ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.03.2019г.
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на 22.03.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа докладваното от
съдия Георгиев ч.гр.д. № 28/2019 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от С. и А.М. срещу решение № 136/09.11.2018г. на Пирдопския
районен съд по гр.д. № 101/2018г., в частта му с характер на определение, с
която съдът е отхвърлил искането на жалбоподателите по чл. 344, ал. 2 от ГПК да
оградят и ползват източната част от делбения имот до окончателното
извършване на делбата. Жалбоподателите считат, че, в обжалваната му част,
решението е неправилно поради противоречие на закона и на трайната съдебна
практика, както и че препятства възможността им да ползват собствения си имот.
Оспорват мотивите на ПРС, довели до постановяване на този краен резултат.
Считат, че не е необходимо, съсобствените имоти да са
достатъчни за всички съделители. Намират, че, ако
искането им не е било съобразено с чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът е следвало да
им даде съответни указания. Изтъкват, че делът им в съсобствеността върху процесния делбен имот надхвърля
2/3 ид.ч. Сочат, че искането им е провокирано от
обстоятелството, че останалите съделители не ползват
имота, а жалбоподателката А.М. е регистриран
земеделски производител – пчелар – и се нуждае от имота във връзка с
професионалната си дейност. Заявяват, че не са предлагали наем за ползването на
имота на останалите съсобственици, тъй като предложеният начин на ползване не
лишава последните от възможността да ползват своите дялове, доколкото той касае
само 3225,93 кв.м. от целия имот с обща площ 4399 кв.м. Правят извод, че
искането им не противоречи на законова забрана. Цитират съдебна практика. Молят съда да отмени обжалвания съдебен акт и
да разпредели правото на ползване, заместващо решението по чл. 32, ал. 1 от ЗС,
като им предостави ползването на 3225,93 кв.м. от имота, разположени в
източната му част, тъй като тази част той граничи с техен собствен имот.
В срока по чл. 276, ал. 1
от ГПК е подаден отговор на частната жалба от съделителя
Р.Р., с който се изразява становище за нейната
неоснователност. Р. изтъква, че молителите не били ангажирали доказателства за
това, че другите съделители ползват процесния имот, като с това им пречат да ползват имота
съобразно правата си. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 от ГПК. Допълнително намира, че не е налице фактическа възможност за реално
разпределение на имота по претендирания от
жалбоподателите начин. Моли съда да остави жалбата без уважение.
В срока по чл. 276, ал. 1
от ГПК е подаден отговор на частната жалба от съделителя
П.Н., който изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт и моли
съда да го потвърди. Излага съображения, съвпадащи по смисъл с тези на съделителя Р..
Настоящият съдебен състав
намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и не страда от нередовности, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 05.02.2018г. Пирдопският районен съд е бил сезиран с искова молба за
делба на поземлен горски имот с
идентификатор 48324.153.3 с площ 4399кв.м.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от съделителя С.М., в който се
съдържа искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК, основано на твърдения, че останалите съделители не ползват имота, а съпругата му А.М. е
регистриран земеделски производител – пчелар – и във връзка с професионалната
си дейност желае да ползва реална част от имота, съответстваща на правото му на
собственост. Към отговора са приложени документи, удостоверяващи регистрацията
на А.М. като земеделски производител, както и правото на собственост на С.М.
върху имот, съседен на делбения такъв.
Идентичен по съдържание
отговор на исковата молба е подаден на 09.07.2018г. и от самата А.М..
С обжалваната част от
решението по допускане на делбата ПРС е отхвърлил искането на жалбоподателите
по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като е изложил съображения, че то не е съобразено с
двата възможни вида привременни мерки (определяне кои от наследниците кои имоти
ще ползват, или определяне на обезщетение за ползване на имота само от някои от
съделителите до извършването на делбата). Първоинстанционният съд е приел, че искането на молителите М.
да оградят и ползват източната част от процесния имот
не е предвидено като вариант на привременна мярка и би представлявало разпределение
на ползването на делбения имот между съделителите. Направил е извод за ирелевантност
на твърденията на молителите (макар и доказани), че са собственици на имоти, съседни
на процесния, които ползват като земеделски
производители, както и на сочената от тях нужда да поставят кошери за пчели и в
процесния имот. Съдът е посочил, че би било възможно,
на ответниците да се предостави за ползване целия
имот, като те заплащат на останалите съделители парични
суми срещу ползването, но поради липсата на такова искане, не са събирани
доказателства във връзка с него, а и съдът няма възможност да определя
привременна мярка, каквато не е поискана.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 344, ал. 2 от ГПК, „… ако всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.“
Видно от точната й
формулировка, предпоставка за произнасяне на съда по този ред е невъзможността
за ползване на наследствените имоти от наследниците съобразно правата им, т.е.
наличие на някаква форма на спор между тях относно ползването. В случая тази
предпоставка не е налице, доколкото самите молители са заявили, че останалите съделители не ползват делбения
имот, а същевременно не твърдят, че самите те са възпрепятствани да упражняват
пълноценно собственическите си права върху него. Следователно, липсва основание
за съдебна намеса в отношенията между съделителите,
свързани с ползването на имота до извършване на делбата. Вместо това, по силата
на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик може да ползва процесния
поземлен имот по предназначение, доколкото не пречи на другите съсобственици да
си служат с него съобразно правата им, като за целта не е необходимо да се
постановява изричен съдебен акт.
Настоящият съдебен състав
споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, с
които е прието за ирелевантно правото на собственост
на молителите върху съседни имоти и желанието им да ползват имота в качеството
си на земеделски производители, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
По тези съображения,
обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/09.11.2018г. на Пирдопския районен
съд по гр.д. № 101/2018г., в частта му с характер на определение, с която съдът
е отхвърлил искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК на С.Ц.М. и А.А.М.
да оградят и ползват източната част на делбения имот
с площ 3225,93 кв.м. до окончателното извършване на делбата.
Определението не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.