Р Е Ш Е Н И Е
№ 1993/11.11.2022г.
Град Пловдив, 11.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2085 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.Д.Т. *** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000897 от 12.07.2022
г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
която на жалбоподателя на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като извършените нарушения не са опасни за останалите
граждани и водачи на МПС и мярката му е наложена безпринципно и
недобронамерено. Счита, че е следвало да му бъде даден срок за възстановяване
на контролните точки, а не директно да му се отнема свидетелството за
правоуправление. Моли да се отмени оспорената заповед.
Ответникът в представеното по жалбата становище я
оспорва и моли тя да бъде отхвърлена. Твърди, че заповедта е правилна, тъй като
при наличието на 7 наказателни постановления, с които са отнети всички
контролни точки, водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството си за правоуправление, което жалбоподателят не е сторил. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспорената заповед,
в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й, извършено лично срещу подпис
на жалбоподателя на 20.07.2022 г. Жалбата е срещу заповед, която съгласно
чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена, защото с наказателни
постановления № 20-1030-000023 от 13.01.2020 г., влязло в сила на 05.01.2021
г., № 20-1030-003360 от 01.04.2020 г., влязло в сила на 12.11.2021 г., №
20-1030-007346 от 28.07.2020 г., влязло в сила на 19.12.2020 г., №
20-0333-001031 от 23.09.2020 г., влязло в сила на 30.10.2020 г., № 21-1030-005247
от 07.06.2021 г., влязло в сила на 12.02.2022 г., № 21-1030-006223 от
01.07.2021 г., влязло в сила на 20.07.2021 г., № 21.1030.010749 от 16.11.22021
г., влязло в сила на 16.02.2022 г. (л.8-14) на жалбоподателя са отнети общо 42
контролни точки и съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП същият е загубил придобитата
правоспособност за управление на МПС, съответно налице са материалноправните
предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171,
т.4 ЗДвП.
За установяване отнемането на всички контролни точки е
представена също справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят
демонстрира перманентно незачитане на установения правов ред и неспазване на
правилата за движение по пътищата, както и че неколкократно са му
възстановявани служебно голям брой отнети контролни точки.
Отнемането на контролните точки, макар че се оспорва
от жалбоподателя, не се оборва по никакъв начин. Недоказано е твърдението му,
че той не е знаел за отнемането на всичките контролни точки, тъй като само едно
от приложените и цитирани в заповедта наказателни постановления не му е връчено
лично. Т.е., наказателните постановления са връчени на жалбоподателя и в
системата на МВР са въведени като влезли в сила, жалбоподателят също не
представя доказателства за тяхното оспорване пред съд, следователно противно на
възражението на жалбоподателя, следва да се приеме, че всички наказателни
постановления са влезли в сила и че към момента на издаване на оспорената
заповед на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна.
Съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Съгласно чл.171, т.4 ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4.
Както вече се каза, фактът, че всички контролни точки
на жалбоподателя са отнети с влезлите в сила наказателни постановления за периода
между 2020 г. и 2021 г., е безспорно установен от самите наказателни
постановления и справката за нарушител/водач, представена от ОДМВР Пловдив.
Липсват данни по делото, а такъв факт не се и твърди от страна на
жалбоподателя, че той е положил успешно нов изпит и е възстановил правата си на
водач.
Само за яснота на жалбоподателя следва да бъде казано,
че отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателните
постановления без да е необходимо да настъпят някакви други обстоятелства. В
този смисъл без значение за законосъобразността на оспорената заповед са
твърденията на жалбоподателя за неговото незнание относно отнемането на
всичките му контролни точки.
Т.е., в настоящия случай са били налице кумулативно
двата елемента от фактическия състав на чл.171, т.4 ЗДвП – загубване на
придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и
неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС
в съответната служба на МВР. Тъй като административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, той няма право на преценка относно дължимите от
неговата страна актове и действия, а задължително трябва да издаде заповед за
прилагане на принудителната административна мярка.
Нормата на чл.171, т.4 ЗДвП не предвижда срок за
налагане на мярката, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя
за липса на начална и крайна дата на принудителната мярка. Възстановяването на
контролните точки и оттам на правоспособността за управление на МПС е уредена в
ЗДвП – чл.157, ал.5, съгласно който лице, което е загубило правоспособност да
управлява моторно превозно средство по реда на ал.4, след като е върнало
свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит
пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано
от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Т.е.,
възстановяването на правоспособността е самостоятелно производство, което
изцяло зависи от волята на съответното лице и административният орган няма
право и възможност да влияе върху този процес. В този смисъл принудителната
административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП няма практическа възможност да бъде
налагана за какъвто и да било предварително определен срок и ще важи до
момента, в който съответното лице положи успешно нов изпит за придобиване на
правоспособност.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед №
317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора
на ОДМВР Пловдив и заповеди № 81213-1524/09.12.2016 г. и №
81214-12530/17.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в установената
форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените
правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона –
да не се допуска управление на МПС от водачи, загубили правоспособността си.
Следователно жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Т., ЕГН **********,***, срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000897 от
12.07.2022 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с която на П.Т. на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.
Решението е окончателно.
Съдия: