Мотиви: Окръжна
прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против Б.С.Б. от *** за това че:
На *** г. в ***, в района
на кръстовището между бул."***" и ул."***" при изхода на
бензиностанция „***", при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „БМВ 320" с рег.№ ***, нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.25, ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне
маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай нея и не е извършила маневрата, като се е
съобразила с тяхното положение, посока и скорост на движение и чл.50, ал.1 от ЗДвП - на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
като водач на пътно превозно средство от другите пътища не е изпълнила
задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя
с предимство, като с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на И. Б.
С. и средна телесна повреда на А.К.К., изразяваща се в ***************** за
период от време, по-голям от един месец; ************************ за период от
време, по-голям от един месец, както и ********************, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.343
ал.4, вр. ал.З пр.2 б.„б", вр. чл.342 ал.1 от НК.
В наказателния процес,
пострадалите А.К. и А. и Б. С., са конституирани като частни обвинители.
Представителят на
обвинителната власт поддържа обвинението така, както е повдигнато и предлага на
подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода малко под средния размер
предвиден от закона, което същата да изтърпи при първоначален общ режим.
Предлага се подсъдимата да бъде лишена от право да управлява МПС за срок
надвишаващ този на наказанието лишаване от свобода, като съда се разпореди и с
веществените доказателства по делото.
Частните обвинители, чрез
своя повереник, изразяват становище, че подсъдимата следва да бъде призната за
виновна, като й се наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет години,
като бъде лишена и от право да управлява МПС.
Подсъдимата не дава
обяснения. Чрез своите защитници изразява
становище, че следва да бъде оправдана изцяло и, алтернативно, ако съда не
възприеме тази теза, че следва да бъде отчетен и приноса на пострадалия С.,
като й се наложи минимално наказание с приложение разпоредбата на чл.66 НК.
Окръжният съд след като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата Б.С.Б. е родена
на *** г. в ***, но живее в ***. Завършила е *** образование, неосъждана.
Правоспособен водач е от *** г. за категории „В“ и „М" и като такъв е наказвана
по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На *** г. вечерта Б.Б. била
на гости в ***. Малко след 21:00 часа, тя решила да се прибере в дома си,
находящ се в ***. Управлявайки собствения си лек автомобил марка „БМВ",
модел „320" с рег.№ ***, се движела по ул."***" в посока към
бензиностанция „***", за да се включи в кръстовището с бул."***",
където следвало да предприеме маневра „ляв завой", за да продължи
движението към дома си в ***. За да извърши желаната от нея маневра, подсъдимата
следвало да пресече двете ленти на платното за движение на булеварда в посока
от центъра на *** към ***, след което да се включи в платното за насрещно
движение.
В същия момент по
бул."***", в лява пътна лента с посока на движение от центъра на ***
към ***, с мотоциклет „Сузуки", рег.№ *** се движели пострадалите И. Б. С. и А.К.К., които били
съответно водач и пътник на мотоциклета. И двамата били леко облечени, предвид
топлото време, с поставени предпазни каски. Водачът С. не притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС от съответната категория. С. управлявал
мотоциклета със скорост от около 76 км/ч при разрешена скорост за движение в
населено място от 50 км/ч.
Наближавайки кръстовището с
бул."***", Б. намалила скоростта си на движение, за да се огледа и
възприела идващия от центъра на *** мотоциклет, но преценила, че същият е спрял
на светофарната уредба на кръстовището с ул."***" и е далече. Без да
спре, тя навлязла от ул."***" на платното на бул."***" със
скорост от около 12 км/ч, с намерение да извърши маневра „ляв завой" в
посока центъра на ***. Автомобилът, управляван от Б. преминал през дясната
пътна лента и навлязъл в лявата пътна лента на движещите се в посока от центъра
на *** към *** автомобили, при което намалил скоростта си на движение до около
2 км/ч. В момента, в който автомобилът на подсъдимата навлязъл на платното за
движение на бул."***", мотоциклетът, управляван от пострадалият С. се
намирал на около 48-49 метра от мястото на удара и се движел в лявата пътна
лента. Водачът С. възприел навлезлия в неговата лента за движение лек автомобил
и незабавно предприел аварийно спиране. Следствие на спирането, мотоциклетът
паднал на дясната си страна и плъзгайки се продължил движението си напред
спрямо първоначалната си посока на движение, при което последвал удар на
предната част на мотоциклета с лявата част на автомобила в областта между
предна лява гума и предна лява врата. От силата на удара мотоциклетът ротирал
по посока на движението на часовниковата стрелка, а лекият автомобил бил
отхвърлен на дясно спрямо първоначалната си посока на движение. При удара на
мотоциклета в лекия автомобил последвал и удар между главата на пострадалия С.
и лекия автомобил, в резултат на който водачът получил *************************.
В следствие на удара между мотоциклета и автомобила, тялото на пострадалата А.К.,
в лявата си част, също се ударило в автомобила, от който удар последвали *************************.
В следствие на
произшествието Б. била ударена в главата и избутана настрани от отворилите се
въздушни възглавници на автомобила, но успяла да излезе от него. Виждайки двете
тела, които лежали на пътното платно, тя силно се уплашила, почувствала се
объркана. Междувременно в района на местопроизшествието дошли и други хора,
които в този момент се намирали в близост- свидетелите К.П.М., К.О.П., Й.Б.Г. и
Т.Д.Т.. Подсъдимата помолила свидетеля Т. да й предостави мобилния си телефон,
за да се обади на съпруга си. След като не успяла да се свърже с него, Б.
решила да отиде при баща си С. Б. С., който имал магазин наблизо. В това време
насъбралите се хора установили, че С. е починал, и се заели да окажат помощ на А.К.,
която била в съзнание и викала от болка. На място пристигнали медицински екипи,
който откарали пострадалата към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" в гр.С..
Когато видял Б., която била
силно стресирана и се оплаквала от болки в главата, С. позвънил на другата си
дъщеря - С.С.Б., с молба да закара сестра си в болница. Подсъдимата, която
нямала спомен за случилото се, и С.Б. потеглили към гр.С. с автомобил,
собственост на последната. Достигайки в района на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", подсъдимата
си спомнила за инцидента и заявила на сестра си, че е участвала в
пътно-транспортно произшествие с мотоциклет. С.Б. позвънила на телефон
„112", за да съобщи за случилото се, а Б.Б. заявила, че желае да се яви в
полицейско управление в ***, за да разбере какво се е случило в действителност.
Двете се явили в ** РУ МВР -гр.П., където съобщили на дежурния полицейски
служител за случилото се и за участието на Б.Б. в произшествието. Служителя ги
информирал, че един от пострадалите е починал и помолил последната да остане на
разположение за последващи действия.
По делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза, съгласно която смъртта на И. С. е от травматично
естество с комплексен характер и се дължи от една страна на тежката съчетана
травма - *******************************, а от друга страна и на
развилата се *******************, като водеща роля в генезата на настъпването
на смъртта е имала *****************. Описаните травматични увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети със значителна по
интензитет травмираща сила, по механизмите на удар, притискане, триене и
сътресение на тялото, като по своята локализация и морфологична характеристика
отговарят да са получени в резултат на конкретното ПТП, като водач на
мотоциклет. Между настъпилото ПТП и установените травматични увреждания, довели
до настъпването на смъртта, е налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка.
Смъртта на С. е била неизбежна дори и при оказване на своевременна и
висококвалифицирана медицинска помощ.
По делото е изслушана и
съдебно-медицинска експертиза относно нараняванията, получени от А.К.К..
Съгласно заключението на вещото лице, вследствие на претърпяното ПТП, К. е
получила следните телесни увреждания — *****************************************************,
довело до разстройство на здравето, неопасно за живота, имащи характер на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Описаните травматични
увреждания по своята морфологична характеристика, вид, характер и локализация,
разгледани в съвкупност отговарят да са получени в резултат на конкретното ПТП,
като пътник на мотоциклет с последвал удар на тялото в лек автомобил.
По делото са изготвени и
изслушани автотехническа експертиза и комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза. В техническата им част заключенията по двете експертизи не се
разминават значително, като установените данни са почти идентични. Според тези
заключения скоростта на движение на лек автомобил „ВМВ 320" с рег.№ *** в
района на произшествието е била от порядъка на 12 до 17 км/ч, а тази на
мотоциклет „Сузуки" с рег.№ *** – 73-76 км/ч, а скоростите им в момента на удара са били
от порядъка съответно на 9-10 км/ч и около 50 км/ч. Водачката Б.Б. е имала
обективна техническа възможност да възприеме в началото, преди навлизането на
пътното платно, движещите се и в двете посоки превозни средства и е имала
техническата възможност да пропусне пострадалия С., като движещ се по път с
предимство, спирайки преди навлизане на платното за движение на бул."***".
Според вещите лица опасната зона на спиране на мотоциклета при конкретните
пътни условия и скорост от 74-76 км/ч е 67 метра, като отстоянието на
мотоциклета до мястото на удара в момента на навлизане на лекия автомобил на
платното за движение е било около 49 метра. Това сочи, че И. С. не е имал
техническа възможност да спре мотоциклета преди мястото на удара и да
предотврати произшествието. Такава възможност би съществувала, ако мотоциклетът
се е движел с разрешената за населено място скорост от 50 км/ч или максимална
скорост 60 км/ч.
Съгласно изготвеното
заключение по назначената съдебна психолого-психиатрична експертиза, Б.Б. в
конкретния момент -изненадващо възникване на ПТП на *** г., гледката на самото
произшествие с две тела, лежащи на асфалта, наличието на увеличаващо се кърваво
петно под едно от тях, събирането на различни хора и др., е изпаднала в
състояние на *************************** за период от няколко часа.
В хода на проведеното
разследване са назначени химически експертизи за установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта на водачите Б.Б. и И. С.. От приложените към производството
протоколи за химически експертизи е видно, че в пробите кръв, иззети и от
двамата водачи, не се установява наличието на етилов алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
Така приетата фактическа
обстановка се установява от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, от заключенията на всички
изслушани експертизи, както и от веществените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.284 НПК. Всички те си кореспондират по
отношение авторството на деянието, механизма на неговото извършване и формата
на вината, поради което съдът им дава вяра.
От данните по огледния
протокол, разпита на свидетелите очевидци, заключенията по АТЕ и КСМАТЕ се
установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в рамките на
населено място, при добра видимост, на мокра асфалтова настилка. На мястото на
произшествието пътното платно е хоризонтално, двупосочно, с две пътни платна за
движение, всяко от които с по две пътни ленти, покрити с асфалтова настилка,
която към момента на произшествието е била в добро състояние, без изпъкналости
или вдлъбнатини по нея. Двете платна за движение са разделени от затревени
площи, отделени от асфалта с бордюр, като в района на кръстовището разстоянието
между затревените площи е прекъснато на дължина от около 23 метра, в което има
изграден равен асфалт, даващ възможност за влизане и излизане на двете платна
за движение на бул."***". Общата ширина на пътното платно на
булеварда с посока на движение от центъра на *** към *** в района на
местопроизшествието е 7,80 метра. В района на кръстовището булевард "***"
е обозначен като „път с предимство" чрез пътен знак БЗ, а преди навлизане
в кръстовището от ул."***" е поставен пътен знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство". Б. е управлявала лек автомобил „БМВ 320"
с рег.№ *** със скорост от около 12 км/ч, като е имала обективната възможност
да възприеме в началото, преди навлизането на пътното платно, идващите и в
двете посоки превозни средства по бул."***". Б. е възприела идващия
от лявата й страна мотоциклет, но не е преценила правилно разстоянието, на което
се е намирал той и е имала техническата възможност да го пропусне, като движещ
се по път с предимство, като спре преди навлизане на платното за движение. Именно
последното тя не е сторила. От своя страна водачът С. е имал техническа
възможност да спре аварийно преди мястото на удара и да предотврати
произшествието, ако се е движел с разрешената за населено място скорост от 50
км/ч.
