Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261048 04.08.2021 г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
XXI – ви граждански
състав
на девети юли две хиляди двадесет и първа година
в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МОНИКА ЯХАНАДЖИЯН
Секретар: Мария
Милева,
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №173 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявения от “Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б, представлявано
от А.А., против Н.Т.П., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез
адв.Д.А., иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
318,98 лева, от която 245,03 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия през периода 06.2017 г. – 04.2019 г. и лихва в
размер на 29,28 лева за периода 31.07.2017 г. – 25.06.2020 г., както и дялово
разпределение в общ размер на 44,67 лева за периода 06.2017 г. – 04.2019 г., от
която сума главницата е в размер на 37,69 лева, а лихвата в размер на 6,98 лева
за периода 31.07.2017 г. – 25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.07.2020
г. до окончателното плащане на задължението, за които суми има издадена на
25.09.2020 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№260116 по ч.гр.д.№5830/2020 г. по описа на РС-Бургас.
В исковата молба се твърди, че на основание §1, т.43 от ДР
на ЗЕ, ответникът има качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди и в
това си качество не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди. Твърди се още, че за конкретния
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост 1“, бл.146, вх.А, ателие №2 са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в обекта, както и че услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна
собственост през процесния период се е извършвала от „Техем Сървисис“ ЕООД,
чието конституиране като трето лице помагач се иска. Твърди се, че за
процесните суми има издадени изравнителни сметки, както и че за същите ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба, вх.№279249/09.07.2021
г.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът Н.П., чрез упълномощен
процесуален представител депозира отговор на исковата молба, в който без да
оспорва изчисленията на топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД, оспорва предявения
иск като неоснователен с твърдението, че търсената сума е платена. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощения си процесуален
представител – адв.Д.А., която оспорва иска и моли за отхвърлянето му, като
поддържа изложените в отговора на исковата молба доводи. Представят писмени
защити.
С
определение от 12.03.2021 г., като трето лице – помагач на ищеца е
конституирано „Техем сървисес“ ЕООД, ЕИК *********, което не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните по
делото не се спори, че жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“Младост-1“, бл.146,
вх.1, ателие №2, е собственост на ответника, като този
факт се установява от приетия като доказателство н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот №178, д.№432/29.11.2011 г. на нотариус, рег.№628 на НК, район на
действие РС-София.
Между
страните по делото няма спор и по това, че процесното жилище се намира в
сграда-етажна собственост, потребяваща топлинна енергия с доставчик
„Топлофикация-София” ЕАД, както и че третото лице „Техем сървисес“ ЕООД-помагач
на страната на ищеца, е било избрано за топлинен счетоводител, който да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като тези факти се
установяват от приетите като доказателства Договор №5221/19.10.2007 г.,
Протокол от общо събрание на ЕС на бл.146, вх.1 в ж.к.“Младост-1“ в гр.София,
Договор №94/01.11.2007 г.
Ответникът
не оспорва и това, че дяловото разпределение е било правилно извършено от
избраната фирма за топлинно счетоводство.
За
установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период,
обуславящо размера на дължимата от ответника цена, са събрани писмени
доказателства – индивидуална справка за отопление и топла вода за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., л.78
и 79 и главен отчет, л.80, извлечение за начислените на абонат №**********
суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишния отоплителен сезон и
изравнителни сметки, л.32-35, както и е прието заключение по извършена от в.л.Т.Д.
съдебно-счетоводна експертиза, според което претендираните с исковата молба
суми не са заплатени от ответника. Действително, при изготвяне на заключението,
ищецът не е предоставил на вещото лице фактурите, изравнителните сметки и
съставените кредитни известия, но доколкото му е предоставил достъп до
счетоводството си, за което не се твърди да е нередовно водено, съдът кредитира
заключението като обективно, пълно и компетентно дадено.
Към настоящото
производство е приложено в цялост ч.гр.д.№5830/2020 г. по описа на РС-Бургас,
от материалите по което се установява, че по заявление на „Топлофикация София”
ЕАД, подадено на 16.07.2020 г. до РС-София и изпратено по подсъдност на
РС-Бургас, е издадена на 25.09.2020 г. Заповед №260116 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н.Т.П. за сумата от 245,03 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода м.май
2017 г. – м.април 2019 г., сумата от 37,69 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода м.06.2017 г. – м.04.2019 г. и сумата от 6,98
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 25.06.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
заявлението на 16.07.2020 г. до изплащане на вземането.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът констатира, че
исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №173
по описа на Бургаски районен съд за 2021 г., против длъжника П. в заповедното
производство е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 07.01.2021
г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 15.12.2020
г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява
допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово
компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване по отношение на
длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.
Установи се по
делото, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, по което ищецът е изправна страна, тъй като за
процесния период м.06.2017 г. – м.04.2019 г. е доставило в сградата-етажна
собственост, в която се намира собственият на ответника недвижим имот, топлинна
енергия при дялово разпределение на същата, възложено на третото лице – помагач
на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Възражението на
ответника, че е изправна страна по правоотношението, тъй като е заплатил
претендираните от ищеца суми не се подкрепя от заключението на в.л.Д.. В
съдебно заседание същото пояснява, че дължимите за доставената топлинна енергия
суми са били ежемесечно начислявани по прогнозна консумация, като в края на отоплителния
сезон се изготвя изравнителна сметка на база действителен разход, като по този
начин отчитаните по прознозен дял суми, коригирани с резултатите от
изравняването отразяват действително дължимата от потребителя цена. Така за
периода м.юни 2017 г. – м.април 2019 г. задължението на ответника е в размер на
245,02 лева, от които 81,99 лева е стойностите на фактурите от изравнителните
сметки с положителен знак. Пак от показанията на вещото лице става ясно, че
когато стойността на действителния разход надвишава прогнозния, или е налице
изравняване с положителен знак, се издава нова фактура, а когато стойността на
действителния разход не надвишава прогнозния, е налице изравняване с
отрицателен знак, като в този случай се издава кредитно известие. За процесния
период има издадени кредитни известия на обща стойност 47,04 лева, като сумата
е възстановена на ответника на 10.12.2018 г. От заключението на вещото лице
става ясно и това, че последното
отразено плащане по партидата на ответника е с дата 28.09.2018 г. и е било в
размер на сумата от 161,20 лева. Към датата на плащането, част от сумите са
били отразени като плащания по част от фактурите, предмет на настоящето дело,
но с оглед Решение №1523/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№9126/2018 г. по
описа на РС-Бургас, отнесените като платени суми по част от фактурите, предмет
на настоящето дело, са били сторнирани. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че корекцията е била извършена през м.октомври 2020 г., т.е. след
м.декември 2019 г., когато на ответника е била възстановена сумата от 47,04
лева, както и че вследствие на тази корекция, фактурите предмет на настоящия
спор, остават неплатени. Ответникът не доказа да ги е заплатил, поради което и
искът за главниците, следва да се уважи като основателен и доказан по размер,
ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху тях, считано от
депозиране на заявлението в съда на 16.07.2020 г. до окончателното плащане.
Основателна и
доказана по размер се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатените суми от деня на забавата - 31.07.2017 г. до 25.06.2020 г. и
съгласно заключението на в.л. е в размер на 29.28 лева върху главницата от
245,03 лева и в размер на 6,98 лева върху главницата от 37,69 лева, така както
се претендират от ищеца.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест
на ответника, като същите са в общ размер от 525,00 лева, от които 175,00 лева
е платената държавна такса, 100,00 лева е юрисконсултското възнаграждение и
250,00 лева е депозита за вещо лице.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013г., съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноските и в
заповедното производство, в което ищецът е сторил разноски в размер 75,00 лева,
като с оглед на изложеното по-горе съдът приема, че същите му се дължат.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р
ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Н.Т.П., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.А., дължи на ищеца „Топлофикация-София“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Ястребец“
№23Б, сумата от 245,03 лева (двеста четиридесет и пет лева и три стотинки), представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия през периода м.06.2017 г. – м.04.2019
г. и мораторна лихва върху нея в размер на 29,28 лева (двадесет и девет лева и
двадесет и осем стотинки) за периода 31.07.2017 г. – 25.06.2020 г., както и сумата
от 37,69 лева (тридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща дялово разпределение за периода м.06.2017 г. – м.04.2019 г. и
мораторна лихвата в размер на 6,98 лева (шест лева и деветдесет и осем стотинки)
за периода 31.07.2017 г. – 25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.07.2020
г. до окончателното плащане на задължението, за които суми има издадена на
25.09.2020 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№260116 по ч.гр.д.№5830/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Н.Т.П., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.А., да заплати на
„Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б, сумата от 525,00 лева (петстотин двадесет и пет
лева), представляваща направените в исковото производство разноски, както и
сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направените в
заповедното производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.
Яханаджиян
Вярно с
оригинала!
С. Добрева