РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, осми първоинстанционен състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 111 по описа на съда за
Производството е образувано по
искова молба, подадена от М.Д.С. и Е.М.С. срещу М.Б.Б., с която са предявени
искове за обявяване за недействително на постановление за възлагане на
недвижими имот от 20.04.2017 г. и постановление за възлагане на недвижим имот
от 19.06.2018 г., и двете издадени по изпълнително дело № 2017930400073 по
описа на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 в КЧСИ; за признаване за установено,
че М.Б.Б. не е собственик на имотите, предмет на посочените постановления за
възлагане, находящи се в гр. С., в сградата на ЖСК „Б.” с идентификатор №
65231.913.51.2 по кадастралната карта на гр. С., а именно: апартамент № 1 с
идентификатор № 65231.913.51.2.1; мазе № 2 с идентификатор № 65231.913.51.2.9;
таван № 3 с идентификатор № 65231.913.51.2.6 и гараж № 2 с идентификатор №
65231.913.51.2.8, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот с
идентификатор № 65231.913.51; и за осъждане на ответницата да предаде на ищците
владението върху тези имоти.
В исковата молба се твърди, че на
05.11.2007 г. между Н.М.С. и „О.” АД бил сключен договор за предоставяне на
ипотечен кредит, обезпечен с договорна ипотека върху собствените на ищците
недвижими имоти, находящи се в гр. С., в сградата на ЖСК „Б.” с идентификатор №
65231.913.151.2, а именно: апартамент № 1 с идентификатор № 65231.913.51.2.1;
мазе № 2 с идентификатор № 65231.913.51.2.9; таван № 3 с идентификатор №
65231.913.51.2.6 и гараж № 2 с идентификатор № 65231.913.51.2.8, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, съставляващо имот с идентификатор № 65231.913.51. Твърди
се, че „О.” АД чрез лица без представителна власт подало заявление по чл. 417
от ГПК пред РС-С., по което било образувано ч.гр.д. № 1011/2012 г. и издадена
на 03.10.2012 г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20137930400073 по описа на ЧСИ Наталия
Дангова, рег. № 793 в КЧСИ, по което след проведена публична продан на
гореописаните имоти били издадени постановления за възлагане от 20.04.2017 г. и
от 19.06.2018 г., с които имотите били възложени на ответницата М.Б.. Твърди
се, че публичните продажби са били извършени без да е налице влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК /заповедта не е била редовно връчена на длъжниците и същите са подали
възражения по чл. 423 от ГПК, производството по които не е приключило/, поради
което постановленията за възлагане са недействителни и не са прехвърлили на
ответницата правото на собственост върху процесните имоти. С уточнителна молба
от 21.05.2019 г. в отговор на указанието на съда да посочат основанието, на
което твърдят, че са собственици на процесните имоти, ищците сочат, че са
собственици на тези имоти „на основание представените към исковата молба
документи за собственост”. Излагат довод, че изпълнителното производство е
нищожно, тъй като не са конституирани от ЧСИ всички длъжници на основание
представеното споразумение от 14.04.2015 г., както и че купувачът не е имал
право да наддава и да участва в търга на основание чл. 185 от ЗЗД и проданта е
недействителна, защото съпругът на купувача е бил полицай в РУ-С. и по закон му
е възложено да пази имуществото на гражданите от ведомството на МВР чрез
поделението РУ-С.. С допълнителна молба от 01.07.2019 г., подадена в изпълнение
на дадени от съда с разпореждане от 05.06.2019 г. указания, ищците заявяват, че
са собственици на процесните имоти на основание давностно владение в периода от
01.07.2008 г. до 01.07.2018 г., защото ЖСК „Б.” не е прекратена с решение по
чл. 35, ал. 3 от ЗЖСК. Във връзка с този довод ищците твърдят, че нотариалният
акт за собственост на жилище строено на държавно място от ЖСК не е издаден по
реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК, тъй като в него не е посочено, че се издава на
член кооператор и не е била определена цената на имотите в сградата на ЖСК „Б.”
и не е била приета на ОС окончателната цена по чл. 28, ал.1, т. 6 от ЗЖСК.
Отправено е искане да се прогласи за нищожно решение от 20.12.1993 г. за
разпределение на построената сграда и да се отмени издадения нотариален акт за
собственост на жилище, строено на държавно място от ЖСК, тъй като към датата на
издаването му не е съществувало признатото право на собственост. Отправено е и
искане да се прогласи за нищожна учредената договорна ипотека върху процесните
имоти, тъй като към датата на учредяването й ищците не са били собственици на
тези имоти и сградата е била собственост на ЖСК ”Б.”.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата М.Б.Б. представя писмен отговор, с който оспорва исковете като
недопустими поради липсата на пасивна процесуална легитимация – твърди, че не е
надлежен ответник по предявените искове. Излага и съображения за недопустимост
на иска за нищожност на постановленията за възлагане, както и за липсата на
предпоставките по чл. 496, ал. 3 от ГПК. Ответницата оспорва твърдението на
ищците, че не имала право да участва в публичната продан на процесните имоти на
основание чл. 185 от ЗЗД, с довод, че не попада в категорията лица, определени
в посочената императивна разпоредба. Отправя искане за прекратяване на
производството, алтернативно – за отхвърляне на исковете.
С отговора на на исковата молба
ответницата М.Б. е предявила срещу ищците насрещен иск за заплащане на сумата
5000 лв., представляваща стойността на вредите от извършено от ищците на
20.12.2018 г. /преди въвода във владение/ повреждане и унищожаване на процесния
апартамент, които вреди са описани по вид в уточнителна молба от 12.11.2019 г.
Ответниците по насрещния иск М.С. и Е.С. оспорват иска. Твърдят, че не са
нанесли описаните в насрещния иск повреди на процесния апартаменти не са били
във владение на този имот по времето, когато се твърди, че са нанесени тези
вреди.
Третото лице-помагач на страната
на ответницата „О.” АД с писмена молба от 30.06.2020 г. поддържа изразеното от
ответницата М.Б. становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на
исковете, предявени с исковата молба и първата уточнителна молба. Изразява
становище, че предявените с уточнителната молба от 01.07.2019 г. изцяло нови
искове /за признаване правото на собственост на ищците върху процесните имоти
на основание давностно владение и за прогласяване за нищожно на решение от
20.12.1993 г. за разпределение на процесната сграда/ са недопустими,
алтернативно – неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 59, т. ІІ,
дело № 569/1994 г. на С.ски РС за собственост върху жилище, строено на държавно
място от ЖСК, М.Д.С. е признат за собственик на апартамент № 1 от ЖСК „Б.” в
гр. С. със застроена площ 114 кв.м., гараж № 2 със застроена площ 24 кв.м.,
мазе № 2 с площ 14 кв.м. и таван № 3 със застроена площ 38 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавното място,
съставляващо парцел І, кв. 174 по плана
на гр. С..
С нотариален акт № 179, т. VІА,
рег. № 6477, дело № 1132/2007 г. на нотариус Б. Мехнджийски е учредена
договорна ипотека от М.Д.С. и Е.М.С. в полза на „О.” АД върху собствените им
недвижими имоти /апартамент № 1, мазе № 2, таван № 3 и гараж № 2/, находящи се
в сградата на ЖСК „Б.” в гр. С. /индивидуализирани с идентификаторите им по
действащата кадастрална карта/ за обезпечаване на вземането на банката към Н.М.С.
по договор за банков кредит от 05.11.2007 г. в размер на 94800 лв.
На 03.10.2012 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1011/2012 г. на С.ски
районен съд по заявление на кредитора „О.” АД срещу длъжника Н.М.С. за сумите,
дължими от последния по договора за предоставяне на банков кредит от 05.11.2007
г.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1011/2012 г. на С.ски РС е образувано изпълнително дело №
20137930400073 по описа на ЧСИ Наталия Дангова. Изпълнението е било насочено
върху недвижимите имоти, собственост на ипотекарните длъжници М.Д.С. и Е.М.С.,
предмет на горепосочения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
След проведени публични продажби имотите са били възложени на ответницата М.Б.Б.: с постановление от 20.04.2017 г. на М.Б. са възложени таван № 3 с
идентификатор № 65231.913.51.2.6 и гараж № 2 с идентификатор №
65231.913.51.2.8; с постановление от 19.06.2018 г. на М.Б. са възложени
апартамент № 1 с идентификатор № 65231.913.51.2.1 и мазе № 2 с идентификатор №
65231.913.51.2.2.
