№ 625
гр. Русе, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200762 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ФОРМУЛА - 2" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, ПЗ „Север“, ул.
„Седемнадесета“ № 1, чрез адв. И. Ч. от АК – Бургас, със съдебен адрес ***,
против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
ЗП № ********** на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП
за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното „наказателно постановление“ за
незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Същото не съответствало на
целта на закона и представлявало явно несъответен отговор на деянието,
което се претендирало да е административно нарушение. На първо място,
обжалваният фиш нямал дата на издаване. В тълкувателно дело № 1/2013 г.
на ВАС се посочвало, че електронният фиш се приравнявал едновременно на
АУАН и НП по отношение на правното му действие, а правното му действие
1
зависело от фактическия състав на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, който пък следвало да
съобрази датата на издаване на фиша. Според този текст не се образувало
административнонаказателно производство, ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Нарушението в случая било извършено на
19.02.2021 г., но липсвало данни кога е съставен фишът, т.е. кога е образувано
административнонаказателното производство, за да се прецени редовността
на процедурата в аспект на едногодишния срок по ЗАНН. Това било
съществено нарушение на процедурата, тъй като при тези обстоятелства
правото на защита на претендирания като нарушител било невъзможно да
бъде упражнено, а това водело до необходимост от отмяна на фиша. Във
фиша било посочено, че на 19.02.2021 г. било установено нарушение, но
според коректното тълкуване по правилата на граматиката излизало, че на
тази дата някога назад във времето, незнайно кога, било извършено
нарушението. Разбирало се, че вероятно посочената дата се претендирала
като дата на извършване на нарушението, но това не правело текстът по-ясен,
следвало да се държи на правилата на граматиката. Единствено безспорна
дата в хронологията на издаване на електронния фиш била датата на неговото
връчване – 05.04.2023 г. Нямало дата на издаването му, а било незнайно дали
посочената в него дата – 19.02.2021 г., сочела на извършването на
нарушението или установяване на извършване на нарушението. Не можел да
бъде направен категоричен извод за датата на издаване на фиша, а оттам – не
била възможна преценката за спазването на едногодишния срок по чл. 34, ал.
1 ЗАНН. Относно незаконосъобразността на фиша следвало да се има
предвид технологията, по която се отчитало движението на товарните
автомобили по платената пътна мрежа и заплащането на съответните
дължими суми. Заплащането на тол таксата давало право на ППС да измине
разстояние между две точки от даден пътен участък, като разстоянието се
изчислявало чрез сбор на отделните тол сегменти, в които ППС е навлязло, а
дължимата такса се определяла въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси и е в зависимост от техническите
характеристики на пътя, изминатото разстояние, категорията на ППС, броят
на осите, екологичните му характеристики и се определяла за всеки път или
пътен участък. „Точките“ на пътните участъци били всъщност местата, на
които са поставени отчитащите устройства и именно те регистрирали /след
контакт на устройството в автомобила/ навлизането в съответния пътен
2
сегмент, а данните от всички такива отчитащи устройства по пътя на
автомобила формирали общата дължима сума за преминаването през
платената пътна мрежа. Това отчитане се извършвало мигновено и дължимата
парична сума се „инкасирала“ от банковата сметка на доставчика на услуги за
електронно таксуване на пътни такси, с когото жалбоподателят имал
съответен договор, по чиято сметка регулярно и предварително се
превеждали определени суми. Преведените от жалбоподателя суми касаели
всички негови ППС. Другата възможност за заплащане на такса била чрез
маршрутна карта, когато било невъзможно плащането да става чрез тази
сметка. При плащането през сметка обаче, то се извършвало в края на
транспортния курс, а при плащането чрез маршрутна карта – преди
започването му. При липса на авоар отчитащите устройства били отчели в
този момент проблем за всички автомобили, защото при преминаването на
всеки от тях би се констатирало отсъствието на този паричен авоар. В
банковата сметка на жалбоподателя е бил наличен паричен ресурс, който е
бил напълно достатъчен да бъде платена пътната такса за визирания във фиша
автомобил и по визираното направление. Наличието на този авоар
обезсмисляло отчитането на това движение чрез маршрутна карта или тол
декларация за преминаването, защото жалбоподателят е бил изряден по
отношение на първия и основен начин за заплащане на дължимата такса.
Моли за отмяната на обжалвания акт като незаконосъобразен, претендира и
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, се представляват
от юрк. З. С., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения за
нейната неоснователност, претендира разноски за производството и депозира
подробно писмено становище.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 11.04.2023
г. чрез куриер, при положение че Електронният фиш е бил връчен на
нарушителя на 05.04.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
3
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
ЗП № ********** е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против
"ФОРМУЛА - 2" ЕООД, ЕИК *********, за това, че на 19.02.2021 г., в 15,50
ч, влекач марка „Даф ХФ 460 ФТ“, с рег. № СТ 6832 РН, с технически
допустима максимална маса 20 500 кг, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 6 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима технически
максимална маса на състава 40 000, в община И.ово, при движение по път I-5
км 25+914 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол
декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не
била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по
чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40342,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.
Доводите на жалбоподателя за липса на дата на издаване на
електронния фиш са неоснователни. Такъв реквизит не е изрично въведен в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП, която регламентира
изискванията към издаваните от Агенция „Пътна инфраструктура“
електронни фишове. Жалбоподателят твърди, че това обстоятелство е
необходимо да бъде отбелязано, с оглед проверка за спазване сроковете по чл.
34 ЗАНН, за които жалбоподателят дава индиция, че счита за приложими към
така издадения и оспорван от него електронен фиш. В Тълкувателно решение
№ 1/26.02.2014 г. по т.д. 1/2013 г. на ОС на ВАС се посочва, че производство
по издаване на електронен фиш е отделно от производството по установяване
и налагане на административни наказания с АУАН и НП. Електронният фиш
е приравнен на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Аргументът, че началото на производството по
издаване на електронен фиш се поставяло със заснемането на извършеното
нарушение посредством електронната система, което заменяло съставянето на
АУАН и имало същото правно значение, не се подкрепя от нормативната
уредба като извод, защото, ако самото заснемане бъде възприето като
съставяне на АУАН, то би следвало нарушителят да бъде уведомен за
извършеното заснемане и да му бъде дадена възможност да възрази срещу
4
него или срещу извършеното нарушение, каквито правни възможности
законодателят при издаването на електронния фиш очевидно не е предвидил.
Следователно самият факт на осъществено заснемане на превозно средство не
може да бъде приравнен на съставяне на АУАН, доколкото АУАН
представлява юридически акт, срещу който може да се възрази както при
съставянето му, така и в 7-дневен срок след това, както и да бъде поискано
събирането на доказателства. Извършването на заснемането представлява
фактическо действие, необходимо за издаването на електронен фиш, а
последният представлява юридически акт, който едновременно установява
нарушението и налага наказание на нарушителя. Поради тези съображения е
невъзможно да се използва методът на правната аналогия във връзка с
прилагането на сроковете по чл. 34 ЗАНН и спрямо издаването на
електронните фишове. Самият електронен фиш се отличава от наказателното
постановление не само по юридическата си природа, но и по реквизити, тъй
като с него едновременно се констатира административното нарушение и се
налага административно наказание, а формалните изисквания към
оформлението на същите се съдържат в два различни закона – ЗАНН и ЗДвП.
Съдът не намира, че е „лишено от логика“ връчването на електронния фиш,
дори и след 3 години, доколкото за това не е предвиден конкретен
преклузивен срок. Съдът счита, че в този случай дори не са приложими и
сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 11 ЗАНН,
доколкото съобразно и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014
г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК на ВАС различията в наказанията „глоба“
и „имуществена санкция“ не допускат приложимост по аналогия на
разпоредбите, касаещи наказанието глоба и за имуществената санкция.
Единствено би бил приложим давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, но за
да почне течението на същия то задължението да се заплати имуществената
санкция трябва да е станало изискуемо, т.е. електронният фиш да е влязъл в
сила.
Съдът не счита за основателни твърденията на жалбоподателя, че с
оглед коректното тълкуване по правилата на граматиката се стигало до
извода, че така изписани обстоятелствата при установяване на нарушението в
електронния фиш оставали впечатление, че нарушението, макар и
констатирано на 19.02.2021 г., всъщност е било извършено по-рано от тази
дата. Жалбоподателят е направил тълкуване на отделни думи от текста на
5
електронния фиш, без да дава сметка за останалите смислово свързани
изречения в него, които описват една подробна картина относно
обстоятелствата на извършване на нарушението, включително неговото място
на извършване, превозното средство, за което се касае нарушението и
посоката му на движение. Освен това реквизит на електронния фиш
съобразно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП е да съдържа датата и точния час на
извършване на нарушението, а не момента, в който е било констатирано вече
започнато нарушение. Дори и да приемем, че е налице някаква хипотеза на
продължено нарушение, каквото елементите от състава на конкретното
нарушение всъщност не разкриват признаците на такова, то фактът на
констатиране извършването на нарушението в конкретния момент е
меродавен за ангажиране отговорността на нарушителя жалбоподател, като е
без значение кога е започнато нарушението или колко предходни такива
нарушения са били установени, включая и през изминалите дни. Текстът на
електронния фиш е категоричен, че към посочените в него дата и час, на
обозначеното място от републиканската пътна мрежа, е регистрирано
движението на превозно средство без заплатена пътна такса, като това е
подкрепено и с доказателства, т.е. нарушението касае точно конкретен
момент на неговото извършване и всякакви други тълкувания за извършени
правонарушения в предходен момент са ирелевантни към предмета на делото,
тъй като попадат извън неговия обхват.
Неправилен се явява изводът на жалбоподателя, че изминатото
разстояние се установявало посредством монтираните камери – т.н.
„устройства“, които заснемат нарушението. Видно от становището на
„ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД бордовото устройство събира
данни за геолокацията и посредством вградената в него SIM карта предава
директно данните за гелокация към системата на „ИНТЕЛИГЕНТНИ
ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД за обработка и генериране на тол декларации, без
необходимостта да бъде извършено преминаване през „точки на отчитане“.
Никъде в този технически процес не е описано участието на контролните
устройства или в формулирано по друг начин същите не служат като
контролна точка за чекиране на всяко преминаващо устройство, а освен това
не над всеки сегмент е разположено такова устройство или камера, но
въпреки това за всеки сегмент от платената пътна мрежа е дължимо
заплащането на пътна такса. Дължината на тези сегменти може да бъде както
6
няколко километра, така и в рамките на стотина метра (вж. Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса – Приложение № 1 към Решение № 680 от 21 септември 2022 г. за
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса на Министерския съвет). Изминатото
разстояние се установява само и единствено въз основа на предаваните от
бордовото устройство данни, поради което, след като същото не е
функционирало в определен период от време, няма възможност да се
установи през кои сегменти е минало процесното ППС. Дори и да се приеме,
че Агенция „Пътна инфраструктура“ би могла да установи преминаване не
само през контролните точки, но и през камерите на пунктовете за
автоматично преброяване на трафика, то не навсякъде са позиционирани
такива устройства и не е възможно да се установи цялостния маршрут на
ППС през всички сегменти на преминаване.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при издаването на
електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в липса на яснота относно това в какво нарушение е
обвинен нарушителят. В електронния фиш изпълнителното деяние на
нарушението било формулирано като алтернативност – за посоченото ППС
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Внимателният прочит на описателната част на нарушението
обаче дава друга перспектива, а именно, че изпълнителното деяние се
изразява в цялостното незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП. Допълнението към това, в което се посочва, че незаплащането се
дължи поради липса на маршрутна карта или неподадена тол декларация този
съдебен състав не счита, че представлява елемент от изпълнителното деяние,
доколкото описаното в санкционната норма нарушение по чл. 179, ал. 3б се
състои в изцяло или частично незаплащане на дължимата пътна такса. В този
смисъл е без значение причината, поради която това задължение не е било
изпълнено, в частност дали е трябвало да се подаде маршрутна карта или тол
декларация. Няма как административнонаказващият орган да проведе
изследване на въпроса по какъв начин е следвало да стане заплащането на тол
таксата, още повече че двете алтернативни възможности представляват
еднакъв способ за нейното заплащане и изборът им е изцяло предоставен на
ползвателя на платената пътна мрежа като съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП размерът
7
на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта. Административнонаказващият орган следи само за факта на
плащането, който няма да е осъществен, без да са изпълнени изискуемите
съгласно ЗП и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
задължения за установяване размера на пътната такса, които пък на своя
страна зависят именно от избрания от ползвателя на платената пътна мрежа
вариант измежду два такива за деклариране и заплащане на тол таксата.
Изборът как да бъде определено това разстояние, респ. да бъде заплатена
таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП, е предоставен на ползвателя на пътната
мрежа – това може да стане въз основа на реално получени декларирани тол
данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т.е. по
реда на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние) или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут. Следователно не се касае до алтернативни задължения,
които могат да бъдат вменени на съответния субект, което да обосновава
извод и за две алтернативно съществуващи форми на изпълнителното деяние,
а за единно задължение за деклариране на изминатото разстояние по
платената пътна мрежа, съответно за заплащане на дължимата за това тол
такса, което задължение обаче може да бъде изпълнено чрез два способа –
чрез подаване на декларирани тол данни посредством съответните технически
средства и софтуерни продукти за геопозиционирането на превозните
средства и изминатото от тях разстояние в рамките на платената пътна мрежа
и заплащане на така определената тол такса или чрез закупуване на
маршрутна карта за предварително определения от ползвателя маршрут.
Касае се до регламентирано право на ползвателя на платената пътна мрежа да
избере един от двата начина на отчитане на изминатото разстояние, а не за
уредено от закона негово задължение. Задължението и при двата начина на
отчитане, за което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса,
8
което, изключва възприетата от жалбоподателя теза за алтернативност на
изпълнителното деяние на нарушението – в този смисъл е и Решение №
98/22.05.2023 г. по КАНД № 59/2023 г. на АдмС – Русе.
Твърденията на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си по чл.
102, ал. 2 ЗДвП и не следва да бъде санкциониран, районният съд намира
същите за неоснователни. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП въвежда
задължение за собственика на ППС да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството
за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. В чл.
10, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидено, че таксата за изминато разстояние
представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП, като
същата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП
дължимата тол такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки. Ал. 4 от същия чл. 10б ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, или чрез закупуване на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като
същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В Наредбата по
чл. 10, ал. 7 ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на
дължимите тол такси. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата
данните, необходими за начисляване на дължимата такса, се предоставят на
9
Агенция "Пътна инфраструктура" от ползвателите на платената пътна мрежа
или директно чрез доставчика на услуга за електронно събиране на такса за
изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или от опосредено лице,
извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл.
