МОТИВИ към Присъда № 66/11.08.2015г. постановена по
НОХД № 227/2015г. по описа на РОС.
Обвинението против подсъдимият И.Д.И. *** е за това, че на 14.02.2015г. в с.Дряновец, Община Разград,
умишлено е умъртвил В.Н. И., ЕГН ********** ***, по особено мъчителен начин за
убитата и с особена жестокост, като й е нанесъл многобройни силни удари с
твърди предмети чук и ютия по горната част на главата и я душил с две парчета
кабели от ютия и с заряден кабел на мобилен талефон- престъпление по
чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и 4 във вр. с чл.115 от НК.
Съдебното производство е проведено по
реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие по разпореждане на съда.
При предварителното изслушване подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В дадената последна дума заявява, че съжалява за извършеното и моли
процеса да бъде справедлив спрямо него. Защитникът му- адв.В. счита, че предвид
факта, че настоящото производство се развива по реда на съкратеното съдебно следствие
те не оспорват установената фактическа обстановка с оглед на събраните по
делото доказателства. Счита обаче, че зеявието на подзащитния му следва да бъде
преквалифицирано по чл.118 от НК, предвид заключението на вещите лица, че към
момента на деянието подсъдимият е бил в състояние на “физиологичен афект”. Моли
съда да постанови присъда след като прецени всички доказателства и ако намери, да
преквалифицира деянието като наложи съответно наказание. Алтернативно моли
наказанието за престъплението по чл.116 от НК да бъде определено при условията
на чл.55 от НК, като съответно на извършеното намира наказание лишаване от
свобода, което да бъде определено в рамките на предвиденото от закона и
редуцирано по чл.58о от НК. По отношение на гражданските искове предоставя на
съда да прецени техния размер.
Пострадалите малолетни деца- Н.И.И. и В.И.И.,
представлявани от особения си представител адв.Ст.Д., са предявили граждански
искове срещу подсъдимия И.Д.И. за сумата от по 250 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите за
всеки един от тях. Същите са конституирани като граждански ищци и частни
обвинители в процеса.
Пострадалите- родители на В.Н. И.- Н. В. И.
и И.Н.И., също са предявили граждански искове срещу подсъдимия И.Д.И. за сумата
от по 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумите за всеки един от тях. Двамата също са
конституирани като частни обвинители и граждански ищци в процеса.
Процесуалният представител на частните
обвинители и граждански ищци- адв.Ст.Д., счита обвинението срещу подс.И. за
доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед на всички събрани по делото
доказателства, които сочат, че подс.И. е убил съпругата си именно по осъбено
мъжичетелен за жертвата начин и с особена жестокост. В тази връзка намира
доводите за преквалифициране не деянието за неоснователни и моли съда да признае
подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му определи
наказание доживотен затвор с редукцията по чл.58а, ал.2 от НК и му наложи
наказание в размер на максимума, предвиден в цитираната разпоредба. По
отношение на гражданските искове счита същите за основателни и доказани в
пълните им размери, така както са предявени, поради което моли да бъдат изцяло
уважени, като претендира и разноски.
Представитeлят на ОП-Разград поддържа обвинението и го счита за
доказано не само предвид направеното от подсъдимия самопризнание, но и от събраните
на ДП писмени и гласни доказателства. С оглед на тези доказателства по несъмнен
начин се установява, че подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и 4 във вр. с чл.115 от НК,
тъй като на инкриминираната дата същият по особено мъчителен начин и с особена
жестокост е причинил смъртта на съпругата си В.Н. И., каквото обвинение му е
повдигнато. В тази връзка счита възражението за преквалифициране на деянието
като такова по чл.118 от НК за неоснователно, тъй като липсват доказателства за
действия от страна на пострадалата да е предизвикала афектно състояние. Предлага
на съда да признае подсъдимият за виновен по така повдигнатото му обвинение,
като счита, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
съответно наказание се явява доживотен затвор, което с оглед разглеждане на
делото по реда на глава 27 следва да бъде редуцирано по реда на чл.58а, ал.2 от НК. По отношение на гражданските искове счита същите за основателни и предлага
да бъдат уважени.
Разградският окръжен
съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и
доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и
във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият
И.Д.И. и пострадалата В.Н. И. са съпрузи, сключили граждански брак през м.юли
2001г. (акт, т. 2, л. 6).
Веднага
след това заминали за Република Гърция, тъй като създали семейство против
волята на родителите на И..
В
Гърция се устроили трайно и станали родители на две деца – Н.И.И., родена на ***г.
и В.И.И., роден на ***г. (т. 2, л. л. 7 и 8).
През
2005г. родителите на В., св. Н. и И. И., също отишли в Гърция.
Установили
контакт със семейството на дъщеря си, но имали негативна нагласа към подсъдимия
И., поради което се устроили да живеят в съседно село, където работили няколко
месеца.
През
това време няколкократно заподозирали, че подсъдимият тормози дъщеря им
физически и психически. Самата В. И. отричала, че е подложена на агресия, но
отказвала да напусне съпруга си. По същото време подс.И. няколкократно
предизвиквал разпри със св.И. и със сина му.
По-късно,
по покана на св.И.И., сестра на Н. И., той и съпругата му И.И. заминали за
Англия, където се установили да живеят.
Дъщеря
им В. И. се прибрала със семейството си в България, но поддържала редовна
телефонна връзка с близките си в Англия.
През
м.юли 2013г. подс.И., заедно със съпругата си и двете си деца, също отишли в
Англия.
Семейството
се настанило в къща, обитавана от сестрата на В., св.Н. Й. и от леля ù,
св.И.И.. Последната подпомогнала подс.И. и племенницата си да си намерят добре
платена работа и добро училище за децата си.
По
време на пребиваването на семейството в Англия подс.И. често вдигал скандали на
съпругата си, понякога придружени с побой. По този повод св.И.И. се опитвала да
го съветва, като намесата ù засилвала неприязънта на подсъдимия към
роднините на съпругата му. Същият счита, че те я настройват срещу него, поради
което ù забранявал да се вижда и да се събира с тях. Започнал да
проявява агресия и към св.И.И. и към
сина ù.
През
есента на 2014г. съжителството на подсъдимия
със съпругата му и с нейните близки станало невъзможно и той се съгласил да се
върне в България.
По-късно,
обаче, размислил и инсценирал психично заболяване, за да предизвика
съчувствието на съпругата си.
Предложил
ù да се приберат заедно с децата си в България, за да празнуват Новата
2015 година заедно с родителите му.
На
28.12.2014г. подс.И., съпругата му В. и двете им деца- Н. и В., пристигнали в
България и се настанили в семейното жилище в с.Стражец на ул.Слънчев бряг № 31.
Още с пристигането им, подсъдимият заявил на съпругата си, че повече няма да се
връщат в Англия. В. И. се възпротивила и му заявила, че ще замине сама с
децата. Следващите 2 дни преминали в разпри помежду им и в опити на И. да
настрои децата срещу майка им. Тогава В. решила да се раздели със съпруга си.
На
31.12.2014г. сутринта с полицейско съдействие (т. 2, л. 11) жената, заедно с
двете си деца, напуснала жилището в с.Стражец и се настанила при баба си,
св.Димитра Г.,***.
Впоследствие
В. И. разбрала, че без съгласието на бащата не може да отведе децата обратно в
Англия.
Ето
защо, през следващите дни подс.И. и съпругата му многократно осъществявали
контакти помежду си, като той разчитал, че ще я склони да се съберат и да
останат в България, а тя – че ще го убеди да даде съгласието си да замине с
двете им деца за Англия.
В
този период И. няколкократно посещавал дома на св.Д. Г. в с.Дряновец, за да
види децата си.
По
време на тези си посещения, заедно със съпругата си гостувал и на племенника
си, св.Д. Д., който също живеел в с.Дряновец със семейството си.
На
14.02.2015г. сутринта подс.И. се договорил по телефона със съпругата си да
отпразнуват именния ù ден заедно с племенника му- Д. Д., когото уведомил,
че ще му гостуват същия ден .
Около
15.30 часа на 14.02.2015г. подс.И. пристигнал с личния си лек автомобил „БМВ“ с
рег.№ РР 83-43 ВА в дома на св.Г. в с.Дряновец.
Малко
по-късно двамата със съпругата му В. тръгнали към дома на св.Д..
Подсъдимият
предупредил, че ще празнуват там и ще върне В. на следващата сутрин.
Когато
двамата стигнали до дома на св.Д., установили, че е заключен, поради което И.
се свързал по телефона със св.Д., който му обяснил, че се е наложило да пътува,
но дал съгласието си двамата с В. да влязат в къщата.
Ето
защо подс.И. прескочил оградата и отворил отвътре входната врата. Жилищната
сграда била отключена и двамата- И. и съпругата му безпрепятствено влезли
вътре.
В
една от стаите на горния етаж осъществили интимен контакт.
След
това подс.И. предложил да се почерпят в заведение, но В. отказала.
Тогава
отишли до близкия магазин и закупили пиле и бира за почерпка, след което се върнали
в къщата на св. Д.. Запалили печката в кухнята на първия етаж. В. приготвила
пилето и го сложила да се пече във фурната.
След
това отново започнала да увещава подс.И. да ù даде пълномощно, за да
може да замине с децата в Англия. Той отказал и разпрата между двамата
продължила с нарастване на напрежението.
Когато
пилето се изпекло, подс.И. предложил да отиде да вземе децата, за вечерят
заедно. След отказа на съпругата му, гневът на подсъдимият ескалирал.
Заявил,
че щом няма да ядат пилето заедно, никой няма да го яде и пристъпил към
саморазправа с В..
Взел случайно попаднал му чук и с металната му
част нанесъл силен удар по главата на съпругата си в окосмената част на лявата
челна област.
Последвали
още четири последователни удара в лявата
челна и челно-слепоочна окосмена част на главата на пострадалата с тази част на
чука.
Жената
се свлякла на пода, но подс.И. не преустановил агресията си.
Започнал
да я души с кабел за зарядно устройство.
Жената
се опитвала да вика и да се освободи от кабела.
Тогава
подс.И. извлякъл тялото ù в съседното помещение и там продължил побоя с
една ютия.
С гладещата плоча нанесъл още три удара в
дясната слепоочна област на окосмената част на главата на В..
Отново
я душил с изтръгнатия от ютията кабел.
За
да е сигурен, че желаният от него смъртен изход ще настъпи, няколкократно удрял
главата на лежащата по гръб жена в пода.
Нараняванията
в областта на главата на пострадалата довели до счупване на черепа и
предизвикали обилно кръвотечение.
Пода
и стените на помещението обилно се
зацапали с кръв.
Възприемайки
този резултат от действията си, подс.И. решил, че жената е мъртва и я оставил
да лежи на пода.
Измил
ръцете си в банята и напуснал жилището.
Обадил
се по телефона на св.Д. и му заявил, че е убил съпругата си В..
След
това се прибрал с автомобила си в дома си в с.Стражец.
Преоблякъл
се и окървавените дрехи, с които бил по време на побоя, оставил на пода в
стаята си .
Отново
се обадил на св.Д. и му съобщил, че отива в полицията. Предупредил го, че
гледката в дома му е страшна.
След
това се придвижил до Районното полицейско управление в гр. Разград, където
направил признание за действията си спрямо пострадалата.
Непосредствено
преди това отново позвънил на св.Д., за да го увери, че не се шегува и че е
необхоД. да потърси медицинска помощ.
По
това време св.Д. бил в района на болницата в гр. Разград.
След
това обаждане подал сигнал на тел. 112 и придружил линейката с медицинския екип
до дома си в с.Дряновец.
В
преддверието на жилището било намерено тялото на мъртвата В..
На
горната част на главата ясно личали два отвора, през които прозирал черепа.
Помещението,
в което било намерено тялото и съседното такова, били обилно зацапани с кървави
петна и пръски, с частици от мозъчно вещество и с парченца от черепни кости
(фотоалбум т. 1, л. л. 32-38 и 45-47).
Следи
от обувки със зацапвания от кръв и мозъчно вещество били установени и отвън по
пътеката към помещението.
При
огледа на местопроизшествието били намерени и иззети чук с дървена дръжка с
дължина 29 см., електрическа ютия с метален корпус и счупена черна пластмасова
дръжка, 2 парчета кабел с тъмно-светла оплетка с диаметър 6 мм. и дължина 1.14
м. и 0.60 м., щепсел за зарядно
устройство със захранващ кабел с дължина 100 см и твърди парчета, наподобяващи
кости (протоколи т. 1, л. л. 23-30 и 39-44).
При
оглед в дома на подс.И. били намерени и иззети дрехи, обувки и вещи, относими
към местопроизшествието (протокол т. 1, л. л. 4-8), а при оглед на автомобила
му била иззета обтривка от установено зацапване в горната част на волана (т. 1,
л. л. 15-19).
Назначената
съдебно-медицинска експертиза (т. 3, л. л. 2-4 и 20-25) е установява, че на
пострадалата В.Н. И. са били причинени 7 разкъсно-контузни рани в областта на
окосмената част на главата – 3 в предната част на дясната слепоочна област,
една от които проникваща в черепната кухина с дупчесто счупване на черепа в
тази област и 4 рани в лявата челна и челно-слепоочна област, всички проникващи
в черепната кухина и с дупчесто счупване на черепа в същата област.
Счупване
на черепа е установено и в горната част на тилната кост и задните половини на
теменните кости.
В
зоните на тези наранявания са установени разкъсвания, размазвания и липса на
мозъчна тъкан.
Установени
са две бразди от механично притискане в горната и в средната трета на шията на
пострадалата, както и разкъсване на дебелото черво с излив на кръв в коремната
кухина.
При
тези увреждания експертизата заключава, че смъртта на пострадалата се дължи на
тежка съчетана черепно-мозъчна травма.
Всички
увреждания са еднакви по давност и съответстват да са получени при нанесения от
подс.И. побой на пострадалата.
Нараняванията
в лявата част на главата съответстват да са получени от металната клиновидна
част на иззетия от местопроизшествието чук, а тези в дясната слепоочна област
на главата отговарят да са причинени от върха на гладещата плоча на ютията,
намерена в близост до мъртвото тяло.
Счупванията в тилната част на главата добре отговарят да
са получени от удари в пода на
помещението, какъвто извод се налага и от вида на следите от кръв.
По-ниско
разположената бразда от механично притискане по шията отговаря да е получена от действието на
кабела за зарядно устройство и сочи на извършени защитни действия от страна на
пострадалата.
Браздата
в горната трета на шията съответства да е получена от кабела на ютията и към
момент, в който пострадалата вече не е могла да противодейства.
Душенето
към този момент е предизвикало счупване на подезичната кост и щитовидния
хрущял.
Уврежданията
в коремната кухина сочат на притискане с коляно на лежащото по гръб тяло на
пострадалата и са настъпили непосредствено със или към момента на смъртта.
Назначената
биологична експертиза (т. 3, л. л. 32-35) установява наличие на човешка кръв по
всички обекти, иззети като веществени доказателства при огледа на
местопроизшествието, в дома и в автомобила на подс.И..
По
металната част на чука и по кабела от ютия експертизата е установила нишковидни
обекти, които са анализирани като човешки косми, отпаднали със сила и сходни с
космите от главата на пострадалата.
Последващата
ДНК-експертиза (т. 3, л. л. 48-52) дава заключение, че при еднаква А (β)
кръвногрупова принадлежност на пострадалата и на подсъдимия И., ДНК- профилът
на кръвта, установена по иззетите от местопрестъплението чук, ютия и парчета
кабел, както и на иззетите от дома на И.
негови вещи – мъжки дънки, мъжка блуза, терлици, мъжки чорапи, сиво яке и
кожени обувки и от зацапването по волана на автомобила на подс.И., е еднакъв и
изцяло съвпада с ДНК- профила на пострадалата В.Н. И..
От
заключението на трасологическата експертиза (т. 3, л.л. 82-84) се установява,
че кървавите следи от обувки, установени на външната пътека към
местопроизшествието, съответстват да са оставени от обувките на подс.И..
Изложеното
налага безспорен извод за пряка, непосредствена и единствена причинна връзка
между действията на подс.И. по нанасяне на побой на пострадалата и претърпените
телесни увреждания, които са предизвикали смъртта ú.
При
нанасяне на побоя подс.И. е действал с ясното съзнание за настъпването на този резултат от многобройните сини удари с
твърди и остри метални предмети по главата като жизнено важен орган на
човешкото тяло.
Прекият
му умисъл за причиняване на смъртта на съпругата му В. И. е обективиран и от
проявената последователност при продължителното нанасяне на удари с различни
предмети, съпроводено последователно и с душене, до момента, в който жертвата
вече е престанала да реагира.
Назначената
комплексна психиатрична и психологическа експертиза (т. 3, л. л. 67-75) дава
заключение, че по време на извършване на деянието подс.И. е бил в състояние на
физиологичен афект, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Експертизата
е дала заключението си при отчитане на данните за остро полиморфно психическо
разстройство със симптоми на шизофрения от есента на 2014г., но без обективно
наличие на позитивна симптоматика у подс.И. към момента на извършване на
деянието и при извършеното непосредствено след него изследване.
Тази
експертиза установява, че подс.И. е сдържан, недоверчив и високо чувствителен.
Лесно обидчив и самолюбив. Песимистично настроен и неуверен в себе си, с
трудности при взаимоотношенията. Тревожен и често неспособен да контролира
емоциите си.
Тези
личностови особености на подс.И. изцяло кореспондират с установеното за
взаимоотношенията му с пострадалата и нейните близки и обуславят както
първопричината за агресията му, така и последващото ú разгръщане по сила
и продължителност.
Действията
на подс.И. по умъртвяването на пострадалата са извършени с изключителна ярост и
ожесточение.
Такъв
извод се налага от обстоятелството, че подсъдимият е използвал последователно
успешно няколко начина за нанасяне на ударите - с чук, с ютия и върху пода;
ударите са били многобройни, всичките в главата на жертвата му и всички
причинени с голяма сила, така щото не само са пробили черепа, но са раздробили
мозъчното вещество и са предизвикали спонтанното му изхвърляне от черепната
кутия.
Въпреки
че е повалил жертвата си на пода и вече е доминирал над нея още след първия
удар, подсъдимият е извършил действия и по душенето ú, при това също с
голяма сила, предизвикала счупването на подезичната кост и щитовидния хрущял.
Извод
за особена ярост и ожесточение следва и от обстоятелството, че подс.И. е
продължил побоя над лежащата жена, притискайки с коляно корема ú.
Безусловно
възприятие за проявената от подс.И. особена жестокост предизвиква самото
състояние на местопроизшествието с установени множество обилни зацапвания с
кръв, мозъчно вещество и черепни костици в двете помещения на жилището
(фотоалбум, т. 1, л. л. 32-38 и 45-47).
За
такова, предизвикващо ужас, възприятие са налични и свидетелски показания (т.
1, л. 150, 101-109).
Умъртвяването
на пострадалата е извършено и по особено мъчителен начин.
Налице са
обективни находки, сочейки, че жената се е съпротивлявала и се е опитвала да се
освободи от примката на врата си.
След първите
удари все още е можела да противодейства и за това подсъдимият е продължил
побоя в съседното помещение.
Смъртта е настъпила
бързо, но не и мигновено и през този интервал от време пострадалата е съзнавала
неизбежния си край и несъмнено е изпитвала силни предсмъртни болки и страдания.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин не само от
направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание от страна на подс.И.,
но и от всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло. В тази връзка са и обясненията на подсъдимия дадени на
досъдебното производство, като твърденията му, че е бил предизвикан от
пострадалата В. И. не следва да бъдат кредитирани. От една страна липсват други
доказателства, че по някакъв начин пострадалата е предизвикала подс.И., а
сочената от него причина за скарването- желанието на В. И. да изведе децата им
в Англия, не е инцидентно, а е било предмет и на предходни техни скарвания.
Това желание на пострадалата е било известно на подсъдимия от доста време и
същият нееднократно е заявявал позицията си. Всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до
единствения категоричен и несъмнен извод, че подс.И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и 4 във
вр. с чл.115 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 14.02.2015г. същият в
с.Дряновец умишлено е умъртвил съпругата си В.Н. И. по особено мъчителен начин
за убитата и с особена жестокост, като й е нанесъл многобройни силни удари с
твърди предмети- чук и ютия, в горната част на главата и я душил две парчета
кабели от ютия и заряден кабел на мобилен телефон.
От
изложеното по несъмнен начни се установява, че обвинението спрямо подс.И. е
доказано. Същият на инкриминираната дата- 14.02.2015г. е нанесъл множество
удари на съпругата си В. И.- с чук и с ютия в горната част на главата и я е
душил с два кабела- от ютия и заряден кабел на мобилен телефон. Действията му
са били насочени именно към лишаването от живот на пострадалата. Умишленото
убийство е поставено на първо място в системата на престъпленията против
живота, предвид факта, че предмета на тези отношения засягат най-важното право
на всеки човек- правото на живот. В тази връзка подс.И. с действията си-
първоначалния удар със случайно попадналия му чук в областта на главата на
съпругата му, последващите удари с чука отново в лявата челна и челно-слепоочна
окосмена част на главата, душенето с кабела за зарядно устройство, следващите
последователни удари с гладещата плоча на ютията, отново душенето с кабела на
ютията, говорят за неговото пряко и непосредствено въздействие върху
пострадалата В. И. и по този начин засягането на неприкосновеността на нейния
живот.
Изпълнителното
деяние, отразено в закона /чл.115 от НК/ с думата “умъртви”, съгласно теорията
и практиката се възприема като въздействие върху организма на пострадалия,
което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. В случая съдебно-медицинската
експертиза по несъмнен начин установява, че причинените, в резултат на
многобройните удари от страна на подс.И., тежка черепно-мозъчна травма- осем
проникващи в черепната кухина разскъсно-контузни рани на главата;
многофрагментни счупвания на черепа; кръвонасядания на меката черепна покривка;
разскъсвания и размачквания на мозъка; кръвонасядане в тилната област на
главата; квъронасядане на челото; повърхности наранявания на лигавицата на
устните, е в пряка причинно-следстевна връзка с настъпването на смъртта. Именно
тежката черепно-мозъчна травма е довела до несъвместими с живота увреждания на
централната нервна система, на фона на съчетана травма. Освен тези увреждания,
довели до фаталния край, пострадалата В. И. е получила и две бразди от
механично притискане, охлузванияи кръвонасядания на шията; счупване на десните
рогчета на подезичната кост и на щитовидния хрущял, с минимални кръвонасядания;
точковати и дребнопетнисти кръвоизливи в лигавицата на гръкляна; кръвонасядания
на гръдния кош; разкъснване на опоръка на дебелото черво; колекция от кръв в
коремната кухина- 200мл; анемия на вътрешните органи; оток на мозъка. Всички
описани травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, получени са преди или около момента на смъртта и могат да
бъдат получени при инцидент на 14.02.2015г. Следователно умъртвяването на
пострадалата В. И. е последица именно от действията- нанесените многобройни
удари с чук, ютия, душенето с кабели, на подс.И.Д.И..
От
обективна страна следва да се приеме, че убийството е извършено по особено
мъчителен за жертвата начин и с обособена жестокост, т.е. че са налице
квалифициращите признаци по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и 4 от НК. Съгласно
практиката на ВКС и ВС /Постановление 2/57 на Пленума, Решения 598-73-ІІ,
439-76-ІІ, 211-85-ІІ1 7-82-ОСНК и др./, за да е налице квалифициращия признак
“особено мъчителен начин за убития” следва на жервтата да бъдат причинени
изключителни физически болки и морални страдания, които значтилно да превишават
болките и страданията, преживени от пострадалия при едно обикновено убийство,
като предсмъртните мъки траят през един по-продължителен период. Като такива
методи на умъртвяване се приемат използването на отрова, която причинява
особени страдания, нанасяне на множество удари, постепенно задушванане и др. В
случая на пострадалата В. И. са нанасени многобройни удари, както с чук, така и
с ютия, същата е душена както с USB-кабел, така и с кабела от
ютията. Същата, при нанасяне на първия удар с чука е била жива, не е била
изпаднала в безсъзнателно състояние, опитвала се е да се съпротивлява. Освен
това при последвалото душене с USB-кабела същата е била жива
и е осъзнавала какво се случва с нея и неизбежния си край. В този смисъл
експертизата е категорична, че смъртта е настъпила в рамките на минути, след
първоначалните удари с чука в главата, като по време на душенето с по-тънкия
кабел /USB-кабел/
същата е била в съзнание, опитвала се е да отстрани кабела от шията си, от
което следва да се приеме, че е изпитвала болка. Следователно в интервала от
първия удар с чук, последващите три или четири удара с чука и душенето с USB-кабел
до продължаване на побоя в съседното помещение с последващите удари с ютия и
душенето с кабела й, пострадалата В. И. е изпитвала изключителни предсмъртни болки
и страдания, агонизирала е и е осъзнавала неизбежния си край, правейки
безуспешни опити да го предотврати.
За
наличието на “особена жестокост” при извършване на деянието, говорят
изключителната ярост и ожесточение от страна на подс.И. при нанасяне на
многобройните удари. Същите са основно в главата, като са причинени с различни
предмети- чук, ютия, душене, удряне на главата на пострадалата в пода на
второто помещение, при което при огледа на местопроизшествието са установени
множество обилни зацапвания с кръв, мозъчно вещество и черепни костици в двете
помещения на жилището. Всички удари са с голяма сила и интензитет. Налице на
множество причинени телесни увреждания на пострадалата В. И. в различни части
по тялото- глава, шия, гърди,
корем и крайници. В този смисъл е и съдебната практика /Р 86-70-ІІ, 403-81-І,
151-83-І и др./.
Авторството
е установено по несъмнен начин, не само предвид доброволното предаване и направеното
самопризнание от страна на подс.И., непосредствено след извършване на деянието,
но и от намерените следи както на местопроизшествието, така и по дрехите и
лицето на същия /следи от кръв/ и назначените в тази връзка трасологична
експертиза, освидетелстване, биологична, ДНК-анализ. Същият от субективна
страна е действал при пряк умисъл, съзнавайки от една страна, че лишава от
живот собствената си съпруга, а от друга, че й причинява изключителни мъки и
проявава особена жестокост. Налице е пряка, непоследствена и единствена
причинна връзка между действията на подс.И., свързани с нанесените многобройни
удари и претърпените телесни увреждания на пострадалата В. И., които са
предизвикали смъртта й. Същият е нанасял последователни и продължителни удари с
различни ппредмети, съпроводено и с душене, до момента, в който жертвата е
престанала да реагира. Следователно е целял именно нейното умъртвяване и
настъпването на фаталния край за нея.
В
тази връзка, с оглед заключението на вещите лица по назначената компслексна
психиатрична и психолочитеска експертиза, че подс.И. е прекарал остър
психотичен епизод, като оценката е за Остро полиморфно психотично разстройство
със симптоми на шизофрения. Същият по време и след деликта се е намирал в
състояние на физиологичен афект, но е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Както посочват вещите лица под
физиологичен афект се разбира рязко изразено колебание на емоциите. Той
представлява силно, внезапно настъпваща, краткотрайно, но бурно протичащо
чувство, предизникано най-често от неприятни преживявания. Съпровожда се от
промени във въприятно-представната сфера и мисловния процес, в мимическата и
жестова изразеност, в двигателната активност, вегетивно ендокринната корелация,
сърдечно-съдовата система, дейността на вътрешните органи и на тазовите
резервоари. Съзнанието е ясно, но често стеснено. Следователно към момента на
извършване на деянието и след това подс.И. ясно е осъзнавал действията си и
това, че водят до смъртта на съпругата му, но въпреки това не е прекратил
ударите и душенето й. Ето защо и следва да носи наказателна отговорност по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 пр.3 и 4 във вр.
с чл.115 от НК.
Възраженията
на защитата досежно преквалифициране на деянието по чл.118 от НК са
неоснователни и неподкрепени с никакви доказателства. За съставомерността на
деянието по този текст следва да бъде доказано, че силното раздразнение на
извършителя е предизвикано от страна пострадалия с насилие, тежка обида или
клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е могло
да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. В конкретния случй
липсват каквито и да било доказателства пострадалата да е предизвикала побоя
върху себе си с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно
действие. Съпрузите многократно преди инкриминираната дата са водили разговори
по същата тема и желанието на пострадалата В. И. да изведе децата им в чужбина.
Освен това след завръщането им в България, от 31.12.2014г. до 14.02.2015г.
съпрузите са живели разделени, като според обясненията на самия подсъдимя,
последния дори е заживял с друга жена. Изпадането в състояние на “физиологичен
афект” към момента на деянието е свързано по-скоро с личностовите особености на
характера и поведението на подс.И..
При
определяне и индивидуализиране на наказанието, съдът намира, че съответно на
извършеното се явява първото по-леко предвидено в закона алтернативно наказание,
а именно лишаване от свобода. Извършеното от подс.И. деяние не се отличава с
изключителна тежест, така както предвижда чл.38а от НК за да бъде наложено
по-тежкото предвидено в закона алтернативно наказание- доживотен затвор. За да
бъде деянието квалифицирано като “изключително тежко” престъпление освен
свързаните със санкцията белези по чл.93, т.7 от НК /квалифициращи “тежко
престъпление”/ следва да са налице допълнителни други факти и обстоятелства,
които да придават изключителност на тежкото престъпление. Последните могат да
бъдат от най-различно естество, като например многобройност на съставомерните
квалифициращи признаци, характеристичните данни за дееца, обществения резонанс
на престъплението, обема на засегнатите правно защитени блага и др., като те се
преценяват във всеки конкретен случай. В този смисъл е Р 121-99 на ВКС, ІІ н.о.
В конкретния случай са налице два квалифициращи признака, макар обикновено
убийството осъществено по особено мъчителен за жертвата начин се характеризира
и с особена жестокост. Резултатът в случая- убийството на собствената му
съпруга, не обективира в себе един по-тежък случай от обикновените такива на
квалифицирано убийство по чл.116 от НК. Липсва изключителен обществен резонанс.
Касае се за т.нар.битово убийство, като са засегнати предимно семейните
отношения и отзвука е предимно в близките на семейството- деца, родители. Освен
това следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените пълни самопризнания още на досъдебното производство и личното
предаване на органите на полицията от страна на подс.И. непосредствено след
извършване на деянието, разкаянието и осъзнаването на извършеното, както и
факта, че се е намирал във “физиологичен афект”. Тези обстоятелства сочат, че
деянието на подс.И. не следва да бъде квалифицирано като “изключително тежко” и
в тази връзка не може да бъде наложено по-тежко предвиденото от закона
алтернативно наказание “доживотен затвор”.
Както
бе посочено по-горе съответно на извършеното е наказание лишаване от свобода,
като при неговото определяне по реда на чл.54 от НК съдът отчете освен
цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства, наличието и на отегчаващи
такива- наличието на два квалифициращи признака, нанесените многобройни удари с
различни предмети в различни области на тялото, душенето, а от тук и нанесените
многобройни телесни увреждания, факта, че убивайки съпругата си е лишил от
майчини грижи малолетните си деца- Никол и В.. Ето защо съдът му определи
наказание в размер на максималния предвиден в закона, а именно 20 /двадесет/
години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3
и му наложи наказание в размер на 13 /тринадесет/ години и 4 /четири/ месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в
затвор на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. Това наказание ще
изпълни целите, предвидени в чл.36 от НК и ще осъществи в най-пълна степен
генералната и специалната превенция.
По
отношение на гражданските искове, съдът намира същите за основателни в размер
от по 100 000 лв. за малолетните деца Н.И.И. и В.И.И. за всеки един от
тях, и по 80 000 лв. за родителите на починалата В. И.- Н. В. И. и И.Н.И.
за всеки един от тях. Налице са всички обективни предпоставки децата и
родителите на починалата да бъдат обезщетени за причинените им в резулт на
убийството й неимуществени вреди- деликт, вина, причинна връзка, вреда.
Децата
са живяли с майка си след завръщането им в България, основно тя се е грижела за
възпитанието и отглеждането им, поради което нейната загуба се е отразила
изключително негавивно върху тях, предвид и факта, че виновен за това е баща
им. В тази връзка са и изготвените социални доклади от ДСП-Разград. Децата са в
една крехка възраст, когато се нуждаят изключително много от грижите,
вниманието и обичта на най-близкия си човек- майката, а в резултат на нейното
убийство и преждевременна смърт, същите са лишени от това. Преценявайки всички тези
обстоятелства съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за всяко
едно от децата е по 100 000 /сто/ хиляди лева. При определяне на размера
съдът отчете практиката на съда по сходни дела, крехката възраст на двете деца,
факта, че са лишени от майчини грижи и обич. Ето защо осъди подс.И. да заплати
на малолетните Н.И.И. и В.И.И. по 100 000 лв. за всеки един от тяп, като
обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на деликта- 14.02.2015г. до окончателното
изплащане на сумите.
По
отношение размера на грежданските искове, предявени от родителите на
починалата- Н. В. И. и И.Н.И., съдът прецени обстоятелството, че двамата са
лишени от дъщеря, с която са поддържали много добри отношения, помагали са на
семейството й по всякакъв начин, обичали са я, поради което като справедлив
определи размер от по 80 000 /осемдесет/ хиляди лева за всеки един от тях,
като обезщетение за причинените неимуществени вреди. Ето защо осъди подс.И. да
заплати на Н. В. И. и И.Н.И. по
80 000 лв. за всеки един от тяп, като обезщетение за претърпените в
резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
деня на деликта- 14.02.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
В
останалата част до първоначално предявените размери гражданските искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и прекомерно завишени.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
ДГ