Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.12.2021
год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
На осми ноември две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Минчо Т.
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Т.
гражданско дело номер 527 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от Д.Ю.Ш., ***, представляван от адвокат С.С.,
САК, срещу решения на проведено на 16.08.2018 г. Общо събрание по чл. 18 от ЗУЕС на представителите на Етажни собствености ***, находящи се във
Вилно селище „Каприз”, построено в имот с идентификатор *** по КККР на с. Лозенец, община Царево,
област Бургас с ответници: ***, находящи
се в ПИ с кадастрален идентификатор *** по КККР на с. Лозенец, общ. Царево,
обл. Бургас, представлявани от техните управители, а именно: А.К.А.,
адрес: ***л на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), О.Ц.М.,
адрес***, Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), Ф.Н.К., адрес: ***, Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с
идентификатор ***), Ю.Х.И., адрес: ***, Управител на ЕС в
Къща № *** (сграда с идентификатор ***), Г.М.М., адрес: ***, Управител на ЕС в Къща № ***
(сграда с идентификатор ***), К.Й.Л.,***, Управител на ЕС в
Къща № *** (сграда с идентификатор ***), П.Б.В., адрес: ***, Управител на
ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), А.Д.Ч.,
адрес: ***, Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), с която
се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между
страните, че:
1. Решенията на Съвместно общо събрание от
16.08.2018 г. нямат правно действие спрямо Д.Ю.Ш. и за него не съществуват
задълженията, произтичащи от всяко едно от решенията на СОС от 16.08.2018 г.
2. Върху правото на собственост на Д.Ю.Ш.
върху сграда с идентификатор ***, не съществува ограничение (бреме или право на
въздействие, което той като изключителен собственик да е длъжен да търпи),
изразяващо се във възможността управителите на етажните собствености в Къщи № ***,
да вземат решения на съвместно, общо събрание по чл. 18 от ЗУЕС, с които
едностранно да създават задължения, които да са обвързващи за Д.Ю.Ш..
Да присъди на ищеца разноските, направени по водене
на делото.
С исковата молба са представени
писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се
изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответниците.
Ответниците са получили
съобщението и е депозирал писмен отговор. В отговора на исковата молба,
ответниците считат предявения иск за недопустим, алтернативно неоснователен.
Ангажират писмени доказателства.
С исковата молба се твърди, че в поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в ***, с площ 8537
кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № *** г. на Изпълнителния Директор на АК и последно изменени
със Заповед за изменение на КККР № ***на Началника на СК - Бургас, за който е
отреден Урегулиран поземлен имот (УПИ) *** по плана на с. Лозенец, обл. Бургас,
община Царево, местност “Караагач”, са изградени 9 самостоятелни сгради /къщи/
с поредни идентификатори по кадастрална карта и кадастрални регистри, както
следва: Сграда с идентификатор *** /Къща № ***/, която се притежава в
изключителна собственост от ищеца Д.Ю.Ш. и в която къща № 1, съществуват 5
самостоятелни обекта (апартаменти), като собствеността върху всеки един от тях
е придобита от ищеца, както следва: Самостоятелен обект с идентификатор номер ***
(Апартамент № ***), ведно с 17.76 % идеални части от общите части на сградата:
придобит от ищеца с нотариален акт за покупко-продажба от 23.08.2011 г. и
нотариален акт за покупко-продажба от 26.10.2017 г. Самостоятелен обект с
идентификатор номер *** (Апартамент № ***), ведно с 18.94 % идеални части от
общите части на сградата: придобит от ищеца с нотариален акт за
покупко-продажба от 11.10.2012 г. Самостоятелен обект с идентификатор номер ***.