По делото е изготвена и
изслушана и видео-техническа експертиза, съгласно заключението на която лек
автомобил „БМВ 320", който впоследствие реализира ПТП с мотоциклет, в
момента на навлизането му в полезрението на камерите се движи по ул."***",
между автосервиз „***" и бензиностанция „***" в ***. В края на
автосервиза завива надясно с посока на движение към бул."***" и при
достигане на кръстовището с него, автомобила навлиза в булеварда без да спира,
движейки се напред и на ляво. Когато автомобилът достига лявата лента на
платното за движение в посока ***, същият се отклонява на дясно, като забавя
скоростта си на движение почти до спиране. Експертът е категоричен, че от
момента, в който автомобила влиза в полезрението на камерите, до момента, в който
навлиза в бул."***", същият не е спирал.
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343 ал.4, вр. ал.З пр.2 б.„б", вр. чл.342
ал.1 от НК. Бланкетният състав на чл.342, ал.1 НК е запълнен с нарушение
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, тъй като на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
като водач на пътно превозно средство от друг път подсъдимата не е изпълнила
задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя
с предимство. Следствие на това нарушение е настъпила смъртта на И. С. и
множество наранявания на А.К. с характер на средни телесни повреди.
В пряка причинна връзка със
съставомерния резултат са и част от действията на подсъдимия- значително
надвишаване ограничението за скорост в населено място от 50 км/ч /с над 20
км/ч/, доколкото при избор на последната той е могъл да спре преди мястото на
удара, както и липсата на опит при управление на мотоциклет, тъй като според
КСМАТЕ същият и при избраната превишена скорост е имал техническа възможност да
заобиколи от дясно автомобила на подсъдимата без да задейства екстремно
спирачната система. Последното нарушение е във връзка с липсата на валидно
свидетелство за управление на МПС от страна на С.. Тази липса е била и
императивно законово основание пострадалият изобщо да не предприема управление
на каквото и да е МПС.
Съдът намери, че вмененото
нарушение и по чл.25, ал.1 от ЗДвП на подсъдимата, а именно, че като водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне
маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които минават покрай нея и не е извършила маневрата, като се е съобразила с
тяхното положение, посока и скорост на движение в конкретния случай не е правно
ирелевантно за инкриминираното деяние. Разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП е обща
по отношение на специалната по чл.50, ал.1 ЗДвП за която подсъдимата е осъдена.
По тези съображения съдът оправда Б. да е извършила престъплението и във връзка
с чл.25, ал.1 ЗДвП.
Възраженията на защитата за
неясно формулирано обвинение, на първо място, не са основателни, а на второ и
по- важно, са без значение с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3 НПК.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие.
От субективна страна
подсъдимата е действала при непредпазливост, като форма на вината.
Причина за извършване на
деянието е ниското правно съзнание.
При индивидуализацията на
наказанието съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства, критичното
отношение на подсъдимата към престъплението, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, съпричиняването в голяма степен от страна на пострадалия
С., изразяващо се в управление на МПС без валидно свидетелство за управление и
с превишена скорост /нарушения по чл.150, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП/. Отегчаващи
отговорността обстоятелства няма. При така изложеното съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и тъй като,
кумулативно, и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко с оглед данните за деянието и дееца намери, че следва да отмери размера
на лишаването от свобода в условията на чл.55, ал.1 т.1 НК, а именно на
лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. Това наказание съдът
прецени, че отговаря най- точно на целите визирани в чл.36 НК.
След като намери, че за
поправяне на подсъдимата не е наложително същата да изтърпи наложеното
наказание ефективно съдът, на основание чл.66, ал.1 НК, отложи изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Във връзка с чл.343г НК
съдът лиши подсъдимата от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
Съдът върна иззетото като
веществено доказателство – мотоциклет Сузуки с ДКН *** на наследниците на починалия И. С. след
влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР П. сумата 1719.12 лв.
разноски на досъдебното производство и на ВСС по сметка на ПОС сумата 1360 лв.
разноски в съдебната фаза.
В този смисъл съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: