НОХД № 1821/2018 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия А.С.И. ЕГН: **********, роден на *** г. в с. Ф.,
живущ ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше
образование, работещ в Главна Дирекция „Автомобилна администрация“ – С.за това,
че на 03.07.2017 г. в гр. П., пред XIV наказателен състав на Районен съд П., по
АНД № 946/2017 г., пред съдия Д. Б., в съдебно заседание в качеството си на
свидетел, устно, съзнателно е потвърдил неистина, а именно: „Лични отношения не
съм имал с въпросната фирма. Офисът на тази фирма не съм го посещавал“ –
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение. Дава обяснения. Твърди, че целта на делото е да бъде
дискредитиран, осъден и освободен от длъжността, която заема.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Излага доводи, че лъжесвидетелстването е пряко свързано с предмета
на делото, по което подсъдимият е имал качеството на свидетел, тъй като се
касае за дело от административно-наказателен характер, по които съдът изследва
въпросът за законосъобразността на атакувания акт в цялост. Пледира съдът да
признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода не
по-малко от една година, което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 НК
за изпитателен срок от три години.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира, че обвинението не е доказано, подсъдимият
не е извършил престъплението, за което е обвинен и моли да бъде оправдан. Излагат
се доводи, че дадените показания от подсъдимия по АНД 946/2017 г. по описа на
Районен съд П. отговарят на истината. Сочи се, че дори и да не отговарят на
истината, те не се свързани с предмета на доказване по делото, съответно не са
повлияли на крайния му изход. В тази насока се развиват съображения, че
атакуваното наказателно постановление по АНД 946/2017 г. по описа на Районен
съд П. е отменено на основания, нямащи връзка с показанията на подсъдимия по
него като свидетел и не са били носители на съществена информация.
В дадената му последна дума подсъдимият моли да бъде
оправдан.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.И. е служител в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ П. към Изпълнителна Агенция Автомобилна
Администрация София. Тази длъжност изпълнявал и към 2012 г. По същото време свидетелят
С.И. бил собственик и управител на „А.Т.“ ЕООД гр. Х., занимаваща се с
транспортна дейност - превози в страната и в чужбина. Централният офис на
фирмата се намирал в гр. Х., като дружеството разполагало с билетни каси и в различни
други градове. Към
2012 г. - 2013 г., дружеството открило международни линии, които преминавали
през гр. П.. По същото време подсъдимият се обадил на свидетеля И. по телефона,
тъй като служебно му станало известно за откриването на тези линии. Представил
му се, след това имали среща. Подсъдимият настоявал и искал да работят
съвместно, като организира продажба на билети на „А.Т.“ ЕООД в
билетен център до магазин „Билла“ в гр. П. (мястото на старата автогара в
града). Подсъдимият и свидетелят И. имали няколко срещи впоследствие в гр. П.,
включително и в офиса на „А.Т.“ ЕООД в гр. Х.,
като уговорили начина на работа, комисионни, възнаграждения и т.н. Разговорите
се водили само между И. и подсъдимия. За целта на съвместната им работа бил
сключен договор между „А.Т.“ ЕООД и „Ю.“
ООД, където съсобственик и съуправител бил свидетелят И.Д.. Фирма „Ю.“ ООД била
наемател по документи на посочения офис в гр. П. до магазин „Билла“, като към
тази фирма на трудов договор работила и свидетелката В.Г., с която към онзи
момент подсъдимият живеел на семейни начала. Според свидетеля Д. фирма „Ю.“ ООД
не печелила обаче нищо от продажбата на билети на „А.Т.“ ЕООД в офиса си в гр. П.,
като се съгласил на сключването на договора, защото искал да свърши услуга по
молба на „някой от бранша“, на „приятелска основа“. Продажбата на билети на „А.Т.“
ЕООД не се отчитала в централния офис на „Ю.“ ООД, като лично свидетелката В.Г.
