№ 286
гр. Шумен, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Татяна Св. Т.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20243600100158 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени искови претенции по чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД, от Д. М. М. срещу Община Шумен. С исковата молба ищеца излага, че живее в
гр. Шумен и работи, като продавач - консултант в магазин за пердета и щори ,,Гершман" ,
който се намирал на бул. .... № 59А. На 22.02.2024г. около 18:15 часа, след приключване на
работното време решила да отиде до централния клон на ОББ, за да си изтегли пари от
банкомата на банката. Паркирала на общинския паркинг в близост до банката. Било студено,
но било сухо независимо от сезона, не било валяло нито сняг, нито дъжд. По това време
вече се било стъмнило, а там осветление по това време нямало. Единственото осветление
идвало от магазина за препарати на ъгъла и от аптеката. Паркингът бил ограден с метални
оградни пана, като по това време те не били плътно наредени едно до друго. Някои от тях
липсвали и видимо през това ограждение можело да се преминава без проблеми. Между
други била опъната бяло - червена ограждаща лента, която препречвала преминаването.
Ищцата минала от там, където нямало лента, нямало и оградно пано. Отишла до банкомата и
след, като изтеглила необходимата сума пари, се насочила отново към автомобила си.
Преминавайки през същото място за дясната обувка се залепила част от може би паднала,
може би скъсана бяло - червена ограждаща лента. Нямало как да я видя в тъмното, понеже тя
не била светлоотразителна. Залепвайки се за обувката , лентата оплела кракът и ищцата
паднала на земята. Падайки ясно чула хрущене. Болката, която последвала била толкова
силна, че започнала неусетно да вика. От виковете на ищцата първо се притекли на помощ
една двойка млади хора. Оказало се, че майката на момичето работела в Спешно отделение,
в МБАЛ Шумен и по това време била на дежурство. Момичето звъннало веднага и
линейката не се забавила. Преди линейката, по спомени на ищцата дошли още две жени,
една от които помнела като собственик на магазина за препарати, в близост до паркинга. В
1
линейката била именно майката на девойката, която се притекла на помощ, не знае дали е
лекар, фелдшер или медицинска сестра. Кракът на ищцата бил усукан и отичал бързо,
болката която изпитвала била ужасна. Жената в линейката се опитвала да задържи кракът
неподвижен по някакъв начин, за да не изпитва толкова силни болки. Мъките на ищцата
продължили и в Спешно отделение. Наложило се да слагат неколкократно
болкоуспокояващи лекарства и упойка, за да успее дежурния ортопед да намести кракът и
да му бъде направена снимка. Ищцата видяла на снимката, че костта е натрошена. Същата
била настанена в отделението по ортопедия. Операция предприели едва на 27.02.2024г.,
поради големия отток, който изчаквали да спадне. Останала в болницата до 01.03.2024г.,
като през цялото време изпитвала силни болки. В момента лечението продължавало в
домът . От няколко дни се опитвала да се придвижва с проходилка, но до този момент
основно грижи за нея полагал седемнадесетгодишния син. Твърди, че не може да се грижи
за себе си, дори за елементарните хигиенни действия (тоалетна, баня) била зависима от
детето си. Когато той е на училище се налагало да разчита на помощта на съседи. Почти
всекидневно приемала обезболяващи, защото още изпитвала силни болки. Ищцата твърди
също така, че страда от хронично заболяване - улцерозен колит, заради което приемала
ежедневно медикаменти, но продължителният прием на обезболяващи допълнително
утежнявало другото заболяване. Излага, че след падането трудно спи нощем, почти не се
храни. Станала раздразнителна, изнервена, подтисната, не желаела да общува с никого, като
това състояние допълнително натоварвало и детето . Освен това, заявява, че е
единственият източник на доходи в тяхното малко семейството, живеят само двамата със
синът . След инцидента получавала само „болнични", които поради размера на трудовото
възнаграждение не били в размер, който да им осигури нормално съществуване. Само за
лечението си във връзка с процесния инцидент, до този момента била похарчила 3687.64 лв.
Окончателната диагноза в изготвената епикриза при изписването от болницата била
„множествени счупвания на подбедрицата". Към този момент ползвала втори болничен лист
за срок от 30 дни. В епикризата бил предписан режим на ограничено натоварване за срок от
90 дни. Живеела на петия етаж в жилищен блок и излизането , дори за преглед при
ортопед, ставало само благодарение на добри съседи. При всеки контролен преглед съсед я
изнасял на ръце от вкъщи и така я носел до колата. Вече имала осигурени патерици и се
опитвала да започне да се придвижва с тях, за да не товари синът си или чужди хора с
допълнителни грижи за нея. Поради това, че установила, че пръстите на пострадалия крак не
се движат била насочена към физиотерапия, от там пък към невролог. Заключението на
извършеното изследване било „тежка аксонална увреда на н. перонеус в дясно с изразен
двигателен дефицит в м. тибиалис ант. и в м. екст. диг. бревис в дясно“. Ищцата очаквала
предписаното лечение, да възстанови нормално състояние и движение на пръстите на
пострадалия крак. Лекуващият невролог д-р .... прогнозирал, че това ще е дълъг процес.
Неговото мнение било, че ще продължи не по-малко от шест месеца. Твърди се, че
претърпените от ищцата вреди са в пряка и непосредствена последица от противоправно
бездействие на Община Шумен, която не е изпълнила своите задължения по организация на
дейностите за безопасно паркиране и преминаване през общинските паркинги. Община
2
Шумен бил собственик на процесният паркинг, на който претърпяла подробно описаните
вреди на основание чл.2, ал.1 , т.2 от ЗОС, според който общинска собственост са имотите и
вещите, предоставени в собственост на общината със закон и § 7, т.4 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМСМА, според който общинска собственост са и улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Като собственик Общината имала задължението да стопанисва и
управлява имотите и вещите - общинска собственост в интерес на населението 4 съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно приетата Наредба за
организацията на автомобилното и пешеходно движение на територията на Община Шумен
(последно изменение от 29.06.2017г. с Решение № 498 на Общински съвет Шумен), Община
- Шумен организирала и възлагала на съответните органи и организации: а/ Поддържане на
знаковото стопанство, организация и регулиране на автомобилното и пешеходно движение
/пътни знаци и табели; светофарни уредби; пешеходни ограждения и др./ по утвърдения
ГПОД на гр. Шумен; б/ Поддържане на уличната маркировка; в/ Възстановяване,
актуализиране и поддържане на указателната сигнализация. Процесният паркинг на датата
22.02.2024г. не бил обезопасен за преминаване на гражданите, които паркират своите
автомобили, не бил и осветен. Поставените сигнално-охранителни ленти, които се намирали
между част от оградните пана, не се намирали на местата, където да сигнализират за някакво
препятствие или самите те да изпълняват функцията на препятствие за преминаване. Ето
защо ищецът моли съда, да постановите решение, с което да осъди Община Шумен да
заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
понесени болки, страдания и неудобства от претърпяно на 22.02.2024г. травматично
увреждане в резултат от падане след залепване за обувка на паднала ограждаща лента на
общински паркинг до централния клон на банка ОББ в гр. Шумен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.02.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира
и заплащане на имуществени вреди в размер на 3687,64 лв., представляваща заплатена такса
за престой в болнично заведение и медицински консумативи във връзка с проведената
оперативна интервенция след претърпяно на 22.02.2024г. травматично увреждане в резултат
от горното падане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2024г. до
окончателното изплащане.
Ответникът не е депозирал отговор в законния едномесечен срок. В становището си
по съществото на спора при устните състезания, оспорва предявения иск, като сочи, че не е
налице противоправно поведение от негови служители, а ищцата не спазила правилата за
движение, и в условията на евентуалност излага, че претендираното обезщетение е
прекомерно и несправедливо. В писмената защита е направено и възражение за
съпричиняване, което е преклудирано, предвид неподаването на отговор на исковата молба в
съответствие с чл.133 ГПК, и доколкото обстоятелствата, на които се основава възражението
са били известни на страната още с получаване на преписа от исковата молба, и не е налице
хипотезата на чл.147, т.1 ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
3
се установи следното от фактическа и правна страна: На 22.02.2024г. на общинския паркинг
до централния клон на ОББ в гр.Шумен, в тъмната част на денонощието, ищцата се оплела в
паднали предпазни ленти между металните оградни пана, които ограждали паркинга, и
падайки счупила кракът си. Общинският паркинг не бил осветен, а между част от металните
ограждения, които липсвали били поставени сигнални предпазни ленти, някои от които били
скъсани и паднали по земята. Операцията по наместването на фрактурата и фиксацията била
предприета на 27.02.2024г, а ищцата била изписана на 01.03.2024г. От представените
фактури №№149620/01.03.2024г., 149500/23.02.2024г., 149501/23.02.2024г.,
**********/10.04.2024г. и приложени касови бонове към тях, е видно, че ищцата е заплатила
общо 3687,64 лева за лечението на фрактурата. От изготвената по делото съдебно -
медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила множествени счупвания на
подбедрицата, закрито - голям и малък пищял, които обуславяли трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за срок повече от един месец. След проведеното
оперативно лечение се проявили обостряне на хронично заболяване Улцерозен колит, както
и увреждане на нерви към 03.10.2024г.. Към момента на получаване на травмата и след
извършената оперативна интервенция болките и страданията били във високата скала, като с
времето постепенно са започнали да отшумяват, но и до настоящия момент не били
отминали напълно. Не било изключено да се проявяват епизодично при промяна във времето
и при физическо натоварване за неопределен период от време, включително до края на
живота. Оздравителния период от оперативната интервенция бил приключил, но пълно
възстановяване не било постигнато и такова не се очаквало. Налице били субективни
оплаквания, както и обективни данни за ограничени и болезнени движения, които
влошавали качеството на живот. Представените разходни документи, описани в т.ІІІ на
експертизата /представените от ищцовата страна фактури/ били относими към лечебния,
възстановителен и диагностичен процес при ищцата. От разпитаните в съдебно заседание
свидетели, се установява, че между 18 и 18:30 часа на 22.02.2024г., ищцата се препънала в
скъсаните ленти между оградните пана на неосветения общински паркинг и падайки си
счупила кракът. След изписването от болничното заведение, ищцата дълго време не можела
да се придвижва и обслужва сама, и разчитала най - вече на непълнолетния си син, и на
помощта на съседи. Свидетелят Д.П.в излага, че той лично я транспортирал до домът , а
след това при посещения за рехабилитации я вземал на ръце от площадката на етажа до
паркинга, след което със собствената си кола а отвеждал за процедурите, и обратно до домът
. Свидетеля и съпругата му пазарували продукти за ищцата, и помагали както в
домакинството, така и при лечението. Дълго време ищцата не можела да ходи сама, и едва в
началото на месец Април започнала да се придвижва с проходилка, а после и с патерици.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно поведение на прекия и причинител, а не с това на
възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на
прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя При или по повод
4
изпълнението на работата. В тежест на ищеца е да докаже настъпилите вреди и
причинната им връзка с противоправно поведение на изпълнителя, без които елементи не би
могло въобще да се коментират, както останалите изискуеми от закона предпоставки, така и
отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Ищцовата страна твърди, че
противоправното поведение на преките причинители на вредата - служители на Община
Шумен, се изразява в пропуска им да поддържат в изправност собствените си съоръжения, в
следствие на което неизпълнение са настъпили процесните вреди.
За да е налице противоправно деяние осъществено от служители на ответника е
необходимо да бъде установено нормативно задължение, неизпълнението на което да
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя. Не е спорно между
страните, че процесния паркинг, на който е станал инцидента, е общинска собственост, а и
съобразно §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона в собственост на
общините преминават общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Освен това са нормативно
установени задълженията на общината в чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП, предписващ, че общинските
пътища се управляват от кметовете на съответните общини и чл. 31 ЗП, регламентиращ, че
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Почистването и поддръжката на тротоарите, като част от обхвата на пътя, е
вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б" ППЗП, съгласно която
организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните
съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските
пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината. Определение на
понятието път се съдържа и в § 6, т. 1 ЗДвП, съгласно което "път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Безспорно и съобразно
изискванията на закона /чл.11, ал.1 от ЗОбС/ имотите и вещите - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. Само за пълнота следва да се отбележи и, че нормата на чл.113,
ал.1, т.4 ЗДвП указва на пешеходците при пресичане на платното за движение, да се
съобразяват с приближаващите се превозни средства, и да не преминават през ограждения
от парапети или вериги, а в процесния случай е нямало пресичане на платно за движение,
както и налично ограждение от парапети или вериги, каквото е било възстановено много
скоро след инцидента.
В настоящия случай е безспорно, че задълженията по поддръжката на процесния участък е
на ответника, а от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
5
вредата ищцата е причинен в следствие на липсващи ограждения на паркинга и поставени, и
неподдържани сигнални ленти в тези участъци. Безспорно е наличието на причинна връзка
между причинените на ищцата телесни увреждания и бездействията на служителите на
ответника, които са длъжни с грижата на добър стопанин да поддържат вещите общинска
собственост, в това число и паркингите с оглед предотвратяване на евентуални
произшествия. Тоест при осъществяване на необходимите мерки от страна на ответника е
било напълно възможно предотвратяването на инцидента, и именно виновното бездействие
от страна на служителите му е довело до причинената вреда. Ето защо съдът намира
предявените искове за доказани по основание. Претенцията за имуществени вреди е
доказана в пълния и размер, поради което и следва да се уважи за сумата от 3687,64 лева.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения
от датата на изплащането му, както следва: върху главницата от 3581,24 лева считано от
23.02.2024г., върху главницата от 46,40 лева считано от 01.03.2024г., и върху главницата от
60 лева считано от 10.04.2024г., до окончателното им изплащане, като за разликата до
пълния предявен период, претенцията следва да се отхвърли. Досежно размера на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди. Чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД
произтича, че не само размерът, но и основанието за обезщетението е подчинено на
справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно –
характера на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със здравословното
състояние на ищцата, продължилото няколко месечно възстановяване от травмите, болките
и страданията, които е изпитвала, и неудобствата от наложителността на чужда помощ при
голяма част от ежедневните дейности/, начинът на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено и вероятната възможност за по сериозни увреждания, причинените
морални и физически страдания, както и вероятността болките и страданията да се
проявяват епизодично при промяна във времето и при физическо натоварване за
неопределен период от време, включително и до края на живота . Съобразявайки всички
изложени по – горе обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 20000 лева. Този размер на обезщетение за причинените
неимуществени вреди в никакъв случай би могло да доведе до неоснователно обогатяване
на ищцата. Иска в останалата му част, до пълния предявен размер следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта - 22.02.2024г. до окончателното и изплащане.
Ищцата не е направила разноски и такива не следва да се присъждат, като на
основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на процесуалния представител адв.Г. П. Б., която съдът определя с
оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа на 2500
лева. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е прието, че приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
6
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че това води до абсолютна нищожност на
наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение
в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
На основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.2 вр.
ал.1 от НЗПП в полза на ответната страна следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лева, от което следва да се присъдят деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове в размер на 300 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати държавна такса върху
уважения иск в размер на 947,51 лева, както и направените по делото разноски за съдебно -
медицинска експертиза в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М. с ЕГН ********** от
гр.Шумен, ул..... №9, сумата от 3687,64 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, от претърпяно на 22.02.2024г. счупване на подбедрицата - голям и
малък пищял, в резултат от спъване и падане поради необезопасена, прекъсната ограда на
общински паркинг в гр.Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, както следва:
върху главницата от 3581,24 лева считано от 23.02.2024г., върху главницата от 46,40 лева
считано от 01.03.2024г., и върху главницата от 60 лева считано от 10.04.2024г., до
окончателното им изплащане, както и сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства,
причинени от претърпяно на 22.02.2024г. счупване на подбедрицата - голям и малък пищял,
в резултат от спъване и падане поради необезопасена, прекъсната ограда на общински
паркинг в гр.Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 22.02.2024 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер и период, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. П. Б. от АК - Шумен,
7
л.н. ..... гр.Шумен, пл.... №12, ет.3, в качеството на процесуален представител на Д. М. М.
с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на
2500 лева.
ОСЪЖДА Д. М. М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ШУМЕН,
сумата от 300 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ШОС държавна такса
върху уважения иск в размер на 947,51 лева, както и сумата от 500 лева - представляваща
изплатените от бюджетните суми на съда възнаграждение за изготвяне на съдебно -
медицинската експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8