място е заболял от посоченото
по-горе заболяване, което е признато за професионално. Отговорността на ответната
страна следва да се ангажира на основание чл. 200 от КТ, съобразно който
работодателят отговаря имуществено за вреди от професионално заболяване, които са
причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника.
По отношение размера на претендираното обезщетение:
От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза се установява, че
вследствие на продължителен трудов стаж, свързан с големи статични и динамични
натоварвания на гръбначен стълб при неблагоприятни климатични условия на ищеца е
установено заболяване „***“, видно от Протокол на НОИ № *** и с Експертно
решение №*** от *** на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София е
признат професионален характер на заболяването. Вещото лице посочва, че се касае за
хронично – рецидивиращо заболяване, причинено от нарушение на целостта на
междупрешленните дискове на нива L4-L5 и L5-S1, ошипявания на тези нива и
притискане на нервните коренчета на тези нива, в резултат на което поясният дял на
гръбначния стълб е с ограничена подвижност , като при изостряне на състоянието това
ограничение е значително, гръбната мускулатура е неравномерно напрегната,
движенията на кръста и гръбначния стълб са болезнени, появяват се болки и
изтръпване на краката, затруднява се раздвижването, болките се обострят при статично
и динамично натоварване и се повлияват от климатични промени. Експертът сочи, че
понякога рецидивите от силни болки и блокаж на кръста и болките по краката са без
видима причина или са причинени от незначителни ежедневни обикновени движения.
Съгласно посоченото от вещото лице, заболяванията нямат точно формулирани
степени на изявеност, а тежестта на заболяването е свързана с честотата на
рецидивите, тяхната тежест, наложилото се лечение, клиничните данни за нарушена
двигателност, данните за радикулерните увреди на долните крайници. Към датата на
прегледа на ищеца от вещото лице, вещото лице прави извод, че се касае за
средностепенна изява на заболяването, изразяваща се в постоянна болка в кръста,
ограничена двигателност на кръста и гръбначния стълб, болки по краката с
рефлекторна и сетивна проява, както и наличие на данни за коренчева увреда. Според
експерта заболяването е с хронично-рецидивиращ ход и не може да се определи като
късна проява на заболяването. Вещото лице сочи, че определеното на ищеца
професионално заболяване „***“ обуславя 30% трайно намалена работоспособност,
като болестните прояви на междупрешленните дискове на гръбначните прешлени и
увредите на нервните коренчета L5-S1 са трайни и не може да се очаква обратно
развитие на болестта. Заболяването може да се стационира с оглед липсата на
постоянно физическо натоварване и въздействие на неблагоприятна работна среда,
като е възможно да се влошава с чести рецидиви, поради оказването на негативно
влияние от възрастовите фактори. Както към момента на прегледа, така и в бъдеще
ищецът ще има болки и ограничени движения в кръста и по протежение на гръбначния
стълб, болки и изтръпване по краката, болки през нощта, затруднено раздвижване,
болки при статично и динамично натоварване, на моменти нарушена, щадяща походка,
5
като болките краката и кръста се усложняват и в резултат на ендопротезиране на
ДТБС.
От показанията на свидетелите Ц. Д. С. /съпруга на ищеца/ и Й. И. Б. се
установява, че ищецът има проблеми с кръста, изразяващи се в дискови хернии и
износване на прешлени, от около 10 години, като поради тази причина посещава често
болнични заведения. Същият изпитва сериозни затруднения в ежедневното си
обслужване, извършва всички движения с чужда помощ и не може да се движи
свободно, ограничил е социалните си контакти, не излиза от вкъщи, а там прекарва
времето в легнало положение, тъй като когато е изправен болките му са непоносими,
непрекъснато ползва обезболяващи лекарства и инжекции, до болничните заведения се
придвижва с автомобил, като разчита на семейството и приятелите си да го закарат, не
може да упражнява никакъв труд, а движенията му са забавени, като през последните
години състоянието му непрекъснато се влошава.
Във връзка с горното, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане здравето на работника, а
също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, поради което и
твърденията във въззивната жалба, че размерът на обезщетението е завишен, са
неоснователни. При формиране на този извод съдът взема предвид възрастта на ищеца,
степента на засягането на здравето му и начинът, по който в конкретния случай се
отразява на живота му – затруднения в бита, при извършване на обичайни ежедневни
дейности, ограничаване на контактите, влошаване качеството му на живот поради
наличието на силни болки при извършване на минимални движения, както и
посоченото от вещото лице, че заболяването му има хронично-рецидивиращ ход на
протичане и необратимо развитие. От съществено значение при определяне размера на
обезщетението е обстоятелството, че както към момента, така и в бъдеще ищецът ще
изпитва болки в кръста, по протежението на гръбначния стълб и краката.
Неоснователни са доводите, че съдът не е съобразил, че неблагоприятните
психически изживявания се дължат и на нормална възрастова промяна, защото
доказателства за наличие на неблагоприятни психически изживявания, дължащи се на
възрастова промяна, по делото липсват и съдът не може да приеме, че ищецът има
такива изживявания само въз основа твърденията на жалбоподателя.
Правилно и в съответствие със закона съдът е присъдил законна лихва, считано от
датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. По силата на чл. 212 КТ за неуредените
въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване увреждане на
здравето на работника, се прилага гражданският закон, т.е. субсидирано се прилагат
правилата на гражданската деликтна отговорност по ЗЗД. По силата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, от което и следва, че работодателят е изпаднал в забава от момента на
констатиране на професионалното заболяване.
Във връзка с горното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лв.
Съдът констатира, че с въззивната жалба е направено искане за допълване на
6
първоинстанционното решение по отношение на дължащите се на ответното
дружество разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска. В правомощията
на първоинстанционния съд е да се произнесе по искане с правно основание чл. 248
ГПК. С оглед на това, въззивната жалба, в частта, с която е направено искането за
допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, следва да се
изпрати на същия състав на Районен съд – Перник за произнасяне по искането.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260582 от 23.10.2020 г., постановено по гр.д. №
8481 по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“, № 1, да заплати на Г. И. С., с ЕГН:
********** и адрес: ***, сумата от 1200 лв., представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски по делото.
ИЗПРАЩА въззивна жалба, рег. № 263847/17.02.2021 г. подадена от „Стомана
индъстри “АД, в частта, с която е направено искане за допълване на
първоинстанционното решение в частта за разноските, на същия състав на Районен съд
– Перник за произнасяне по искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7