трябвало да отчита парите от продажбата на предоставените билети директно на
шофьорите на автобусите на фирма „А.Т.“ ООД, когато преминавали през гр. П.. За
нуждите на тези продажби бил предоставен и служебен мобилен телефон от И., за
да имат клиентите връзка с офиса за продажби в П.. Макар и документално да не
бил свързан по никакъв начин с продажбата на билетите, тъй като все пак
подсъдимият бил служител в ОО „Автомобилна Администрация“ П., последният бил
наясно с продажбите и печалбите, не само защото живеел на семейни начала с В.Г.,
но и защото често лично контактувал със свидетеля И. и други служители на „А.Т.“
ЕООД, между които и свидетелките З.Т. - организатор пътнически транспорт и С.Н. – към 2012 г. - 2013 г. стюардеса, а след това
и понастоящем организатор
по транспорта. По време на срещите си с
тях подсъдимият постоянно обсъждал продажбата на билетите, изисквал справки и
отчети за това колко билети са продадени и дори имало случай да държи сметка с
каква отстъпка се продават билетите на „А.Т.“ ЕООД в офиса им в гр. Пловдив. През
целия този период подсъдимият И. многократно посещавал и офиса на „А.Т.“ ЕООД в
гр. Х., като ходил както сам, така и с В.Г.. В един момент у подсъдимия
възникнали съмнения, че Г. крие от него суми от комисионни и поискал среща с И.,
като заявил, че ще отиде в офиса в гр. Х.. На срещата между двамата през лятото
на 2014 г. присъствали и свидетелките Т. и Н.. Подсъдимият им споделил, че има
проблеми с Г., която укрива пари от него и затова била извършена справка, като
действително се установило, че има разминавания в това, което е продадено като
билети и парите от комисионните, които Г. е отчитала на подсъдимия. Разликата
била около 1000 лв. За да не ескалира ситуацията и това да се отрази на
работата на офиса и продажбата на билети в разгара на туристическия сезон,
свидетелят И. дал на подсъдимия сумата в размер на 1000 лв. в присъствието на Т.
и Н.. По същото време предстояло откриването на новата автогара в гр. П.. И.
решил да наеме офис там за своята фирма и по този начин да преустанови
контактите си с подсъдимия. Сторил го. Подсъдимият И. научил за това и се
опитал първоначално да го разубеждава, че няма нужда от такъв офис, а
впоследствие предложил отново свое лице да работи в офиса. Този път обаче И.
категорично отказал. Тогава подсъдимият заявил: „Ти оттук насетне ще видиш за
какво става въпрос. Аз ще ти разкажа играта“. И. заявил, че няма да отстъпи и дори поискал да му бъде върнат
служебния мобилен телефон. Последният бил върнат от В.Г.. Тогава действително
подсъдимият започнал да използва служебните си възможности, за да създава
различни проблеми на И. – спирал на няколко пъти автобуси на фирмата и
извършвал проверки, които продължавали по няколко часа, дори в един случай по
коледните празници със съставения АУАН отнел като доказателство за евентуалното
нарушение и разрешителното
за международен превоз, което принудило И. да търси съдействие от зам.-министъра
на транспорта и Изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“ С.за
връщането му. По същото време И. провел среща и с Началника на ОО „АА“ –
свидетелят В.Д. за действията на подсъдимия, като носил жалба срещу него. На Д.
свидетелят И. също описал отношения си с И.. Д. приел жалбата и я изпратил до
ИА „Автомобилна администрация“ С.съгласно вътрешните инструкции в Агенцията.
След като не получил отговор на жалбата си, И. подал лично такава до ИА
„Автомобилна администрация“ С.срещу И.. Но действията на подсъдимия спрямо „А.Т.“ ЕООД не се изчерпвали с това – той посещавал и
офиса на фирмата на новата автогара, интересувал се какви са оборотите, на
каква цена се продават билетите. По време на посещенията си И. бил със служебно
облекло. Според свидетелката В.Г. – служител на „А.Т.“ ЕООД в офиса на новата
автогара – И. влизал в офиса, без да има това право, като искал да
види оборота, какви са продажбите на офиса, гледал в касовия апарат на каква
цена се продават билетите и дори разговарял с клиенти, като ги увещавал, че
трябва да закупуват билетите си от офиса на магазин „Билла“. Заради поведението
му, Г. се оплакала на С.Н.. В същото време управителят на автогарата –
свидетелят М.Ф. подал сигнал до Областния
управител на П. срещу А.И. за това, че с поведението си тормози шофьори и
служители на автогарата. Посочил и, че А.И. работи като „комисионер на водеща
транспортна фирма“. Изложеното в сигнала Ф. твърди, че бил чул от колеги и
шофьори. Така се стигнало до 07.04.2017 г., когато подсъдимият и неговият
колега – свидетелят Н.Р. спрели за проверка автобус на „А.Т.“ ЕООД с водач Г. Р.,
извършващ международен превоз. Подсъдимият И. съставил АУАН на водача на Р. за
нарушение па чл. 4, б. „о“, изр. 2 от
Регламент № 561/2006 на ЕП и на Съвета, тъй като приел, че в автобуса следва да
са двама водачи, а бил само един. Въз основа на съставения от И. АУАН било
издадено Наказателно постановление № 33-0000038/24.04.2017 г. от Началника на ОО „АА“ П.. Водачът на автобуса
обжалвал наказателното постановление пред Районен съд П., където било
образувано АНД № 946/2017 г. по описа на съда, XIV наказателен
състав на доклад на съдия Д. Б.. Подсъдимият И. в качеството на актосъставител бил
призован да се яви като свидетел по делото, за да даде показания във връзка със
съставения АУАН и евентуално установеното нарушение. На съдебното заседание,
проведено на 03.07.2017 г. като упълномощен процесуален представител на
жалбоподателя се явил свидетелят И., който имал юридическо образование и към
онзи момент дори бил вписан като адвокат в АК Х.. Преди започване на разпита му
като свидетел подсъдимият бил предупреден от председателя на съдебния състав съдия
Д. Б.за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, което е надлежно отразено и
в съставения съдебен протокол. В хода на даване на показания му с оглед
изясняване на отношенията му с „А.Т.“ ЕООД, евентуална заинтересованост и оттам
мотивът му да спре за проверка автобуса и да състави АУАН, който според
изложеното в жалбата бил незаконосъобразен, процесуалният представител на
жалбоподателя – С.И. -попитал И. дали е имал взаимоотношения с фирма „А.Т.“
ЕООД и дали е посещавал офиса на същата в гр. Х., тъй като това евентуално би
било основание да се отведе от административно-наказателното производството
поради заинтересованост. На тези въпроси И. отговорил: „Лични отношения не съм
имал с въпросната фирма. Офисът на тази фирма не съм го посещавал“. С оглед
тези изявления на подсъдимия, свидетелят С.И. сезирал Районна прокуратура П. за
извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК и било образувано настоящото ДП,
довело до внасяне на ОА срещу А.И..
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: обясненията на самия подсъдим, показанията на свидетелите С.И.И., З.М.Т.,
С.К.Н., В.Д.Г., В.С.Г., Н.Г.Р., И.М.Д., М.Я.Ф. и В.В.Д.,
проведените очни ставки между част от свидетелите, писмените доказателства - протокол от
съдебно заседание по АНД № 946/2017 г. по описа на Районен съд П., писмо от „Ю.”
с изх. №29/07.09.2018 г., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, характеристична справка, трудов
договор и заповед за прекратяване на трудовите правоотношения на В.Г. с „Ю.“,
писмо до областния управител на област П. от Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“, справка за съдимост по
отношение на подсъдимия рег. № 210/25.01.2019 г. от Бюро съдимост при РС П.,
писмо рег. № 10-00-00-112/1/11.02.2019 г. от Областен отдел „Автомобилна
администрация“ П., с приложени към него жалба сигнал от 15.08.2012 г., жалба от
20.02.2013г., сигнал от 21.03.2013 г., сигнал от 10.12.2015 г., жалба от
21.04.2017 г., Решение за прекратяване на производство от 19.10.2017 г. и жалба
от 11.01.2018г., както и писмо от „А.Т.“
с приложени жалба от 09.01.2017г., жалба от 24.03.2017г. с Решение от
12.09.2017 г., жалба от 11.04.2017г., възражение от 10.04.2017г., копие от АУАН
от 07.04.2017 г., жалба от 15.05.2017г., НП копие от 24.04.2017 г. и Решение от
05.07.2017 г., два броя удостоверения за справка за пътувания за подсъдимия А.С.И.
с изх. № УРИ №312р-2154/29.01.2019 г. и на свидетелката В.Д.Г. с изх. № УРИ №
312р-2597/04.02.2019 г., Заповед на Изпълнителния директор на Автомобилна
администрация от 06.04.2015 г., АНД № 946/2017 г. по описа на
Районен съд П. и писмо рег. № 10-00-20-1068#1/08.01.2019г. от Областен отдел
„Автомобилна администрация“ П., с приложено копие от преписка.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние и участието на подсъдимия в неговото извършване. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите С.И.И., З.М.Т., С.К.Н., В.С.Г., Н.Г.Р., И.М.Д., М.Я.Ф.
и В.В.Д., които са взаимнодопълващи се и следва да бъдат ценени като такива с
висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от тях и са дадени от лица, които не се установи да са
заинтересовани пряко от изхода на делото. Твърденията в тази посока на
подсъдимия, че в основата на делото стои опитът на неговия бивш началник в ОО
„АА“ П. – свидетелят Д. – да го дискредитира, за да бъде осъден и да бъде
освободен от работа, не се доказаха. Действително свидетелят Д. не скри по
никакъв начин, че отношенията му с подсъдимия не са добри, но в същото време
беше категоричен, че през цялото време на съвместната им работа се е старал да
процедира по надлежния ред спрямо И., като именно последният се е опитвал да
доведе нещата дотам, че да не бъде осъществявам ефективен контрол спрямо него.
С оглед събраните останали доказателства за това по какъв начин И. е упражнявал
дадените му служебния правомощия в свой собствен интерес, то твърденията на Д.
звучат повече от достоверно. Нещо повече – действително се установи, че
сигналите срещу И. *** и Д. не е имал възможност да въздейства върху
резултатите от тях. В същото време Д. вече и не е Началник на ОО „АА“ в П. към
момента, поради което и няма причина да е заинтересован по какъвто и да е начин
от изхода на делото и съответно да не казва истината. В крайна сметка основната
причина по поради която съдът не кредитира тази защитна позиция на подсъдимия,
се състои в обстоятелството, че до настоящото дело по никакъв начин не би се
стигнало, ако в съдебното заседание на 03.07.2017 г. по АНД № 946/2017 г. по
описа на Районен съд П., подсъдимият беше казал истината. В случая това обаче е
щяло да доведе не само до отмяна на атакуваното НП, издаденото въз основа на
съставения от И. АУАН, но е щяло да бъде основно доказателство за посочените
по-горе нерегламентирани отношения между контролен орган – служител на ОО „АА“ П.
с транспортната фирма „А.Т.“ ЕООД. И. е нямало как да направи такова
самопризнание и именно затова е изрекъл неверните твърдения. А че подсъдимият е
имал отношения с „А.Т.“ ЕООД и е посещавал при това многократно офиса им в гр. Х.,
съдът кредитира изцяло показанията на С.И., З.Т. и С.Н.. И тримата свидетели,
за чийто показания не се установиха доказателства да са неверни, в случая бяха
категорични в тези си твърдения, като изложиха множество детайли от тези срещи,
които няма как да са измислени само за нуждите на делото. Срещу техните
твърдения са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката В.Г.. С
оглед противоречията между нея и свидетелите С.И., З.Т., С.Н. и В.Г., съдът
проведе и четири очни ставки. В тези очни ставки лично всеки от свидетелите С.И.,
З.Т. и С.Н. задаваха въпроси на Г. във връзка с конкретни случай на срещи в
офисите на „А.Т.“ и в Х., и в гр. Пловдив, на разговори, водени в гр. П. и през
цялото време свидетелката Г. заявяваше, че не е ходила в Х. и не помни подобни
случаи. Интересното е, че всеки един от тези свидетели питаше за различни
случаи, което нямаше да е така, ако те просто се бяха уговорили да твърдят едно
и също за една среща например. И. говореше за случай, в който според него И. и Г.
се връщали или от Свиленград, или от Турция, минали през офиса в Х. и И. ги
водил на вечеря в ресторант. Т. пък споменаваше за случай на идването им в
офиса в гр. Х., при който лично им била правила кафе, а Н. разказа и попита Г.
за случаи в офиса в гр. Пловдив и гр. П.. За всички тези случай Г. само
повтаряше, че не е ходила въобще в Х. или не помни. Вярно е например, че не се
установи от справките за пътувания, че свидетелката Г. или подсъдимият И. са
пътували до Турция по онова време, но това е абсолютно без значение, защото
заявеното на първо място от И. е, че са се връщали или от Свиленград, или от
Турция, т.е. може да са били и само до границата, на следващо място дори и да
са били в Турция – справките за пътувания са непълни и най-важното е обаче, че
заявеното от И. е въз основа на твърденията на самите И. и Г.. Няма пречка те
да са били където и да е било другаде, но пред него да са твърдели, че например
минават през Х. на връщане от Турция. Неверни се оказаха и твърденията на Г.,
че е имала само мимолетна връзка с И. и никога не са живели заедно. На първо
място в тази насока се събраха много доказателства от различни свидетели – не
само от посочените С.И., З.Т. и С.Н., но също така и от В.Г. и В.Д.. Последният
изложи дори обстоятелства и в кои периоди, на кои адреси са живели двамата. Г.
пък разказа за един случай, в който питала Г. по телефона защо И. извършва
проверки в офиса на новата автогара и Г. ѝ заявила, че не знае, но „като
го види вечерта ще го попита за случая“. Ето защо съдът не кредитира
показанията на свидетелката В.Г. и същата според настоящия състав на съда
изрича неистини. С оглед отношения ѝ с подсъдимия това е разбираемо, но
не го прави по-малко укоримо. В случая именно твърдейки, че не живее с подсъдимия
и е имала само мимолетна връзка с него, свидетелката Г. сама се постави в
невъзможност да се ползва от разпоредбите на чл.119 и чл.121 от НПК, поради
което беше длъжна да говори истината. Що се касае до свидетелят И.Д. – съдът
кредитира показанията му, че Г. е била на трудов договор с фирмата му, но в
същото време кредитира и тези, че от продажбата на билети на „А.Т.“ ЕООД в
офиса на фирма „Ю.“ ООД в гр. П., неговото дружество не печелило нищо, като се
съгласил на сключването на договора, защото искал да свърши услуга по молба на
„някой от бранша“, на „приятелска основа“. Имайки предвид действията на
подсъдимия спрямо И. и „А.Т.“, може да заключим спрямо кого точно е била
извършена услугата, след като комисионите от билетите са се прибирали от В.Г. и
продажбите са се отчитали по шофьорите на „А.Т.“, без продажбите да минават въобще
през централния офис на „Ю.“ ООД в гр. С.и там да нямат никаква идея какви и
колко билета са се продавали на „А.Т.“. Тук следва да се отбележи и нещо много
важно – в две поредни заседания съдът не успя да призове този свидетел, поискан
от защитата в РЗ, на известните му адреси, като въпреки това свидетелят се яви
за второто заседание, защото съседите му казали, че го търсят за дело в П. и
той се сетил, че „С.“ (който не познава добре) го бил питал веднъж за В. - дали
би работила във фирмата му, че имал съдебни проблеми, той отговорил
положително, били си разменили телефоните и затова Д. се обадил именно на „С.“ да
го пита за какво е делото… Що се касае до свидетеля Н.Р. – последният
действително изложи обстоятелства за извършената съвместена проверка с
подсъдимия на автобуса на „А.Т.“ на 07.04.2017 г. Той обаче заяви нещо много
важно – по време на проверката са установили следното: „Нямаше абсолютно
никакъв документ за двама водача, единствено се изкара на водача, който
управляваше автобуса се изкара шайбата, друг тахографски лист в автобуса
нямаше. Задължително трябва да има два тахографски листа до приключване на
курса.“ Така изложеното като установено от инспекторите при ОО „АА“ П. сочи на
съвсем различно нарушение от това, за което И. е съставил АУАН. АУАН е съставен
за евентуално нарушение на чл.4, б. „о“ от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския Парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО)
№ 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета, който гласи: „За целите на
настоящия регламент се прилагат следните определения: б. „о“) „екипно
управление“ означава положението, при което през всеки период между две
последователни дневни почивки или между дневна почивка и седмична почивка има
поне двама водачи в превозното средство за извършване на управлението. През
първия час на екипното управление присъствието на друг водач или водачи е
незадължително, но за останалата част от периода е задължително“. Видно е, че
посочената разпоредба обяснява значението на използваните термини в Регламента,
като в същото време така описаното от Р. сочи на евентуално нарушение на
Регламент (ЕИО) № 3821/85, чл.15, параграф 2, втора алинея: „Когато на
борда на превозното средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие
с приложение IБ, има повече от един водач, всеки водач осигурява поставянето на
неговата карта на водач в правилния вход на тахографа“. В случая има съществена
разлика между това дали са били двама водачи, но тахографският лист на единия
не е бил поставен на мястото му или е бил само един водач в автобуса. Дори и да
се приеме обаче, че е следвало да бъдат двама водачи, а не са били, то
отговорността за едно такова евентуално нарушение лежи върху транспортното
предприятие по смисъла на чл.10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006: „Транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85
и глава II от настоящия регламент“, а не върху водачът, установен да управлява,
който изпълнява само трудовите си задължения. В крайна сметка дори и
показанията на свидетеля Р. в тази им част сочат, че АУАН е съставен от И.
тенденциозно на водача на автобуса на „А.Т.“, за да оправдае забавянето на
движението на автобуса по график. В случая е било достатъчно да се констатира например
липсата на втори тахографски лист, след което автобусът да бъде освободен, а
впоследствие да се призове представител на транспортното предприятие, за да му
се състави евентуално АУАН за нарушението. Вместо това абсолютно преднамерено И.
е съставил АУАН на заварения да управлява водач, сякаш той има вина, че
евентуално няма втори водач в автобуса (ако това въобще е било така и ако е
имало задължение въобще да са двама), тъй като такива данни дори по АНД 946/2017
г. по описа на Районен съд П. не са представени. В самото маршрутно разписание
е посочен график на управление на водачите и тяхната поредност, а не например колко
водачи следва да са вътре в автобуса във всеки един момент. Така или иначе този
въпрос също е без съставомерно значение за настоящото дело, но съдът го обсъжда
само за илюстрация в подкрепа на твърденията на свидетеля И. за тенденциозност
при извършваните проверки от И. след приключване на „съвместената“ им работа по
продажбата на билетите и умишлено забавяне на движението на техните автобуси по
график с оглед загуба на клиенти и печалби. На последно място от свидетелските
показания следва да се отбележи и заявеното от свидетеля М.Ф. за тенденциозното
отношение на подсъдимия по време на изпълняване на служебните му задължения,
като „масово се пишеха актове, които според мен не са били основателни, в
смисъл по този начин той стресираше абсолютно всички шофьори. Абсолютно всички
НП сме обжалвали, абсолютно всички са отменяни“.
Показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните
писмени доказателства, изброени по-горе, между които и подадени сигнали и жалби
срещу И., материалите по АНД 946/2017 г. по описа на Районен съд П., писма от
ИА „АА“ С.и ОО „АА“ П..
И на последно място при обсъждането на доказателствата
следва да се отбележи нещо важно – в съдебно заседание свидетелите И., Т. и Н.
се обръщаха към подсъдимия на малко име – „С.“, което едва ли биха сторили, ако
действително не са имали контакти с него назад през годините, а за съда не
останаха скрити и репликите на подсъдимия към тях, отправени също по такъв
начин, че доказаха именно отношенията им. Например: „С., много
говориш“ към свидетеля И.. Видно е, че И. също се обръща към И. на малко име.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият А.С.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият А.С.И. ***, пред XIV
наказателен състав на Районен съд П., по АНД № 946/2017 г., пред съдия Д. Б., в
съдебно заседание в качеството си на свидетел, устно, съзнателно е потвърдил
неистина, а именно: „Лични отношения не съм имал с въпросната фирма. Офисът на
тази фирма не съм го посещавал“. Съдът намира за установени и доказани всички
елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, дотолкова, доколкото председателят на състава на
съда от Районен съд П., разглеждащ АНД № 946/2017 г. по описа на съда го е
предупредил, че при съзнателно даване на неверни показания - затаяване на
истина или потвърждаване на неистина, същият ще носи наказателна отговорност по
чл.290, ал.1 НК. Подсъдимият И. е бил наясно със задълженията си, произтичащи
от придобитото вече качество на свидетел в процеса. Въпреки това съвсем
съзнателно той е депозирал показания, в които е пресъздал ситуация, различна от
действителната, като е целял да прикрие пред Районен съд П. фактическа
обстановка и мотивите му да състави АУАН на водача Р., като по този начин
съставът на Районен съд П. да бъде подведен, за да не отмени издаденото въз
основа на АУАН атакувано НП само на това процесуално основание. В крайна сметка
НП е отменено поради неправилно приложение на материалния закон, което също е
достатъчно основание за отмяната му и съдът не е обсъждал други такива. Все пак
по-горе бяха изложени и редица други пороци на извършеното от подсъдимия в хода
на административнонаказателното производство. В този ред на мисли съдът на
споделя доводите на защитата, че причина за отмяна на НП е само и единствено
действията на АНО с оглед неправилно приложената санкционна разпоредба и в тази
връзка И. не е имал вина за отмяната му, както и че показанията му не са
повлияли на резултата на делото. На първо място действително посочването на
санкционната норма в НП е действие в компетентността на
административно-наказващият орган, но както стана ясно от показанията на Д.
(именно АНО) той е издал НП, въпреки че е бил убеден, че не е налице нарушение,
така както АУАН е съставен от И., заради това да си няма проблеми с последния,
който щял да напише веднага докладна до Изпълнителния директор на ИА „АА“ София.
Поради посочването в АУАН като нарушена разпоредба чл.4, б. „о“ от Регламент
(ЕО) № 561/2006 от страна на актосъставителя И., за чието евентуално
нарушение няма предвидена санкция, Д. е посочил санкционната разпоредба на
чл.105, ал.1 ЗАвПр. Вярно е, че е можел въобще да не издава НП, каквато
възможност му дава ЗАНН, но с оглед обтегнатите му отношения с И. и
евентуалните последици от отказа му за издаването на НП, той не се е решил на
това и е нямал друг ход. Така, действията на И., поставили начало на
административно-наказателното производство са опорочили същото още в неговия
зародиш. Желанието му да причинява проблеми на И. било толкова силно, че е
довело до извършване и на настоящото деяние. Няма спор, че когато фактите или
обстоятелствата са ирелевантни за предмета на доказване по делото, по което е
свидетелствал подсъдимият, те не се отразяват на правораздавателната дейност,
поради което и деянието е несъставомерно. В този смисъл например е Решение №
148 от 18.03.2010 г. на ВКС по НД № 98/2010 г., I НО. В конкретния случай обаче
се касае за съдебно производство по реда на ЗАНН. В тези производства съдът
извършва цялостен контрол за законосъобразност, независимо от доводите в
жалбата, като проследява законосъобразността на цялата процедура – от
започването на административнонаказателното производство със съставянето на
АУАН до издаването на НП въз основа на съставения АУАН. Всяко едно
обстоятелство в тази процедура има значение за законосъобразността на
съставения АУАН и издаденото НП. Безспорно е, че съгласно чл.51, ал.1, б. „в“ ЗАНН: „Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна
преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: е
заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя
или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в
неговото безпристрастие“. Точно такъв е конкретният случай и точно заради това
в тази насока са били въпросите в съдебно заседание на процесуалния представител
на жалбоподателя към подсъдимия. Последният е изрекъл неистина, за да не даде
възможност на съда да изследва всички обстоятелства по съставянето на АУАН и
издаването на НП, съответно тяхната законосъобразност. В крайна сметка престъплението
по чл. 290, ал. 1 НК е формално и е довършено с факта на завършване на
показанията пред надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи. В този
смисъл са Решение № 308 от 1.07.2009 г. на ВКС по НД № 263/2009 г., I НО, Решение
№ 160 от 31.Х.1995 г. по НД № 159/95 г., ВК, ВКС и други. За довършеността на
престъплението няма значение дали надлежният орган е възприел и кредитирал
свидетелските показания. Деянието засяга правилното осъществяване на
правосъдната дейност и осуетява разкриването на обективната истина. Затова и в
случая е без значение, че в решението, с което се отменя издадено НП по АНД 946/2017
г. по описа на Районен съд П., съдът не е обсъждал въобще показанията на И. и
съответно те не са били в основата на отмяната на незаконосъобразното НП.
Самият И. е държавен контролен служител от дълги години, както стана ясно по
делото и е бил изцяло наясно защо му се задават тези конкретни въпроси от
процесуалния представител на жалбоподателя и въпреки това напълно съзнателно е
изрекъл неистина.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
деяние. Касае се за престъпление, което и макар да не е тежко по смисъла на
Общата част на НК, все пак е насочено към умишлено затрудняване разкриването на
обективната истина по делата, разглеждани в съдилищата и оттам постановяването
на неправилен или несправедлив съдебен акт.
Съдът прецени като сравнително висока и обществената
опасност на самия подсъдим, който е осъждан два пъти, макар и реабилитиран,
както и освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 НК.
Събраха се достатъчно данни и за това, че е конфликтна личност, с грубо
отношение към гражданите, превишава служебните си правомощия и се възползва от
служебното си положение. Съдът прецени като смекчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия добрите характеристични данни и трудовата му
ангажираност. Отегчаващо вината обстоятелство е, че деянието е извършено от
държавен контролен орган, призван да осъществява контрол за законосъобразност и
като такова е по-силно укоримо.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и в желанието на И. с
показанията си пред съда да прикрие нерегламентираните отношения, които е имал
с „А.Т.“ ЕООД, свързани с продажбата на техни билети чрез поставено лице срещу
комисионна. Отношения, изградени на база само и единствено служебното му
положение, тъй като И. е бил наясно от самото начало, че по този начин си
купува спокойствие срещу проверки от страна на органите на ОО „АА“ П. (или поне
на част от тях). Факт е, че действително не се установи в периода 2012 г. –
2014 г. на взаимоотношенията между подсъдимия и И., И. да е съставял АУАН за
извършени нарушения на „А.Т.“ ЕООД. Такива е започнал да съставя едва след като
„А.Т.“ ЕООД са отворили собствен офис на новата автогара в гр. П. в края на
2014 г.
Ето защо съдът намира, че в случая не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което
разпоредбата на чл.55 НК не би могла да намери приложение.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи наказание на подсъдимия А.С.И. за
престъплението по чл.290, ал.1 от НК в размер на шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи изтърпяването на определеното наказание за изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа с условно осъдения ще следва да се възложи на
Наблюдателна комисия при Община П..
Видът и размерът на наказанието съдът определи
отчитайки смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки степента на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54, ал.1 от НК. Така определеното наказание е малко над
минималния размер лишаване от свобода, защото съдът намира за особено укоримо
поведението именно на подсъдимия като контролен държавен орган, на чийто
показания се разчита да са достоверни, точни и пълни за разкриване на обективната
истина по делата и макар да са налице смекчаващи вината обстоятелства, изброени
по-горе, наказанието не следва да бъде в минимален размер.
Много съществена в случая за определяне на наказанието
на подсъдимия се явява и генералната превенция. Като общество ние трябва да сме
крайно нетолерантни към всяко престъпление, насочено към умишлено затрудняване
разкриването на обективната истина по делата, разглеждани в съдилищата.
Последствия, водещи нерядко до забавянето им и дори до крайни грешни изводи на
съда. Още повече, когато тези показания идват и от страна на държавен контролен
орган и са свързани с неговата дейност като такъв. Именно и поради това съдът
намира, че не е налице маловажен случай. В рамките на предвиденото от закона
наказание настоящият съд постанови присъдата си, воден от разбирането, че
обществото ни се нуждае от ясен знак за това, че има воля и желание да се бори
с тези изключително опасни явления, съпътстващи за съжаление нерядко
разглеждането на делата в съдилищата. Следва да се даде ясен знак, че
независимо от своето положение в обществото, всеки гражданин следва, като се
изправи пред съда, да говори само и единствено истината. Само въз основа на нея
могат да бъдат постановявани правилни, законосъобразни и справедливи съдебни
актове. Справедливост, от която обществото ни така силно се нуждае в момента и
която единствена може да върне доверието на гражданите в институциите и вярата
в държавността.
Поради горното съдът намира, че по-леко наказание за
подсъдимия не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Именно така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите
по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Изпитателният срок е достатъчно
дълъг, за да изпълни и другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: