ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1047
град Пловдив, 03.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 680 описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
Делото е образувано по жалба на адв.С.Н.Ц.,
с ЕГН **********, против Мълчалив отказ на Ректора на Медицински университет
Пловдив за предоставяне на достъп до обществена информация, описа в заявление
за достъп до обществена информация, подадено на 21.02.2020 г. по електронен път.
В жалбата са развити доводи, че оспореният мълчалив
отказ е незаконосъобразен, тъй като специалната норма на чл. 38 от ЗДОИ въвежда
изрично изискване за писмено произнасяне по заявлението, включително и при
отказ. Претендира се отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на
административния орган със задължителни указания за произнасяне с надлежно
решение по ЗДОИ, с което да предостави достъп до исканата обществена
информация.
В съдебното заседание - С.Н.Ц. се явява лично и с
упълномощената адв. М. Х., която поддържа жалбата, представя писмени бележки,
претендира разноски.
Ответникът – Ректор на Медицински университет Пловдив,
чрез адв. Б. изразява становище за
недопустимост на жалбата поради липса на
правен интерес от оспорване, алтернативно поддържа неоснователност, претендира
разноски.
Административен съд Пловдив, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата е недопустима, същата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати, по следните
съображения:
От доказателствата по делото се установява и в тази
връзка нямо спор между страните, че на 21.02.2020 г. по електронен път С.Н.Ц. е
подал Заявление до Ректора на Медицински университет Пловдив, с което на
основание ЗДОИ е поискал да му бъде предоставен достъп до информация по
следните въпроси:
1.Какъв е броя на делегатите на Общото събрание на Медицински
университет Пловдив с годишен мандат 2019 -2022 г.?
2.Какъв е бил начина на групиране на катедрите,
секциите и научните звена по избора за делегати от квотата на нехабилитираните
лица, участващи в избора на Ректор на 13.09.2019 г.?
3.Какъв е списъчния състав на Общото събрание на МУ
Пловдив с годишен мандат 2019 - 2022 г.?
4.Какви решения са взети по т.5 от дневния ред на
Общото събрание на МУ Пловдив, проведено на 13.09.2019 г.
Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК е
налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от този кодекс на задължение на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Видно
от правната норма мълчаливият отказ за издаване на административен акт се
основава на кумулативното действие на една фикция и на една презумпция. Чрез
фикцията непроизнасянето на овластения по закон административен орган в
законово определения срок се приема за изразено становище, а по силата на
нормативно установената презумпция се въвежда предположение за отрицателно по
съдържание волеизявление. При сезиране на некомпетентен орган за него не е
налице задължение за произнасяне и следователно фингирания
състав не би могъл да се осъществи.
В случая жалбоподателят е поискал достъп до обществена
информация, но Заявлението е адресирано до Ректора на Медицински университет
Пловдив, който няма качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага
за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните
органи или органите на местно самоуправление в Република България. Предмет на
заявлението може да бъде обществена информация, каквато според легалното
определение на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието
"обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение,
знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази
обществена информация може да се съдържа в документи или други материални
носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с
достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или
съхранява от него. Нормата на чл. 32 от ЗДОИ предвижда, че когато органът не
разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в
същия 14-дневен срок той препраща съответно заявлението, като отново следва да
уведоми за това заявителя.
В уведомлението задължително се посочват
наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. ЗДОИ допуска
срокът по чл. 28, ал. 1 да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато
поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо
допълнително време за нейната подготовка – чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно разпоредбата на Чл. 24 от Закона за висшето
образование, ал.1/ Органи за управление на висшето училище са Общото събрание,
академичният съвет и ректорът, ал.2/ Органите за управление на висшите училища
се избират с четиригодишен мандат, ал.4/ (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.)
Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото
събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов
ректор, но за не повече от два месеца.
Посочената в чл.24, ал.4 от ЗВО „взаимовръзка“ не дерогира изричното посочване в нормата на
чл.24, ал.1 от ЗВО, с която се налага
извода за самостоятелност на посочените органи за управление.
Констатирайки, че не е надлежно сезиран като компетентен орган, Ректорът на МУ Пловдив, с Писмо изх.№ Р-642 от 04.03.2020 г./л.25/ възприемайки въпросите в заявлението като касаещи информация свързана с дейността на Общото събрание /ОС/ е изпратил същото до Председателя на ОС, като в процесния случай няма спор между страните, че той е чл.кор.проф.д-р С. К., дмн.
Председателят на ОС на МУ - Пловдив е получил писмо
изх. № Р - 642/04.03.2020г. на 05.03.2020г., факт удостоверен с известие за
доставяне / л.26/.
Също така в изпълнение на задължението си по чл. 32 от
ЗДОИ, Ректорът на МУ Пловдив е изпратил
Писмо - изх. № Р-652/05.03.2020г /л.22/ до заявителя Ц. /получено на
06.03.2020 г./ като го е уведомил кой е органа разполагащ с исканата информация.
Уведомителното писмо на Ректора на МУ - Пловдив, че не
разполага с информацията и е препратил заявлението на друг орган, не
представлява отказ /мълчалив или изричен/ за предоставяне на достъп до
обществената информация по смисъл на Раздел III от Глава трета на ЗДОИ, който
да подлежи на обжалване.
Волеизявлението, с което заявлението се препраща на
органа или организацията, които разполагат с исканата информация, няма властнически
характер и не засяга права и интереси на заявителите, тъй като не препятства
достъпа до информация. Този акт е с уведомителен характер и е в изпълнение на
предвиденото в закона задължение на сезирания със заявление за достъп до
обществена информация субект като етап от процедурата по предоставяне на
обществена информация. Ето защо този акт не представлява отказ (изричен или
мълчалив) да се предостави исканата информация, поради което не подлежи на
съдебен контрол.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в случая исканата от заявителя информация е предоставена от Председателя на ОС на МУ Пловдив - чл.-кор.проф. д-р С. К. с Писмо изх. № Р-759/19.03.2020г. /л.27/ получено от адресата и заявител С.Ц. на 24.03.2020 г. /товарителница на л.30/
На допълнителното основание съдът намира, че за жалбоподателя
не е налице правен интерес от оспорване
на мълчалив отказ на Ректора на МУ - Пловдив, тъй като законният интерес на
заявителя е удовлетворен и не се констатираха нарушени негови права и законни
интереси.
Относно искането на адв. Б. за присъждане на
разноските в производството, съдът намира същото за основателно.
Върховният административен съд в своята практика,
сочи: „Разпоредбата на чл.143 АПК не регламентира изчерпателно хипотезите, в
които се присъждат разноски на страните. Правният разум, залегнал в текстовете
на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, за която
изходът на спора е благоприятен, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно
предизвикания правен спор, поради което не може да бъде поставено в зависимост
от качеството й в процеса - на жалбоподател или ответник. Тезата, че при всички
обстоятелства извън хипотезата на чл. 143 АПК разноските са за сметка на
административния орган, е в нарушение на принципа на равенство на страните в
административния процес, прогласен в чл.8, ал.1 АПК. За разлика от
неравнопоставеността на страните в производството по издаване на
административния акт с оглед характера на материалното административно
правоотношение на власт и подчинение, в съдебния процес те имат равни
процесуални права и задължения, включително за разноски. Затова в този случай
намира приложение чл.144 АПК. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, вр.
с чл. 144 АПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. с чл.
144 АПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Анализът на относимите разпоредби сочи, че разноски в полза на
ответника при прекратяване на делото се дължат, ако той с поведението си не е
станал повод за подаване на жалбата.“
По делото не се установиха действия и/или бездействия
от страна на ответника, поради които да се прояви правния интерес за
жалбоподателя от оспорване, в която насока следва да се постанови и отделен
осъдителен диспозитив за разноските направени от Медицински университет
Пловдив, срещу С.Ц..
В полза на Медицински университет Пловдив следва да се
присъди сумата от 600лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, Административен съд Пловдив, Второ отделение, 10-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 04.06.2020 година, с
което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв.С.Н.Ц., с ЕГН **********, против Мълчалив отказ на
Ректора на Медицински университет Пловдив за предоставяне на достъп до
обществена информация, описа в заявление за достъп до обществена информация,
подадено на 21.02.2020 г. по електронен
път.
ОСЪЖДА С.Н.Ц., с ЕГН ***********, с адрес ***, да заплати на
Медицински университет Пловдив
направените по делото разноски в размер на 600лв. (шестстотин) лева за
адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 680 от 2020
г. на Административен съд Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна частна жалба
в 7 - дневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: