Определение по дело №28739/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28506
Дата: 12 юли 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20241110128739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28506
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110128739 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 162190/17.05.2024 г. на ЗАД [ фирма ], чрез
юрисконсулт М. Ж. /с пълномощно на л. 5/, срещу ЗД [ фирма ] АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника ЗД [ фирма ] АД, чрез адвокат М. Г. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да уточни
периода и размера на претенцията си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с оглед твърденията си в
обстоятелствената му част, че вземането за мораторна лихва се претендира за периода от изтичане
на 30-дневен срок от връчване на регресна покана на ответника – т. е. считано от 08.03.2021 г., до
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г., а същевременно заявения в
петитума на исковата молба период на забава е от 04.01.2021 г. до 04.01.2024 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2024 г. от 13,40
часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на ищеца съответно на сумата в
размер на 463,21 лева – главница, представляваща непогасена част от регресно вземане на
ищцовото дружество за възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил марка , модел , с рег. № ,
причинени при ПТП на 08.10.2019 г. на път I – 4 на км 202,700 в посока гр. София – гр. Варна,
реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач
на лек автомобил марка , модел , с рег. № , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г., до окончателното плащане, и за сумата от
151,81 лева – мораторна лихва за периода от 04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1291/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 08.10.2019 г. на път I – 4 на км 202,700 в посока гр. София
– гр. Варна е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил марка , модел , с
рег. № , при което са били причинени увреждания по лек автомобил марка , модел , с рег. № , довели
до тотална щета на автомобила. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка
„Каско“ по застрахователна полица № . при ищцовото застрахователно дружество, валидна към
датата на ПТП, по която е била образувана щета № . по повод настъпилото застрахователно
1
събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било
определено застрахователно обезщетение в размер от 7 225,21 лева, което е било изплатено на
застрахованото лице. Поддържа, че за лек автомобил марка , модел , с рег. № , е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане
срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15,00 лева. Твърди, че е предявил
регресната си претенция с покана до ответника, който обаче е погасил чрез прихващане само част
от дълга до размера от 6 777,00 лева, а остатъкът в размер от 463,21 лева е останал непогасен.
Претендира и мораторна лихва за периода 04.01.2021 г. – 04.01.2024 г. в размер на 151,81 лева. За
процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение от длъжника. Моли за постановяване на съдебно решение, с което
предявените искове да бъде уважен. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът заявява, че признава основанието на претендираното вземане по регреса, но оспорва
размера на същото. Счита, че изплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение в
общ размер на 7 225,21 лева е завишено и не отговаря на действителния размер на щетите съгласно
чл. 390, ал. 2 КЗ. Посочва, че при изплащане на обезщетението ищецът е изплатил 90 % от
действителната пазарна стойност на увредения автомобил и не е приспаднал стойността на
запазените части на автомобила, които съгласно чл. 22, ал. 2 от наредба № 24/2006 г. представляват
25 % от действителната стойност на МПС. При тези съображения счита, че с извършеното плащане
по извънсъдебно предявената му регресна претенция изцяло е възмездил подлежащите на
репариране вреди. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените
деловодни разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по главния иск следните обстоятелства:
1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) настъпване на описаното в исковата молба
вредоносно събитие, съставляващо покрит по договора застрахователен риск; 3) плащане на
застрахователно обезщетение на застрахования в изпълнение на договора; 4) отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени
изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна
връзка между деянието и вредите и вина /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 5)
размер на причинените вреди; и 6) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да
застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички посочени по-горе под т. 1, 2, 3, 4 и 6 обстоятелства, включени във фактическия
състав на съдебно предявеното вземане по чл. 411 КЗ, както и извършеното от ответника плащане
по регресната претенция на сума в размер от 15345,93 лв.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по главния иск следните обстоятелства:
1) съществуването и размера на главния дълг, 2) изпадането на ответника в забава, и 3) размера на
обезщетението за забава.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 1291/2024 г. по описа на СРС, 29
с-в.
ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза с поставената в исковата молба задача по т.
1 и с поставените в отговора на исковата молба задачи, при депозит в размер от 400,00 лева, от
които 200,00 лева, вносими от ищеца и 200,00 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
изслушване на автотехническа експертиза по задачи № 1 и 2 от исковата молба, тъй като
обстоятелствата, включени в предмета на тези задачи, са отделени като безспорни между страните
в настоящото произовдство.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., със служебен адрес: гр. София, бул. , СТЦ . ЕООД,
моб.тел.: .
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
2
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е
в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената експертиза и датата на насроченото
открито съдебно заседание.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3