Присъда по дело №551/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 41
Дата: 14 септември 2022 г.
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20223630200551
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. Шумен, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
и прокурора Ж. Ст.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20223630200551 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият И.А.С.., роден на ******г. в гр. Свиленград, живущ в
************** български гражданин, с основно образование, неженен, неработещ,
неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че от месец септември 2019г. до месец февруари 2022г.,
включително в с. Живково, обл. Шумен, след като бил осъден със споразумение от
13.07.2019г., одобрено по гр. д. № 1471/2019г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на
07.08.2019г. да издържа свой низходящ – сина си К.И.А., с ЕГН ********** съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 30
/тридесет/ месечни вноски по 160 лева, общо в размер на 4 800 лева, поради което и на
основание чл.183, ал.1 от НК във връзка с чл.54 НК и чл.57, ал.1 НК
ГО ОСЪЖДА на “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок
от ТРИ години.

Присъдата подлежи на жалба или протест пред ШОС в 15 дневен срок от днес.
Мотивите ще бъдат изготвени в едномесечен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимият И.А.С. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 НК, за
това, че от месец септември 2019г. до месец февруари 2022г., включително в с. Живково,
обл. Шумен след като е осъден със споразумение от 13.07.2019г., одобрено по гр. д. №
1471/2019г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 07.08.2019г. да издържа свой
низходящ – сина си К.И.А., с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 30 /тридесет/ месечни вноски по 160
лева, общо в размер на 4 800 лева.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание
“лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от
три години.
Подсъдимият И.С. не отрича, че не заплащал месечните вноски в хода на
досъдебното производство. В отговора си след получаване на разпореждането на съда също
не отрича неплащането на издръжка, но неизпълнението се дължи на влошеното му
здравословно състояние.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият
И.А.С. и свидетелката Ф.С.А. живеели на семейни начала, като от съвместния си живот
имали едно дете – сина им К.И.А. – роден на 06.03.2017г. Двамата живели на семейни
начала в гр. *******, където обаче свид. Ф.А. имала проблеми с майката на подс. С. и през
2018г. се разделили. В началото на 2019г. свид. Ф.А. предявила срещу подс. И.С. искове на
основание чл.127, ал.2 и чл.127а от Семейния кодекс, по повод на които било образувано
гр.д. № 1471/2019г. по описа на ШРС. С определение от 30.07.019г., влязло в законна сила
на 07.08.2019г. съдът одобрил постигнатото между страните споразумение, според което
упражняването на родителските права над детето били предоставени на свид. Ф.А., бил
определен режим на лични контакти с бащата, а подсъдимия С. се съгласил да заплаща
месечна издръжка за детето си в размер на 160 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.05.2019г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.
Въпреки решението на съда, за което бил уведомен, подс. И.С. в периода от месец
септември 2019г. до месец февруари 2022г., включително не изплащал дължимата от него,
месечна издръжка за малолетното си дете. Подсъдимият не изплатил общо тридесет месечни
вноски за издръжка всяка по 160 лева, като общия размер на неизплатените месечни
издръжки бил 4 800 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелката
Ф.С.А. и Б.Х.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени
доказателства. Съдът приема за установено и доказано мястото и времето на извършване на
деянието, авторството на подсъдимия, както и неговата вина. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи
се и водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, прие, че с горното
деяние, подсъдимия И.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона, лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собствено
имущество;
От обективна страна – подсъдимият, чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на своя низходящ по силата на съдебно
1
решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски с определен размер,
като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски –
тридесет месечни вноски;
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да
издържа своя низходящ;
От субективна страна престъплението е извършено виновно от подсъдимият, с пряк
умисъл – предвиждал е неплащане на дължимите издръжки в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи липсата на
трудова заетост у подсъдимия, както и здравословните му проблеми.
При определяне на наказанието, съдът прецени: степента на обществената опасност
на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – от данните за личността
му може да се направи извод, че е личност с невисока степен на обществена опасност, както
и причините и мотивите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
смекчаващи вината, обстоятелства – самопризнание в хода на досъдебното
производство, липса на трудови доходи и влошено здравословно състояние.
отегчаващи вината обстоятелства – дългия период, през който не е заплащал и липсата
на заинтересованост за детето.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК биха били постигнати с налагане на предвиденото наказание
“лишаване от свобода” за минималния предвиден срок от ТРИ месеца. Съдът намира, с
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи това наказание ефективно,
поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от ТРИ
години. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави и
даващо възможност на осъдения да изпълнява задълженията си към своя низходящ.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съобщи за изтекли лични данни