Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Сливница 15 юли 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, шести състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
А.ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 82 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от А.П.З. срещу
ответниците К.Д.А., М.И.Б., Х.С.Х.,
Д.С.М., С.И.Б., Р.Г.С. и Г.Г.К., с която моли
съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
апартамент № 17 в жилищна сграда в УПИ ***, бл. 1, „Х.А.“,
вх. Б, с площ 46,46 кв. м. състоящ се от стая, кухня и други сервизни
помещения, при съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и двор, ведно избено помещение № 3,
при съседи : коридор, Г. и Д. А.и И.С.И., ведно с 2,285 % от общите части на сградата
и правото на строеж, както и да бъдат осъдени да й предадат владението върху
имота. Претендират се и направените по делото разноски. Представят се
доказателства правят се доказателствени искания.
С исковата си молба ищцата твърди, че е собственик на процесния имот по
силата на договор за покупко - продажба сключен с Б.Д.Т., който договор е
обявен за окончателен по чл.19, ал. от ЗЗД с решение № 42/01.11.2006 г. по
гр.дело № 212 по описа на РС Сливница за 2006 г., решението е влязло сила на
05.12.2006 г. Твърди, че от тази дата е станала собственик на апартамента.
Твърди, че исковата й молба е вписана, като след влизане в сила на решението е
представено служба по вписванията и е отбелязано по партидата на исковата
молба.
Твърди,
че С.С.Б. и К.Б. са били уведомени от ищцата за изхода на делото и, че е купила
имота с тежест и ще спази уговореното с продавачката Т., а именно до смъртта си
да живеят в процесния имот.
Твърди,
че К. е живяла в имота си до смъртта си до 2013 г., а С.е живял до смъртта си
през 2015 г.
Твърди,
че в края на 2015 г. съседи са я уведоми, че наследници на С.Б. са посетили
процесния апартамент, разполагат с ключове и няколко пъти са го посещавали.
Твърди,
че след това се е поинтересувала и узнала, че С.Б. е завел иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД срещу Б.Т. и с решение № 44/30.12.2008
г. гр. дело № 19/2007 г. на РС Сливница,
влязло в сила на 26.11.2009 г. е отменено дарението извършено с нот. акт 149,
том. 5, рег. № 2907, дело № 962 от 2004
г.
Твърди,
че исковата молба не е вписана в Служба по вписвания, ето защо счита, че е
налице за нея, правен интерес от завеждане на настоящото производство.
Твърди,
че не владее процесния имот.
Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Ответникът
К.А. оспорва иска в представения от нея в срок писмен отговор. Не представя
доказателства, не прави доказателствени искания
Ответницата
М.И.Б. оспорва иска в представения от нея писмен отговор. Моли да бъдат
изискани и приложени като доказателства гр. дело № 212/2006 г., по описа на РС
Сливница и гр. дело № 19 /2007 г. също по описа на РС Сливница, с оглед
установяване датите на завеждане на отделните исковете и постановяване на
решенията, и влизането им в сила. Представя писмени доказателства.
Ответникът,
С.И.Б., чрез особения си представител, адв. Г. в представения писмен отговор
изразява становище по делото, стичайки иска за допустим. Изразява становище
и относно неговата основателност.
Ответниците
Д.С.М. и Х.Х. чрез назначения им особен представител, изразяват становище
относно основателността и допуситимостта на предявения иск.
Третото
лице помагач, на страната ответниците, Б.Т., не изразява становище, не
представя писмен отговор . В съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
На
21.10.2004г. С.С.Б. дарява на Б.Д.Т., собствения си недвижим имот , находящ се в гр.Б.,
представляващ апартамент № 17, находящ се в жилищна сграда бл. 1, „Х.А.“,
вх. Б, на първи етаж със застроена площ
46,46 кв. м., върху държавна земя в гр.Б., **, състоящ се от стая, кухня и
други сервизни помещения, при съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и двор, ведно избено
помещение № 3, при съседи : коридор, Г. и Д. А.и И.С.И., ведно с 2,285 % от
общите части на сградата и с правото на строеж върху мястото, оформено в
нот.акт №149, том V, рег.№2907,
дело 692 от 2004г. Със същия акт е запазил за себе си и учредил право на К. Г. Б.безвъзмездно,
доживотно и пълно право на ползване върху описаният по-горе имот.
А.П.З. е предявила иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД срещу Б.Д.Т. на 06.06.2006г., заведен в канцеларията на съда под рег.№ 371.
Исковата молба е вписана на 29.06.2006г. Съдът е образувал производство по
гр.д.№212/2006г. по описа на РС-Сливница. С решение от 01.11.2006г. по
гр.д.№212/2006г. по описа на РС-Сливница е обявен за окончателен сключеният на
20.02.2006г. предварителен договор за покупко-продажба между А.П.З. и Б.Д.Т. по
силата на който Б.Д.Т., продава на А.П.З. апартамент № 17, находящ се в жилищна
сграда бл. 1, гр.Б., ул. „Х.А.“, вх. Б, на първи етаж със застроена площ 46,46 кв. м.,
върху държавна земя в гр.Б., **, състоящ се от стая, кухня и други сервизни
помещения, при съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и двор, ведно избено помещение № 3,
при съседи : коридор, Г. и Д. А.и И.С.И., ведно с 2,285 % от общите части на
сградата и с правото на строеж върху мястото. Решението е влязло в сила
05.12.2006г. и е отбелязано в АВп-Сливница на 21.02.2007г.
На 13.12.2006г., С.С.Б. е предявил иск срещу Б.Д.Т. с
правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, заведен в канцеларията на съда под
рег.№ 981. Съдът е образувал производство по гр.д.№19/2007г. по описа на
РС-Сливница, по което съдът е постановил решение №44/30.12.2008г. с което е
отменил дарението извършено от С.С.Б. на Б.Д.Т. с нот.акт №149, том V, рег.№2907, дело 692 от 2004г. по
описа на нотариус К.Б., вписан в регистъра на НК под №069, с район на действие
РС-Сливница. Постановеното решение е потвърдено с решение №362/02.06.2009г.,
постановено по гр.д.№150/2009г. по описа на СОС. Със свое определение
№1430/26.11.2009г., постановено по гр.д.№1648/2009г. по описа на ВСК, III-го г.о., не е допуснатодо касационно
обжалване въззивно решение от 02.06.2009г. по гр.д.№150/2009г. на СОС. Решение
№44/30.12.2008г., постановено по гр.д.№19/2007г. по описа на РС-Сливница е
влязло в сила на 26.11.2009г. решението е вписано на 24.06.2010г.
С.С.Б.
умира на 20.08.2015г., като за свои наследници оставя племенниците си, т.к. не
е оставил свои низходящи и възходящи, а именно ответниците по делото: К.Д.А.,
М.И.Б., Х.С.Х., Д.С.М., С.И.Б. и Мишел Барбара (срещу последния не е предявен
иск).
На 14.03.2017г., К.Д.А. прехвърля на Р.Г.С. и Г.Г.К. с
договор за замяна своята ¼ ид.ч. от апартамент № 17 в жилищна сграда в
УПИ ***, бл. 1, „Х.А.“, вх. Б, с площ 46,46 кв. м. състоящ се от стая, кухня и
други сервизни помещения, при съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и двор, ведно избено
помещение № 3, при съседи : коридор, Г. и Д. А.и И.С.И., ведно с 2,285 % от
общите части на сградата и правото на строеж, за което е съставен нот.акт.№114,
том I, рег. №1066, дело 109 от 14.03.2017г. по описа на нотариус А.К.в района
РС-Бяла Слатина.
Според свидетелските показания на М.Б.и Т.Й., доведени
от ищцата, са присъствали заедно с ищцата, когато на 06.12.2006г. е отишла при С.и
К. и им е казала, че е спечелила делото и ги е уведомила за решението на съда,
като им казала, че ще си ползват имота докато са живи. Свидетелстват, че ищцата
не ползва имота след смъртта им.
С
оглед на горните доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 ЗС с който да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на апартамент №
17, находящ се в жилищна сграда бл. 1, гр. Б., ул. „Х.А.“, вх. Б, на първи етаж със застроена площ 46,46 кв.
м., върху държавна земя в гр.Б., **, състоящ се от стая, кухня и други сервизни
помещения, при съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и двор, ведно избено помещение № 3,
при съседи : коридор, Г. и Д. А.и И.С.И., ведно с 2,285 % от общите части на
сградата и с правото на строеж върху мястото, като ответниците, бъдат осъдени да й
предадат владението на процесния имот.
Уважаването на иск по чл. 108 от ЗС предполага установяването
от страна на ищеца, с оглед доказателствената
му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно:
че е собственик на процесния имот на соченото основание,
както и че той се владее или държи именно от ответниците. От друга страна, в тежест на ответниците е да докажат, че това владение или държане се основава на наличието на правно основание.
Според настоящия състав основният спор по настоящото
производство е дали ищцата, която обосновава придобиването на правото си на
собственост въз основа на постановеното и влязло в сила съдебно решение, с
което е обявен за окончателен сключеният на 20.02.2006г.
предварителен договор за покупко-продажба между А.П.З. и Б.Д.Т., с който
последната продава на ищцата в настоящото производство, спорният недвижим имот
е противопоставим на ответниците, в качеството им на наследници на С.С.Б.. В
конкретния случай, съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен.
За да формира извода си, и да отговори на спорния
факт, съдът съобрази следните теоретични и установени в съдебната практика
факти:
Към 20.02.2006г., Б.Д.Т. е собственик на процесния имот по
силата на направено в нейна полза дарение от С.С.Б.,
оформено в в нот.акт №149, том V,
рег.№2907, дело 692 от 2004г. Сключеният между Б.Т. и ищцата предварителен
договор е валиден, в какъвто смисъл е и постановеното решение от 01.11.2006г.
по гр.д.№212/2006г. по описа на РС-Сливница. Исковата молба, с която е поискано
обявяването на сключеният на 20.02.2006г. предварителен договор за
покупко-продажба между А.П.З. и Б.Д.Т., с който последната продава на ищцата в
настоящото производство, спорният недвижим имот е вписана на 29.06.2006г.
съгласно чл.114, ал.1, б.“б“ ЗС. Не е спорно, че предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е конститутивен и съдът с положителното си решение замества обещания
договор. Постановеното решение от 01.11.2006г. по гр.д.№212/2006г. по описа на
РС-Сливница влиза в сила по правилата на ГПК и подлежи на вписване. Не се спори
че исковата молба, иницирала производството по гр.д.№212/2006г. по описа на
РС-Сливница е била вписана. Вписването й, тъй като е предвидено в закон - чл.114,
ал.1, б.“б“ ЗС, има едновеременно оповестително и защитно действие. Следва да
се отбележи, че от самото вписване не възниква конститутивно действие, защото
не е елемент от фактическия състав, по силата на който възникват правните
последици от конститутивното решение. Известно е, че смисълът на вписването е
ищецът да противопостави своите права не само на страната в процеса, но и на
всяко трето лице, приобритател на имота по време на висящия процес, предвид
разпростиране на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по
вписаната искова молба и спрямо него. При исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД,
вписването на исковата молба има за цел противопоставяне правата на ищеца
спрямо актовете на трети лица, в резултат на което ищецът ще може да се
възползва в пълнота от конститутивния ефект на съдебното решение, защото
вещното право се счита за прехвърлено с влизане в сила на съдебния акт. По този
начин постановеното положително съдебно решение както бе посочено по-горе ще
обвърже на само страните в исковото производство , но третите конкуриращи права
относно същия недвижим имот. По този начин ищецът в производството по предявен
иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, при постановено решение с което
предварителният договор е обявен за окончателен , става носител на вещното
право върху имота и при спор с приобретател или кредитор на ответника, неговите
права се ползват с приоритет.
Оповестително-защитното действие на вписването на исковата
молба е ограничено във времето, свързано със задължението на ищеца по вписаната
искова молба да поиска от съдията по вписванията отбелязване на съдебното
решение в 6-месечен срок от влизането му в сила. Постановеното решение от
01.11.2006г. по гр.д.№212/2006г. по описа на РС-Сливница, с което е обявен за
окончателен сключеният на 20.02.2006г. предварителен договор за
покупко-продажба между А.П.З. и Б.Д.Т. по силата на който, Б.Д.Т., продава на А.П.З.
апартамент № 17, находящ се в жилищна сграда бл. 1, гр.Б., ул. „Х.А.“, вх.
Б, на първи етаж със застроена площ 46,46
кв. м., върху държавна земя в гр.Б., **, състоящ се от стая, кухня и други
сервизни помещения, при съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и двор, ведно избено
помещение № 3, при съседи : коридор, Г. и Д. А.и И.С.И., ведно с 2,285 % от
общите части на сградата и с правото на строеж върху мястото е влязло в сила
05.12.2006г. и е отбелязано в АВп-Сливница на 21.02.2007г.
Решенията
по чл.19, ал.3 ЗЗД поначало не се вписват. Вписват се исковите молби, а влезлите
в сила решения, и то само тези, с които искът се уважава, се отбелязват към
вече вписаната искова молба. Смисълът на това законодателно разрешение е
вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД да пази ред на придобивния акт –
решението, така, че, когато то се отбележи към нея, да се счита, че
придобивният акт е вписан не когато е извършено отбелязването, а по-рано – към
момента на вписване на исковата молба. В този случай по силата на чл.114, ал.1,
б.а ЗС всички вписани след вписване на исковата молба придобивни актове са
непротивопоставими на ищеца. Последното означава, че по отношение на него те са
недействителни и в отношенията му с третото лице – приобретател по по-късно
вписания акт, собственик е ищецът. За да се постигне този ефект, според
настоящата инстанция, е необходимо да бъде завършен целият фактически състав на
вписване на придобивния акт, а именно – вписване на искова молба и отбелязване
към нея на влязло в сила положително решение на съда по чл.19, ал.3 ЗЗД. За
извършване на отбелязването в закона е установен срок – шест месеца, който
безспорно тече от влизане в сила на решението, и докато за вписването на
исковата молба съдът следи служебно, като е задължен да не даде ход на молбата,
докато същата не бъде вписана, то отбелязването на съдебното решение е в тежест
на заинтересованата страна. Не бъде ли спазен този срок, т.е. не бъде ли
извършено отбелязване до изтичане на 6 месеца от влизане в сила на решението,
вписването на исковата молба губи действието си – чл.115, ал.2 ЗС. Към нея вече
не ще може да бъде извършено отбелязване, нито да бъде завършен фактическият
състав на вписване на придобивния акт, така че той да бъде противопоставим на
третите лица, придобили от същия прехвърлител и вписали актовете си след
вписване на исковата молба по чл.19 ЗЗД. Ищецът може тепърва да впише самото
съдебното решение по реда на чл.112, б.з/ ЗС, но това вписване ще има действие
само за в бъдеще, то не ще може да се приобщи към датата на вписване на
исковата молба, чийто ефект вече е отпаднал. (В този смисъл Решение №1104 от
14.11.2006г. на ВКС по гр.д.№1072/2005г., ІVб г.о. и Решение № 60174 от
05.07.2021г. на ВКС по гр.д. № 2385/2020г., ІV г.о.).
Не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че на 13.12.2006г., С.С.Б. е предявил иск срещу Б.Д.Т. с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, въз основа на което е образувано
производство по гр.д.№19/2007г. по описа на РС-Сливница, по което съдът е
постановил решение №44/30.12.2008г. с което е отменил дарението извършено от С.С.Б.
на Б.Д.Т. с нот.акт №149, том V,
рег.№2907, дело 692 от 2004г. по описа на нотариус К.Б., вписан в регистъра на
НК под №069, с район на действие РС-Сливница. Постановеното решение е влязло в
сила на 26.11.2009г. и е вписано на 24.06.2010г. Последици от отмяната на
дарението е обратното действие, но за основателността на предявеният иск за
отмяна е без значение дали подареният имот е прехвърлен. Исковата молба по
предявеният от С.Б. иск за отмяна, не е била вписана, поради и което, тъй като имотът
е бил отчужден ищцата в кокретния случай, запазва правата си върху имота.
Предвид
всичко изложено по горе и установената по делото фактическа обстановка, тъй като
ищецът е отбелязал влязлото в сила на 05.12.2006г. решение по гр.д.№212/2006г.
по описа на РС-Сливница на 21.02.2007г., т.е. преди да е изтекъл 6-месечният срок по чл.115,
ал.2 ЗС, ефектът на вписаната, на 29.06.2006г., искова молба, не е
отпаднал. Настоящият състав приема, че
ищецът разполага с придобивен акт за собственост, който да може да
противопостави, според нормата на чл.113 вр.чл.112, б.“з“ ЗС на трети лица, а
именно ответниците по делото, в в качеството им на наследници на С.Б. . Последното води до извод,
че А.П.З. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот в
отношенията си с ответниците, поради и което е доказана първата предпоставка за
уважаване на предявеният иск.
Ревандикационният
иск по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като
елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този
иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи, без да има основание за това. Въпреки, че претендират да са собственици
на имота, нито е един от ответните в нито един момент от производството не е
изразил становище относно фактическата власт върху него, не е признал да я
осъществява. Установено е в съдебната теория, че владението е факт, а не право
и представлява фактическо състояние, различно от правото на владение като
правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Владението трябва
да е установено явно и по начин да бъде възприето, както от действителния
собственик на вещта, така и от всяко трето лице. Владелецът упражнява
фактическата власт лично или чрез другиго. Според оборимата презумпция на чл.69
ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. При съсобствеността, правото на собственост се упражнавя от две и
повече лица, като съотношението между правата им се изразява в идеални части.
При наследяването, като общо правоприемство, владението е част от имуществото
на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследницете по
право, независимо от това дали един от тях остава в наследствения имот. В
настоящия случай ответниците К.Д.А., М.И.Б., Х.С.Х., Д.С.М., С.И.Б.,
твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот по силата на
наследяването му от общият им наследодател – С.С.Б., т.е. всеки един от тях
твърди, че притежава законната идеална част от него, в качеството му на
наследник на общият им наследодател. Поради и което по отношение на тях не може
да намери приложение презумпцията на чл.69 ЗС ( ТР 1/01.08.2021г. на ВКС по
тълк.д.№1/2012 на ОСГК). Съдът намира, че същото важи и за ответниците Р.Г.С. и
Г.Г.К., т.к. въпреки, че са придобили съсобствеността върху процесният имот въз
основа на договор за замяна от отв. К.Д. на притежаваните от нея идеални части, то те са
придобили и нейните права в съсобствеността. Ето защо, съдът намира за доказана
и втората предпоставка от предявеният от ищцата иск с правно основание чл.108
ЗС.
По
отношение на отв. К.Д., искът е неоснователен по отношение предаване на
владението върху процесния имот и следва да бъде отхвърлен в тази част, т.к.
същата се е разпоредила с притежанваните от нея ¼ ид.ч. от процесния
имот, в качеството й на наследник по закон на С.С.Б. в
полза на ответниците Р.Г.С. и Г.Г.К. по силата на сключен между тях договор за
замяна.
С
оглед изхода на спора и направените претенции за присъждане на разноски съдът
намира следното:
На
ищцата се дължат разноски предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК. Видно от представеният списък по чл.80 ГПК сторените от нея разноски
възлизат на сумата от 3 300лв., от които 100,00лв. – държавна такса, 1200лв. –
депозит за особени представители и 2000лв. – адвокатски хонорар, които следва
да се възложат на ответниците по равно. Направеното от страна на особения
представител на ответниците Х.Х. и Д. М.– адв. А. възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно. На първо място,
делото се отличава със значителна правна сложност. На следващо място
производството е протекло в девет заседание, като процесуалния представител на
ищцата е взел участвие във всяко едно от тях.
Воден от горното, съдът ,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.А. с ЕГН **********,***, М.И.Б. с
ЕГН **********, с адрес *** А, Х.С.Х. с ЕГН ********** ***, Д.С.М. с
ЕГН ********** ***, С.И.Б. с
ЕГН ********** ***, Р.Г.С. с
ЕГН ********** *** и Г.Г.К. с ЕГН ********** ***, че А.П.З. с
ЕГН **********,***, е собственик на апартамент № 17 в жилищна сграда в
УПИ ***, бл. 1, „Х.А.“, вх. Б, с
площ 46,46 кв. м. състоящ се от стая, кухня и други сервизни помещения, при
съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и двор, ведно избено помещение № 3, при съседи :
коридор, Г. и Д. А.и И.С.И., ведно с 2,285 % от общите части на сградата и
правото на строеж, като
ОСЪЖДА М.И.Б. с ЕГН **********, с адрес *** А, Х.С.Х. с ЕГН ********** ***, Д.С.М. с ЕГН ********** ***, С.И.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Г.С. с ЕГН ********** *** и Г.Г.К. с ЕГН ********** ***
да предадат на А.П.З. с
ЕГН **********,***, владението върху апартамент № 17 в жилищна
сграда в УПИ ***, бл. 1, „Х.А.“, вх. Б, с
площ 46,46 кв. м. състоящ се от стая, кухня и други сервизни помещения, при
съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и двор, ведно избено помещение № 3, при съседи :
коридор, Г. и Д. А.и И.С.И., ведно с 2,285 % от общите части на сградата и
правото на строеж на основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.П.З. с ЕГН **********,*** иск,
с който моли да бъде осъдена К.Д.А. с
ЕГН **********,***, да
й предаде владението на недвижим имот, апартамент № 17 в жилищна сграда в УПИ ***, бл. 1, „Х.А.“, вх. Б, с площ 46,46 кв. м. състоящ
се от стая, кухня и други сервизни помещения, при съседи: стълбище, А.и Т.Ст.и
двор, ведно избено помещение № 3, при съседи : коридор, Г. и Д. А.и И.С.И.,
ведно с 2,285 % от общите части на сградата и правото на строеж, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.А. с
ЕГН **********,***, М.И.Б. с ЕГН **********, с адрес *** А, Х.С.Х. с ЕГН ********** ***, Д.С.М. с ЕГН ********** ***, С.И.Б. с ЕГН ********** ***, Р.Г.С. с ЕГН ********** *** и Г.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на А.П.З. с ЕГН ********** *** сумата от 3 300лв., от които 100,00лв. –
държавна такса, 1200лв. – депозит за особени представители и 2000лв. –
адвокатски хонорар, представляващи
разноските по производството на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на Б.Д.Т. с ЕГН:
********** *** /Т.М./, бл.16, вх.Б, ет.1, ап.76 в качеството й на трето лице-помагач
на ответника М.И.Б..
Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
Районен съдия: