№ 25
гр. Търговище, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 1495 от 17.11.2021 година състав на Районен съд – Търговище е
допуснал изменение на предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД гр.София против Д. Г. Р. от [населено място ] установителен иск с правно осн. чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК от установителен иск в осъдителен иск, на осн. чл. 214,
ал. 1 от ГПК.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Д. Г. Р. с ЕГН
********** - ответник по делото, представлявана от процесуалния си представител в
производството по частната жалба пред ТОС - адв. Н.И. И. от САК, Съдебен адрес за
призоваване и съобщения: [ населено място ] В частната жалба се излагат подробни
съображения, касаещи предпоставките за изменение на иска. Изразява се становище, че
обжалваното определение е недопустим съдебен акт, който следва да бъде ОБЕЗСИЛЕН от
въззивния съд. Частният жалбоподател моли съда въззивният съд да се произнесе по
същество, КАТО ПРЕКРАТИ производството по първоначално предявения установителен
иск или да даде задължителни указания в тази насока на първоинстанционния съд.
Постъпило е становище по така депозираната частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: [ населено място ], представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез
процесуален представител: юк. ХР. АТ. АТ., Съдебен адрес за получаване на книжа: [
населено място ], в което се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.
Настоящият съдебен състав приема, че така подадената частна жалба се явява
недопустима поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал.1 от ГПК ищецът може да измени основанието или
петитума на иска до края на първото заседание за разглеждане на делото пред
1
първоинстанционния съд, а до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция – да
измени само размера на иска, както и да премине от установителен към осъдителен иск и
обратно. Изменението на иска по основание е налице тогава, когато ищецът се позовава на
нов юридически факт, от който извежда претендираното право, наред или вместо с
първоначално заявения, а по петитум – когато наред или вместо първоначалното искане
отправя ново такова към съда (увеличаване или намаляване размера на иска, преминаване от
установителен към осъдителен иск и обратно). Изменението на иска се налага при грешка,
която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или
при новонастъпили в процеса факти/ напр.извършено частично плащане/. Изменението на
иска е средство, което законът предоставя на ищеца да постави търсената от него защита в
съответствие с действителното правно положение .
Във всички хипотези, когато е постъпила молба за изменение на иска, съдът е длъжен да
постанови определение, с което да приеме или отхвърли искането за изменение на иска. По
правило, това определение не подлежи на самостоятелно обжалване, а проверката за
неговата правилност се осъществява с ревизията на крайния съдебен акт. От това
правило е установено едно изключение, посочено в т.7б на Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. ОСГТК, ВКС.
Така в Определение № 39 от 21.02.2017 г. по ч.гр.д. 403/2017 г. на Първо гр.о, ВКС
заявява: “ Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл.
274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК: когато преграждат развитието на делото и когато това е посочено
изрично в закона. Определението на съда по чл.214 ГПК не е сред посочените в чл. 274, ал.
1, т. 2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрично неговата обжалваемост. Обжалването на
това определение може да бъде допустимо само когато то има характер на преграждащо по
смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Такъв е случаят, разгледан в т.7б на ТР №1/09.12.2013 г.
по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато е отхвърлено искане за увеличаване цената
на иск, който не е предявен като частичен. Извън тази хипотеза определенията по чл.214
ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако съдът постанови акт по такава жалба,
то той е недопустим.“
С обжалваното в настоящото производство определение съдът е уважил молбата на ищеца
и е допуснал изменение на иска. Това определение не подлежи на самостоятелно обжалване,
поради което подадената срещу него частна жалба е недопустима и не подлежи на
разглеждане, а образуваното по нея частно въззивно гражданско производство следва да се
прекрати.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Г. Р. с ЕГН ********** - ответник по
2
делото, представлявана от процесуалния си представител в производството по частната
жалба пред ТОС - адв. Н.И. И. от САК, Съдебен адрес за призоваване и съобщения: [
населено място ] частна жалба против Определение № 1495 от 17.11.2021 година, с което
състав на Районен съд – Търговище е допуснал изменение на предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД гр.София против Д. Г. Р. от [населено място ]
установителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от
установителен иск в осъдителен иск, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК, поради нейната
недопустимост.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 21 по описа на Окръжен съд –
Търговище за 2022 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в
седмичен срок от уведомяването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3