Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на тридесети юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5863 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 14.11.2018
г. СРС, 65 с-в, по гр.д.№ 60303/17 г. е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Д.Г.М.-С.и К.К.С. дължат на „Т.С.” ЕАД сумата от по 1 593,20 лв.
всеки от тях-1/2 от дължимата цена за доставена топлинна енергия и по 36,64 лв.
всеки от тях-цена за предоставена услуга за дялово разпределение- и двете за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. за имот с абонатен № 201355 със законната
лихва от 15.05.2017 г. до плащането, като е отхвърлил иска срещу всеки ответник
до пълния предявен размер от 2 464,66 лв. за цена за топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., както и изцяло исковете по чл.86 ЗЗД за
лихва за забава на главницата за топлинна енергия и дялово разпределение за
периода 15.08.2014 г.-03.05.2017 г. в общ размер от 464,57 лв.На основание
чл.78, ал.1 ГПК Д.Г.М.-С.и К.К.С. са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД по 188,94 лв.-разноски в исковото и заповедното
производство, а на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на
К.К.С. сумата от 45 лв.-разноски в
производството.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето
лице-помагач на ищеца.С определение от 26.03.2019 г. СРС е отхвърлил молбата по
чл.248 ГПК на К.К.С. в частта за разноските.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника К.К.С. в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 593,20 лв.-незаплатена от ответника стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м. април 2016 г. и 36,64 лв.-цена за предоставяне на услуга „дялово разпределение“ със законната лихва от 15.05.2017 г.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.Излага оплаквания, че в частта, с която е уважен иска за услугата „дялово разпределение“ и за обезщетение за забава върху тази главница решението е недопустимо.Твърди, че съгласно приетия по делото доклад и разпределената с него доказателствена тежест ищецът е следвало да установи възникването на облигационното правоотношение по договор за продажба, по силата на който е доставял топлинна енергия в твърдените количества, и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано, че той е потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот и период, тъй като той е оспорил наличието на облигационна връзка с ищеца, а по делото не са представени доказателства, че е собственик на процесния топлоснабден имот при влезли в сила Общи условия.Твърди, че не са ангажирани доказателства, че за имота е открита партида с аб.№ 201355, и че в извлечението по абонатния номер и в съобщенията към фактури топлоснабденият имот не е индивидуализиран, а вещите лица по назначените експертизи не са имали за задача да проверят партидата, нито кое лице е неин титуляр или собственик на имота, поради което заключенията не следва да се кредитират.Поддържа, че вещите лица са работили по документи, които не са представени по делото, изготвени са от ищеца и третото лице-помагач и съдържат изгодни за тях обстоятелства и като ги е кредитирал изцяло първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение.Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ относно необходимостта от подписване на писмен договор между доставчика на топлинна енергия и потребителя в сграда-етажна собственост и твърди, че публикуването на Общите условия не е достатъчно, за да възникне облигационна връзка.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено точно количеството на доставена топлинна енергия и размера на таксата за дялово разпределение, като за част от периода претенцията е погасена по давност.Твърди, че общият топломер не е преминал метрологична проверка в срок.Излага доводи, че претенцията за дялово разпределение не е била заявена и за нея не е била издадена заповед за изпълнение, поради което в тази част решението е недопустимо.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете,а в частта относно претенцията за дялово разпределение и за обезщетение за забава върху главницата решението да се обезсили, а производството да се прекрати.Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от К.К.С. срещу определението на СРС по чл.248 ГПК.Жалбоподателят излага оплаквания, че размера на разноските не е съобразен с уважената, респ. отхвърлена част от исковете.Твърди, че размерът на държавната такса е завишен, тъй като са предявени само два иска.Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали присъдените в полза на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да отхвърли въззивната жалба.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и по частната жалба.
Съдът, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Т.-С.” АД твърди, че на 15.05.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Г.М.-С.и К.К.С. за заплащане при разделна отговорност /по 1/2/ на сумата от 4 929,33 лв. /по 2 464,66 лв./-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.16 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура № **********/30.06.2014 г. /за отоплителен сезон 01.05.2013 г.-30.04.2014 г./; 914,78 лв. /по 457,39 лв./-законна лихва за периода 15.08.2014 г.-03.05.2017 г.; сума за дялово разпределение в размер на 73,48 лв. /по 36,74 лв./ и 14,36 лв. /по 7,18 лв./-лихва за забава със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответниците като съсобственици са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр.София, ул. „******.Твърди, че им е доставил топлинна енергия при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 2008 г. и 2014 г.Твърди, че съгласно ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.с.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат при условията на разделност по ½ от сумата от сумата 4 929,33 лв. /по 2 464,66 лв./-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.16 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура № **********/30.06.2014 г. /за отоплителен сезон 01.05.2013 г.-30.04.2014 г./; 914,78 лв. /по 457,39 лв./-законна лихва за периода 15.08.2014 г.-03.05.2017 г.; сума за дялово разпределение в размер на 73,48 лв. /по 36,74 лв./ и 14,36 лв. /по 7,18 лв./- лихва за забава със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Със заявление вх.№ 3035129/15.07.2017 г. ищецът- „Т.-С.” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Г.М.-С.и К.К.С. за процесните суми.На 25.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поправена с разпореждане от 28.06.2018 г. по реда на чл.247, ал.1 ГПК.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 31.07.2017 г.Исковата молба е подадена на 31.08.2017 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от
10.08.2002 г. ОС на етажните собственици на ул. „Черковна“ № 71-73 е взело
решение да се сключи договор за извършване на услугата „индивидуално
разпределение на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“ с „Т.С.“ ЕООД.
На 20.08.2002 г. е сключен договор № 2969 между „Т.С.“ ЕООД ***.
Видно от нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 23 по н.д.№ 201/2006 г. С.Д.П.е продала на К.К.С. и Д.Г.М. апартамент № 8, находящ
се в гр.София, ул. ******.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Б.В.-Т.е установено, че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби.ФДР „Т.С.“ ЕООД е извършвала разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в етажната собственост.За процесния период от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. ФДР е отчитала уредите в имота и са изготвени документи за главен отчет, подписани от потребител.Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.По данни на ФДР в процесното жилище е имало три монтирани отоплителни тела и са монтирани три топлоразпределители.В имота се ползва топла вода и има два водомера за топла вода, по които се отчита разхода.Процесният имот с адрес-ул. „******, ап.8 с аб.№ 201355 има отопляем обем по проект 160 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца.На базата на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация съгласно Наредбата за топлоснабдяването.Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването.Начислените суми за топлинна енергия за процесния период възлизат на 4913,43 лв., а след съобразяване на изравнителните сметки сумата възлиза на 4 929,37 лв.В дружеството има съхранени документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години-от 08.02.2013 г., от 11.02.2015 г. и от 16.02.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на въззивното производство са исковете с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД срещу К.К.С. за сумата 1 593,20 лв.-главница за топлинна
енергия и 36,64 лв.-цена за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г.В останалата част решението е влязло в сила
поради необжалването му.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно оплакването за недопустимост на
обжалваното решение в частта относно претенцията за дялово разпределение.Видно
от заявлението по чл.410 ГПК заявителят е претендирал по ½ от всеки от ответниците от сумата 73,48 лв., представляваща претенция
за дялово разпределение за процесния период.В
исковата молба също се съдържа изложение на обстоятелства и петитум
за суми за дялово разпределение в размера, конкретизиран в заявлението.По
отношение на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение искът
срещу въззивника е отхвърлен и тази претенция не е
предмет на въззивното производство.Поради изложеното
не са налице основания за обезсилване на първоинстанционното
решение в посочената част.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това.Ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно вземането си.При това положение е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове и същите се явяват допустими.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот в качеството му на съсобственик и притежател
на ½ идеална част.Относно размера на потребената
топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза,
като за вземанията за периода от м.05.2013 г. до м.03.2014 г. включително е
приел, че същите са погасени по давност.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд
и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
потребителите на ТЕ в сграда-етажна собственост /ЕС/ заплащат консумираната
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена
възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия
/ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното
предприятие заявление и да предложат специални условия.Правото на жалби и
рекламации е предвидено и в самите ОУ.Възражението за недоказано публикуване на
ОУ касае тези от 2008 г., а предмет на възизвното
производство са суми за период, който се урежда от ОУ от 2014 г., които са
представени по делото и за които ответникът в отговора на исковата молба
твърди, че уреждат процесните облигационни отношения.
Разпоредбата на чл.149 ЗЕ касае доставка на топлинна енергия за небитови нужди
и позоваването от страна на въззивника на нея е
некоректно.
Несъстоятелно е и
оплакването, че съдът не се е произнесъл по възражението за погасителна
давност.При постановяване на решението съдът е съобразил клаузите на чл.33, ал.1
от Общите условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 2008 г., респ. на
чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. и е определил правилно периода на погасените по
давност вземания.
Възраженията на въззивника
относно размера на присъдената топлинна енергия са неоснователни.Вещото лице по
приетата техническа експертиза е изготвило заключението въз основа на данни от
показанията на измервателните уреди и изравнителните сметки, относими за процесния период, и е
дало размера на реално потребената топлинна енергия
за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г., като е съобразил и изравнителните
сметки за този период.Установено е, че за посочения период размерът на реално потребената топлинна енергия /т.е. след съобразяване на
сумите за изравнение, относими към този период/
възлиза на 3 186,40 лв. /2256,17 лв.+930,23 лв./ или за ½ сумата
възлиза на 1 593,20 лв.
Спазено е и изискването за извършване на периодична проверка на общия топломер.Въззивникът не е доказал различен размер на потребеното количество топлинна енергия, липсват и данни същият да е възразил срещу данните в главния отчет и изравнителните сметки в срока по чл.33, ал.3 от ОУ от 2014 г.Абонатният номер на топлоснабдения имот е установен от техническата експертиза, която не е оспорена.Ирелевантно за предмета на спора е възражението, че абонатният номер не е индивидуализиран в съобщенията към фактурите.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, както и в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г., като стойността е посочена в представеното извлечение.Цената на услугата за дялово разпределение се посочва в договора по чл.139, ал.3, т.4 ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и лицето, избрано от клиентите по чл.139б ЗЕ.По делото е представено решение на ОС на етажните собственици за избор на третото лице-помагач- „Т.С.“ ЕООД за сключване на договор за извършване на услугата „индивидуално разпределение на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“, като на 20.08.2002 г. е сключен договор № 2969 между ЕС, където се намира процесния имот и третото лице-помагач.Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването.При това положение искът за сумата 36,64 лв. за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. е основателен.
Съдът не обсъжда възраженията относно допуснато процесуално нарушение поради кредитиране на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като такава не е назначавана и приемана по делото.Не следва да се обсъждат и доводите, касаещи исковете за мораторна лихва, тъй като същите са отхвърлени и в тази част решението е влязло в сила поради необжалването му.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е частично основателна.В молбата по чл.248 ГПК и в частната жалба срещу определението от 26.03.2019 г. са релевирани оплаквания, че районният съд неправилно е определил размера на държавната такса и не е съобразен размера й при определяне на разноските с оглед изхода на спора.Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1, изр. ГПК /в редакцията към момента на предявяване на иска/ за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск.При съобразяване на направените от ищеца разноски и с оглед изхода на спора всеки от ответниците дължи разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на по 186,06 лв., поради което обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като същото се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплатят на ищеца разноски над 186,06 лв. до присъдения размер от 188,94 лв.
С оглед нормата на чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размерът на държавната
такса възлиза общо на 347,17 лв. /при съобразяване и на внесената за заповедното
производство държавна такса/, поради което на основание чл.77 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да довнесе държавна такса по сметка на СРС в размер на още 50
лв., тъй като са представени доказателства за внесена държавна такса в размер
на 297,17 лв.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 0,23 лв.-разноски по частната жалба за държавна такса.Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция.Такива не са и описани в представения списък по чл.80 ГПК от въззивника.
В полза на въззиваемия не следва да се присъждат разноски, тъй като тъй като същият не е подал отговор на въззивната жалба, не е бил представляван в съдебно заседание, а е подал само бланкова молба за отхвърляне на въззивната жалба, без да излага конкретни доводи.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
14.11.2018 г. на СРС, 65 с-в, по гр.д.№ 60303/17 г. в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определението от
26.03.2019 г. в частта, с която е отхвърлена молбата на К.К.С.
по чл.248 ГПК за изменение на решението от 14.11.2018 г. в частта, с която
ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца над 186,06 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението от 14.11.2018 г. на СРС, 65 с-в, по гр.д. № 60303/17 г. в частта, с която К.К.С. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК над 186,06 лв. до 188,94 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба срещу определението от 26.03.2019 г. в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.К.С. с ЕГН ********** сумата от 0,23 лв. /двадесет и три стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати по бюджетната сметка на
Софийски районен съд /СРС/ държавна такса в размер на още 50 лв. /петдесет
лева/ на основание чл.77 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.