Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявен от Д. И. М. против Р. С. - Г.П. при условията на чл.2,ал.1,т.1, предл.1 ЗОДОбВ иск за заплащане на сумата 60000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от незаконно взетата спрямо него с определение на съда от 29.03.2010 година по ЧНД № /2010 година мярка за неотклонение "задържане под стража", в това число 35000 лева обезщетение за претърпените от него неимуществени и 25000 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконното му задържане. С влязло в сила определение на съда по делото от 11.03.2013 година исковата молба на Д. И. М. в частта й за разликата над 1400 лева до 25000 лева обезщетение за претърпените от него имуществени вреди е върната като нередовна и производството по делото в тази му част е прекратено. В подадената от него искова молба Д. И. М. твърди, че с определение от 29.03.2010 година по ЧНД № /2010 година на Р. С. - Г.П. спрямо него е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Твърди, че определението на Плевенския Р. С. от 29.03.2010 година е отменено с определение на Окръжен С. - Г.Враца № от 19.05.2010 година по ВЧНД № /2010 година , при което без основание 52 дни той е бил незаконно задържан и лишен от свобода. Твърди, че от незаконното му задържане са му причинени неимоверно големи неимуществени вреди, изразяващи се в поругана чест и достойнство; безвъзвратно е разбито здравето му; като причинно - следствена връзка от стреса от настаняването му в Ареста и Психиатрията е получил латентен диабет, вследствие на което са му изпадали около единадесет зъба. В последното по делото заседание твърди, че в резултат на задържането му и преживения от това стрес е получил инфаркт. Твърди , че с незаконното му задържане са му причинени и имуществени вреди по съставени адвокатски пълномощни, изразяващи се в неполучени хонорари, а получените - част от тях върнати от майка му. В тази връзка с постъпилата от Д. М. по делото на 18.02.2013 година молба същият уточнява, че по договор за правна защита и съдействие серия В № майка му Ц. Х. М. , в присъствието на Й. П. от с.Г., е върнала дадените му от неговия клиент Е. К. 1400 лева. Моли предявеният от него иск да бъде уважен. Ответникът Р. С. - Г.П. заема становище, че предявеният от Д. И. М. против него иск е процесуално недопустим, респективно - неоснователен и недоказан. Твърди и развива съображения , че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОбВ за присъждане на самостоятелно обезщетение за незаконно задържане като мярка за неотклонение , при което последните се обезщетяват съвкупно / при поглъщане/ с тези от незаконното обвинение, по повод на което е взета мярката. Алтернативно развива съображения за неоснователност на предявения от Д. М. против Районния С. иск, като посочва, че ищецът не е представил доказателства за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в причинно - следствена връзка с незаконното му задържане. Моли предявеният против съда иск да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим, а производството по делото - прекратено, съответно - искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а ако съдът счете , че искът е основателен и доказан , с оглед солидарната отговорност на Районния С. с Прокуратурата на Република България, същият да бъде уважен до присъдения на Д. М. размер по В.Г.д. № /2013 година на Окръжен С. - Г.Г. Представителят на О. П. - Г.В. Т. дава заключение, че макар и допустим, размерът на предявения от Д. М. иск е силно завишен. В тази връзка посочва, че на ищеца вече е присъдено обезщетение за претърпените от него от незаконното му задържане имуществени и неимуществени вреди, което обстоятелство е основание да се редуцира размерът на претендираното от него по делото обезщетение. Окръжният С., като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи , и заключението на Окръжния прокурор, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Д. И. М. основава исковата си претенция по делото на чл.2,ал.1,т.1, предл. 1 ЗОДОбВ, във връзка с чл.45 и чл.52 ЗЗД, като претендира Р. С. - Г.П. да бъде осъден да му заплати сумата 36400 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него вреди от взетата спрямо него с определение на съда от 29.03.2010 година по ЧНД №/2010 година мярка за неотклонение "задържане под стража" , отменено с определение на Окръжен С. - Г.Враца от № от 19.05.2010 година по ВЧНД № /2010 година , в това число 35000 лева обезщетение за претърпените от него неимуществени и 1400 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконното му задържане. Така предявеният от Д. М. иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е частично основателен. По делото е установено и не се спори , че с отменено от Окръжен С. - Г.В. с определение № от 19.05.2010 година по ВЧНД № /2010 година определение № от 29.03.2010 година на Р. С. - Г.П. по ЧНД № /2010 година, на основание чл.64,ал.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.63, ал.1 НПК, спрямо ищеца Д. И. М., привлечен като обвиняем по Дознание с № Д/2009 година по описа на РП - П. , е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". По делото се спори е ли Д. М. претърпял вреди от незаконното му задържането под стража и следва ли Р. С. - Г.П. да носи отговорност за тези вреди? В тази връзка следва да се има предвид, че Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, в какъвто смисъл е и разпоредбата на 4 ЗОДОбВ.Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липса на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. С оглед на така прогласения от закона принцип за отговорността на Държавата , следва да се има предвид следното: В конкретния случай по делото липсват каквито и да било доказателства за претърпени от Дилян М. имуществени вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с незаконното му задържане, при което с протоколно определение на съда по делото от 24.06.2014 година представените от ищеца заверени от него ксероксни копия от пълномощно № и от договор за правна защита и съдействие серия В, № , са изключени на основание чл.183 ГПК от доказателствата по делото. Що се касае до неимуществените вреди, безспорно такива от Д. М. са претърпени. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което изисква съдът да определи точния паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които е претърпял пострадалият, в случая Д. М.. Преценката за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се основава на обстоятелствата, които имат отношение към душевните преживявания на ищеца; болките и страданията му; тяхното времетраене и интензитет, и други. В конкретния случай Д. М. не е представил каквито и да било убедителни доказателства в тази насока. Безспорно е обаче, че едно задържане под стража като мярка за неотклонение, каквото в случая е задържането на Д. М., е свързано със злепоставянето му в обществото и уронване на доброто му име , което несъмнено довежда до дълбока психологична травма и негативни преживявания. Незаконното му задържане е продължило 52 дни , през което време е било ограничено правото му свободно да определя и организира своя начин на живот, да има нормални взаимоотношения с близките и приятелите си . Нарушено е основното му конституционно право съгласно чл. 30,ал.1 от Конституцията на Република България на лична свобода и неприкосновеност. С оглед на така посоченото по-горе съдът по справедливост приема, че точният паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на незаконното му задържане под стража като мярка за неотклонение е в размер на 4000 лева, в какъвто размер е уважен и предявеният от Д. М. на същото основание и за същото незаконно задържане против Прокуратурата на Република България иск по Г.д. № 2085/2012 година на Р. С. - Г.П.. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният С. приема, че предявеният от Д. И. М. против Р. С. - Г.П. по делото иск е основателен и доказан за сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от незаконно взетата спрямо него от Районния С. мярка за неотклонение "задържане под стража". Като основателен и доказан, в посочения размер искът следва да бъде уважен. В останалата му част за разликата над 4000 лева до 36400 лева искът на Д. И. М. е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв в тази му част същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл.10,ал.3 ЗОДОбВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца заплатената от него държавна такса по делото в размер на 10 лева. Водим от горното, Великотърновският окръжен С. Р Е Ш И : ОСЪЖДА Р. С. - Г.П. да заплати на Д. И. М., с ЕГН *, от Г.П., У."Р." № , сумата 4000/ четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от взетата спрямо него с определение на съда от 29.03.2010 година по ЧНД № /2010 година мярка за неотклонение "задържане под стража", отменено с определение на Окръжен С. - Г.Враца № от 19.05.2010 година по ВЧНД № /2010 година , заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2010 година до окончателното й изплащане, както и заплатената от него държавна такса по делото в размер на 10 лева. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над 4000 лева до 36400 лева. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен С. - Г.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |