Определение по дело №45118/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31963
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20221110145118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31963
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110145118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 174222/19.08.2022 г. на З. Т. И., ЕГН **********,
гр. В............, със съдебен адрес: гр. С.............., чрез адвокат С. И. Л., срещу Т. С. С., ЕГН
**********, постоянен адрес гр. С......., гр. София, със съдебен адрес гр. С......... чрез адвокат
М.....
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НЕДОПУСТИМОСТ на иска, съдът счита същото за
неоснователно. Налице са всички процесуални предпоставки, искът е редовен и включва
изискуемите от закона данни. Евентуални празноти и неясноти в исковата молба, когато те
не препятстват изцяло ответника да има достатъчно информация, за да може да изрази
становището си по иска и да направи съответни възражения (определение № 616/16.08.2010
г. по ч.т.дело № 455/2010 г. на ВКС, II т.о), не могат да доведат до недопустимост на иска, а
се отразяват върху преценката за неговата основателност и доказаност. Последните обаче са
въпроси по същество на спора, а не при преценка за допустимост.
ПО ИСКАНЕТО ЗА ПРИВЛИЧАНЕ на трето лице-помагач на страната на
ответника за лицето Ст....... Ст....., съдът счита, същото за неоснователно, тъй като не се
обосновава правен интерес на привличащото или привличаното лице. С привличането на
трето лице-помагач, привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото
да подчини привлеченото лице на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в един
следващ процес, воден между нея и привлеченото лице. В това се изразява и интереса на
привличащата страна от привличането на третото лице, като наличието на такъв интерес
обуславя и допустимостта на привличането. В случая има едностранно твърдение, което на
този етап от делото не е подкрепено с писмени доказателства, че процесният заем е отпуснат
от ищцата на Ст....., използвайки като посредник банковата сметка на ответницата. При
евентуалното окончателно уважаване на иска с основание чл. 240 ЗЗД, ответницата би могла
да се позове на мотивите на съда при съдебен процес, който би завела срещу Ст....., но в
1
отговора на исковата молба не са наведени такива твърдения и не е изложено какъв е
правният интерес на самото лице да встъпи в процеса. За пълнота следва да се отбележи, че
съгласно отговора на исковата молба, предоставените от ищцата пари са изтеглени от Ст.....
с транзакции на обща стойност 11000 лева, а процесната сума е 15 200 лв. Предвид горното,
следва искането по чл. 219 от ГПК да бъде отхвърлено, поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за констутиране като трето лице-помагач на страната на
ответника на Ст....... Ст....., ЕГН **********, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в частта, с
която се отхвърля искането по чл. 219 от ГПК, от ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. от
10.00 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е осъдителен иск по чл.240, ал.1 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
от 15 200 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, размер на 3 661.11 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 25.08.202 г. до 18.08.2022 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на устна договорка за заем между
страните, ответницата, в качеството си на заемополучател, получила от ищцата сумата от 15
200 лв. Въпросната сума била преведена на 18.12.2019 г. от банкова сметка на ищцата при
банка „.“ АД и получена по сметка на ответницата при „Ун.....“ АД. Сочи, че сумата е била
изцяло изтеглена и усвоена от ответницата за нейните нужди, както и че основанието,
посочено в преводното нареждане за тази сума, е било изрично посочено като „заем“.
Твърди се, че уговорката с ответницата е била заетата сума да се върне в срок до 18.03.2020
г. Въпреки това и независимо от нееднократно отправяните покани по телефона до
ответницата да върне дължимата сума, сумата не била върната на заемодателя до датата на
предявяване на исковата молба. Сочи, че чрез нотариус Ан...... е била изпратена нотариална
покана, с която ответницата е била поканена да преведе в 14-дневен срок дължимата сума по
указаната в поканата сметка на ищцата, като поканата е била връчена на 10.08.2020 г. лично
на ответницата. Независимо от това, заетата сума не била върната на заемодателя. Моли
съда да осъди ответницата да заплати претендираната главница, законовата лихва, изчислена
спрямо датата на изтичане на предоставения срок в нотариалната покана от 10.08.2020 г.,
както и направените в хода на делото разноски. Моли съда да уважи исковата претенция и
да й присъди разноски.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба в законовия срок по чл.131,
ал.1 ГПК, като счита исковата молба за недопустима. Оспорва предявения иск по основание
и размер. Също в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпило и допълнение към отговора на
исковата молба, с което са коригирани технически грешки и представени допълнителни
доказателства, без да има аргументи по същество.
По отношение на възражението за допустимост, ответницата намира, че ищцата не е
2
изложила ясно обстоятелствата, на които основава иска и претенциите си и това води до
неопределеност на петитума на исковата молба и неяснота в относимостта на определени
обстоятелства към правния спор. Счита, че исковата молба е изначално нередовна, тъй като
било недопустимо да се твърдят устни договорки без никаква конкретика, без посочване на
дата, място, час, права и задължения на страните по договора, и въобще обстоятелствата, на
които ищцата обосновава своята претенция. Нарушен бил принципът на добросъвестност,
закрепен в чл. 3 от ГПК. Изразява предположението, че преднамерено не са изложени
релевантните за процеса факти и обстоятелства, тъй като по този начин, и с оглед
процесуалните преклузии, които ще настъпят за ответника, ищцата се стреми да извлече
факти и обстоятелства от отговора на исковата молба, които да напасне към своята теза,
която ще твърди в хода на съдебния процес. Поради това е направено искане до съда да
укаже на ищцата да конкретизира въз основа на каква устна уговорка между страните,
ищцата твърди да е предоставила паричен заем на ответницата, кога, как и при какви
обстоятелства са се осъществили тези договорки.
Що се отнася до спора по същество, ответницата признава факта на получаване на
посочената сума от 15 200 лв. по своя собствена банкова сметка в „Ун.....“ АД, преведена от
банковата сметка на ищцата. Оспорва, обаче, както основанието за получения превод, така и
усвояването на сумата лично от нея. Твърди, че тази сума е била изцяло изтеглена и
употребена от Ст....... Ст....., като всъщност представлявала негов дял от цената на продаден
недвижим имот в гр. В., а не заемна сума. Банковата сметка на ответницата била използвана
само като способ за избягване на наложените запори по банкови сметки на Ст....... Ст......
Ответницата твърди, че с лицето Ст....... Ст..... са били в романтична връзка и
фактическо съжителство от пролетта на 2019 г., като ответницата е знаела, че ищцата З. И. е
бивша партньорка на Ст..... и че двамата са имали дългогодишна връзка и общо дете.
Твърди, че извън това, между ищцата и ответницата не е имало никакво общуване и никога
не е имало каквато и да е договорка за заем между двете. През месец октомври 2019 г. Ст.....
съобщил на ответницата, че продава недвижим имот, представляващ къща в гр. В., която
била записана като собственост на името на ищцата З. И. (в качеството му на бивша негова
партньорка). Последната била изтеглила кредит за закупуването на имота, но в
действителност къщата била собственост на Ст....., който погасявал кредита. Със средствата
от продажбата Ст..... щял да се разплати с кредитори, а с останалата част от парите
възнамерявал да направи заведение в гр. София. През месец Декември 2019 г. Ст..... заявил,
че къщата в гр. В. вече е продадена и бившата му партньорка - ищцата З. И. трябвало да му
даде парите, останали след извършваните разплащания към кредитори във В., които Ст.....
трябвало да получи, тъй като това били негови лични пари. Твърди, че именно поземленият
имот и построената в него сграда, които ищцата действително е продала в гр. В. в началото
на месец декември 2019 г., представлява въпросния имот.
Ответницата твърди, че поради това, че банковите сметки на Ст..... били запорирани
от кредитори, на 16.12.2019 г. чрез кореспонденция, осъществена през платформата „Вайбър
чат“, ответницата била помолена да изпрати банковата си сметка на Ст....., за да може
3
ищцата да преведе остатъчната стойност от продажбата на къщата им във В.. Сочи, че е
предоставила картата си на няколко пъти, за да може Ст..... да изтегли парите си от
продажбата на къщата в град В. и да оперира с изпратените му от ищцата парични средства.
Твърди, че сумата, предоставена от ищцата, е изтеглена на части за периода 04.02.2020 г. –
27.12.2020 г.
Ответницата твърди, че не познава ищцата, не знаe нито как изглежда, нито къде
живее. За първи път била влязла в контакт след като получила номера ѝ от Ст....., който я
предупредил, че ищцата щяла да я съди и й бил казал, че било по-добре ответницата да
изтегли кредит, за да даде на ищцата тези пари, а другите на него, а в последствие когато
сестра му щяла да изтегли кредит, за да й върне сумата на ответницата. Според
ответницата, в първия телефонен разговор ищцата била заявила, че действително къщата в
гр. В. е била на Ст..... и че той си бил обслужвал кредита, а изпратените му по банковата
сметка на ответницата пари представлявали остатък от цената на къщата, която е продадена
и това били пари на Ст...... При втория им разговор, проведен по телефона на 12.07.2020 г.,
ответницата твърди, че З. И. вече е считала, че е собственик на претендираната сума, която
предоставила в заем на Ст...... Тъй като ищцата била наясно с финансовите проблеми на
Ст....., не я интересувало кой ще ѝ върне парите, просто искала да си получи сумата обратно
и затова била написала в основание „заем“ като гаранция, че ще си получи парите обратно.
При последния твърдян разговор между страните по делото, проведен на 16.07.2020
г., ищцата била наясно, че Ст..... няма пари и категорично заявила, че си чака парите от
ответницата. Не оспорва, че е получила нотариална покана от 10.08.2020 г. Твърди, че е
изпратен отговор чрез нотариус Л....., който е бил получен на 20.08.2020 г. от ищцата, като в
него се поддържа тезата, че сумата от 15 200 лв. действително е била преведена от банковата
сметка на ищцата по банковата сметка на ответницата, но тази сума е била предназначена за
тогавашния ѝ партньор Ст....... Ст....., като банковата ѝ сметка е използвана за получаване на
сумата от Стоян Ст....., поради задълженията, които имал и наложените му запори по
собствените му банкови сметки, както и че същият е получил сумата и я е изхарчил за свои
цели.
Сочи се, че след получаване на нотариалната покана, приложена към ИМ,
ответницата е подала жалба до Софийска районна прокуратура, въз основа на която е
образувана Прокурорска преписка № 41639/2020 г. на СРП. Твърди, че ищцата е
декларирала пред органите на прокуратурата, че именно Ст..... я е помолил за заем, който
щял да послужи за закупуване на жилище съвместно с ответницата, и тя превела 15 200 лв.,
останали от продажбата на недвижимия имот в гр. В.. Моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че на 18.12.2019 г. ищцата З.
И. е превела от собствената си банкова сметка в банка „.“ АД по банкова сметка на
ответницата Т. С. в банка „Ун.....“ АД сумата от 15 200 лв., като в полето за основание на
паричния превод е записала „заем“, на основание чл. 146 от ГПК.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
4
обстоятелства: 1) устната договорка за заем между страните, включваща задължението за
връщане на предоставената сума на посочената в исковата молба дата; 2) изпадането в
забава на ответницата и началната дата на забавата; 3) размера на претендираните лихви.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже по делото наличието на
правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докаже положителните факти и
обстоятелства, от които черпят изгода за себе си, както и собствените си възражения.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства и с отговора на
исковата молба и с допълнението към исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането за приемане по делото на представените разпечатки и справки
от търговски регистър за търговски дружества на ищцата и ответницата и разпечатка от
страница на ресторант във Фейсбук, като неотносими, извлечения от осъществена
кореспонденция между страните и трети лица в приложенията „Вайбър“ и „Месинджър“,
като недопустими.
ОТХВЪРЛЯ направеното с исковата молба искане за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред банка „Ун.....“ АД, като неоснователно.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит от 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок по депозитната сметка на
СРС.
ДОПУСКА един свидетел на ищцата при режим на довеждане, който да
свидетелства за обещанието на ответницата да върне заетата сума в срок до 18.03.2020 г. за
първото по делото съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане, които да свидетелстват относно липсата на устен договор за заем между
страните, липса на устна договорка за предоставяне на сумата от 15 200 лв. като заем,
липсата на задължение от страна на ищцата за предаване на паричен заем на ответницата,
липса на поемане на задължение (обещание) от страна на ищцата за връщане на сумата от 15
200 лв. като основание заем; наличие на устен договор за заем между ответницата и Ст.......
Ст....., като трето лице за спора, като недопустими – касае се за отрицателни факти и за
такива, които попадат под изричната забрана на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК.
ДОПУСКА един свидетел на ответницата при условията на довеждане относно
фактите и обстоятелствата около тегленето на исковата сума и разходването на средствата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за издаване на съдебни удостоверения, с които
да се установява телефонен номер на трето лице за спора.
ОТХВЪРЛЯ искането за изискване на прокурорски преписки в цялост, като
неоснователно.
5
ДАВА възможност на ответницата да посочи конкретни документи от прокурорските
преписки и да представи молба по чл. 192 от ГПК за връчване на третото лице, неучастващо
в процеса, за предоставяне на исканите документи.
ОТХВЪРЛЯ искането за задължаване на ищцата да предостави телефонния си номер,
извършване на справки в регистър „....“ и национална база данни „Население“, справки от
СДВР и ОД МВР В., като неотносими.
ОТХВЪРЛЯ искането съда да задължи ищцата да се яви лично в първото по делото
заседание на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, тъй като не е конкретно.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба законният представител на
ищците и ответникът следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят
по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър
на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която
за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от
9.00 до 17.00 ч. От координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955 423 и на електронен
адрес: ********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
Цар Борис ІІІ № 54.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба
Определението не подлежи на обжалване, освен в изрично посочените му части.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6