№ 514
гр. Търговище, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530100539 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от животно, ведно със законната лихва от увреждането – 19.09.2020г. до
окончателното изплащане, с правно основание чл.50 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД. Според
ищцата от сумата от общо 5000 лв., сумата от 3000 лв., представлява обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени силни болки, уплаха и стрес,
получени на 19.09.2020 г. вследствие ухапване от куче, собственост на ответника; а сумата
от 2000 лв., представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени паника, страх и психически дискомфорт при среща с кучета, както и при
посещението на вилната зона в местността ******, продължаващи и до настоящия момент,
а именно от ухапване от куче в посочената местност, собственост на ответника.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 19.09.2020 г. следобед в 15:00 часа, в
местността ***** в гр. Търговище присъствала на общо събрание на собственици на вили,
намиращи се в посочената местност. На това събрание присъствали поне 6 (шест) човека.
Имало и едно дете. Наоколо се разхождало куче, сиво на цвят с дълги уши (може би
ловджийска порода), което няма намордник и се разхожда извън имота на собственика си,
без надзор. От присъстващите ищцата е разбрала, че собственик на кучето е Б. Д. П.
/ответника/. Когато собственикът на кучето се появил, един от присъстващите (Н.Б.) му
казал да го прибере, но това не се случи.
На 19.09.2020г. около 15:30 ч. ищцата е ухапана от кучето на ответника. Въпреки
случилото се, реакция от страна на ответника нямало, а кучето не било прибрано и
завързано.
При самото ухапване –в първия момент не почувствала особено голяма болка, но
когато раздвижила крака си болката била много силна. Съседът и по вила (И.Б.) и оказал
първа помощ като дезинфекцирал раната с йод. Разбрала, че същото куче е гонило и детето,
което присъствало на срещата, но не е успяло да го стигне.
1
Обадила се по телефона на личния лекар д-р Й. и тя и дала насоки какво да прави по
отношение на раната.
Въпреки това болките в крака били силни и се увеличавали като почти не можела да
стъпва. Часове след това не можела да дойда на себе си от преживяното и не можела да
осъзнае случилото се. Вечерта и е поставена ампула против тетанус от д-р К..
Започнала лечение с противобясна ваксина, която и е поставяна от д-р К. и д-р Й. по
определена от д-р Г. схема (на определената дата от схемата според ангажираността на
лекарите). По принцип ампулата се слага 3 пъти, но при ищцата е - 5 пъти. За да си върне
отчасти спокойствието, предпочела да завърши пълния курс на лечение с противобясна
ваксина. Изключително неудобно се чувствала, че толкова хора били ангажирани по
необходимост с неприятната случка и последствията й.
Поради случилото се, на 21.09.2020 г. е прегледана от д-р Е. Й., която констатира
прободно-разкъсна рана с дълбочина 3-4 мм и наличие на суфузии и хематом, обхващащ 1/3
от подбедрицата. Наложило се да ползва отпуск по болест с болничен лист за домашно
лечение № Е2019 8219360/21.09.2020г. за периода от 21.09.2020 г. до 30.09.2020 г..
От съдебно-медицинско удостоверение №231/22.09.2020 г., издадено от д-р В.Г. е
видно, че са налице рани от ухапване от куче, с което на ищцата е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Във връзка с горепосоченото подала жалби до кмета на Община Търговище;
началника на РПУ - гр. Търговище и директора на БАБХ - гр. Търговище, но не получила
отговор или становище от посочените институции.
Ищцата не е провокирала кучето с нещо, била с гръб към него. Не е ясно и защо
собственикът на кучето не бил предприел никакви мерки и го пуснал без пряк надзор,
доколкото разбрала - за пореден път, при наличието на толкова много хора.
Надявала се всичко това да премине, но след описаната случка, когато се доближи
куче до нея, ищцата изпитва силно притеснение, паника и страх да не се повтори случилото
се. Изпитва страх и ужас да посещава вилата си в местността *****. Постоянно се оглежда и
внимава да не срещне куче без намордник или каишка, пуснато да се движи свободно (а те
са навсякъде в града). Изпада в ужас когато децата и са с нея на разходка, оглежда се
непрекъснато и в същото време се опитва да не им предаде страха си. Освен това страхът и
притеснението и бяха подсилени и от пандемията от коронавирус, а тя трябвало да извърши
лечение с противобясните ваксини в условията на епидемиологична обстановка.
Впоследствие през есента на 2022г. посетила с децата си отново вилата си и същото
куче било пуснато отново и без намордник. Докато били там минали хора от съседни вили,
които разхождали кучетата си, и споделили, че това куче доста често е пускано без
намордник и напада и техните животни.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица
от ухапването от кучето – собственост на ответника.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати
сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
причинени и от кучето на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
19.09.2020г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.52 ЗЗД във вр. чл. 50 ЗЗД. ,
както и да и бъдат присъдени разноските по делото. Редовно призована ищцата се яви
лично в открито заседание и с пълномощник – адв. С. К. Л. от АК-Бургас , който поддържа
иска така, както е предявен и по изложените в писмена защита съображения.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба. В едномесечния срок и по реда на
чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен процесуален представител
на ответника – адв. Ст. М. от АК-Търговище на осн. чл.25 ал.1 предлож.1-во ЗПП и във вр.
чл.23 ал.2 и ал.3 от ЗПП, който счита иска за допустим, но неоснователен.
2
От съдържанието на исковата молба не става ясно, каква е била причината
въпросното куче да ухапе ищцата. Твърди се само: „ Около 15:30ч. бях ухапана от кучето на
г- н Б..“
Не е ясно и не е доказано, че въпросното куче, което е ухапало ищцата е собственост
на ответника или е под негов надзор.
Ответникът не е собственик на въпросното куче или пък е човекът, под чийто надзор
е кучето. Ищцата твърди в исковата си молба, че кучето е било без намордник и се
разхождало извън имота на собственика си, без надзор.
Въпросното куче, описано в исковата молба е: „сиво на цвят с дълги уши (може би
ловджийска порода), което няма намордник“. Но ответникът не е ловджия, за да отглежда
ловджийско куче. Същият е 91 г. Житейски логично е, въпросното куче да е било изоставено
във вилната зона на гр.Търговище от собственика си - ловджия, до изживяване. Обикновено
така се процедира от недобросъвестни собственици на кучета и котки.
Ответникът няма конкретни възражения и няма доказателствени искания.
Редовно призован ответникът не се яви лично в открито заседание и се представлява
от назначения му особен процесуален представител адв. М., която поддържа писмения
отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен по изложените в писмена
защита съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата присъствала преди около три години на едно от събранията на
собствениците на вилни места и постройки в местност ***** в землището на гр.
Търговище. Събранието се е провело на 19.09.2020г. /ден-събота/ в около 15.00 ч. като на
него се обсъждало прекарването на водопровод през вилните места и събиране на пари за
водопровода. На това събрание присъствали и посочените от ищцата свидетели – П.А.Г.-
69г., който е съсед по вила с ищцата през 5-6 места помежду тях и св. Н.Г.Б. -45 г., който
е съсед по вилно място с ищцата, през 4-5 места помежду тях. Всъщност вторият визиран
свидетел присъствал на събранието като придружител на баща си, който е възрастен, на
около 78 години тогава, притеснен по-скоро за баща си, защото и друг път му е правило
впечатление, че Б. оставя кучето си без надзор. На събранието били около 15 души, били
наредени в кръг, обърнати един към друг и разговаряли. Събраните се провело в близост до
вилното място на ответника-. Б. пуснал кучето от колата си, дошъл към събралите се хора и
кучето с него. На св. Б., който се интересува от кучета като хоби, но не е кинолог по
професия, му направило впечатление, че кучето се държи странно, не е спокойно, макар че
гледа хората мълчаливо и тъй като се притеснявал за баща си да не пострада направил
забележка на ответника, че кучето е пуснато, на което последният му отговорил „Няма
проблеми, то нищо не прави.“ . След отправената забележка от св. Б. и неглижирането от
ответника, свидетелят замълчал. Ищцата била с гръб към кучето и не го е провокирала по
никакъв начин. Целият разговор бил приятелски, спокоен, никой не е повишавал тон, за да
се издразни животното. Приключвайки събранието, ищцата, която била супер миролюбива,
говорила спокойно, с усмивка, пожелала на съседите „Всичко хубаво!“, и обръщайки се, за
да се отдалечи, кучето на Б., което било зад нея и тя не го е видяла - без да изръмжи, без да
излае, внезапно я ухапало отзад по крака. Това е станало непосредствено пред очите на св.
