№ 22403
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110104496 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК Предявени са от „С.В.“ ЕАД срещу А.
Г. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1853,11 лв.,
представляваща цена за доставена и потребена вода, отразена във фактури, дължими за
периода 27.04.2022 г. 23.04.2023 г. за имот находящ се в ***, ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението – 06.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 64,37 лв. за периода от 28.05.2022 г. до 23.04.2023 г. В исковата молба се твърди,
че е налице облигационно отношение между страните, възникнало въз основа на
неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия.
Поддържа се, че съгласно тези общи условия ищецът е доставил за процесния период ВиК
услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в посочения
обект, като потребителят не е заплатил дължимата цена. Претендират се разноски по делото.
Ответникът чрез особен представител е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението за наличие на
облигационна връзка между страните. Излага, че по делото не са представени фактури.
Оспорва методиката за определяне на изразходваното количество вода, твърди, че ищецът
не е спазил нормативно установените правила. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
Претендира разноски.
По допустимостта на иска.
Предявен е по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите. Видно от приложеното ч. гр. дело №
1
55704/2023 г. по описа на Софийски районен съд по същото съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. Г. Г.. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414 ГПК е депозирал
възражение срещу нея.
В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в
хипотезата на чл. 415, ал.1 т. ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от
предявената установителна искова претенция и с оглед на идентитета между съдебно
предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално
допустима.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, както и че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К
услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност
– арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
Не се оспорва по делото, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки
потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение
на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ,
действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли
в сила на 28.08.2016 г.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства - справка по
2
партидата на А. Г. Г. в Служба по вписванията – София и писмо от Столична община
Дирекция „Общински приходи“ се установява, че ответникът е собственик на водоснабдения
имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на
имотния регистър , имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в
ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1
обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично
промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР
актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като партидата на А. Г. Г. в
Служба по вписванията – София и писмо от Столична община Дирекция „Общински
приходи“ се установява, че ответникът е собственик на водоснабдения имот. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър ,
имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права,
ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният
регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване
и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства,
както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан
в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването,
след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон
форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното
право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно
доказателствено средство да установи притежанието на вещно право от ответника и
основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
Следващият спорен по делото е въпрос е относно начина на изчисляване и отчитане
на претендираните суми за ВиК услуги, съобразно изричното възражение в отговорите на
исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4 от 14.09.2004 г. / показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора,
но не по-дълъг от шест месеца; когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди
на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода
се изравнява в съответствие с реалното потребление; достъпът на длъжностното лице на
оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора; при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
3
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане; при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел;
длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора; при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. на ищеца отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три
месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер. В междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен доход от предходните два отчета. След отчитане на показанията
на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление - чл.
23, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. Отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показаният с данните в отчета. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписвал от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора,
като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет - чл. 23, ал. 4 от Общите
условия от 2016 г.нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от
ОУ от 2016 г.).
По делото от приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че
процесният имот е водоснабден и ВиК дружеството е доставяло вода до него през исковия
перид, тъй като има открита партиа с клиентски номер **********. Вещото лице е посочило,
че през целия период от 27.04.3022г. до 23.04.2023г. отчитането, респ. начисленото водно
количество е по изчислени и реални ответи, направени от служители на ищеца на място в
имота, както и по самоотчети, подадени от потребителя. Според експертизата отчетите са
направени от метеролигично годни водомери. За исковия период общото доставено водно
количество до имота е 609,43 м3, в т.ч. 576 м3 доставена питейна вода до двама водомера в
жилището и 33,43 м3 насилена вода за индивидуален дял от общите части на сградата.
Съгласно заключението на неоспорената ССчЕ, което съдът кредитира, за отчетния
период от задълженията за имота с клиентски номер **********. са фактурирани през
исковия период 27.04.3022г. до 23.04.2023г. и същите са на обща стойност 1788,74 лв.,
поради което предявеният иск за главница е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД Съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от Общите
условия на водоснабдителното дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране.
4
От заключението на ССчЕ се установява, че размера на дължимата се мораторна
лихва за исковия период е 64,37 лв., поради което предявеният иск за същата сума ще се
уважи изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца (заявител) следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 37,06 лв. за държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и 37,06 лв. за
държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 500 лв. за възнаграждение на
особения представител и 500 лв. за експертизи в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес
***, че дължи на „С.В.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1788,74 лева, представляваща неизплатена
сума за потребена вода по фактури, дължими в периода 25.03.2022г. 34.03.2023 г. за имот,
находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 26.10.2023г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 64,37 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.05.2022 г. до
23.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 19.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55704/2023 г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на „С.В.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 87,06 лв.
за разноски в заповедното производство, както и сумата от 1137,06 лв. за разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5