14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които данните относно географското
позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в
обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани
данни, същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната
система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни. Видно
от така изложеното законодателят е предвидил алтернативни възможности за
определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане, като
изцяло в дискрецията на ползвателите е да решат дали ще използват
маршрутна карта или бордово устройство. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин е установено, че на 19.02.2021 г., в 15,50 ч,
ППС – влекач марка „Даф ХФ 460 ФТ“, с рег. № СТ 6832 РН, с технически
допустима максимална маса 20 500 кг, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, е било управлявано в община
И.ово, по път I-5 км 25+914, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Според
представеното по делото писмено доказателство – писмо от доставчика на
услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние –
„ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД, доказателствените записи
показвали, че устройството, асоциирано с ППС рег. № СТ 6832 РН е било
изключено или е било неправилно включено в електрическото захранване и с
напълно изчерпан заряд на батерията, поради което не е осъществило връзка с
мобилната мрежа и със сателитите в обхват. Затова не били генерирани данни
за геолокация на бордовото устройство, съответно нямало създадени тол
декларации към момента на регистриране на нарушението - 19.02.2021 г., в
15,50 ч, като това била и причината за регистрираното неправомерно ползване
на платената пътна мрежа. Видно от представените технически данни към
началото на астрономическия ден – 19.02.2021 г., около 00,02 ч, бордовото
устройство е било включено. Около 13,22 ч на същия ден индикаторните
светлини за техническия и договорния статус на бордовото устройство са
10
започнали да мигат в зелен цвят, което съобразно приложената инструкция за
работа с устройството означава, че зарядът на батерията се изчерпва. В
14,02,08 ч устройството е изключено. Същото е включено отново едва в
21,42,36 ч и е предавало информация до края на денонощието. Съобразно
становището на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД Щом
бордовото устройство е предавало данни през деня, включително и в период
след извършване на нарушението, значи същото е било в изправност и това
потвърждава информацията, предоставена от доставчика на електронната
услуга за събиране на пътни такси, че същото е било изключено, с изчерпана
батерия или без захранване. За деня на нарушението, във времевия диапазон
от половин час преди и след часа на нарушението, са били подадени общо 62
бр. тол декларации за преминали през пътен сегмент № ********** ППС, а
контролно устройство № 40342 е отчело само 3 ППС без подадени тол
декларации или закупени маршрутни карти или електронни винетки, включая
и процесното МПС, което изключва всякакво съмнение относно твърденията
на жалбоподателя, че бордовото устройство е работело в процесния период и
че неотчитането и неподаването на тол декларация се е дължало поради
неизправност в поддържаната от АПИ електронна система за събиране на
пътни такси, като се опровергава и възможната вероятност неподаването на
данни към сегмента да се дължи на движение през зона на заглушаване на
сигнала и прекъсване на GNSS и GPRS връзка, щом 62 бр. ППС успешно са
подали валидно тол декларации за този сегмент. От представените справки е
видно, че Електронната система за събиране на пътни такси е функционирала,
не е била налице нарушена синхронизация и не са настъпили събития от
извънреден характер като токов удар в сървъра, записващ техническите
логове в системата за мониторинг. Съгласно чл. 13, ал. 6 от Наредбата в
случай че дадено бордово устройство преустанови подаването на данни,
съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е
длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране
на такса за изминато разстояние. Такова уведомяване не е сторено от страна
на дружеството жалбоподател по времето, когато бордовото устройство, с
което е било оборудвано ППС рег. № СТ 6832 РН, е било изключено,
следователно в този случай се прилага текстът на чл. 11, ал. 2 от Наредбата,
според който когато не е възможно да се установи действително изминатото
разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност
11
на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за
събиране на тол такси, и в случай че не се заплати такса по чл. 10, ал. 2 ЗП за
съответната категория пътно превозно средство, се приема, че съответното
пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по
най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който
случай ползвателят заплаща максимална такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП. От анализа
на тези разпоредби следва изводът, че нормативната уредба предвижда да
бъде ангажирана отговорността на нарушителя и в случаите когато бордовото
устройство спре да функционира, тъй като е налице задължение от страна на
ползвателя на това бордово устройство да уведоми доставчика на услугата по
електронно събиране на такса. При липса на уведомяване на доставчика на
услугата за електронно събиране на пътни такси за това, че бордовото
устройство е спряло да подава данни, е налице неизпълнение на
задълженията на ползвателя на платената пътна мрежа във връзка с
установяване и заплащане на дължимата тол такса, защото за да бъде
подадена валидна тол декларация е необходимо бордовото устройство, което
е асоциирано със съответното пътно превозно средство, да бъде включено и
да подава данни. В противен случай е без значение обстоятелството дали
жалбоподателят е осигурил парично покритие на сметката си при доставчика
на услугата за електронно събиране на пътни такси, защото без работещо
бордово устройство е невъзможно този паричен ресурс да бъде използван, тъй
като не са подадени тол декларации, а подаването им е задължение, свързано
с установяване размера на тол таксата по смисъла на чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
което е възложено в тежест на собственика. Съгласно чл. 13, ал. 8 от
Наредбата при надлежно включване на бордово устройство в списъка по ал. 7,
осъществено в рамките на започнало и продължаващо ползване на платената
пътна мрежа, на съответния ползвател се предоставя възможност в срок до 2
часа от уведомлението по ал. 6 да декларира чрез доставчика на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, с когото има сключен
договор, реално изминатото разстояние и маршрут. В този смисъл, при
преустановяване подаването на данни от бордовото устройство, задължение е
на неговия ползвател сам да декларира пред доставчика на услугата за
електронно събиране на пътни такси тол данните за изминатия маршрут. Така,
съгласно ал. 9, въз основа на декларацията по ал. 8 Агенция "Пътна
12
инфраструктура" изчислява дължимите тол такси от съответния ползвател на
платената пътна мрежа след проверка за достоверността на декларираните
данни, освен в случаите, в които се установи, че бордовото устройство не
предава данни поради умишлените действия на съответния ползвател или
поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани
данни, в които случаи се прилага чл. 11, ал. 2. В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че бордовото устройство,
асоциирано с ППС рег. № СТ 6832 РН, е било изключено, поради което
правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното
нарушение, тъй като той не е уведомил доставчика на услугата за електронно
събиране на пътни такси, като в този смисъл отговорността за наблюдаване
състоянието на бордовото устройство и дали същото функционира е
възложена върху ползвателя на платената пътна мрежа. Съгласно сключения
между жалбоподателя и „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД
договор и по-точно клаузите в общите условия към него при възникнал
проблем с бордовото устройство ползвателят е длъжен да провери неговата
свързаност и да се свърже с доставчика на услугата за електронно събиране на
пътни такси, т.е. по силата на договора и общите условия на ползвателя му е
вменено задължение да следи за техническата изправност на предоставеното
му бордово устройство. От своя страна сключването на такъв договор не
дерогира задължението на дружеството по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и съответно не
води до отпадане отговорността на жалбоподателя при установено
неизпълнение на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за
вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната
отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.
Предвид тези обстоятелства правилен се явява изводът на
административнонаказващият орган, че е осъществен съставът на нарушение
на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, което е подведено под санкционната норма на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
С оглед гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден, а жалбата против него – оставена без уважение.
Предвид изхода на делото административнонаказващият орган има
право на разноски. В проведеното съдебно заседание процесуалният му
13
представител е направил искането за присъждане на такива. След като е бил
валидно сезиран с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, то съдът следва да ги определи съобразно правилата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, изр. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. В настоящия случай при определянето на юрисконсултското
възнаграждение следва да се вземе предвид, че процесуалният представител
на административнонаказващият орган е взел активно участие в трите
проведени съдебни заседания, изложил е пространни твърдения във връзка с
депозираната жалба и становище на жалбоподателя, като е представил и
обстоятелствени писмени бележки и е взел становище и по направените в
жалбата и молбата на защитника доказателствени искания. Делото също така
се отличава и с над средната фактическа и правна сложност, а материалният
интерес е в размер на 2 500 лв. събрани са многобройни писмени
доказателства, поради което съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден в чл. 27е, изр. 2
от НЗПП размер от 150 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № ********** на "ФОРМУЛА - 2" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, ПЗ
„Север“, ул. „Седемнадесета“ № 1, му е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП
за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА "ФОРМУЛА - 2" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Карнобат, ПЗ „Север“, ул. „Седемнадесета“ № 1,
ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр.
София, пл. „Македония“ № 3 сумата от 150 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14
15