Г. и св. Б., които са очевидци на идването на кучето на Б. и непредизвиканото с нищо
захапване на крака отзад на ищцата. Както ищцата, така и свидетелите не знаят и нямат
правно-нормативно задължение да знаят точната порода на кучето. Но двамата свидетели –
Г. и Б. като очевидци описват кучето на външен вид– не е ловно, сиво-кафяво на цвят,
голямо, но е по-малко и по-кльощаво т.е. по-слабо от породата „Кангал“. Безспорно и
несъмнено се установи от гласните доказателства, че кучето ухапало ищцата е собственост
на ответника и той се грижи за него. Св. Г. казва в показанията си: „Събранието беше за
3
събиране на пари за водопровода, когато Б. беше пуснал кучето от колата си и то ухапа
жената. На събранието бяхме около 15 човека, като бяхме наредени в кръг, а кучето към
което бяхме с гръб, без да излае, внезапно, ухапа жената отзад. ………. Ние вече се бяхме
събрали, когато Б. също дойде да слуша по колко пари ще събираме и както си приказвахме
кучето се спусна и ухапа жената отзад…… Зная, че кучето е на Б., защото то слезе от
багажника на колата му (той си го води с колата и си го пуска свободно), а и всички там
знаем, че кучето е негово. Не зная каква порода е кучето, но не е ловно, сиво е на цвят,
голямо. Преди да ухапе жената тогава комшии са предупреждавали Б. да не пуска кучето,
защото ще ухапе някого, а има и деца да играят там, но той си го води, отваря багажника и
то скача от багажника и стои свободно докато си тръгне Б. и го прибере отново в колата.“
Св. Б. казва следното: „……….пред очите ми директно кучето на съседа Б. ухапа съседката.
Тогава първо ми направи впечатление, че Б. пристига и кучето му е пуснато. Това е голямо
куче. И друг път ми е правило впечатление, че той го оставя без надзор…… Това куче със
сигурност е на Б., защото то си му стои в двора и когато Б. е на вилата кучето е с него,
когато Б. е в града и кучето е в града с него…….. лично съм виждал, че Б. продължава да го
оставя пуснато без каишка, без намордник, без надзор дори. Виждал съм кучето излязло
пред вилата, а той да е вътре във вилата или в двора. Кучето е негово, това е ясно. Не е
възможно
кучето да е улично. Виждал съм го да влиза и излиза от вилата на Б., то е винаги с Б.. Не
зная името на кучето, но това е кучето на Б..“ Че кучето е собственост на ответника се
потвърждава категорично и от писмените доказателства, а именно в даденото на
28.09.2020г. и подписано от последния сведение пред полицейски орган /л.69/ и съответно
приетия и подписан протокол за полицейско предупреждение от 28.09.2020г. /л.70/.
От гласните доказателства се изясни също, че непосредствено след ухапването
ищцата в първия момент е била толкова стъписана, стресирана, изумена от случилото се и
по-скоро замълчала, тъй като цялата ситуация е била много странна. Видимо ответникът не
изглеждало да е притеснен и си замълчал. Докато съседите се разотишли след събранието,
близки на ищцата се погрижили за нея.
Безспорно се установи от писмените доказателства, че на 21.09.2020г. /ден-
понеделник/ сутринта ищцата е била прегледана от личния си лекар Д- Й., като са
констатирани множество открито рани на подбедрицата. Наложило се ищцата да излезе в
отпуск поради временна неработоспособност за период от 10 календарни дни от 21.09. до
30.09. вкл.2020г. , за което и е издаден болничен лист. Съгласно издаденото от Д-р С. Г.,
специалист „Инфекциозни болести“, ищцата е прегледана на 21.09.2020г. и и е назначен
курс противобясна ваксина Вероаб по схема 5 дози и.м. поради ухапване от свободно
пуснато куче в областта на дясна подбедрица. Фактът, че удостоверението е издадено без
Изх.№, не го прави неистински, неавтентичен документ, още повече, че известно е в гр.
Търговище, че Д-р С. Г. освен в „МБАЛ-Търговище“АД, където беше ръководител на
Ковид-отделението, работи самостоятелно и в своя индивидуална лекарска практика.
Съгласно съдебно-медицинско удостоверение № 231/22.09.2020г. , след извършен на
22.09.2020г. преглед на ищцата, съдебният лекар Д-р Г. е констатирал на място: по задната
повърхност на дясната подколенница в средно долната и трета се вижда два реда малки
кръгловати ранички с оточни ръбове горен ред четири една до друга и долен ред четири
ранички също с оточни и неравни ръбове с кръгловата форма с диаметри от 2 мм до 0.5 мм.,
а околната кожа е оточна в моравосинкав цвят с размери около 8 на 9 см. Заключението на
съдебния лекар е, че при прегледа на Н. С. са установени рани от ухапване от куче. На
пострадалата е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От писмените доказателства се установи, че след ухапването ищцата е изпитвала
силно притеснение да не е заразена от кучето с бяс. Така в подадената жалба до кмета на
община Търговище от 23.09.2020г. освен оплакването и от ухапването, ищцата моли за
4
съдействие за извършване на проверка на животното на ответника, за да преценят лекарите
дали тя се нуждае от допълнителни инжекции против бяс, а също и в уведомление до
директора на БАБХ-Търговище от 23.09.2020г. моли за съдействие дали стопанинът на
кучето е вписан в регистрите и дали животното е ваксинирано против бяс, за да знае тя
какви последващи действия да предприеме за ваксиниране. Отделно от това на същата дата
23.09.2020г. е подадена жалба до РУ на ОДМВР-Търговище, като в резултат на извършените
действия на полицейските органи на ответника е връчен на 28.09.2020г. протокол за
полицейско предупреждение.
Ищцата не е получила никакъв отговор на жалбите си от кмета на Община
Търговище и от директора на БАБХ в Търговище, като бездействието и липсата на реакция
от съответните институции не по волята и не по вина на пострадалата.
След този случай с ухапването от кучето на ответника на 19.09.2020г. ищцата не
ходи на вилното място, защото изпитва страх от кучето. Това е споделяла в разговор със св.
П. Г.. Св. М.М., който от пет години работи заедно с ищцата в Научен център по земеделие
/бивше КОС/-Търговище има наблюдения как се е отразило на ищцата процесното ухапване
и разказва, че когато около административната сграда има кучета тя го моли, или да я
придружава, или да разгони кучетата, защото изпитва страх. Св. М. знае, че кучето я е
ухапало по крака, защото ищцата е имала проблеми с придвижването си пеша след
инцидента. Този страх от кучета не е отминал, защото и към настоящия момент, ако на
терена на НЦЗ има кучета, на свидетеля му се налага да придружава ищцата.
Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин чрез
показанията на свидетели-очевидци, имащи преки и непосредствени впечатления от
причиняването на вредоносното действие на животното, обстановката при извършване,
както и показанията на последния свидетел относно последващото поведение на ищцата и
отражение в работата и, както и от писмените доказателства, отговарящи на изложените в
исковата молба твърдения и кореспондиращи си с гласните доказателства.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - като
обективна отговорност за вреди от вещи и по-специално от животно. Съгласно чл.50 от
ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността за вреди от вещи
по чл. 50 ЗЗД е обективна, безвиновна – каквато и грижа да е положил собственикът,
причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.
За да се уважи искът по чл.50 от ЗЗД, следва да се установят безспорно следните
кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени; вредите
да са причинени от вещ; вещта да е собственост на ответника и/или последният да е лице,
под чийто надзор се намира вещта; бездействие от страна на собственика и/или лицето, под
чийто надзор се намира вещта; причинна връзка между бездействието и вредите.
Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, е безвиновна. Те
отговарят солидарно, а помежду си - по-равно за обезвреда на вредите. При наличие на
доказана вреда - разбирана като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека /имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо
състояние/, вредоносно противоправно причиняване от вещ /животно/ и причинна връзка
между вредата и вредоносното въздействие на вещта/животното, както и при доказано
качество на ответника - на собственик, респ. лице, под чийто надзор се намира животното,
отговорността на това лице/лица, се ангажира. В този смисъл съдът се придържа към
константната съдебна практика, като напр. Решение № 260066 от 21.12.2020 г. на ВнАС по
в. гр. д. № 422/2020 г. ; Решение № 1466 от 24.11.2009 г. на САС по гр. д. № 1182/2009 г.
5
Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик са
положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт – чрез всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания за външния вид
на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е
наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. Това е съдебната практика на ВКС,
застъпена напр. в Определение № 346 от 26.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3633/2021 г., II г.
о., ГК, както и Решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г. о. В
съответствие с тази практика, с доклада по делото в доказателства тежест на ищцата е
възложено да докаже положителното обстоятелство, че тя е ухапана от куче, което е
собственост на ответника. Това е установено от показанията на св. Г. и св. Б. и конкретно
посочени писмени доказателства към преписката от РУ при ОДМВР-Търговище.
Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква
животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност (отговорност се носи и когато то не е)! В тази насока е съвременната практика на
ВКС, напр. Определение № 346 от 26.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3633/2021 г., II г. о., ГК.
В настоящия казус елементите от фактическия състав са установени от писмените и
гласните доказателства. Ответникът е собственик на кучето, в резултат на чието вредоносно
въздействие чрез внезапно ухапване са причинени неимуществени вреди – накърняване на
телесната цялост на подколенницата на десния крак, засягане на здравето, претърпени
физически болки и негативни психически преживявания, страх и душевни страдания на
ищцата. Налице е и бездействие на ответника, особено и след отправената предварително
забележка на единия от присъствалите на събранието /св. Б./. Причинените на ищцата вреди
са в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, което е оставено свободно
движещо се извън неговото вилно място/двор. Установи се от показанията на първите
двама разпитани свидетели, че и друг път, преди ухапването на ищцата на 19.09.2020г.,
ответникът е пускал кучето свободно, без каишка, дори и без негов надзор и други съседи
също са го предупреждавали да си прибере кучето, защото ще ухапе някого, а има и деца,
които играят в близост и не е безопасно.
Ответникът няма, нито твърдения, нито доказателства, за съпричиняване.
Категорично искът е доказан по основание.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Налице е трайно установена практика на ВКС (обективирана в множество
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. №
1273/2009 г. на III г. о.; решение № 394 от 18.01.2012 г. по гр. д. № 1520/2010 г. на ІІІ г. о.;
решение № 51 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на IV г. о.; решение № 27 от
27.02.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г. на ІІІ г. о.; решение № 243 от 21.01.2020 г. по гр. д. №
1111/2019 г. на III г. о.; решение № 127 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 3724/2017 г. на III г. о.;
решение № 127 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 1881/2018 г. на IV г. о. и др.), с която са
преутвърдени постановките на ППВС № 4/1968 г. и еднопосочно е изразено разбирането, че
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение и други относими такива за всеки конкретен
спор. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези
6
обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки
и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Съдът
основава преценката си на специфичните обстоятелства за всеки отделен случай със
съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния,
личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за пострадалия
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, въз
основа на обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента
на инцидента такива, а продължават и след това.
В конкретния случай съдът съобрази, че с нарушената телесна цялост в дясната
подколенница, описана подробно в СМУ, е причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота, както и преживения стрес и стъписване, изпадане в ступор, а именно
начинът, по който изненадващо, неочаквано за нея, беззвучно /без да излае, без да изръмжи/
и внезапно ухапване от кучето на ответника се е отразило на нормалния и живот и на
психиката и. Ищцата с нищо не е провокирала и никой от присъстващите на събранието не
подразнил с нищо кучето, което е дошло със собственика си свободно пуснато, без
нашийник. Към момента на инцидента ищцата е била в трудоспособна възраст -на 49г.,
работеща жена, след което и се е наложило да бъде във временна неработоспособност около
две календарни седмици, продължила е след това да се придвижва със затруднение и както
се установи от гласните доказателства има поява на повишен страх от кучета, както на
вилните места, поради което и не е ходила след 19.09.2020г., така и по местоработата и.
Неспокойствието, притесненията и страхът вследствие ухапването от кучето, че може да е
заразена с бяс, поради което и се е наложило провеждане на лечение с пет дози
противобясна ваксина, са усилени обективно от реалната, действителната, извън
субективната воля на ищцата обстановка, в която се случва всичко това след 19.09.2020г.,
а именно в разгара на пандемията от коронавирус. Ищцата продължава и към момента,
въпреки че са изминали три години от злополуката, да изпитва повишена напрегнатост и
тревожност от това, че отново може да и се случи да бъде ухапана от куче и поради това не
посещава вилното място и когато е на работа навън по местоработата си е придружавана от
колега.
Съобразявайки всичко изложено по-горе, съдът счита, че адекватен и справедлив
размер на обезщетението за всички неимуществени вреди, посочени по-горе, е 5000 лв. и с
оглед на посоченото съдът намира, че искът за неимуществени вреди е основателен за
цялата претендирана сума. Обезщетението е дължимо със законната лихва, считано от деня
на увреждането т.е. от 19.09.2020г., на осн. чл.84 ал.3 ГПК.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищцата направените по
делото разноски в размер на 800 лв., от които 200 лв. – за държавна такса, 600 лв. –
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК. За претендираните разноски в размер на
40 лв. с основание „пътни и дневни разходи“, писмени доказателства не са представени,
поради което и искането за тях следва да се отхвърли като неоснователно. В договора за
правна защита и съдействие от 22.12.2022г., посл.абзац е записано, че възложителят
/ищцата/ дължи и направените на адвоката при изпълнение на предмета на договора
разноски, доказани с платежен документ. В конкретния случай такъв документ не е
представен и приложен.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Б. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес *******, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, ет.2, кантора 9, чрез назначен особен процесуален
представител - адв. С. М. от АК-Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Х., ЕГН **********,
с адрес: *********, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, на осн. чл.50 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 19.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 84 ал.3 ЗЗД, както и сумата от 800 лв., представляваща направени
по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8