(Апартамент № ***), ведно с 17.76 % идеални части от общите части на сградата:
придобит от ищеца с нотариален акт за покупко-продажба от 11.09.2006 г. Самостоятелен
обект с идентификатор номер ***. (Апартамент № ***), ведно с 19.89 % идеални
части от общите части на сградата: придобит от ищеца с нотариален акт за
покупко-продажба от 11.09.2006 г. Самостоятелен обект с идентификатор номер ***
(Апартамент № ***), ведно с 25.63 % идеални части от общите части на сградата:
придобит от ищеца с нотариален акт за покупко-продажба от 12.05.2016 г. Твърди
се, че ищеца не притежава правото на собственост върху земята, върху която е
построена Къща № 1, а именно поземлен имот с идентификатор *** и не се явява
неин съсобственик. Според исковата молба, на 16.08.2018 г. е било проведено
общо събрание на основание чл. 18 от ЗУЕС, на което събрание, без участието на
ищеца, присъстващите управители на етажните собствености в къщи с № *** са
взети следните решения Приема отчета на Управителя на ВС „Каприз“ сдружение с
нестопанска цел „За вилно селище каприз“ и го освобождава от отговорност. Избира
за Управител на ВС „Каприз“ Сдружение с нестопанска цел „За Вилно селище
Каприз“, Булстат ***, регистрирано с Решение № *** г. по ф.д. *** на СГС за
срок от 2 години. Продължава действието на действащия в момента Договор за
поддръжка на общите части на всички 9 етажни собствености във Вилно селище „Каприз“
със Сдружение с нестопанска цел „За Вилно селище Каприз“, Булстат ***, за още
две години. Взема решение, за извършване на полезни разходи по чл. 11, ал. 1,
т. 10, б. „а“ ЗУЕС за покупка на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозенец, община Царево,
обл. Бургас, одобрени със заповед *** г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменени със заповед *** г. на началника на СК Бургас, с адрес на
имота: ***. разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
на самостоятелния обект: за склад, с площ на самостоятелния обект 58 кв.м.
както и на 30/844 кв.м. и.ч. от ПИ с идентификатор *** и *** кв.м. и.ч. от ПИ с
идентификатор ***за сумата от 17 000 лева от СНЦ „За Вилно селище Каприз“ -
избрано за управител на комплекса. Взема решение за събиране на необходимата
сума за покупката, както следва: по 350 лева от апартамент, платими в срок от
два месеца от вземане на решението по настоящия протокол. Да се открие нова
банкова сметка ***; Управителят на ВС Каприз - юридическо лице Сдружение с
нестопанска цел „За Вилно селище Каприз“ да положи усилия за разрешаване на
следните въпроси, касаещи общите части на ВС Каприз: Да се закупи нова помпа и
нов диоден прожектор за басейна. Да се отремонтира
малкия басейн. Да се отремонтира склада в Къща № *** след придобиването му. Веднага
след изтичане на крайния срок за плащане - 30.10. на текущата година, да се
изпраща покана за доброволно изпълнение и ако не последва плащане в определения
в нея срок да се пристъпи по събиране по съдебен път. Всеки собственик да заплаща
еднократно цялата такса поддръжка за съответната година само по банков път,
като посочва за кой апартамент и за коя година плаща. Когато има стари
неплатени задължения от минали години, всяко ново плащане задължително да отива
за погасяването на най-старото задължение, независимо от посечения в платежното
период, за който се отнася. При разминаване на информацията за плащанията,
меродавни са само квитанциите /за стари години/ и от момента на откриване на
банковата ни сметка - извлеченията от нея. Собствениците на апартаменти, както
и техните гости, наематели, ползватели, които имат неиздължени такси, да не
бъдат допуснати на територията на ВС „Каприз“ с МПС и да им бъде забранено да
ползват общите части, като басейн, детски кът и др. Според исковата молба, налице
са незаконосъобразни характеристики на цитираните решения, като се твърди, че
за Къща № *** съществува етажна собственост, която следва бъде „управлявана“ по
реда на чл. 18 от ЗУЕС. Ищеца твърди, че етажна собственост не съществува-
ищеца по настоящото производство е едноличен и изключителен собственик на
всички самостоятелни обекти в Къща № ***. Според исковата молба, при липсата на
етажна собственост в Къща № ***, спрямо нея е неприложим правният режим на етажната
собственост по чл. 38 и сл. ЗС, нито пък режима на управление на сгради в
етажна собственост, уреден в ЗУЕС, нито пък особеният режим за управление на
няколко етажни собствености. Сочи се, че ищецът по настоящото производство е
изключителен собственик на Къща № 1 и не притежава каквито и да е било идеални
части нито в собствеността върху останалите сгради, нито от собствеността върху
поземления имот (с кадастрален идентификатор ***), като имота се ползва от
ищеца единствено в обема, предоставен на всеки собственик на сграда, построена върху
чужд имот- чл. 64 ЗС. Във връзка с това се твърди, че цитираните решения не
могат да произведат каквото и да е било правно действие спрямо ищеца. Твърди
се, че в бъдеще могат да бъдат взети и други решения на ОС на етажните
собствености в къщи с № 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9, които решения да доведат до
ограничаване на правото на собственост на ищеца.
В отговора на исковата молба, ответника А.К.А. твърди, че вторият от обективно
съединените искове е предявен при липса на правен интерес от предявяването на
иска, доколкото се основава на предположение за бъдещи действия на ответниците.
Според този ответник, няма спор, че собствената на ищеца сграда, не
представлява сграда в режим на етажна собственост, т.е. спрямо тази сграда,
режимът на ЗУЕС е неприложим, поради което и ищеца не е бил поканен при
провеждане на ОС на ЕС в къщи с № 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9.
Според този ответник, спорно в случая е, задължен ли е собственик и ползвател
по смисъла на §1, т. 6. от ДР към ЗУЕС, да участва в разходите за управление и
поддръжка на общи части, върху които не притежава идеални части от правото на
собственост, но в негова полза е учредено право на ползване. Според отговора на
исковата молба, макар и да не притежава право на собственост върху идеални
части от общите части в имота, ищецът все пак се ползва от тях, по силата на
учреденото му право на ползване, а съгласно чл. 57 от ЗС, ползвателят е длъжен
да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите
такси, както и да поддържа вещта, поради което би било допустимо, участието на
ползвателя в общото събрание, което решава въпросите за възстановяване и
поддържане на общите части /Решение № 184 от 22.1.1972 г. по гр.д. № 2604/ 71
г. I г.о. Решение № 65 от 28.06.2016 г. по гр.д. № 5115/ 2015 г. на ВКС, I
г.о./. Според този ответник, ищецът- в качеството си на ползвател на открит
басейн, алеи, както и паркомясто № 1, паркомясто № 2, паркомясто № 3 и
паркомясто № 4, както и въобще на цялата инфраструктура, изградена в имота- по
смисъла на чл. 57 от ЗС, носи на общо основание задължение за заплащане на
разноските, свързани с ползването на общи по предназначението си елементи от
инфраструктурата, изградена в имота.
В отговора на исковата молба, особения представител
на ответника А.Д.Ч. заявява, че безспорно по делото е обстоятелството, че
ищецът е изключителен собственик на сграда с идентификатор ***, както и на
всички 5 самостоятелни обекта, обособени в последната, както и безспорно по
делото е, че ищеца не е етажен собственик, по отношение на притежаваната в
режим на изключителна собственост от него сграда, построена върху ПИ с
идентификатор ***, с Лозенец, община Царево, област Бургас. Според особения
представител на ответника, предявените искове са на първо място недопустими. Особения
представител на ответника заявява, че защитата срещу решения на общо събрание
на етажна собственост, включително на съвместно общо събрание по чл. 18 от ЗУЕС,
се осъществява изключително по нарочно предвидения ред и в съответния 30-
дневен преклузивен срок, уредени в чл. 40 от ЗУЕС и ищеца, който няма качеството етажен
собственик, а е трето лице по отношение на формираната етажна собственост във
Вилно селище „Каприз“, не разполага с активна процесуална легитимация да
атакува безсрочно като нищожни взетите от проведеното на 16.08.2018 г.
Съвместно общо събрание решения. Според отговора на исковата молба, правомощията
на управителя на етажна собственост, по отношение на пасивната му процесуална
легитимация, са уредени изчерпателно в чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, където обаче не е
посочена възможността, дефинирана като представителна власт, управител на
етажна собственост да отговаря по предявен отрицателен установителен иск,
касаещ задължения, които не са свързани с общите части на етажна собственост,
какъвто именно е и предявеният от ищеца. Според отговора, подобен иск следва да
бъде адресиран срещу всички собственици на самостоятелни обекти в етажните
собственици, установени в Къщи от 2 до 9, находящи се във Вилно селище
„Каприз“, тъй като именно тяхната воля е обективирана в протокола за проведено
СОС от 16.08.2018 г. независимо че е изразена общо от съответните управители на
всяка етажна собственост. Твърди се, че негаторният
установителен иск, следва да е адресиран срещу всяко лице, което по твърдения
на ищеца установява ограничение („бреме“), с което нарушава правото му на
собственост. Алтернативно се твърди, че отрицателния, установителен иск е
неоснователен. Според този отговор, твърдението, че земята в процесния случай
не представлява обща част за етажните собствености е безспорно, но ирелевантно,
тъй като материализираните в протокола от 16.08.2018 г. решения, взети от СОС
засягат общи по естеството и предназначението си части за етажните собствености
и Вилно селище „Каприз“, в което е ситуирана и собствената на ищеца сграда с
идентификатор ***. според този отговор, техническите съоръжения във вилното
селище, басейнът, детската площадка и др. съставляват общи части по смисъла на
чл. 38 от ЗС, тъй като всички изброени обекти, по своето естество и по
предназначението си, са предвидени да обслужват цялото Вилно селище „Каприз“,
респективно собствениците на самостоятелни обекти в изградените сгради (къщи). Твърди
се, че видно от нотариалните актове за собственост, на ищеца е учредено право
на ползване на „открит басейн, алеи“, както и съответните паркоместа към всеки
от самостоятелните обекти в Къща 1, т.е. това придава на ищеца качеството на
ползвател на обекти или части от обекти, които се управляват в режим на етажна
собственост, подчинен на правилата на чл. 1 и сл. от ЗУЕС, във връзка с което,
режимът на етажната собственост на общо основание е приложим и спрямо
ползвателите на обекти или части от обекти, за които е формирано управление от
представители на етажните собствености, като в тази връзка на основание чл. 51 от ЗУЕС, решенията на ОСЕС и СОС притежават обвързваща сила и по отношение на
ползвателите, какъвто в процесния случай се явява и ищецът по настоящото дело. Според
отговора на исковата молба, алтернативно се явява неоснователен и предявения
негаторен иск, тъй като не са налице предпоставките, за уважаването на подобен
иск, а именно- не е на лице неоснователност на действията на ответниците, както
и не се създават пречки за собственика, да упражнява в пълен обем правото си.
Според отговора, ползването на басейн, детски кът и достъпът до вилното селище
с МПС, не попадат в обхвата на правото на ищеца по чл. 64 от ЗС, тъй като не са
изконни за предназначението на сградата, която притежава в режим на
изключителна собственост, поради което и счита, че не е изпълнено и второто
условие за иска по чл. 109 от ЗС - създаването на пречки на ищеца да ползва
собствения му имот, които са по-големи от обикновените. Твърди се, че в
качеството си на ползвател по отношение на басейна и паркоместата, ищецът е
длъжен да се съобразява с решенията на съвместното общо събрание на етажните
собствености във Вилно селище „Каприз“, като съответно заплаща припадащите му
се части от таксите и разходите във връзка с поддръжката на тези общи по предназначението
си части за вилното селище.
В отговора на исковата молба, особения представител
на ответника О.Ц.М. заявява, че оспорва исковата претенция като недопустима и
неоснователна. На първо място се твърди, че втория предявен иск е абсолютно
недопустим, тъй като с него е заявено „принципно несъществуване на ограничение“
поради което и се касае за искане, в което съдът да се произнесе с решение, по
евентуален бъдещ спор, но предметът на иска не би могъл да бъде установяване на
„принципно несъществуване на бреме“. Според този отговор, след като ищецът е
придобил чрез разпоредителни сделки всички обекти, находящи се в сграда с
идентификатор *** и то през различен период от време, то той е придобил освен
качеството на собственик на самостоятелните обекти в Къща № 1, така и
качеството на ползвател на открит басейн, алеи, както и паркоместа от № 1 до № 4
включително, което го прави ползвател по смисъла както на разпоредбата на чл.
57 от ЗС, така и по силата на ЗУЕС, което пък автоматично го обвързва със
задължение за заплащане на разноски по силата на установените норми за
поддържане на общи по естеството си и по предназначението си общи части във
вилно селище Каприз. Според този отговор, в случаи спора е дали ищецът е
задължен, да заплаща наравно с останалите собственици разноски, такси, разходи
по поддръжка на общите по своето естество и предназначение части и съоръжения в
комплекса. Твърди се, че съобразно разпоредбите на чл. 57 и следващите от
закона за собствеността, задълженията на ползвателите включват плащане на
разноски, свързани с правото на ползване, данъци и други такси, както и
задължението да се поддържа вещта в състоянието, в което е приета, като в тази
връзка и след като ищеца е ползвател, следва да отговаря наравно с всички останали.
Твърди се, че искът по 109 от ЗС, за да бъде успешно проведен следва да са
налице две предпоставки, а именно- неоснователност на действията на ответника
по негаторния иск и второ- създаване на пречки на
собственика да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на
собственост, но в случая не се сочи от ищецът кой, с какви действия и по какъв
начин препятства правото му на собственост и правото му на достъп до имота, тъй
като никъде във взетите решения няма забрана за достъп на собственик до имота
му, до самостоятелния му обект и/или до сградите. Твърди се, че правният
интерес на ищеца е обоснован като търсене на защита срещу евентуални, бъдещи и
възможни действия, с които биха могли да се нарушат правата на ищецът, което е
недопустимо.
В отговора на исковата молба, особения представител
на ответника К.Й.Л. заявява, че предявените искове са недопустими,
алтернативно- неоснователни. Според този отговор, вторият предявен иск е
абсолютно недопустим, защото касае търсене на съдебна защита срещу евентуални
бъдещи действия от страна на ответниците, който биха могли да настъпят, но не може
да се търси съдебна защита на право, което не е било нарушено, още повече да се
търси решение със сила на присъдено нещо „принципно несъществуване на бреме”. Според
този отговор, всеки иск има точно и ясно определен предмет, като евентуално
бъдещо нарушаване на права не може да се търси предварително. Твърди се, че едва
и ако правата бъдат нарушени за ищеца би възникнал правен интерес от водене на съдебен
процес. Отделно от това се твърди, че принципно съдебна защита на нарушено
право се търси срещу конкретен ответник, а така предявен иск, срещу
възможността на ответниците да инициират „бъдещи действия" с който да го
увредят не водят на извода че дори и такива да бъдат реализирани, то ще бъдат
реализирани от всеки един от посочените като ответници лица. Твърди се, че
ищеца- след като има качеството на ползвател на инфраструктурата и съоръженията
в комплекса, то автоматично следва че същият става и задължено лице за поемане
на разноските за тяхното поддържане, като в случая са приложими както
разпоредбите на ЗУЕС, така и разпоредбите на ЗС, съгласно които ползвателите са
задължени лица за заплащане на разноски. Според този отговор, съобразно нормата
на чл. 57 от Закона за собствеността, задълженията на ползвателите включват
плащане на разноски, свързани с правото на ползване, данъци и други такси,
както и задължението да се поддържа вещта в състоянието, в което е приета, а в
случая е безспорно, че ищецът се явява ползвател и като такъв следва да
отговаря наравно е всички останали за разноските, свързани с ползването и
управлението на общите части. В отговора се твърди, по отношение на вторият
иск, с който ищецът търси установяване на несъществуването на „друго бреме“
/право на въздействие/, че тъй като искът е предявен като негаторен такъв, то
за да е налице успешното му провеждане следва ищецът да установи- неоснователни
действия на ответника, както и наличието на пречки за собственика да може да
упражни правото си в пълен обем, но нито една от двете хипотези в случая не с
налице, поради което и искът се явява неоснователен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази становищата на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на иска, с който се иска от съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че решенията
на Съвместно общо събрание от 16.08.2018 г. нямат правно действие спрямо Д.Ю.Ш.
и за него не съществуват задълженията, произтичащи от всяко едно от решенията
на СОС от 16.08.2018 г.
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че е налице правен интерес от
предявяването на иска от страна на ищеца, тъй
като същия твърди, че атакуваните решения засягат него- като трето лице- поради
което той се явява допустим.
По основателността на иска:
Няма спор по
делото и се установява от представените Нотариален акт за покупко-продажба от
23.08.2011 г. Нотариален акт за покупко-продажба от 26.10.2017 г. Нотариален
акт за покупко-продажба от 11.10.2012 г. Нотариален акт за покупко-продажба от
11.09.2006 г. за имот ***, Нотариален акт за покупко-продажба от 11.09.2006 г.
за имот 44094.2.927.1.4 и Нотариален акт за покупко-продажба от 12.05.2016 г. че
ищецът е изключителен собственик на сграда с идентификатор ***, както и на
всички 5 самостоятелни обекта, обособени в последната, която сграда е построена
върху ПИ с идентификатор ***, в ***. Няма спор, че ищеца не притежава идеални
части от земята върху която е построена сградата.
Няма спор също така, че собствената на ищеца сграда,
се намира във вилно селище „Каприз“, състоящо се от общо 9 броя вилни сгради.
Няма спор по делото и се установява от представения
протокол, че на 16.08.2018 г. управители на етажните собствености в 8 къщи,
построени в същия поземлен имот, от името на представляваните от тях етажни
собствености и в рамките на проведено по реда на чл. 18 от ЗУЕС, СОС, са взели
решенията, атакувани в настоящото производство, като не е спорно, че ищеца по
делото не е участвал в проведеното събрание.
При така установената фактическа обстановка, съда
приема следното:
На първо място, вилно селище „Каприз“ се
състои от общо девет на брой сгради, които сгради са нямат архитектурно- функционална
връзка помежду си, т.е. в случая липсват законовите предпоставки да се прилага
специалния режим на управление, касаещ етажната собственост. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбите на ЗУЕС- включително и разпоредбата на чл. 18 ЗУЕС-
режима за управление на етажната собственост, намира приложение по отношение на
земята и общите части, върху която са построени сгради в режим на етажна
собственост, но само когато всички етажни собственици са съсобственици и на
дворното място- което в настоящия случай е неприложимо, тъй като ищеца няма
собственост върху мястото, върху което са построени сградите. При това
положение и при липсата на етажна собственост, в собствената на ищеца къща № 1,
спрямо нея е неприложим правният режим на етажната собственост, нито пък режима
на управление на сгради в етажна собственост, уреден в ЗУЕС, което
обстоятелство не се спори и между страните. Ето защо, по отношение на
поземления имот с идентификатор ***, не е възникнала етажна собственост и той
не представлява обща част, за управлението и ползването на която, решения могат
да се взимат по реда на чл. 18 от ЗУЕС. При това положение и съгласно соченото
от ВКС в Определение № 210/ 28.11.2019 год. постановено по ч.гр.д. № 3670/ 2019
год. по описа на ВКС, а именно че „Влезлите в
сила решения на общото събрание са задължителни и пораждат действие само по
отношение на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата. За трети
лица те нямат правно действие.“, за съда се налага извода, че предявения иск е
основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, тъй като безспорно, ищеца се
явява трето лице по отношение на взетите решения на Съвместно общо
събрание от 16.08.2018 г. и те нямат правно действие спрямо него.
По отношение на иска, с който се иска от съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че върху
правото на собственост на Д.Ю.Ш., върху сграда с идентификатор ***, не
съществува ограничение (бреме или право на въздействие, което той като
изключителен собственик да е длъжен да търпи), изразяващо се във възможността
управителите на етажните собствености в Къщи № ***, да вземат решения на
съвместно, общо събрание по чл. 18 от ЗУЕС, с които едностранно да създават
задължения, които да са обвързващи за Д.Ю.Ш..
По допустимостта на иска:
Според настоящия състав, така предявения иск е
недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане.
На първо място, предявен иск е недопустим, тъй като
с него се иска признаване на несъществуване на ограничение по принцип-
евентуално такова- т.е. иска се да се приеме за установено, че ищеца принципно
е защитен при евентуален бъдещ спор.
Това обаче е недопустимо, тъй като със съдебно решение не би могло да се
установи за в бъдещо време, едно евентуално, принципно несъществуване на бреме.
В случая се касае, за търсене на съдебна защита, срещу евентуални бъдещи,
неопределени и неопределяеми към момента действия от страна на ответниците,
който евентуално биха могли да настъпят и които биха били във вреда на ищеца.
Принципите на правото обаче, изключват възможността да се търси съдебна защита
на право, което не е било нарушено, още повече да се търси решение, с което да се установи със сила на присъдено
нещо „принципно несъществуване на бреме”. За да бъде допустим обаче един иск,
то той следва има точно и ясно определен предмет, като евентуално бъдещо
нарушаване на права не може да се търси предварително- най- малкото защото,
ответниците не могат предварително да се защитят срещу такъв иск- той няма ясно
определен предмет. Следва да се посочи още, че за да се проведе такъв иск, следва да са налице две предпоставки, а именно-
неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки на собственика
да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. В случая
обаче, не се сочи от ищеца, какви действия на евентуалните ответници са неоснователни,
кой с тези действия и по какъв начин би препятствал евентуално правото му на
собственост. В крайна сметка, в случая се цели търсене на защита срещу
евентуални, бъдещи и предполагаеми действия, с които евентуално биха могли да
се нарушат правата на ищецът, което е недопустимо. В допълнение може да се
посочи още, че след като в случая не е налице режим на етажна собственост, то решения
на съвместно, общо събрание по чл. 18 от ЗУЕС, нямат правно действие за ищеца, който се явява трето лице.
Във връзка с всичко изложено,
съда намира че така предявения иск е недопустим, поради което и следва да бъде
оставен без разглеждане.
Предвид решението на съда, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца и направените разноски по делото, съобразно
уважената част на исковете, които са в размер на 1587,50 лв. съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК, а ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника А.К.А. направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част на
исковете, които са в размер на 300,00 лв. съгласно приложения списък по чл. 80
от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ю.Ш., ***,
представляван от адвокат С.С., САК и етажните
собствености на къщи ***, находящи се в ПИ с кадастрален идентификатор *** по
КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, представлявани от техните
управители, а именно: А.К.А., адрес: *** на ЕС в Къща № *** (сграда с
идентификатор ***), О.Ц.М., адрес: ***, Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с
идентификатор ***), Ф.Н.К., адрес: ***, Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с
идентификатор *** Ю.Х.И., адрес: ***, Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с
идентификатор ***), Г.М.М., адрес: ***, Управител на
ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), К.Й.Л.,***, Управител на ЕС в
Къща № *** (сграда с идентификатор ***), П.Б.В., адрес: ***, Управител на ЕС в
Къща № *** (сграда с идентификатор ***), А.Д.Ч., адрес: ***, Управител на ЕС в
Къща № *** (сграда с идентификатор ***), че решенията на Съвместно общо
събрание от 16.08.2018 г. нямат правно действие спрямо Д.Ю.Ш. и за него не
съществуват задълженията, произтичащи от всяко едно от решенията на СОС от
16.08.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим, предявения иск
от Д.Ю.Ш., ***, представляван от адвокат С.С., САК,
срещу етажните собствености на къщи ***, находящи се в ПИ с кадастрален
идентификатор *** по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас,
представлявани от техните управители, а именно: А.К.А., адрес: *** на ЕС в Къща
№ *** (сграда с идентификатор ***), О.Ц.М., адрес: ***, Управител на ЕС в Къща
№ *** (сграда с идентификатор ***), Ф.Н.К., адрес: гр. ***, Управител на ЕС в
Къща № *** (сграда с идентификатор ***), Ю.Х.И., адрес: ***, Управител на ЕС в
Къща № *** (сграда с идентификатор ***), Г.М.М.,
адрес: ***, Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), К.Й.Л.,***,
Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), П.Б.В., адрес: ***,
Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), А.Д.Ч., адрес: ***,
Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), с който се иска от
съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че
върху правото на собственост на Д.Ю.Ш. върху сграда с
идентификатор ***, не съществува ограничение (бреме или право на въздействие,
което той като изключителен собственик да е длъжен да търпи), изразяващо се във
възможността управителите на етажните собствености в Къщи № ***, да вземат
решения на съвместно, общо събрание по чл. 18 от ЗУЕС, с които едностранно да
създават задължения, които да са обвързващи за Д.Ю.Ш. и прекратява
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА етажните собствености на къщи ***, находящи
се в ПИ с кадастрален идентификатор *** по КККР на с. Лозенец, общ. Царево,
обл. Бургас, представлявани от техните управители, а именно: А.К.А., адрес: ***
на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), О.Ц.М., адрес: ***, Управител
на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), Ф.Н.К., адрес: ***, Управител
на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), Ю.Х.И., адрес: ***, Управител
на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), Г.М.М.,
адрес: ***, Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), К.Й.Л.,***,
Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), П.Б.В., адрес: ***,
Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), А.Д.Ч., адрес: ***,
Управител на ЕС в Къща № *** (сграда с идентификатор ***), да заплатят на Д.Ю.Ш.,
***, представляван от адвокат С.С., САК, направените
разноски по делото, съобразно уважената част на исковете, които са в размер на 1587,50
лева.
ОСЪЖДА Д.Ю.Ш., ***, представляван от адвокат С.С., САК, да заплати на А.К.А., направените разноски по делото,
съобразно отхвърлената част на исковете, които са в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Решението, с характер на определение, с което е
оставен без разглеждане предявени иск, подлежи на обжалване, в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
СЪДИЯ: