№ 265
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Л.А Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207139 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. А. В., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление (НП) №НП-18/10.04.2024 г., издадено от ИДД - изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - гр. София (ИАМН), с което на въззивника са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 116к, ал. 1 от Закон за
лечебните заведения (ЗЛЗ) му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300,00 (триста) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 34, т. 1 от Наредба № 49 от
18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи (Наредба № 49), вр. чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ и на основание чл. 116к, ал.
1 от ЗЛЗ „Глоба” в размер на 300,00 (триста) лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 34, т. 1 от Наредба № 49, вр. чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото на защита на въззивника. Сред тях се откроява
неизпълнението на предписанията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, доколкото актът за
установяване на административно нарушение не бил съставен в присъствието и връчен
лично на нарушителя, а на лице, неовластено по силата на нотариално заверено
пълномощно. Като непреодолим порок се възприема отсъствието на нарочен отговор на
релевираните от В. писмени възражения, депозирани по реда на чл.44, ал.2 от ЗАНН.
Жалбоподателят възразява и срещу установената в АУАН и Наказателното постановление
(НП) фактическа обстановка с аргумента, че тя не съответства на фактите от
действителността. Отправя упрек към наказващия орган, че не е събрал всички необходими
доказателства, за проверка на своята теза, а други е игнорирал напълно. В тази връзка
въззивникът излага и твърдения, че на инкриминираните в санкционния акт две дати
Отделение по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) в УМБАЛ „ХХХ“ е било
обезпечено в 24-часов период със специалисти анестезиолози, полагащи труд в дневни,
1
нощни дежурства и такива на разположение. Подчертава, че в дейността са били включени,
както лекари, наети по трудови правоотношения към болничното заведение, така и външни
специалисти, с които са били сключени граждански договори, поради което и последните не
били вписани в първоначалните графици, но работата им се отчитала по надлежния ред.
Формулирано е искане за отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, заедно с процесуалния си
представител – адв. П.. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага своята
версия за събитията, обусловили предмета на делото. В хода по същество процесуалният
представител на жалбоподателя се придържа към съображенията, изложени в жалбата. Моли
и за присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Д. Процесуалният
представител моли съда да остави жалбата без уважение и да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Аргументира
позицията си, анализирайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като
неналагащи съществена промяна във фактологията, възприета от наказващия орган. Оспорва
твърдението на жалбоподателя и за допуснати нередовности в процедурата по съставяне на
АУАН, които да са ограничили съществено процесуалните права на привлеченото към
отговорност лице. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Към 2023 г. „ХХХ“ООД било юридическо лице, вписано в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М. Д“№16. Предметът му на дейност включвал осъществяване
на болнична медицинска помощ по смисъла на ЗЛЗ и другите нормативни актове,
регламентиращи този вид дейност.
В лечебното заведение било обособено отделение по анестезиология и интензивно
лечение (ОАИЛ). Негов началник към 2023 г. бил жалбоподателят Л. А. В. - лекар с
придобита специалност по анестезиология и интензивно лечение. Отделението
функционирало при 24-часов режим на обслужване от медицински персонал. Той се
обезпечавал от специалисти в областта на анестезиологията и интензивното лечение на
пациенти, както и от специализанти, които осъществявали дейността си под ръководството и
надзора на лекари с придобита специалност. За нуждите на отделението, в съгласие с
разпоредбата на чл.39 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден
в болничното заведение, като ръководител на отделението В. изготвял график за дневните и
нощните дежурства на ръководения от него медицински персонал. Предвид особеностите и
динамиката на медицинските услуги успоредно съставял и график на лекарите, които били в
дежурство „на разположение“. В двете форми се включвали само служители на болницата,
наети по трудови правоотношения, възникнали с дружеството и фигуриращи в поименното
щатно разписание на отделението. Графиците били представяни от В., съгласно чл.41, ал.3
от Правилника, до 25-то число на месеца, предхождащ полагането на дежурствата, в отдел
„Човешки ресурси“ към болницата. Като неизменна част от документацията в отделението
2
били водени и попълвани рапортни книги на лекарите и медицинските сестри и отчетни
форми. Допълнително, дейността била подпомагана и чрез външни медицински
специалисти, с които били сключени граждански договори. Сред тях били и лекарите ВГ –
специалист по анестезиология и интензивно лечение, с когото бил сключен граждански
договор №49/03.01.2023 г. и КМ – специализант по анестезиология и интензивно лечение,
договорът с която датирал също от 03.01.2023 г. При необходимост от ангажирането им до
тях се изпращали предварителни заявки. Предоставянето на услугите на външните лица не
било отразявано в графиците, а се отчитало въз основа на предварителните заявки.
Според утвърдения график за месец август 2023 г., на 12.08.2023 г. дневното
дежурство в периода от 08:00 часа до 20:00 часа в ОАИЛ към „ХХХ“ООД било обслужвано
от д-р ВГ, въз основа на предварителна заявка, изпратена до него. Извършената от него
дейност била описана в рапортната книга на лекарите към ОАИЛ. Нощното дежурство
между 20:00 часа на 12.08.2023 г. и 08:00 часа на 13.08.2023 г. било обезпечено от д-р АМ –
специализант, назначен по трудов договор към лечебното заведение. Тя извършвала своята
дейност под ръководството на д-р З Д – лекар с призната специалност по анестезиология и
интезивно лечение, който бил включен в графика като дежурен „на разположение“ за 24-
часов период от 08:00 часа на 12.08.2023 г. до 08:00 часа на 13.08.2023 г. Извършената
дейност по време на дежурството също била отразена надлежно в рапортната книга на
лекарите в ОАИЛ, както и била упомената в книгата на медицинските сестри в ОАИЛ.
На 13.08.2023 г., дневното дежурство, в часовете от 08:00-20:00 ч., се обезпечавало
присъствено от д-р З Д. За този период като специалист „на разположение“ бил включен д-р
Л. В.. В нощното дежурство от 20:00 ч. на 13.08.2023 г. до 08:00 ч. на 14.08.2023 г., въз
основа на изпратена до нея заявка била включена д-р КМ, с която болничното заведение
имало сключен граждански договор. Тя изпълнявала своите задължения под ръководството
на д-р ВДа – лекар с придобита специалност по анестезиология и интензивно лечение в
ОАИЛ, както и на д-р З Д, който бил включен като дежурен „на разположение“.
Извършените от дежурните лекарски екипи дейност също била отразена в рапортната книга
на лекарите в отделението.
На 19.08.2023 г. в ОАИЛ настъпил инцидент с пациент, завършил с летален изход. По
този повод и за изясняване на причините за нещастния случай, въз основа на постановление
на Софийска градска прокуратура, със заповед № РД –13-924/12.10.2023г. на изпълнителния
директор на ИАМН била организирана проверка от държавни инспектори към институцията.
Контролната дейност била проведена за времето от 16.10.2023 г. до 20.10.2023 г. и обхващала
периода от месец август 2023 г. Тя била възложена на комисия, в чийто състав били
включени свид. А. Г. А. – държавен инспектор към ИАМН и колегата му Оля Николова
Василева.
В хода на проверката инспекторите изискали медицински документи, работни
графици и графици на разположенията на лекарите и медицинските сестри в ОАИЛ към
лечебното заведение, извлечения от рапортните книги, както и поименно щатно разписание
на лекарите работещи в болницата.
При прочит на предоставените им книжа проверяващите достигнали до извод, че на
12.08.2023 г., за дневната смяна не бил осигурен лекар – специалист по анестезиология, а за
нощната смяна била отразена в графика като дежурен лекар д-р АМ, която съгласно
представеното поименно щатно разписание била специализант в лечебното заведение. Въз
основа на информацията, съдържаща се в графика на разположенията, проверяващите
инспектори приели, че за дневното дежурство на посочената дата не е бил осигурен
специалист, който да е на разположение. Споделили извод и че на 13.08.2023 г. също се
установяват пропуски, доколкото нощното дежурство в ОАИЛ на посочената дата не било
обезпечено с анестезиолог, като липсвал и такъв, вписан в графика за дежурство „на
разположение“.
3
Своите констатации проверяващите удостоверили в констативен протокол за
извършената проверка (КП) №875/02.11.2023 г., екземпляр от който бил връчен на
управляващите лечебното заведение.
Контролните органи приели, че били извършени две административни нарушения,
всяко от които се изразявало в накърняване на изискването, заложено в нормата на чл. 34, т.
1 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да
отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи (Наредба №49), а именно дейността на
лечебното заведение да се подчинява стриктно на регламента, уреден с правилника,
утвърден за него. Застъпили тезата, че пропуските са допуснати от Л. В. в качеството му на
ръководител на ОАИЛ, който имал задължението да изготвя съответните графици на
лекарите.
С оглед иницииране на административнонаказателната процедура, свид. А. А., на
длъжност държавен инспектор към ИАМН, изпратил покана до Л. В. посредством писмо с
№ 07-251/28.12.2023г. Същата била приета от юрисконсулта на дружеството – свид. С. Д. и
представена по- късно на жалбоподателя. В. упълномощил Д. да го представлява пред
контролните органи. Позовавайки се на това пълномощно, последният се явил на 12.01.2024
г. в сградата на ИАМН. В негово присъствие свид. А. съставил срещу Л. В. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с №А-13/12.01.2024г., в който отразил
констатираните фактически положения, както и възприетата тяхна правна квалификация. В
графата за нарушител документът бил подписан от свид. Д., на когото срещу разписка бил
връчен и екземпляр от него.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения от жалбоподателя срещу
АУАН, основните аргументи в които залегнали в иницииращата настоящото производство
жалба. В подкрепа на своите твърдения той прилагал и документи, с които оспорвал
верността на изводите, достигнати от контролните органи.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение изпълнителният
директор на ИАМН издал обжалваното постановление № НП-18/10.04.2024 г., с което на
въззивника били наложени две административни наказания „глоба“, всяка в размер на
300,00 /триста/ лева, съответно на основание чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ за извършени две
нарушения на разпоредбата на чл. 34, т. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните
изисквания, на които трябва да отговаря устройството, дейността и вътрешният ред на
лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, вр. чл. 46,
ал. 3 от ЗЛЗ.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните
пред съда свидетели - А. А., М Да и С. Д., писмените доказателства, приети по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК – известие за доставяне на НП, заповед №РД-13-
924/12.10.2023 г. на изпълнителния директор на ИАМН, заповед №РД-01-3/09.01.2024 г. на
изпълнителния директор на ИАМН, разписка за връчване на АУАН, пълномощно от Л. В.,
график на разположението на лекарите в ОАИЛ към „ХХХ“ООД, отчет за отработеното
време на лекарите в ОАИЛ, свидетелство за призната специалност на д-р З Д, констативен
протокол за извършената проверка КП №875/02.11.2023 г., отчетна форма №76 за
отработеното време на реанимационните сестри в ОАИЛ, отчетна форма №76 за
отработеното време на анестезиологичните сестри в ОАИЛ, извлечение от рапортната книга
на лекарите в ОАИЛ, препис от постановление на СГП за възлагане извършването на
проверка в лечебното заведение, извлечение от рапортната книга на медицинските сестри в
интензивен сектор-тромболиза, график на разположенията на лекарите в ОАИЛ, извлечение
от рапортната книга на медицинските сестри в ОАИЛ, граждански договор № 06/03.01.2023
г., сключен между „ХХХ“ и КДМ, граждански договор № 49/03.01.2023 г., сключен между
4
„ХХХ“ ООД и В Г. Г, правилник за вътрешния ред на отделението по анестезиология и
интензивно лечение, правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „ХХХ“,
поименно щатно разписание на лекарите в ОАИЛ към лечебното заведение, диплома за
завършено висше образование и свидетелство за призната специалност на Л. А В., заявка до
ВГ за обезпечаване на дневно дежурство в отделението на 12.08.2023 г., заявка до КМ за
обезпечаване на нощно дежурство на 13.08.2023 г.
Съдебният състав кредитира последователните и вътрешно непротиворечиви
показания на свидетеля А. А., в които същият излага своите непосредствени възприятия
относно провеждането на контролна дейност, възложена му във връзка с дейността на ОАИЛ
към „ХХХ“ООД. Държавният инспектор уточнява етапите на протеклата проверка и реда на
нейното иницииране. Макар да пояснява, че своите крайни изводи заедно с екипа си са
изградили въз основа на представените от болничното заведение документи, сред които и
работни графици, А. признава, че комисията не е изисквала и разглеждала други отчетни
документи за извършената дейност на работилите в отделението, както и не е проверявала за
ангажирани по граждански договори лица. Последното, впрочем, обяснява отсъствието на
знание относно съществуващите между лечебното заведение и отделни лекари, в това число
д-р Г и д-р М граждански правоотношения, респ. факта на привличането на тези лица за
обезпечаване нуждите на болничната дейност, конкретно извършвана в ОАИЛ и формата за
това – посредством писмени заявки – ред, откриващ потвърждение и в показанията на свид.
М Да. Свид. А. споделя, че е разглеждал рапортни книги и документи за квалификация на
отделните специалисти, но не пояснява защо от вниманието му са убегнали удостоверението
за професионална квалификация на един от лекарите в отделението – З Д, издадено още през
2004 г., респ. вписаните имена на медицински персонал, сред които и лекари, в отделните
рапортни книги, в частност името на д-р Г като ръководещ дневно присъствено дежурство за
12.08.2023 г. и това на д-р М и д-р Д. Предвид установеното съдът кредитира с доверие
единствено частта от подложените на анализ свидетелски показания, касаеща факта и
провеждането на контролната дейност. Застъпва обаче становище, че тези гласни
доказателствени средства не са убедителна основа за изводи относно допуснати в дейността
на въззивника административни нарушения от вида, предявен му с НП, поради разкриващи
се съществени организационни пропуски в извършената от държавните инспектори към
ИАМН проверка, ограничили възможността за задълбочено изследване на значими
обстоятелства, касаещи пряко съобразяването на регламентирания с правила ред в ОАИЛ
към болничното заведение.
Като обективни следва да бъдат разглеждани показанията на свидетеля М Да, която с
оглед заеманата от нея длъжност „старша сестра“ в ОАИЛ, се явява и активен участник в
съставянето и проверката на документацията – медицинска и отчетна, на структурата.
Категорична е тя, че в хода на проверката са представени изрично изискани от комисията
към ИАМН книжа, което съответства, както на твърденията на свид. А., така и на
вписванията, откриващи се в документите, приложени в административната преписка.
Изяснява последователно механизма на изготвяне на графиците, пояснявайки, че те се
изработват от началника на отделението, а тя ги въвежда в компютърен софтуер. Това
обстоятелство намира подкрепа в приложените по делото графици на дежурствата и на
разположенията, които са подписани от жалбоподателя В.. Свид. Да изрично подчертава
обаче, че тези разписания не само не са окончателни, доколкото биха могли да претърпят
изменения при нужда, но и че в тях, с оглед софтуерния продукт, ползван в болницата, не се
вписват специалистите и специализантите, полагащи труд по граждански договори, тъй като
работата им в рамките на отделните дежурства се отчита чрез друг вид документи. В тази
връзка свидетелят допълва конкретно, че сред лекарите, ангажирани по граждански
договори са и д-р ВГ и д-р КМ. Така заявеното кореспондира с приложените по делото
заявки, изпратени от лечебното заведение до д-р Г и д-р М и копията на граждански
договори, сключени с посочените лица. Категорична е Да, че присъствието на тези лекари се
5
отразява в рапортните книги, дори понякога в тези, касаещи медицинските сестри -
обстоятелство, намиращо потвърждение и при прегледа на последните. Свид. Да е
убедителна и в твърденията си, че д-р З Д е специалист по анестезиология и интензивно
лечение – факт, който намира опора в представеното за него удостоверение за придобита
специалност. Обсъжданите свидетелски показания са вътрешно непротиворечиви и
доколкото са в синхрон със събраните по делото множество доказателствени източници,
съдът намира, че следва да ги постави в основата на своите изводи по фактите.
Не на последно място сред гласните доказателствени средства съдът се позовава и
върху показанията на свид. Д, който споделя за реда за призоваване на въззивника за
нуждите на административнонаказателното производство и предлага конкретика, под каква
форма той е участвал в него.
Допринасят за изясняването на фактите и приложените по делото писмени
доказателства. От преписа от постановление на СГП за възлагане извършването на проверка
в лечебното заведение, заповедта № РД-13-924/12.10.2023 г. на изпълнителния директор на
ИАМН и заповедта № РД-01-3/09.01.2024 г. на изпълнителния директор на ИАМН се
установяват поводът и редът за възлагането на проверката и комисията, която я е извършила.
Заверените копия на граждански договори, сключени между „ХХХ“ ООД, като
възложител и В Г. Г и КМ, като изпълнители, както и заявките за обезпечаване на
дежурства, касаещи датите 12.08.2023 г. и 13.08.2023 г., свидетелстват за съществуването на
облигационните правоотношения между посочените лица и начина, възприет между
страните за възлагане и изпълнение на произтичащите от уговорките насрещни задължения.
Допълнени от извлеченията от рапортните книги на лекарите и медицинските сестри към
ОАИЛ и дори обособения в него сектор „Тромболиза“, както и от формите за действително
отработени графици, включително тези за дежурство „на разположение“, така представените
документи оборват в цялост тезата на наказващия орган за 24-часова необезпеченост на
ОАИЛ с лекари с изискуемата с оглед направлението на дейност специалност на конкретни
дати през 2023 г. Прочитът на тези книжа, съвместно със събраните по делото показания от
свид. Да позволява безспорно да се установи, че противно на твърденията в АУАН и НП,
дневното дежурство за 12.08.2023 г. е било гарантирано с възлагането му на д-р Г –
специалист анестезиолог, на разположение за период от 24 часа до 08:00 часа на 13.08.2023 г.
е бил определен д-р З Д – специалист – анестезиолог, което съответно е позволило и
нощното дежурство на 12-ти срещу 13-ти август да се възложи на д-р М – специализант в
отделението. За 13.08.2023 г. 24-часовото изпълнение на лечебната дейност е било
гарантирано чрез д-р В., който е бил на разположение в рамките на дневното дежурство, д-р
З Д, който е дежурил присъствено в периода от 08:00 до 20:00 часа, съответно е бил на
разположение през нощното дежурство, а последното е поето присъствено от д-р М, като в
рапортните книги е вписан и втори специалист – д-р Д.
Достигнатите изводи при анализа на доказателствената съвкупност не се оборват и от
констатациите, удостоверени в изготвения в хода на проверката протокол под №
875/02.11.2023 г. Като документ, той свидетелства за последователността от действия,
предприети от контролните органи при изпълнение на своите задачи, съответно книжата,
изискани и проверени от тях, въз основа на които са достигнали до крайните си изводи. Не
може обаче да не направи впечатление лаконичността на техните установявания по
отношение на 12.08.2023 г. и 13.08.2023 г., а така също и несъответствието им с вписванията
в рапортните книги за така посочените две дати, конкретно относно медицинските екипи,
обслужващи дейността на отделението. В протокола не само че липсва твърдение, дали за
проверка на тези обстоятелства посочените книжа са били обект на внимателен прочит,
който би довел до различни изводи, но и не се съдържа свидетелство за инициатива да се
изискат допълнителни документи, които биха допринесли за изясняването им, в частност
такива, свързани с оформянето на отношенията между лекарите, невключени в щатното
6
разписание на болницата, но вписани в отделните рапорти. Последното е указание
единствено за повърхностно изпълнена дейност по изясняване на правнорелевантните
факти, чиито пропуски не са попълнени дори по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН от наказващия
орган, особено предвид наведените още с възражението срещу АУАН от нарушителя
възражения.
Останалите писмени доказателства са в синхрон помежду си и с депозираните
свидетелски показания, позволяват правилното изясняване на случая, поради което и по
аргумент от чл.305, ал.3 от НПК не се налага тяхното отделно обсъждане. Така
сформираната основа мотивира у съдебния състав еднозначни правни изводи по съществото
на делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа. Актът е съставен от лице, черпещо своите правомощия по силата
на закона и заповед № РД-01-3/09.01.2024 г. на изпълнителния директор на ИАМН и
съобразно заеманата от него длъжност, а процесното НП е издадено от Изпълнителния
директор на ИАМН, съгл. чл.117 от ЗЛЗ.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Двата акта, предмет на проверка, съответстват на императивните процесуални
правила при издаването им, уреждащи тяхната форма и задължителни реквизити. Разкрива
се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички
обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота
правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти не е накърнено и тяхното
изложение не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на състава
на нарушенията от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни параметри на
поведение на жалбоподателя, които се отнасят към всяко от деянията, с които се твърди, че е
7
накърнил разпоредбата на чл.34, т.1 от Наредба №49, връзка чл.46, ал.3 от ЗЛЗ.
Действително, в цифровата квалификация на деянието не е включен текстът на чл.39 от
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „ХХХ“ООД, която именно е
носител на конкретно правило, подлежащо на изпълнение от правните субекти и с което се
изпълва бланкетната диспозиция на чл.34, т.1 от Наредба №49. Този пропуск обаче
настоящата съдебна инстанция не счита за съществен до степен, опорочаваща на формално
основание издадения санкционен акт. Правото на защита на санкционираното лице е
гарантирано посредством изчерпателното описание на признаците от неговото поведение,
прието от наказващия орган като консумиращо състав на административно нарушение.
Открива се последователно изложение на всички норми, регламентиращи дейността на В.
във връзка с изискването за 24-часова организация на дейността на медицинските
специалисти, заети в лечебно –диагностичния процес в ОАИЛ, поради което и отсъствието
на изрично вписана привръзка към тази на чл.39 от устройствения правилник на болницата,
не ограничава възможността му да узнае фактическите твърдения на наказващия орган и
тяхната правна квалификация, съответно да изгради своята защитна теза.
Съдът не се съгласява с аргументите на въззивника и относно значимостта на липсата
на изрично взето отношение от наказващия орган по наведените в хипотезата на чл.44 от
ЗАНН възражения. Процесуалните правила не предписват нарочна форма за предоставяне
на отговор по доводите на нарушителя, поради което няма пречка той да се съдържа и сред
аргументите, изложени в обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление,
както е в конкретния случай. Дори и хипотетично да се приеме, че с оглед обраността на
изказа на наказващия орган, по същество отговор по възраженията не е предоставен, този
пропуск, макар да не съответства на регламентираните със ЗАНН правомощия на
санкциониращият субект, не ограничава правото на защита на лицето, чиято отговорност е
ангажирана. Последното може да разгърне своите съображения и да настоява за допълване и
преоценка на доказателствената маса, както посредством жалбата си срещу санкционния
акт, така и в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция.
Основателен, макар и без да води до различни изводи по формата на процедурата, се
явява единствено упрекът на жалбоподателя относно реда по съставяне на АУАН. Съгласно
правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН, инициирането на производството следва да се извърши
чрез осигуряване на участието на нарушителя. Когато последният е физическо лице, за да
бъде изпълнена докрай законовата повеля, е необходимо неговото лично физическо
присъствие при редовното му предварително му уведомяване. Недопустимо се явява
заместването на лицето от негов пълномощник, доколкото такава възможност сред
правилата на тази наказателна по своя характер процедура не е предвидена. Когато
констатира, че призованото физическо лице не се явява без уважителни причини, а изпраща
другиго, натоварен с правомощие да приема от негово име книжа, то актосъставителят
следва да приложи процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, но не и да замества фигурата на
нарушителя с неговия пълномощник. В конкретния случай, доколкото не е процедирано по
указания ред, действително е допуснато нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН.
Според този съд обаче то не е съществено, тъй като макар и съставен не съобразно
процесуалните правила, иницииращият административнонаказателното производство
документ е бил връчен на лице – свид. Д., което съобразно ползваното пълномощно е поело
ангажимент да го приеме и да го предаде на Л. В.. Изпълнена е нормата на чл.43 от ЗАНН,
която вече позволява документът да бъде връчен и на лице, поемащо задължение да го
предаде на адресата. Тези разсъждения са в съгласие и с разпоредбите на чл.178 – 180 от
НПК, приложими по въпросите за връчване на книжа в настоящото производство, поради
липса на специални правила. Същевременно, приложимите правни предписания на ЗАНН и
НПК не налагат актът за упълномощаване да е с нотариална заверка на подписа, като белег
за своята валидност. Тези изводи, впрочем, се подкрепят, както от показанията на самия
пълномощник и обясненията на В., така и от подаденото в срока на чл.44 от ЗАНН
8
възражение, свидетелстващо за запознаване на нарушителя със съдържанието на АУАН.
Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя не е било изначално ограничено.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за
достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Л. В. е ангажирана за
двукратно неизпълнение на правни задължения по чл. 34, т. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010
г. за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи, вр чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ и на основание чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ са му наложени две
административни наказания „глоба“, всяко в размер на 300,00 (триста) лева.
По делото е доказано безспорно, че на 12.08.2023 г. и на 13.08.2023 г. (датите,
ангажирани от наказващия орган като такива, на които съответните нарушения се явяват
довършени) жалбоподателят е бил завеждащ на функциониращото в УМБАЛ „ХХХ“ООД
Отделение „Анестезиология и интензивно лечение“. В това си качество той се е явявал
адресат на правилото за поведение, ситуирано в нормите на чл.39 и чл.41, ал. 3 от
Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „ХХХ“ООД. Съгласно
цитираните текстове, дейността на медицинските и немедицинските специалисти в
болницата, заети в лечебно – диагностичния процес, се организира с 24- часов график, чийто
проект се изготвя от лекарите – началници на отделения за всяко отделение и се представя
на отдел „Човешки ресурси“ до 25-число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася
проектографикът. Тези правила са били задължителни за В. по силата на чл.46, ал.3 от ЗЛЗ,
вр.чл.34, т.1 от Наредба №49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да
отговаря устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико- социални грижи, регламентиращи подчинеността на
работещите в лечебните заведения на правилата за вътрешния ред, утвърдени в заведението
и съответната структура. В този смисъл, формално жалбоподателят, като адресат на
императивните правила, ситуирани в устройствения правилник на болничното заведение,
към датата на всяко от предявените му нарушения, би могъл да се яви годен субект на
административнонаказателна отговорност по възприетата от административните органи
правна квалификация.
Изводът на наказващия орган за нарушения на разпоредбите на чл.39, чл.41, ал.3 от
Правилника, вр. чл.39 от Наредба №49, вр.чл.46, ал.3 от ЗЛЗ от страна на Л. В. обаче в
конкретния случай, според този съдебен състав, е резултат от некоректен анализ на
установената в хода на проверката на дейността на УМБАЛ „ХХХ“ООД фактология, довел
до неправилно приложение на материалния закон.
Оборено от доказателствата остана твърдението, че на 12.08.2023 г., респ. на
13.08.2023 г. началникът на ОАИЛ не е осигурил ръководената от него структура с 24-часово
медицинско обслужване от лекари със съответната специалност. Съдържанието на
свидетелските показания на свид. Да, събрани в хода на съдебното следствие, анализирано
заедно с възраженията на нарушителя и наличните по делото документи, води до извод, че
на посочените две дати екипите от медицински персонал са изпълвали всички изисквания,
включително това за съответна квалификация на водещите лекари, съобразно предписанията
на действащата нормативна база. Напълно неоправдани в тази връзка са твърденията на
свид. А., че проверяващата комисия към ИАМН е изследвала задълбочено цялата относима
документация, създадена и съхранявана в болничното заведение, като източник, върху който
е позовала своите изводи. Действително, на вниманието на проверяващите са представени
графици форма 76 и такива за дежурство „на разположение“, в които не е била вписана
информация относно целия лекарски екип, който е обезпечавал дневните и нощните
9
дежурства в ОАИЛ. Тази информация обаче очевидно не е била съпоставена с вписванията,
които се откриват ясно в изисканите рапортни книги на лекарите и медицинските сестри в
отделението, с фигуриращи имена на лекари, в частност Г и М, невключени в щатното
разписание на болницата. Именно този факт е следвало да насочи вниманието на
контролните органи към изследване на обстоятелството, кои са тези лица, каква е тяхната
специалност и по какъв начин техните услуги са били ангажирани за нуждите на болничното
заведение. Сведения в тази насока е можело да бъдат придобити именно чрез изискване на
допълнителни документи – граждански договори, заявки (покани), каквито са съхранявани в
звено „Човешки ресурси“, предвид тяхното представяне пред въззивната инстанция за
нуждите на провежданото съдебно следствие и в достоверността на които съдът няма
основание да се съмнява. Още повече когато следва повествованието на свид. Да, в частта,
касаеща отсъствието на вписвани данни за участващите в лечебния процес медицински
лица, ангажирани по граждански договори.
Дейността по анестезиология и интензивно лечение е свързана с комплекс от
специфични диагностично – лечебни процедури, предоставяни на пациенти в критично
състояние, поддържането на чиито жизнени функции налага непрекъснатост и
равностойност на медицинските грижи, които се осигуряват чрез материална база и човешки
ресурси в 24- часов период от денонощието. Тези принципи на висококвалифицираната
медицинска дейност, независимо от липсата от 2017 г. насам на утвърден медицински
стандарт, продължават своето действие въз основа на прилаганите добри медицински
практики и са въплътени и в правилата, регламентиращи вътрешния ред в болничните
заведения, с подобна специализирана структура. Особеностите на тази дейност предвиждат
осигуряване на режим на работа, който да гарантира, че интензивното лечение ще се
изпълнява винаги от екипи под ръководството на лекари с утвърдена специалност в областта
на анестезиологията. Както бе споменато и при обсъждане на доказателствата, от съвкупния
анализ на писмените доказателства и свидетелските показания на свид. Да, се установява, че
на 12.08.2023 г. дневното дежурство в отделението е било обезпечено от д-р Г, с когото е
сключен граждански договор, а това за 13.08.2023 г. – от д-р З Д, последният с призната
съгласно приложено по делото свидетелство от 20.01.2004 г. специалност „Анестезиология и
интензивно лечение“ и оборващо твърдението в обратната насока на наказващия орган.
Изводимо от графика на лекарите на разположение е видно, че на 12.08.2023 г. за период от
24 часа такъв е бил назначен д-р З Д, за времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 13.08.2023 г.
на разположение е бил самият Л. В., а след 20:00 часа на 13.08.2023 г. до 08:00 часа на
14.08.2023 г. е включен отново д-р З Д. Съответно нощните дежурства за 12.08.2023 г. и
13.08.2023 г. са били обезпечени от д-р М – видно и от отработения график и от д-р М, с
която болницата е в гражданскоправни отношения. Действително, последните двама лекари
са били ангажирани в качеството си на „специализанти“, което е предполагало, според
задължителните предписания на Националния рамков договор за № РД-НС-01-2 от 1.09.2023
г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2023 – 2025 г., те да извършват дейности от болничната помощ под
ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност. Това правило обаче в
случая е било спазено, доколкото в рамките на нощните дежурства работата на екипа е била
обезпечавана посредством дежурството „на разположение“, предоставяно от д-р З Д за
период от 24 часа, покриващ времето между 20:00 часа на 12.08.2023 г. до 08:00 часа на
13.08.2023 г., както и за нощното дежурство на 13.08.2023 г. (в този смисъл и Решение
№1280/13.01.2025 г., XI к.с. по к.а.н.д.№10449/2024 г. на АССГ). Тук е мястото да се посочи,
че въпросът с полагането на присъствени дежурства от специализанти, ръководени от
лекари с призната специалост, които през съответния период са „на разположение“, е
обсъждан още през 2019 г., когато именно му е дадено разрешение с Указание №РД- 16-
18/03.04.2019 г. между НЗОК и Български лекарски съюз по повод приложението на
Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г. В него изрично е обсъдена
10
възможността лекар – специализант да бъде посочен в график за дежурства, без да е
задължително той да дежури заедно с присъстващ лекар със специалност по профила на
съответното отделение. Единствено условие се явява лечебното заведение да осигури лекар
със специалност „на разположение“. Това указание, макар и издадено по повод предходен
акт не е отменено и понастоящем. В допълнение следва да се посочи, че видно и от
рапортните книги, в нощното дежурство на 13.08.2023 г. е присъствала и д-р ВДа,
фигурираща като специалист – анестезиолог в щатното разписание на болницата. Не се
открива повод за подозрение и във факта, че д- р Г и д-р М са предлагали медицински услуги
въз основа на сключени с болницата граждански договори, доколкото тази форма на
уреждане на отношенията им с лечебното заведение не е забранена и не повлиява върху
вида и съдържанието на реализираната от тях дейност. Още повече когато проверяващите не
са навели твърдения, че се касае до прикрита форма на трудово правоотношение или друг
вид на нарушение на трудовото или специалното законодателство.
Предвид изложеното по - горе, този съд намира, че пренебрегвайки възраженията на
Л. В., постъпили още при упражняване на правото му по реда на чл.44 от ЗАНН, както и
игнориране действителното съдържание на част от изисканите документи, респ.
непровеждане на допълнителна проверка, органите изначално са предпоставили
невъзможност да бъдат събрани нужните доказателства за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по случая. Тежестта на доказване по делата от
административнонаказателен характер се носи от наказващия орган, върху когото е
възложено задължението да проверява всички относими факти и обстоятелства, като
инициира събиране на данни от различни информационни източници. От тази гледна точка
не е постигната пълна доказаност на деянието и вината на дееца, необходими за
реализирането на неговата отговорност. Проведеният анализ от наказващия орган на
данните, събрани преди издаването на наказателното постановление е некоректен, доколкото
е позован на доказателствена дейност, белязана от пропуски и предпоставила ангажиране на
отговорност чрез презюмиране на факти, за които не е постигнато категорично познание.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание, макар да не са
опорочени от допуснати съществени процесуални нарушения, указват неправилно
приложение на материалния закон. Ето защо, така издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразявайки нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в
производството. В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен
благоприятно за Л. А. В., доколкото се отменя издаденото наказателно постановление, като
се уважава претенцията на жалбоподателя. Въззивникът е представляван от упълномощен
адвокат в производството, поради което и с оглед определяне дължимия размер на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143, ал. 1 от АПК. Съобразно последната, при отмяна на издадения акт
подателят на жалбата има право да получи разноските, сторени във връзка със заплащане на
адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят от бюджета на органа, издал
отменения акт. Представителят на въззиваемата страна не е направил изрично възражение за
прекомерност на договореното възнаграждение, поради което и не следва да намери
приложение нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Претендираната сума от 600, 00 лева следва
да бъде заплатена от бюджета на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ по сметка на
жалбоподателя Л. А. В..
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-
ри състав
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-18/10.04.2024 г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр. София, с
което на Л. А. В., ЕГН **********, на основание чл.116к, ал.1 от ЗЛД са наложени две
административни наказания „Глоба“, всяко в размер на 300,00 (триста) лева за извършени
две отдлени нарушения на разпоредбата на чл. 34, т. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г.
за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството, дейността и вътрешният
ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, вр.
чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати по сметка на Л.
А. В. с ЕГН ********** разноски в размер на 600, 00 (шестстотин) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12