С решение от 12.11.2018 г. по
гр.д. № 609/2018 г. на СОС е отхвърлена жалбата на длъжника Николай С. и
ипотекарните длъжници М.С. и Е.С. срещу постановление за възлагане от
19.06.2018 г. по изп. дело №
20137930400073 на ЧСИ Наталия Дангова.
С решение от 21.06.2018 г. по
гр.д. № 342/2018 г. на СОС е отхвърлена жалбата на М.Д.С. и Е.М.С. действия на ЧСИ
Н. Дангова по изп.дело №201379304000073 по проведена публична продан на
процесния апартамент и мазе.
Видно
от приложените ч.гр.д. № 76/2019 г. на СОС, ч.гр.д. № 2178/2019 г. на САС и
ч.гр.д. № 903/2020 г. на САС, възраженията на М.Д.С., Е.М.С. и Н.М.С. по чл.
423 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
от 03.10.2012 г. по ч.гр.д. № 1011/2012 г. на РС-С. са оставени бе разглеждане
с влезли в сила съдебни актове.
С
влязло в сила на 24.03.2020 г. определение по ч.гр.д. № 76/2019 г. на СОС е
оставено без разглеждане възражение по чл. 423 от ГПК на Н.М.С. срещу заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 03.10.2012 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1011/2012 г. на РС-С..
Видно от представения протокол от
12.02.2019 г. по изп. дело № 20199260400070 на ЧСИ В. Ц. на същата дата
ответницата М.Б. е въведена във владение на апартамент № 1 и прилежащото му
мазе № 2.
Според показанията на св. В. С.,
ищците и синът им живеели в процесния апартамент от повече от 15 години, като
преди 2-3 години го напуснали. Жилището не било ремонтирано от построяването
му, с изключение на стаята на сина на ищците.
Според показанията на св. А. Д.,
през последните 15-20 години ищците живеели в апартамента в кооперация в гр. С..
Според показанията на св. Х. Д.,
през
По делото като свидетел е
разпитан частен съдебен изпълнител В. Ц., извършил въвода в процесния апартамент.
Свидетелят описва състоянието на апартамента като сочи, че всичко в него било
разрушено.
Представена е фактура от
28.05.2019 г. за закупени от М.Б. строителни, електро и ВиК материали, на обща
стойност 2308,08 лв.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно и
субективно съединени следните допустими искове:
1. Иск с правно основание чл.
496, ал. 3 от ГПК за обявяване на недействителността на публичната продажба на
процесните недвижими имоти. Тази правна квалификация се извежда от твърдението
на ищците, че собствените им недвижими имоти, ипотекирани за обезпечение на
чуждо задължение, са били обект на публична продан, приключила с постановление
за възлагане, с което имотите са възложени на ответницата, и въведеното
оспорване на действителността на проданта, както и отправеното искане за
обявяване за нищожни на процесните постановления за възлагане. Съгласно т. 3 от
ТР от 11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГТК недейсвителността на
публичната продан по чл. 496, ал. 3 от ГПК може да се релевира чрез
самостоятелен установителен иск, както и чрез възражение на някоя от страните в
други производства. Оспорване по исков ред на действителността на публичната
продан може да се предявява само при условията на чл. 496, ал. 3 от ГПК. Иск за прогласяване на нищожност на
публичната продан и на постановлението за възлагане законодателят не е
предвидил. Това следва от съдържанието на разпоредбата на чл. 496, ал.3 от ГПК, която изрично забранява
оспорване на проданта по исков ред освен в случаите на чл. 490 от ГПК, когато в
проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имота е
възложен на лице, което не е платило цената, и то само ако възлагането не
е било обжалвано.
2. Иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата не е собственик
на процесните недвижими имоти. Налице е правен интерес у ищците за предявяване
на отрицателен установителен иск предвид оспорването от ищците на вещно-правното
действие на легитимиращите ответницата постановления за възлагане и твърдението
за тяхно самостоятелно право върху процесните имоти, който правен интерес е
налице независимо от предявяването от ищците на осъдителен иск за същите имоти
/арг. от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК/.
3. Иск с правно основание чл. 108
от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на процесните
недвижими имоти на основание придобива давност и за осъждане на ответницата да
им предаде владението върху тези имоти;
Предявен е и насрещен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответниците /ищци по
първоначалните искове/ да заплатят на ищцата /ответница по първоначалните
искове/ сумата 5000 лв., представляваща имуществени вреди от извършено от
ответниците на 20.12.2018 г. разрушаване и повреждане на процесния апартамент.
Отправените с допълнителната
молба от ищците претенции за прогласяване за нищожно решение на ОС на ЖСК и”Б.”
от 20.12.1993 г. за разпределение на жилищата и за отмяна на констативен нотариален
акт № 59, т. ІІ, дело №569/1994 г. на С.ски РС, както и за прогласяване на
нищожността на договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт №
179, т. VІА, рег. № 6477, дело № 1132/2007 г., са недопустими и производството
следва да бъде прекратено в частта по тези претенции, съображения за което
съдът ще изложи по-долу.
Разгледани по същество
предявените допустими първоначални искове, както и насрещният иск, са
неоснователни по следните съображения:
Както бе посочено по-горе, в
разпоредбата на 496, ал. 3 от ГПК лимитативно са предвидени
основанията, на които може да се оспорва проданта по исков ред, а те
са: нарушаване на чл. 490 от ГПК и невнасяне на цената от лицето, на което е
възложен имота, когато възлагането не е било обжалвано. В случая и двете
оспорени постановления за възлагане са били обжалвани от ищците в качеството им
на ипотекарни длъжници, като в проведеното производство по чл. 435, ал. 3 от ГПК жалбите им са били отхвърлени. Следователно, не е налице първата
предпоставка на предявения установителен иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК. На
следващо място, не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 490 от ГПК, в
която са изброени изчерпателно лицата, които не могат да наддават, а това са:
длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на
районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в
чл. 185 от ЗЗД. Ответницата Б., която е закупила процесните имоти на публична
продан, не попада в кръга на лицата по чл. 490 от ГПК, които нямата право да
наддават. Твърдението на ищците, че ответницата е лице по чл. 185 от ЗЗД, тъй
като е съпруга на полицай, е неотносимо към императивната норма на чл. 185, б.
„а” от ЗЗД, забраняваща да бъдат купувачи само лицата, които по закон или по назначение
на властта управляват или пазят чужди имущества. Несъмнено ответницата не
попада в кръга от лица, визирани в посочената разпоредба. Ищците, които
оспорват действителността на публичната продан, не излагат твърдение за
невнасяне на цената от ответницата, на която имотите са възложени.
С оглед
на горното следва да се приеме, че не са
налице основания за недействителност на публичните продажби на процесните имоти
по чл. 496, ал. 3 от ГПК, поради което предявеният иск за обявяване
недействителността на публичната продан на процесните имоти е неоснователен.
Всички наведени в исковата молба възражения за ненадлежно връчване на заповедта
за незабавно изпълнение, за липсата на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и пр., са неотносими към фактическия състав на иска по чл. 496,
ал. 3 от ГПК. Следва да се отбележи, че видно от приложените дела възраженията
на всички длъжници по чл. 423 от ГПК срещу издадената по ч.гр.д. № 1011/2012 г. на РС-С. заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК са били оставени без разглеждане с влезли в сила съдебни
актове.
След
като публичната продан е действителна, постановлението за възлагане е годен
придобивен способ по чл. 77 от ЗС и има вещно-прехвърлителен ефект в
патримонума ни лицето, на което е възложен имота от съдебния изпълнител, а
именно на ответницата М.Б.. С оглед на това е неоснователен предявеният от
ищците иск за установяване, че ответницата не е собственик на процесните имоти,
предмет на поссочените постановления за възлагане. В резултат
вещно-транслативното действие на постановленията за възлагане, на основание чл.
99 от ЗС ищците са загубили правото си на собственост върху имотите, предмет на
публичната продан. Без значение е придобивното основание, на което ищците са
били собственици на процесните имоти към момента на издаване на постановленията
за възлагане /придобивна давност или чрез разпределение на имотите между
членовете на ЖСК по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК/, след като това право е
загубено от тях по силата на постановленията за възлагане, с които имотите са
придобити от друго лице. Поради това и предявеният ревандикационен иск също е
неоснователен.
Неоснователен
е предявеният от ответницата Б. насрещен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпените от нея
имуществени вреди, настъпили в резултат на извършено от ответниците повреждане
и разрушаване на процесния апартамент, който й е бил възложен. От ангажираните
от ищцата по този иск доказателства не може да се направи извод за извършени от
ответниците по иска М.С. и Е.С. неправомерни действия, изразяващи се в
повреждане на процесния апартамент във времето, посочено в насрещната искова
молба – 20.12.2018 г., нито в какъвто и да било друг момент. Ангажираните от
ищцата по този иск доказателства /протокол за въвод във владение от 12.02.2019
г. и показанията на извършилия въвода ЧСИ Вл. Ц./ установяват единствено
състоянието на апартамента към момента на въвода. Не са налице доказателства за
състоянието на имота към момента на насочване на принудителното изпълнение и
извършване на проданта, нито доказателства за осъществени от ответниците М. и Е.
С. активни действия по увреждане на имота или неизпълнение от тяхна страна на
задълженията по чл. 486, ал. 1 от ГПК. Според показанията на св. В. С.,
жилището не е било ремонтирано от построяването на сградата с изключение на
една стая в него. Сградата е строена през
Предявената
от ищците с допълнителната молба от 01.07.2019 г. претенция за прогласяване за нищожно решение на
ОС на ЖСК и”Б.” от 20.12.1993 г. за разпределение на жилищата и за отмяна на
констативен нотариален акт № 59, т. ІІ, дело №569/1994 г. на С.ски РС е
недопустима. С издаването на представения с исковата молба констативен
нотариален акт №59/1994 г. ищците са придобили правото на собственост върху
процесните имоти и идеалните части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК въз основа на влязло в
сила решение на ОС по чл. 35, ал. 1 от същия закон. Ищците обосновават
възражението си за нищожност на решението на ОС по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК с
твърдение за липса на определена цена на имотите в сградата на ЖСК „Б.” и
неприета от ОС окончателна цена по чл. 18, ал. 1, т. 6 от ЗЖСК, т.е. позовават
се на незаконосъобразност на взетото решение от ОС. Средство за защита на
член-кооператор срещу незаконосъобразни решения на ОС на ЖСК е предявяване на
конститутивен иск за отмяна на решението по чл. 39 от ЖСК. Лице, в полза на
което е издаден констативен нотариален акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК не може да
се позове на нищожност на решението на ОС на ЖСК за разпределение на
построените от ЖСК обекти, ако то не е поискало отмяната на това решение по
реда на чл. 39 от ЗЖСК. В случая производство по чл. 40 от ЗЖСК не е било
проведено от ищците в рамките на предвидения в тази разпоредба преклузивен
двуседмичен срок.
След като процесното решение на ОС на ЖСК не е
било обжалвано от ищците по предвидения в чл. 40 от ЗЖСК ред, те не могат да
претендират неговата нищожност чрез самостоятелен установителен иск, нито чрез
възражение в рамките на друго производство за защита на техни некърнени
имуществени права. Това е достатъчно за извод за недопустимост на предявения в
настоящото производство иск за прогласяване на нищожността на посоченото
решение на ОС на ЖСК, поради което е безпредметно да се обсъжда въпроса за
надлежната процесуална легитимация на ответницата Б. по този иск.
Недопустимостта
на претенцията за нищожност на решението на ОС на ЖСК, въз основа на което на
основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК е издаден в полза на ищците констативния
нотариален акт за собственост на процесните имоти, обуславя недопустимост и на
заявената от ищците претенция за обявяване нищожността на договора за
учредяване на ипотека върху тези имоти, сключен между ищците и „О.” АД. Ищците
навеждат възражение, че към момента на сключване на договорната ипотека те не
са били собственици на ипотекираните имоти, тъй като сградата е била
собственост на ЖСК „Б.”. Видно е от съдържанието на нотариалния акт № 179/2007
г., с който е сключен договора за ипотека, че при сключването му ищците са се
легитимирали като собственици на ипотекираните имоти с констативен нотариален
акт № 59/1994 г., издаден по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. След като е недопустимо оспорване от страна
на ищците на действителността на решението на ОС на ЖСК, въз основа на което е
издаден в тяхна полза констативен нотариален акт за собственост върху
разпределените им имоти от сградата на ЖСК по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК,
същите не могат да оспорват действителността на сключения от тях ипотечен
договор с предмет тези имоти поради това, че имотите, предмет на ипотеката, не
са били тяхна собственост към момента на учредяването й. Недопустимостта на
претенцията за нищожност на сключения от ищците ипотечен договор на въведеното
основание следва от самото основание на релевираната нищожност на сделката,
поради което не е било необходимо даване на указания от съда за насочване на
иска срещу надлежен ответник – страна по оспорения договор за учредяване на
ипотеката.
С оглед
на горното, предявените първоначални искове с правно основание чл. 496, ал. 3
от ГПК, чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, както и предявеният насрещен иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД, следва да се отхвърлят. Производството по
предявените от ищците искове за прогласяване нищожността на решението на ОС на
ЖСК „Б.” по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК, въз основа на което в тяхна полза е издаден
констативен нотариален акт № 59, т. ІІ, дело № 569/1994 г. на С.ски РС, както и предявеният иск за
обявяване нищожността на договор за учредяване на ипотека, извършена с
нотариален акт № 179, т. VІА, рег. № 6477, дело № 1132/2007 г. на нотариус Б.
Механджийски, следва да бъде прекратено поради недопустимост на претенциите.
С оглед
изхода на делото и направеното от ответницата Б. искане за разноски, ищците
следва да бъдат осъдени да й заплатят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2300 лв. Неоснователно е направеното от пълномощника
на ищците възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като заплатеното от ответницата
адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед броя на предявените срещу нея
искове и обусловената от това фактическа и правна сложност на делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Д.С., ЕГН **********, с адрес к.к. Б.овец, и Е.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу М.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК за обявяване на
недействителността на публичната продажба на недвижими имоти, находящи се в гр.
С., в сградата на ЖСК „Б.” с идентификатор № 65231.913.51.2 по кадастралната
карта на гр. С., а именно: апартамент № 1 с идентификатор № 65231.913.51.2.1;
мазе № 2 с идентификатор № 65231.913.51.2.9; таван № 3 с идентификатор №
65231.913.51.2.6 и гараж № 2 с идентификатор № 65231.913.51.2.8, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, съставляващо имот с идентификатор № 65231.913.51,
извършена по изпълнително дело 20137930400073 по описа на ЧСИ Наталия Дангова,
с постановление за възлагане от 20.04.2017 г. и постановление за възлагане от
19.06.2018 г., с които на М.Б.Б. са възложени описаните имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Д.С. и Е.М.С. срещу М.Б.Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено, че М.Б.Б. не е собственик на недвижими имоти,
находящи се в гр. С., в сградата на ЖСК „Б.” с идентификатор № 65231.913.51.2
по кадастралната карта на гр. С., а именно: апартамент № 1 с идентификатор №
65231.913.51.2.1; мазе № 2 с идентификатор № 65231.913.51.2.9; таван № 3 с
идентификатор № 65231.913.51.2.6 и гараж № 2 с идентификатор №
65231.913.51.2.8, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот с
идентификатор № 65231.913.51.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Д.С. и Е.М.С. срещу М.Б.Б. искове с правно основание чл. 108
от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание придобивна
давност на недвижими имоти, находящи се в гр. С., в сградата на ЖСК „Б.” с
идентификатор № 65231.913.51.2 по кадастралната карта на гр. С., а именно:
апартамент № 1 с идентификатор № 65231.913.51.2.1; мазе № 2 с идентификатор №
65231.913.51.2.9; таван № 3 с идентификатор № 65231.913.51.2.6 и гараж № 2 с
идентификатор № 65231.913.51.2.8, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо
имот с идентификатор № 65231.913.51, и за осъждане на ответницата да предаде
владението върху тези имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Б.Б. срещу М.Д.С. и Е.М.С. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
извършено от ответниците на 20.12.2018 г. разрушаване и повреждане на недвижим
имот, представляващ апартамент № 1 с идентификатор № 65231.913.51.2.1 по
кадастралната карта на гр. С..
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта по предявените от М.Д.С. и Е.М.С. срещу М.Б.Б. искове за
прогласяване нищожността на решение на ОС на ЖСК и”Б.” от 20.12.1993 г. за
разпределение на жилищата, въз основа на което е издаден констативен нотариален
акт № 59, т. ІІ, дело №569/1994 г. на С.ски РС.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта по предявените от М.Д.С. и Е.М.С. срещу М.Б.Б. искове за обявяване
нищожността на договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 179, т. VІА,
рег. № 6477, дело № 1132/2007 г. на нотариус Б. Мехнджийски.
ОСЪЖДА М.Д.С. и Е.М.С. да
заплатят на М.Б.Б. сумата 2300 лв. за разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на „О.” АД като трето лице-помагач на страната на М.Б.Б..
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: